понеделник, 22 юли 2019 г.

Зов за дизайнери – Call to Adventure


    Вероятно нищо не изпълва нърдската ми душа ( да, признавам си – нърд съм ) с повече радост, от неописуемата популярност на която се радват ролевите игри в последните няколко години. Няма да ви губя времето и да се опитвам да анализирам причините за този неочакван ренесанс, а само ще споделя още по-голямото си щастлие от факта, че той намира проявление и в нашата малка родина, която обичайно е няколко десетилетия назад в актуалните процесите на популярната култура.

    Играта за която ще ви говоря в следващите редове няма нищо общо с България ( за добро или лошо ), но е своеобразно отроче на този дух на времето, „дух за въображаеми приключения“. Да се опиташ да съчетаеш „разказването на история“ ( storytelling ) и механиките на съвременните настолни игри, не е нещо нечувано и революционно. Същото може да се каже и за темата : хайде да си създадем герои, да разкажем техните истории и междувременно да трупаме точки. Именно тези аспекти може да очаквате и в “Call to Adventure”приключенска“ настолна игра с карти, която в последните няколко месеца предизвика сериозно вълнение в хобито. Напълно естествено бях привлечен от темата й, страхотния арт и цялостната идея – да си създадем фантастичен герой и да разкажем неговата история. Да видим обаче на що за игра се натъкнах.


Съдба на приключенец

Така се ражда един приключенец
    „Call to Adventure” е настолна игра с за двама до четирима играчи. Сред описанието на механиките й ще откриете смело и помпозно изброяване на похвати като „storytelling”, “deck building” и „революционната „руническа система“. Звучи добре...нали ? Дизайнерите зад заглавието са Джони и Кристофър О‘Нийл и тяхната компания Brotherwise Games, която към този момент има няколко малко противоречиви, ала успешни игри на пазара ( аз ги харесвам ), като "Boss Monster" и "Unearth"

    В „Call to Adventure” вие влизате в ролята на „пишман приключенци“, които започват своя път към величие. Последното се измерва с точки ( ъфкорз ). Всъщност, голямата идея зад играта е „да разкажете своята история“. На ваше разположение се предоставя един фентъзи свят с всичките му специфични особеностти – крале, магьосници, чудовища, храбри рицари и подли злодей, тайнствени гори и магически потоци и т.н. и т.н.
Картите "Произход"
    Всъщност, в „Call to Adventure” няма тема. Всеки играч започва да „гради“ своя персонаж като за целта избира три стартови карти – „Произход“, „Мотивация“ и „Съдба“. Първите две поставяте с лицето нагоре на специално табло, което всеки получава в началото на играта. „Произхода“ и „Мотивацията“ дават специални умения на виртуалния ви персонаж. А „Съдбата“ му е условие за бонус точки в края на играта.

    На няколко пъти споменах точки и е редно да обясня тяхното приложение в „Call to Adventure“. Всяко действие, което извършите в хода на играта ви гененира точки „опит“, „триумф“ или „трагедия“. Накрая просто ги събирате...и получавате един краен резултат. Най-високия резултат печели играта. Някак си е разочароващо, нали ? Е, добре де – в правилата ви приканват да се опитате да разкажете историята на героя си. Но това не ви носи нищо и ако трябва да цитирам един класик в ревютата на настолни игри – това си е „насилствен storytelling”. И някак си не е окей. Но за това после.

Мотивация
    Иначе подготовката за игра в „Call to Adventure” е бърза . Получавате трите си заветни карти, борд , а отстрани поставяте всички останали компоненти – токените „опит“, руните и двете тестета с карти „герой“ и „анти-герой“ ( АзисеТиЛиСи ? ). Внимателно разделяте на три купчинки и разбърквате трите тестата карти означени като „разказвачески“, поставяте ги едно под друго и изтегляте четири карти от всяко тесте, подреждате ги в ред и обръщате с лицето нагоре само тези номерирани с голямо римско „ЕДНО“ на гърба. И може да започнете да „ковете“ своя герой.

Имаме ли игра ?

Трите "разказвачески" тестета са основата на играта
    Давайте да карам по ред. „Call to Adventure” протича в епохи/рундове обозначени като „действия“ – още една сполучлива препратка към “storytelling” механиките, с които играта толкова иска да се сроди. Във всяко „действие“ играчите се редуват извършвайки по едно действие, което винаги е обвързано с картите върху масата.

    Картите във всяко „разказваческо“ тесте са разделени между различните "действия", като това е отбелязано на гърба им. Във всяко „действие“ играчите могат да придобият точно по три карти. Казвам придобият, защото именно това е основната механика в „Call to Adventure” – своеобразен “draft”/“едновременен избор“ при който това от което избирате е разположено на масата пред вас. Във всяко едно от „разказваческите“ тестетата има два вида карти – "умения" и "предизвикателства". „Уменията“ ви дават...ами още умения. И символи, с които да се „борите“ с „предизвикателствата“. Чисто тематично – вашия герой се развива и научава нови неща.

Предизвикателства ви дават избор
    „Предизвикателствата“ от своя страна са същността на „Call to Adventure”. Върху всяка една такава карта има обозначени два избора са предприемането на някакво приключение. Освен това е посочена и стойност, която трябва да достигнете, за да покорите успешно предизвикателството. Така стигаме и до руните – най-голямата гордост на „Call to Adventure”.

    Руните са плоски двустранни плочици, наподобяващи костици, с каквите са гадаели заклинателите в древни времена. Което автоматично означава, че са доста култов компонент ! Върху тях има изобразени символите, които откриваме и по картите. Чисто тематично те са обвързани с „класически“ характеристики от ролевите игри – сила, ловкост, издръжливост, чар и т.н. За да се справите с всяка една карта „предизвикателство“ трябва да достигнете определен сбор, число, като за целта ви се казва какви характеристики може да използвате – какви руни може да хвърляте. За да го направите обаче, трябва преди това да имате въпросните символи като част от „портфолиото“ на героя си – да сте поставили съответните карти „умения“ на таблото си.

"Руните" изглеждат вълнуващо
    След като се уверите, че имате нужните символи за да се справите с избраното „предизвикателство“, отделяте нужните руни и ги хвърляте. Всъщност руните са един симпатичен „лъскав“ компонент, които няма особена игрова стойност и можеше да е всичко. Казано на „геймърски език“ – руните са gimmick ( заблуда ) !

    В такова темпо се движи геймплея на „Call to Adventure”. Харесвате си карта от централното табло – ако е „умение“ и героя ви отговаря на изискването му, просто добавяте картата към съответната колона от таблото ви – "Произход", "Мотивация" или "Съдба", като оставяте да се виждат само символите. Ако е „предизвикателство“, първо избирате по кои от двата изобразени пътя ще се справите с него. Единият е свързан с „добри дела“  – спасявате девойка в гората, помагате на търговец да пренесе стоката си ; а другият със „зло дело" – отвличате девойката, ограбвате търговеца .След което взимате наличните руни, хвърляте ги и разбирате дали сте  се справили с предизвикателтвото. Ако да – то отново поставяте картата в съответната колона от таблото ви. Как разбирате коя колона ли ? Ами в зависимост от това в кое действие сте. Когато поставите три карти в колоната "Произход," вече може да взимате такива от второ действие. А когато поставите три карти под "Мотивацията" на героя ви – за вас се отключват и картите от трето действие.

Така изглежда таблото ви в края на играта
    Ох, уморих се. Геймплеят на „Call to Adventure” е дяволски прост и елементарен – драфт и събиране на колекции от символи. И да ви кажа правичката - скучен. Направен е опит това да се разнообрази със скалата „Корупция“, която е отбелязана на персоналния борд на всеки играч. Движите се надолу по нея, когато избирате „злия“ път на картите „предизвикателства“. Като резултат на това не може да играете карти „Герой“. Въпросните две тестета карти – "герой" и "анти-герой" са допълнителни бонуси и точки, които да прибавите към персонажа си с цел достъп до повече руни или по-висок финален резултат. И всъщност е това...май. Като допълнение за „напреднали“ ще откриете картите „Съюзници“ и „Противници“. Не го мислете много и ги добавете към играта. Със сигурност Call to Adventure” не става по-добра...но става по-разнообразна. „Съюзниците“ се „закачат“ за картите „предизвикателство“, правят ги по-трудни за изпълнение, но когато се справите „съюзника“ остава при вас. „Противниците“ пък са някакви големи, зли лошковци, които ви дават точки и символи ако се сборите успешно с тях. Както казах - „Call to Adventure” не става по-добре игра с тези карти. Но се подобрява разнообразието, а и ще видите всичкото готин арт, което играта предлага.

Насила разказвач не се става

Абсолютно скандално-як арт !
    Ще почна с хубавото – визията на „Call to Adventure”. Без никакво съмнение, това е една от най-красивите игри появили се тази година на пазара ! Във всеки компонент е вложена мисъл и старание, играта пристига и с ужасно удобен инсърт, а арт...О, арта ! Специално си направих труда да открия името на художника на Call to Adventure”, Мат Пакует, за да мога да му благодаря. 

"Мат, благодаря ти за тези илюстрации...защото те без никакво съмнение са най-доброто в играта. Да си жив и здрав, да 'илядиш и да не спираш да рисуваш !" 

Oще малко арт - другото не струва :(
    Без никакво съмнение, едни от най-въздействащите фентъзи илюстрации, на които съм се натъквал в последно време. Толкова са добри, че чак ми се иска отново и отново да играя играта. Свалям кутията от рафта, подреждам картите ( като преди това минимум десет минути се взирам в арта ), изваждам "руните" и другите токени и...още на първи ход се сещам, колко проблеми има тази игра.

    Не искам с лошо ама - Call to Adventure” си има сериозни проблеми. На първо място - играта е скучна. Правите едно и също до припадък. Почти няма никакво развитие. А "storytelling" елемента е само в заглавието на играта. Забравете за него. Цяла игрова сесия просто ще се опитвате на максимизирате умението си по събиране на символи с цел трупане на точки. И когато в края се обърнете и се опитате да разкажете "историята на персонажа си"...ами така просто няма. Защо по никакъв начин не се привързвате към последния. Просто една куха фигура, която "ви представлява" в света на Call to Adventure” и от вас се иска от време на време да се сещате за нея, ама през останалото време си имате друга работа. Малко като родните политици. Последното си беше тъпо сравнение...освен в часта с кухата фигура.

    Обожавам "storytelling" игрите. Безумно съм влюбен в ролевите настолни игри. Страшно много исках да харесам и Call to Adventure”. Ама не ми се получи. Играта е едно насилствено упражнение по приключенстване, съчетало "рехави" като стойност механики, пресилен "storytelling" и облечено в инак разкошена визия. Няма как да я препоръчам...

Оценка :

Визуално оформление и компоненти : 5 / 6

Геймплей : 2.5 / 6

Преиграваемост : 3 / 6 


Крайна оценка : 3 / 6

/ Някъде тук ще добавя още един абзац. Нещо като послепис. Знам, че предстоят да се появят доста допълнения за Call to Adventure”, защото въпреки моята критика, играта се радва на добър прием. Искрено се надявам тези допъления да подобрят играта. Искрено се надявам, че това което представлява базовата игра е просто една кофти прелюдия, към това което може да бъде една разкошна "storytelling" игра с карти. Искрено се надявам и ще почакам...пък да видим. Ако има промяна, ще ви пиша ! /

Няма коментари:

Публикуване на коментар