Чували ли сте за шах ? Да, онази
древна персийска игра (поне такава е официалната теория), в която двама души
пресъздават с помощта на фигурки военно сражение. Задавам глупави въпроси ли ?
Добре де, нека да опитам пак. Когато си мислите за настолни игри и как те са „много
модерна работа“, сещате ли се, че и шахът е настолна игра ? Вероятно не, защото
го отнасяте към една категория неща, които като че винаги ги е имало –
колелото, огъня, парите и т.н.
А шахът дори не е най-древната
настолна игра. Ако трябва да й дадем някаква времева датировка бих казал „средна
работа“ – демек, средните векове. И до днес обаче той не спира да вълнува,
издигнат като организирана спортна дисциплина, която освен това е изключително
престижно занимание.
Ако се чудите защо ви говоря за шах не е защо се каня да му правя ревю. Макар че не е лоша идея. През вековете тази
древна игра е виждала какви ли не вариации на своята тема и механики. Ала класическите
правила си остават стабилни като гранитен постамент. И въпреки това опитите
продължават, а в последните години няколко настолни игри, очевидно дълбоко
вдъхновени от шаха, дори успяха сериозно да развълнуват геймърското съсловие. В следващите редове ще ви
представя най-пресният опит в тази насока и ще ви кажа какво мисля за него.
Подаръкът на генерала
 |
| Най-вълнуващата част от компонентите |
“War chest” е абстрактна,
стратегическа игра, която може да се играе или от двама, или отборно от
четирима играчи. Веднага прави впечатление това ограничение и напълно ми е ясно,
че то може да отблъсне мнозина от вас. Но пък и някак си в природата на
абстрактните игри е заложено да се играят от двама. Дизайнери на играта са Тревър
Бенджамин и Дейвид Томпсън (“Orc-lympics”). Издатели са "AEG", за които това бе една наистина вълнуваща година.
Макар и на стопроцента абстрактна
игра, “War chest” предлага
интересна тема. Тя е представена под формата на приказка, която ни връща в
средните векове. Един стар и декориран с отличия и бойни рани генерал, прави
подарък на краля по случай неговия новороден наследник. Подаръкът е сандък с
монети ( чипове ) изобразяващи различни видове войски. С тяхна помощ младият
престолоследник трябва да се учи на военно дело, стратегия и тактика,
които ще са му толкова полезни в годините, когато се възцари на престора.
Играчите влизат в ролята на младият престолонаследник и неговите учители, с
които той разиграва “War chest”.
 |
| Има и торбички, които са с изключително качество |
Още от първия ви досег с нея, играта ще ви омае с визията си. “War chest” пристига в
кутия наподобавяща старинен сандък, с магнитно затварящ се похлупак.
Компонентите включват качествено направен централен борд, шестнадесет карти
изобразяващи различните видове войски, шепа картонени токени и гореспоменатите „монети“.
Последните всъщност са висококачествени чипове, върху който посредством символ
са изобразени различните единици в играта. В “War chest” няма фигурки, няма миниатюри, а "войниците" ви са чипове.
И преди всички вие фенове на „тоновете пластмасата“ да ревнете – качеството им
е феноменално, а усещането при използването им още повече.
Започнах това ревю със сравнение
между класическият шах и “War chest”. Всъщност не
е много коректно от моя страна, защото игрите преследват коренно различни цели.
В “War chest” вие се опитвате да контролирате
определени точки от игралните поле, посредством разполагане на токени носещи
вашия символ. Който първи установи контрол върху шест такива точки печели играта.
Така излиза, че “War chest” е “area
control” игра и макар последното да може да се
приложи и в шахът, то той преследва друга крайна цел, която може да
постигнете и без да доминирате на игралното поле.
 |
| С тези маркери отблязвате контрола върху зоните от игралното поле |
За достигане до победата в “War chest” разполагате с "войници" – споменатите вече чипове. Играта
предлага няколко режима на разпределянето им – на случен принцип, посредством „draft” или следвайки
посочени в книжката с правилата реални, исторически постановки. Горещо, горещо
ви препоръчвам опцията за „draft”, особено след
като навлезете в играта. Тя ви позволява да изградите стратегията и подхода си в играта. Защото
начините за постигане на крайната победа не са никак малко.
В началото на всяка игрова сесия
всеки от играчи получава точно четири вида войници – взима картата отговаряща
за всеки вид и прилежащата към нея бройка чипове. Последните варират между
четири и пет броя за даден вид войска. Освен тях всеки получава и по една „кралска
монета“ – чип с вашия символ. Най-важното от всичко това обаче е платнената
торбичка. “War chest” е „bag-building“ игра, подобно на "Orleans" например. Това е сравнително нишов
жанр в настолните игри, който без никакво съмнение е инспириран от класическата
вече механика "deck building". И ако в
последния си „строите“ тесте с карти, поставяйки в него това, което ще искате
да изтеглите и изиграете после, в "bag-building" игрите правите същото, но с торбичка. В нея
слагате разни работи, токени или чипове, както е в случая с “War chest” и в хода на играта ги теглите, за да извършвате
определени действия. В началото на играта поставяте "кралската монета" и по два чипа от всеки вид войска в торбичката. И така стигаме и до геймплея.
Неподозирана стратегия
 |
| Цялата магия на играта се побира точно в шестнадесет карти |
Механиките изграждащи геймплея на
“War chest” са изключително простички на
пръв поглед. Но трябва да кажа, че са изключително впечатляващи. На първо място
трябва да се спрем върху „войниците“ в играта. Както вероятно се досещате,
всеки един от тях пристига с някакво своеобразно специално умение, което
коренно променя усещането за игра от вашата половина на игралното поле. Да, никоя единица не хвърля огнени топки или пък се телепортира, но определено
има какво да предложи. Специалното умение в “War chest” е обозначено като „тактическо“ действие и е посочено както като текст,
така и като диаграма върху картата съответстваща на дадената войскова част.
Както казах, тези умения правят така, че дори сходни на пръв поглед единици да извършват разнообразни откъм стратечиски и тактически подход действия. Например „стрелецът с лък“ стреля на разстояние от две полета,
под всякакъв ъгъл, дори и през противникова или ваша единица, но не може да
стреля на съседно поле. За сметка на това „арбалетиста“ стреля на до две
полета, но само в права линия и не може през човек. „Леката кавалерия“ се движи
две полета, а „тежката кавалерия“ от своя страна се движи само с едно поле, но може веднага след това и да
атакува.
За да вникнете в богатството на
разнообразните войски, трябва да ви споделя няколко думи за геймплея на “War chest”. Всеки ход играчите теглят по три чипа от своята
торбичка и ги държат тайно в ръката. Не е добре опонента ви да ги вижда.
След което следвайки ред играчите се редуват да играят по един чип от ръката
си и съответно да извършват едно действие. Действията с чиповете общо взето се делят на два вида – такива които
извършвате играейки чип с лицето нагоре и такива - с чип с лице надолу.
 |
| Поставяте нови единици върху контролирани от вас точки |
Най-общо, играейки с лицето
нагоре в “War chest” вие „активирате“
дадена войскова част. Последното включва няколко опции. Може да поставите "войник"/чип на игралното поле, като последното следва няколко ограничения. Може да
разполагате войници само в точките, които контролирате с ваши токени. Също така и не
можете да имате повече от един чип от даден вид войска. Последното е
изключително ключово, защото заплита цялата абстрактна стратегическа идея в “War chest”, карайки ви внимателно да премисляте правилната
конфигурация за използване на войници.
Освен да поставяте нови войски,
може и да „подсилвате“ вече поставени на игралното поле. Последното става,
когато поставите чип от ръката си върху вече поставена единица от този вид.
Малко като „капията“ в таблата. Подобни „подсилени“ войски биват "убивани" /отстранявани от игралното поле по-трудно. Което ни довежда и до основата на
играта – тактическите действия. Те включват „движение“, „атака“ и „тактическо“
действие. Изигравайки чип вие може да предприемете едно от тези действия с съответната вече поставена на игралното
поле единица. „Движението“ е винаги с едно поле, в съседно поле, „атаката“ също
следва правилата на съседство. Като в “War chest” няма специални правила за „съседни поле“. А „тактическото“ действие е
различно за всеки вид войска,както вече стана дума.
Посредством съответния чип с
лицето нагоре може и да поемате контрол върху точки от игралното поле. Това
всъщност е и целта ви в “War chest”. Въпросните
точки са предварително отблязани на полето, така де - не е по ваше усмотрение къде поставяте маркерите си.
Действията, които извършвате с
изиграване на чип с лицето надолу са доста по-малко на брой, но са от
изключително ключово значение откъм стратегическа гледна точка в “War chest”. Може да
играете чип, за да си „купите“ войник. Последното всъщност е доста важно,
защото както вече казах – за да „активирате“ дадени войски на игралното поле,
трябва да играете съответстващ чип. Новозакупените „войници“ оставяте настрана,
а когато торбичката ви се изпразни прибирате всички вътре.
В “War chest” е от изключително значение кой ще е играе първи в хода.
Затова като действие може да вземете токена, отбелязващ първия играч. Няколко
са причините да извършвате това действие. На първо място трябва да ви кажа
няколко специфики за „атаката“ в играта. Всеки „войник“/чип има една точка
живот ( ако не е „подсилен“ ) и съответно прави и една точка щети, когато атакува. Когато убиете
противников чип в “War chest” не го връщате
на собственика му, а директно го прибирате в кутията на играта. Не звучи
като нещо революционно, но е дяволски добро. Кара ви да се замислите и да
внимате относно войниците си.
Втората и може би още по-важна
причина да искате да играете първи в хода е свързана с крайната победа. “War chest” приключва в момента, в който някой постави шестия си
маркер отбелязващ шестата контролирана територия. Няма предупреждение, няма
финален рунд. Така особено в края на играта е от изключително значение, кой ще
играе първи. Редът на игра също така има значение и за тънката блъф механика в “War chest”. Повече в следващия абзац.
Войната като блъф
Едва ли ще намеря думи, с които да ви опиша колко много ми хареса “War chest”. Всичко в тази игра е абсолютно произведение на изкуството. През визията и оформлението, до геймплей механиките. “War chest” със сигурност е една от най-любимите ми игри през отиващата си 2018г.
Вероятно се досещате с каква оценка ще завърши това ревю. Преди това обаче искам да ви споделя двете ми любими неща в “War chest”, които запазих за накрая. На първо място това са "войниците". И не толкова тяхното разнообразие и специални умения, колко лекотата, с която ги използвате. Точно това е най-правилната дума описваща геймплея на “War chest” - лекота и финес. Въпросните специални умение са простички, лесни за усвояване и звучат логично. Именно това е и голямата разлика (и предимство) на “War chest” спрямо подобни "шах-хибриди" от последните няколко години като "The Duke" и "Jarl".
А най-вълнуващото в играта е възможността за блъф, за която вече ви споменах. "О, той постави копиеносците си до моята пехота ! Дали държи в ръката си още един чип с тях, с който да ги активира ? Дали да рискувам ? Ей, имаш ли още един чип от тия ? Не казваш ! Ах, ти ! Добре де, няма да местя пехотата, рискувам !". Ето на такива разговори и/или разсъждения ще станете свидетели играейки. Обожавам блъфирането в настолните игри, а в “War chest” то е изведено на особена висота, подчинена на стратегия и тактика, която го прави изключително вълнуващо.
Спирам да тук. “War chest” е отлична игра, която спокойно може да играете с всякакъв калибър геймъри, заради абстрактния й характер. Заради това, че носи усещането за нещо древно, нещо класическо. И макар да не е класика, “War chest” определено върви в тази посока.
Препоръчвам задължително ЗА :
1. Всички, които дори малко харесват абстрактни, стратегически игри.
Оценка :
Визуално оформление и компоненти : 5.5 / 6
Геймплей : 6 / 6
Преиграваемост : 5.5 / 6
Крайна оценка : 6 / 6
от Христо Симеонов
Няма коментари:
Публикуване на коментар