Нацията на мигрантите - Villagers

    За настолните игри през отминалата 2019г. вероятно могат да се сложат много епитети Скучна. Вълнуваща. Пълна със стотици разточителни заглавия, които приковаха вниманието ни, но и поставиха на истинско изпитание портфейлите ни. Годината, която видя тоталната хегемония на леките семейни игри, ала и завръщането на „тежките", „евро“ заглавия. За мен обаче 2019г. заслужава и още едно определение – годината на „цивилизационно-подобните игри“.

    Ще си кажете : "Ицо, и тая година ли я почваш с някакви измислени думички ?". Ами нямаше как инак да ви опиша цялата плеяда от заглавия, които дойдоха с обещанието да бъдат „игра, в която създавате своя цивилизация“. Безспорно това гръмко определение звучеше много апетитно и изигра своята отлична роля като добре преценен рекламен трик.

    В следващите редове ще ви представя още една такава игра. Идваща в отвратителна, непрактична и неудобна опаковка и носеща име близко до това на популярна музикална банда от 80-те година на миналия век, това заглавия някак успя да привлечение не малко внимание върху себе си. Може би пък все пак играта е добра ? Четете, за да разберете !

Миграция ли бе да го опишеш ?

Каквото и да ви говорят, става дума за точки

    “Villagers” е лека, стратегическа настолна игра с карти за до петима души. Играта предлага и солов режим. Основните механики са концентрирани около „драфт“ ( едновременен избор ) на карти и „събирането на колекции“ – две изключително популярни механики в хобито. Дизайнер ( и илюстратор ) на играта е Хаакон Гаардър, за когото това е дебют в хобито. Издатели са „Sinister Fish Games“.

    Тематично “Villagers” ни пренася в средните векове, някъде в Европа в разгара на бушуваща чумна епидемия. Играчите влизат в ролята на градоначалници, които ще се опитат да възстановят засегнатото си от болестта селище, като „привлекат“ най-добрите специалисти в различни професии, загубили родните си домове и селища поради чумата. Естествено, всичко това правите за точки.

    Както виждате темата във “Villagers” е доста слабичка и веднага ще забравите за всичко друго освен : събирам комбинация от карти за максимален брой точки. Последните всъщност идват под формата на „златни и сребърни монети“ и ги получавате на два етапа в играта обозначени като „Пазарна“ фаза.

Безличните карти отбелязващи рундовете с точкуване

    Подготовката за игра е доста простичка, което както се досещате е плюс. Поставяте на видно място картите обозначени като „базови заселници“. Те биват точно три вида и ви позволяват да „сглобявате“ различните комбинации от „заселници“ за точки. Но за това малко по – късно.

Важна част заема подредбата на така нареченият „Път“. Реално, това е пазар за карти, който включва шест тестета с карти, разбъркани предварително, от който теглите шест карти и ги поставяте с лицето нагоре. Всички останали карти във “Villagers” формират така наречения „резерв“, от който теглите при нужда т.е. когато свършат тестетата. Важно е да спомене, че под второто и шестото тесте се подпъхват картите за точкувани – фазата „Пазар“ в играта. Когато една от тези карти се обърне, играта се спира и се извършва точкуване.

    Всеки един от играчите получава карта „Основатели“ и плочка отбелязваща централния градски площад на селището му. Освен това получавате и пет карти изпълняващи ролята на стартова ви ръка в играта, както и монетки на стойност осем. Отново да ви напомня – монетките са всъщност точки в краят на играта.

Етажна собственост

Центъра на селцето ползвате да държите картите си

    “Villagers” е изключително простичка като геймплей игра, която е елементарна за обяснение. Особено тогава, когато първо изчистите всички основни концепции в нея. Последните са заложени по картите...което е нормално когато говорим за игра с карти.

    Първата изключително важна концепция е тази за „веригата от заселници“. В горната част на всяка карта е записана верига от карти, като за да поставите дадена карта в селището си във “Villagers” може да ви се наложи преди това да имате друга, която служи за своеобразна основа. Също така поставянето на една карта, може да ви отключи достъп до нови карти. Всъщност картите „Заселници“ се поставят една върху друга, скривайки ефектите на долната карта ( както и точките върху нея ). От чисто тематична гледна точна си предствете, че за да имате например бижутер във вашия град, преди това трябва да имате миньор, който да му осигури благородни руди и скъпоценни камъни.

    В този дух, всъщност “Villagers” е освен „игра със събиране на колекции“ и някаква форма на „създаване на персонално табло“. С тази разлика, че в играта почти няма никакви специални умения и това табло ви нося само и единствено повече точки. Което определено ще бъде разочарование за хардкор геймърите сред вас, за които това ще е прекалено малко. Но за семейната, лека геймърска аудитория към която несъмнено е насочена играта, мисля че това е една отлично представена и работеща концепция .

    Следващата важна особеност в “Villagers” са картите с „катинари“ и тези с „ключове“. Както вероятно се досещате, едните отключват другите. Върху всяка карта е посочено коя точно я отключва. Естествено, всичко това става за пари...така де – за точки. Когато искате да поставите карта с изобразен „катинар“ на нея, трябва да платите съответната цена от две монетки на : банката, ако отключващата карта не е в игра ; на себе си, ако имате отключващата карта пред себе си ; на противник, ако отключващата карта е в неговото селище. На пръв поглед, тази механика изглежда като някаква форма на рестриция при поставянето на карти „Заселници“ в селището ви. Но това далеч не е така, а е просто още една форма за трупане на монети/точки

    Иначе всеки рунд в “Villagers” включва две много простички фази, които се изпълняват една след друга. В първата извършвате своеобразен „драфт“ на карти от централното игрално поле – от „Пътят“. Всеки играч е задължен да избере минимум две карти. Освен това обаче по някой от картите в “Villagers” има изобразен символ „храна“. За всеки такъв символ във вашето селище може да изберете още една карта от „Пътят“, максимум до пет карти. Освен от централното игрално поле, може да теглите карти и „на сляпо“ от тестетата. Всяка карта, която не вземете получава върху себе си бонус монетка, с което става по-апетитна за следващите играчи. „Драфт“ механиката в “Villagers” не е нищо особено, нито пък е особено оригинална. Но работи.

    Във втората фаза, изключително странно обозначена като „Строене“, поставяте карти от ръката си на масата пред вас – добавяте нови заселници във вашето селище. Затова и е малко странно това „Строене“. Но млъкни сърце, “Villagers” не претендира за тематичност. Та, фазата „строене“. Отново може да поставите две карти от ръката си, плюс една допълнителна за всеки символ „строител“. Максимум до пет карти. Както виждате, механиката за ограничаване на бройката за „драфт“ и за „строене“ е една и съща, което е плюс, насочен отново към по-непретенциозната аудитория на играта. Единствената особеност са картите „базови заселници“. Тяхната роля е да поставят началото на всяка „верига от заселници“ и затова може да ги „строите“ извън посочения в предното изречение ограничения. Всъщност може да поставите до три карти с „базови заселници“, без това да се брой към лимита ви от карти за поставяне във фазата „строене“.

    И накрая няколко думи за точкуването в “Villagers”. Както вече стана дума, то се случва на два пъти в играта. Първия път се точкуват всички карти със символ златна монета, а при второто, финално точкуване, точки носят и тези със символ сребърна монета. Трябва да ви кажа, че трупането на точки в “Villagers” е доста праволинейно и няма с какво да ви изненада. Има десетина карти, които ви дават точки за някаки колекции в края на играта и това е всичко по-завъртяно. Както казах, играта запазва своята основна насоченост към леката, семейна аудитория.

Позитиви или проблеми ?

    “Villagers” е приятна, лекичка настолна игра с карти, която ни представя един класически поглед върху няколко доста популярни механики в хобито. Играта пристига в малка опаковка, играе се бързо и това определено е сред най-силните й страни.

    Относно визията нa “Villagers” нещата също са сравнително окей. Илюстрациите на картите са на едно прилично, над средното ниво без да блестят с нищо, а относно качеството на компонентите – те са окей. Единствената ми критики за визията е непрактичната опаковка, която е трудно да поставите редом до останалите си игри. Поне е малка кутията де.

    Казвайки всичко това обаче, “Villagers” далеч не е игра без проблеми. И може би най-съществения от тях, който си заслужава изрично да спомена и подчертая, това е наличието на огромна доза късмет при „драфт“- а на карти и тегленето на нови от тестетата. Просто в играта е възможно да не ви се падне дадена карта въобще, колкото и да я чакате. За нея може да ви изпревари друг играч, а още по-фрапантно е, че може въобще да не е сред тестета и това да го установите в края на играта. Което съласете се с мен е крайно неприятно и много често може да доведе до рухване на цялата ви стратегия и да ви лиши от планирана доза точки.

    Казвам ви всичко това, за да имате едно наум. Иначе лично аз останах доволен от “Villagers”, без играта да ме впечатли с нищо сериозно. Солидна лека, стратегическа игра с карти, която получа и солидно „средняшка“ оценка от мен.

Оценка :

Визуално оформлени и компоненти : 3 / 6

Геймплей : 3.5 / 6

Преиграваемост : .3.5 / 6

Крайна оценка : 3.5 / 6