Воден свят – Otys

от Христо Симеонов

Няма как да не сте чували израза „По дрехите посрещат...“. Сред широкото му приложно поле съвсем спокойно трябва да поставим и настолните игри. Една богато илюстрована и вълнуващо изглеждаща кутия, има способността да грабне и най-незаинтересуваните от хобито. И обратното. Колкото и добра настолна игра да имате, едно безлично оформление на опаковката е достатъчно да отблъсне мнозина.

    Ако трябва да посоча настолната игра с най-вълнуваща визия на кутията за 2017г., то "Otys" без никакво съмнение заема челното място. Загадъчни потънали цивилизации и търсещи приключения и богатство водолази. Звучи толкова вълнуващо за всеки геймър и авторите на играта са били наясно с това, защото в доста дълъг период от време единственото, което знаехме за играта, бе именно визията на кутията. После понаучихме нещичко за темата и геймърското съсловие още повече се развълнува, изстрелвайки играта сред едни от най-очакваните заглавия за годината.

    А  когато най-после дойде и самата игра...нейния абсолютно нетематичен геймплей почти я затри. За него обаче и за всичко около едно доста особено заглавие – в следващите редове.

Към дълбините

Вълнуващите релефни бордове

    „Otys” е стратегическа настолна игра за двама до четирима играчи. Дизайнер е Клод Лучини, за когото това е дебют. Издатели са "Pearl Games" ( "Deus", "Troyes","La Granja" ).

    Действието в „Otys” ни пренася в бъдещето и по точно в средата на двадесет и второто столетие, когато след близо триста години на индустриализация и прогрес, постигнат с цената на разрухата на родната ни планета, е достигнат един от възможните логични финали. Морското равнище на планетата се е повишило дотолкова, че е погълнало и последните останали парчета земя. Играчите влизат в ролята на  ръководители на водолазни екипи, които обитават една от плаващите колонии носеща името „Отис“. Задачата ви е чрез правилно менажиране на вашия екип от смелчаци, да извлечете от морските дълбини останките от загубената цивилизация и да ги използвате за оцеляването на човешката раса.

    Супер илюстрацията на кутията плюс вълнуваща тема – казвах ви, че „Otys” даде заявка за нещо голямо. Дотук обаче с тематичността. Всичко останало в играта, влиза в графата на строгите "евро" стратегии. „Otys” трудно може да бъде определена към които и да е от популярните стратегически жанрове. В играта си служите с работници, водолазите от екипа ви, но тя не е "worker placement" игра. Събирате и манипулирате ресурси, но това не я превръща в някакво търговско упражнение. Основната механика навява спомени за „игра с програмиране“, но пак това не е основното на което се залага. Усещането, което „Otys” носи наистина може да мине за уникално, без да спада към ясно дефиниран жанр. Това за мен лично е плюс, навявайки ми спомени за други подобни заглавия от близките години. За мнозина обаче, тази липса на идентичност няма да се понрави и те най-вероятно ще подминат играта или няма да и дадат достатъчен шанс. А тя според мен го заслужава. Добре де, ще ви кажа защо.

Кубчета или артефакти

Водолазите и токените за активация

    Може би най-специфичната особеност на „Otys” е тясната връзка между геймплея и основните компоненти в играта, в лицето на персоналните табла. От последните получава всеки един от играчите в началото на играта. Специфичното върху тях е наличието на вдлъбнати, както в центъра им, така и по две от страните. Освен чисто козметичен и визуален ефект, наподобяващ дълбините на морското дъно, в „Otys” те служат и за задвижване на основите на геймплея.

    В хода на играта вие разполагате с осем водолази. Гледайте на тях като на „работниците“ ви в „Otys”. За разлика обаче от множество настолни игри, гравитиращи около идеята за някакви бачкатори, тук вие ги поставяте още в самото начало на играта в специално пригодена за целта секция от персоналното ви табло. Първоначалното им разположение е напълно случайно, но манипулирането им в следващите ходове е основния елемент в геймплея на „Otys”. Тук някъде е редно да кажа, че противно на интригуващата си тема, играта приключва с класическа „евро“ формула – когато един от играчите достигне до определен брой точки. Последните придобивате когато изпълнявате „мисии“ или търгувате с ресурси. За тях обаче по-късно.

Използваните токени за активация и "хакера"

    Да се върнем на водолазите. Всеки ход в „Otys” включва изключително елегантна и логична механика. Освен водолази, на вашето таблото имате и специално пригодено място за токени с номера от едно до пет и мистериозно изглеждащ  токен отбеляза като “X”, който всъщност играе ролята на „жокер“.  В началото на всеки ход избирате един от активните си токени с номера и го плъзвате, буквално, надясно, избутвайки водолаз разположен в същия ред на таблото ви. Така активирате последния и извършвате действия. А действията в „Otys” са персонални за всеки водолаз и варират от „откриване“ на ресурс, до използване на противников водолаз, посредством шпионин. Така играта предлага една много хитро изглеждаща механика на „работници със специални умения". Въпросните действия от своя страна не са сложни за разбиране и само след няколко хода ще сте наясно какво правите в „Otys”.

Кредити и батерии

    След като използвате даден водолаз идва и може би най-тематичната част от геймплея на „Otys” – той трябва да изплува на повърността. За целта размества всички плочки над себе си. А токена, с който го активирате излиза от употреба и се поставя в специална секция на персоналното ви табло ( отново релефна ) разположена в долната му част. За нея се грижи вашия „хакер“ – специален токен, ознаменуваш член на екипажа ви. За да си върнете например токен с номер три, за да го използвате отново на ред номер три, то трябва да изразходвате всичките си токени за активация. Или да придвижите в позиция наляво „хакера“ си. Което е едно от възможните действия в играта. Имате и още една опции. Сред ресурсите ще откриете токени обозначени като „батерии“. С тяхна помощ може да „задържите“ водолаз на мястото му. „Батериите“ имат  и още една приложение, което може да използвате преди да активирате ред и съответно водолаз и то е да разместите местата на водолази. Последното зависи и от позицията на вашия „механик“ – още една от фигурите в екипа ви и още една релефна позиция от персоналното ви табло. Инвестирайки в него, вие реално инвестирате в скорост ( брой позиции ) на придвижване на вашите водолази.

Спонсорите са част от централното табло

    И за да продължим с интригуващите неща в „Otys”, нека се спрем и на богатите възможностти за стратегически подход към крайния успех. Всеки един от вашите водолази идват под формата на двулицева плочка, включваща „базова“ и „подобрена“ версия на действието, което ви позволява да извършите. Така имате различни варианти и подходи към заветните точки. Комбинациите са достатъчно много на брой, за да гарантират повече от прилична преиграваемост на „Otys”. Самото ъпгрейдване от една версия на водолаз в друга също ви носи точки. Така че, ще искате да го правите честичко.

    Важно място в изграждането на разнообразни стратегии играят и „спонсорите“ – поредните отбелязани със символи токени, които просто ви дават разни неща...ей така, защото сте активирали съответния ред от таблото си. „Спонсорите“ се поставят в зависимост от редовете на случаен принцип в началото на играта, но използвайки „жокер“ токена ви маркиран с "Х", може да ги местите. Като последното си е поредната доза пъзело-главоблъсканица ( нова дума ? ) в „Otys”.

Ресурсите или артефакти...загубих се някъде в превода

    Вероятно ви става ясно, че „Otys” е богата на опции стратегическа игра. Напълно както подхожда на едно подобно „евро“ заглавие. Възможностите ви са много, но пък ви ограничава времето. Защото играта приключва изключително бързо и докато вие сте зает с ъпгрейтването на водолазите си, с повишаване на възможностите на „хакера“ и „механика“ си или с изстискване на максимума от спонсорите, някой от опонентите ви може да отмъкне победата под носа ви. Затова правилното разчитане на ситуацията и изграждането на насока към работеща стратегия са в основата на „Otys”. Играта без никакво съмнение наказва излишните, празни ходове и неясните цели.

Най-безличните карти с мисии...like ever !

    Всичко казано до тук за „Otys” звучи добре. Стабилна, интригуваща и любопитна „евро“ стратегия, която ще очарова всички любители на пъзелите. Обаче...Е знаехте си, че има обаче. Трябваше да има нещичко,  за което да се захвана, въпреки че не ми се искаше. Нещо дразнещо очите и сетивата. Нещо, което те остава с горчив вкус в устата и поставя на съмнение иначе никак не лошия геймплей. И това нещо е липсата на тематичност в геймплея ! В момента, в който отворите кутията на „Otys” забравете за темата. Тя се превръща в нещо ненужно и дори дразнещо...заради липсата си. Основен виновник за това са няколко решения за компонентите на играта. Не ме разбирайте грешно - последните са на отлично ниво. Токените са с отлично качество, кубчетата са добрите ни познайници от "евро" жанра. Нещо повече - самата кутия включва много приятен инсърт, в който да съхранявате токените за "кредити" и "батерии". Едно нещо обаче липсва и това са илюстрациите. Най-фрапантно това си личи по сивите и безлични карти с мисии. На тях има загатнато...нещо и отдолу са нареди кубчетата, които трябва да върнете, за да изпълните заданието. Направо ми пресъхна устата от цялата тази липса на тематичност. Искрено се учудвам, защо хората зад играта са постъпили така и не са заредили „Otys” със силната тема, която струй от кутията и краткия увод в книжката с правилата. Не смятам, че това щеше да размие дълбочината на геймплея, защото мога да ви дам пример с няколко заглавия също от 2017г., "Wasteland Express Delivery Service" и "Anachrony" например, които успяха да съчетаят в себе "най-доброто от двата свята" - богат и оригинален геймплей и ясна, отличителна и страхотно представена тема.

Вълните на времето

Една от малкото илюстрации пак е някак безлична като стил и внушение

     Окей, ще забавя малко ход и ще се опитам да го обясня пак. „Otys” е една повече от прилична "евро" игра, с отлична стратегическа дълбочина и повече от чудесно ниво на преиграваемост. Качеството на компонентите и също на повече от добро ниво. Без да блестят с нещо невиждано, едно стабилно изпълнение, отговарящо напълно на изискванията на съвременните настолни игри. Липсата на ясно изразената тема обаче, която да дава искрица живот на „Otys”, може би ще е причината играта да не потъне в небитието. 

    Веднага ще ми скочите - та нали почти всяка "евро" игра няма силна тема или ако има, то тя е скучна и еднообразна. Така е ще ви отговоря, но голяма част от тези заглавия залагат на интригуващи възможностти в геймлея си. „Otys” предлага геймплей, който няма с какво толкова да грабна, не е нещо невиждано и уникално. Именно затова смятам, че липсата на симбиозата между готината тема и механиките са най-големия минус за играта.

    Когато си мисля за „Otys”, веднага правя асоциация с една игра от преди две години носеща името "Covert" на един от любимите ми дизайнери, Кейн Кленко. Правя сравнение, защото играта страдаше от същите проблеми - хитър и интригуващ геймплей, но ужасно представена тема, която иначе е интригуваща - Студената война и шпиони ( звучи като рецепта за успех ). Сега почти две години по-късно, кой се сеща за Covert ? Да сте чули някъде играта да се играе ? Самите вие да сте я играли ? 

    Опасявам се, че „Otys” ще има същата съдба, която определено не е заслужена. Играта е повече от добра. Ще пропусна да ви я препоръчам, защото е специфична, в което мисля се убедихте от написаното дотук. Ако имате обаче възможност я пробвайте. Гарантирам ви, че няма да съжалявате.

Препоръчвам задължително ЗА :

1. Ако искате да си блъскате мозъка

2. Любителите на "стегнати" пъзели

3. Ако търсите не много тежка "евро" игра

Оценка :

Визуално оформление и компоненти : 4 / 6

Геймплей : 4.5 / 6

Преиграваемост : 5 / 6

Крайна оценка : 4 / 6