"Джурасик парк" в кутия – Dinosaur Island

Вероятността този увод да попадне в категорията  „напълно ненужен“ е доста голяма. Затова и ще използвам така предоставената ми „вратичка“ и няма да ви говоря празни приказки за динозаври, мащабността на жанра "worker placement" и силата на социалните мрежи в превъзнасянето на една настолна игра. Защото смятам, че почти няма хора с интерес в хобито, които да не са попадали на поне една публикация или снимка на “Dinosaur Island”.

    В последните две години играта предизвика истинска истерия, която бе съпроводена и с няколко изключително успешни "Kickstarter" кампании. Заглавието се радва на доста добър прием и високи оценки и едва ли ще има значение какво ще ви кажа в това ревю. Но все пак ще го направя...щото пък това си е моето мнение !

Когато имаш блокбъстър тема

Играта заема ужасно много място

    “Dinosaur Island” е стратегическа, „евро“ игра с „поставяне на работници“/worker placement / за двама до четирима играчи...в своята базова версия, която ще бъде обект на това ревю. Многобройните „Kickstarter” кампании позволиха съществуването на специфични версии на играта за повече играчи, множество модули и версия за двама души. Дали ще видите ревю за всички тях...божа работа.

    “Dinosaur Island” е дело на топ дизайнерите Джонатан Гилмор ( Dead of Winter ; Vault Wars ;Wasteland ExpressDelivery Service ) и Брайън Луис ( Titans of Industry ). Издатели са "Pandasaurus Games". В следващите редове ще стане дума обстойно за геймплея на “Dinosaur Island” и на този етап е важно да знаете, че в него ще откриете внушително количество механики, ала сред тях на основно място изпъква "worker placement"/"поставянето на работници" елемента, заради който и определяме играта в този толкова популярен жанр.

Идеята за различна продължителност на играта е добра

    Няма как обаче да не обърна внимание на темата в “Dinosaur Island”. Защото тя е основното, което ще ви грабне поне на първо време. В “Dinosaur Island” играчите влизат в ролята на предприемчиви управители на футуристичен и амбициозен „Парк за Динозаври“. Да, точно така – киноиконата „Джурасик парк“ идва на вашата геймърска маса. В хода на играта ще наемате персонал, ще извличате ДНК проби от вкаменелостти, ще създавате динозаври в лаборатории, ще градите инфраструктура от клетки, огради и павилиони за захарен памук и пуканки ( какво друго ти е нужно за един парк ? ) и ще се стремите да привлечете максимален брой посетители, с чиято помощ да генерирате кинти и точки. Най-престижният парк печели.

Ако централните бордове са ви малко - всеки си има по два лични

    Бързам обаче да ви кажа, как свършва една игрова сесия на “Dinosaur Island”, защото това е един от интригуващите елементи структуриращи геймплея на играта. В началото си избирате продължителността, която варира от „кратка“ до „дълга“ игра, посредством тесте карти. Теглите толкова на брой карти „цели“, колкото е броят на играчите плюс една. Когато остане само една цел, за която никой не се е класирал, играта свършва. Идеята, че сами определяте продължителността на сесията си в “Dinosaur Island” не е задължително нещо оригинално, но си е точно на мястото за подобна сериозна, „евро“ игра. Дори ако трябва да съм откровен с вас – иска ми се да го виждам по-честичко като геймплей похват.

   Подготовката за игра в “Dinosaur Island” обаче отнема доста време. И място. Ще ви трябва наистина голяма маса. Което не е чак толкова голям проблем за мен, но ме изненада. Като част от „set up”-a ще намерите разполагането на четири централни борда, няколко реда карти и по два борда за всеки играч. „Маднес“, както се казваше в един популярен филм, който няма нищо общо с динозаврите. Определено не съм фен на цялата тази натруфеност и си мисля, че можеше да бъде по-компактно събрана играта. Също така създава и едно тягостно впечатление, че „играта е супер сложна“, което както ще се уверите сами, не коресподира с истината.

Швейцарски часовник

Кехлибарените ДНК зарове са ОМЕГА КУУЛ

    Названието на този пасаж от ревюто на “Dinosaur Island” е тривиално като вицовете за блондинки, но няма как по-друг начин да определя перфектно работещия геймплей на играта. Всеки рунд е разделен на пет фази, следващи логически една от друга и усещащи се като едно хомогенно преживяване. Най-общо мога да ги разделя на : две фази с поставяне на работници, пазар и две „пасивни“ фази.

Веднага ми е ясно какво ви хваща окото. В “Dinosaur Island” ще откриете два вида „работници“, които в идеалния вариант ползвате за коренно различни неща, случващи се в две отделни фази.

Освен ДНК си, с учените взимате и "репецти" за динозаври

    В първата фаза на всеки рунд означена като „Изследване“, основно събирате ДНК. Последното е един от основните ресурси в играта и идва в няколко разновидностти...удобно маркирани посредством кубчета на едно от двете ви персонални табла. В началото на фазата се хвърлят определен брой зарове, които са покъртително яки ( в цвят „кехлибар“ и със шаренки ДНК символи ) и всеки играч започва да изпраща „учени“, които да придобиват благинки от заровете. Да, има си я дозата късмет и да, има си значение кой пръв ще избира. Самите „учени“ са един от видовете работници в “Dinosaur Island”, ала са ми...постнички. Бюджетни токенчета във вашия цвят с номера от едно до три. Защо са номерата ли ? В зависимост от номера на изпратеният учен, по толкова умножавате придобития от заровете символ. Така искате максимално добре да използвате „учен“ номер 3. Понеже има зарове, късмет, бутане да си пръв и знам, че ще ми ревнете - спокойно,има и утешителна награда. Може винаги да кажете пас в тази фаза и неизползваните „учени“ стават автоматично обикновенни „работници“, които активирате в следващите фази.

Закъде парк без атракционни ?!

    Във втората фаза на “Dinosaur Island” тръгвате по молчетата...така де – "Пазар" ! Което си е тъкмо на мястото, когато изграждате един увеселителен парк. А и изборът е доста богат. Имате на разлопожение втори централен борд, разграфен на секции и стриктно запълнен с плочки. Може да си купите само две неща...което макар да го разбирам от чисто геймплей гледна точка, си е малко тъжничко. На ваше разположение е опцията да наемете "специалист", даващ ви специално умение или да построите атракционни ( мани ги тия динозаври, друго си е машина за захарен памук ), или да „подобрите“ лабораторията си. А защо не да си набавите нужното ДНК, което не сте успели да грабнете в предната фаза. Опциите са ужасно много на брой и...ами от тази фази се решава почти на сто процента стратегията ви в “Dinosaur Island”. Дали да наемете даден "специалист" или да се насочите към повече атракциони ,или пък липсващо ДНК – напук на факта, че играта е “worker placement”, фазата „пазар“ е най-важният момент. И съответно много може да пострадате, ако не инвестирате правилно и навреме. Да не говорим, че има някои откровено „счупени“ благинки за покупка.

Двата вида "работници" в играта

    В шеги и закачки, стигнахме и до третата фаза в “Dinosaur Island” – фазата на „бачкаторите“. Не, не се шегувам – така се казва ! В нея използвате вторият си вид работници, които приличат на тексаски петролни магнати – „дебели“ мийпъли с каубойски шапки. Освен това на ваше разположение е и втората част от първото ви персонално табло ( обърках ли ви ? ), която е означена като „лабораторията“. Защо пращате каубой в „лабораторията“ си нямам никаква идея, ама цялата работа си е „доброто, старо „приятелско“ поставяне на работници“. С вашите каубИЙПЪЛИ ( не са мийпъли ! ) активирате различни локации от борда си и получавате различни благинки. Казах „приятелско“, защото няма опция да бъдете блокиран, нито може да блокирате някого. Което е малко сивичко, скучничко и реално се свежда до това правилно да си „менажирате“ работниците.

Хайде отиди там, мойто момче

    Четвъртата фаза от всеки рунд в “Dinosaur Island” е момента, в който най-ясно си проличава готината тема в играта. Защото в нея вашите паркове приемат посетители. На база на показателят „вълнение“ ( ще го откриете като скала на един от бордовете си ) вие теглите мийпъли от платнена торба. Последните се явяват посетители на парка ви и ги поставяте върху съответните атракциони и клетки на динозаври. Тук е и реалното приложение на второто ви персонално табло, което изобразява парка ви в един "tile placement" / "поставяне на плочки" / вид. Важно значение имат и клетките за динозаври ( последните са сладки розови дино-ИЙПЪЛИ ) и „нивото на сигурност“ в парка ви ( пак скала ). Ако не може да покриете изискванията за сигурност, то динозаврите излизат на свобода и изяждат даден брой от посетителите ви, което не води до международна хуманитарна криза, а просто губите точки. Всичко звучи много „окей“, ако не беше пустия късмет, който малко дразни в тази фаза. Защото в торбата с посетители освен „добри гости“ – жълти мийпъли има и „безделници“ – розови фигурки. Те блокират местата по атракционите ( всеки си има капацитет ) и не ви носят парички и точки в края на фазата. И ги теглите на случаен принцип...Малко не е окей.

Заключени(е) в жанра

Торбата с посетителите вкарва не на място push your luck в играта

    На хартия “Dinosaur Island” е солидна „евро“ игра с "поставяне на работници", която веднага грабва с любопитната си и популярна тема ( кой не знае „Джурасик парк“, кой не е слушал за него ). Визуално и като компоненти играта също е на високо ниво. Макар че има шанс някои цветови решения да не се понравят на всички. Прекаленото насищане и използване на крещящи цветове и краски едва ли е за всеки вкус. Лично за мен е окей, защото усещам и един 80-тарски вкус...не че има някакво място в “Dinosaur Island”, ама го усещам.

    И някъде тук се досещате, че рязко ще завъртя на сто и осемдесет градуса това положително ревю и ще почна да мърмосвам ( любима дума ). Ами такъв съм си и “Dinosaur Island” малко ме разочарова. Мрън.

    Първо. Ясно си давам сметка, че затова е виновен "хайпа". В последните две години почти няма ден, в който да не ми е попаднала снимка или публикация за “Dinosaur Island” в социалните мрежи. И всички положителни ревюта на де що има знайни и незнайни ревюъри. Някак си очаквах повече.

    Второ. Не ме разбирайте грешно, играта е „много добре“, на границата с „отлично“. Но просто не видях нищо толкова уникално спрямо десетки други заглавия в „worker placement“ жанра. Което си е малко разочароващо. Да, темата е прекрасно пренесена в геймплея, но ми липсваше голямото „УОУ“, което да затвърди целия този "хайп".

    Трето. Не звучи правдоподобно от моята уста,но в “Dinosaur Island” си има доста късмет. Кога ще се обърне дадена плочка, какво ще изтеглите от торбата с посетителите. А и доста от подобренията за парка ви са и определено небалансирани ( поне аз ги видях така ), за сметка на други, които са абсолютно ненужни и не добринасят на такова ниво. Освен това малко ми липсва и разнообразието във възможните стратегии в играта и ми се струва, че някой от възможните пътища за търсене на крайната победа са непостижими.

    Толкова за “Dinosaur Island”. Тегля черта и заключвам : хареса ми в цялост, но проблеми в баланса, наличието на късмет на неправилните места в геймплея и завишените ми очаквания накланят везните повечко към „пас“ за „Островът на динозаврите“.

Препоръчвам задължително ЗА :

1. Нямате голям опит в "worker placement" жанра.

2. Липсата на баланс за сметка на темата е окей за вас.

3. Имате всички "Джурасик парк" филми на Blu-ray Director's edition

Оценка :

Визуално оформлени и компоненти : 5 / 6

Геймплей : 4 / 6

Преиграваемост : 4 / 6

Крайна оценка : 4 / 6