сряда, 6 април 2016 г.

Хартиените градове на чудесата – Quadropolis

от Христо Симеонов

В света на настолните игри има няколко непоклатими институции. Те се извисяват като катедрали – величествени, могъщи и непоклатими. Това са дизайнери и издателства, дали на хобито едни от най-успешните заглавия, превърнали се в класики, в крайъгълни камъни на златната ера на бордовите игри, от която с гордост сме част и ние, геймърите.

Да се пише за издателство от ранга на “Days of Wonder” винаги е предизвикателство. Това е така, защото за тях вече е казано всичко. Техните заглавия са не просто обичани, а обожествявани от милиони геймъри. Днес игри като “Ticket to ride”, “Small world” и “Five Tribes” са еталон за това, как трябва да изглеждат модерните настолни игри и какво ги прави толкова популярни – спиращи дъха визуални шедьоври, с пристрастяващо гениален геймплей, достъпни за малки и големи.

Въпреки непоклатимите си позиции на пазара обаче, “Days of Wonder“ бяха закупени от пробуждащия се гигант в индустрията “Asmodee” преди броени месеци. Новината за тази финансова операция предизвика лавинообразна реакция от страх и паника сред хората в хобито. Геймърите в световен мащаб нададоха вой срещу политиката на окрупняване подета от “Asmodee”, с която те съвсем целенасочено, чрез повсеместна експанзия, се опитват да овладеят максимум от пазара. Милиони в интернет и социалните мрежи пророниха ( преждевременно ) сълзи, за краят на едно от най-обичаните и популярни издателства за настолни игри.

Днес, около година и половина по-късно, от посочени по-горе събития , пиша това ревю, за да ви запозная с един от, заявявам смело, най-големите хитове за тази година. „Quadropolis е игра, за която ще слушате много в близките месеци, без значение какво ви кажа аз сега. Пиша това ревю, за да заявя смело пред вас, че “Days of Wonder” не са мъртви. Дори напротив, те са тук с целият си блясък, по-силни отвсякога. А  „Quadropolis“ е поредното им бижу, която е родено, за да омагьоса милиони в нашето толкова прекрастно хоби.

Кмет на годината

Молове и пристанища. Варна ли е това ?
Quadropolis“ е игра за двама до четирима души, дело на френския дизайнер Франсоа Гандон. Играта попада в обичания и популярен жанр на „city building игри. Дори никога да не сте играли настолна игра в този жанр, то вероятно сте чували за легендарната поредица компютърни игри „Sim City, която представлява почти перфектна симулация на изграждането на един град, от малко селище, до бляскъв метрополис. В „Quadropolis“ играчите поемат ролята на кметове, който се опитват да съградят най-добрия град за живеене, така де, този който ще функционира най-оптимално и който ще им донесе най-много точки в края на играта.

Прави впечатление и трябва да се акцентира на това, че „Quadropolis  идва с два режима на игра. Единият, определен като „Класически“, е предназначен за запознаване с играта и залага на олекотен геймплей, който „Days of Wonder” препоръчват за начинаещи. Вторият режим, Експерт“, предполага да се играе от по-геймърски ориентирани играчи и от хора запознати с правилата на „Quadropolis“. Относно режимите и какво аз мисля за тях, ще говоря по-надолу, в заключителните ми думи за играта.

Quadropolis“ се играе в четири рунда ( пет в режим „Експерт“ ), през всеки от които играчите могат да построят в града си до четири нови сгради, така де, всичко на всичко шестнадесет сгради ( двадесет в „Експерт“ режима ). Точкуването се извършва в края на играта ( „Days of Wonder” са ви осигурили специално предназначени за целта листчета, а наличието на такива винаги е плюс, според мен ) и се образува чрез разнообразни способи. Печели играчът с най-много точки.
Урбанистът и архитектите

Структурата на вашият град в класическия вариант
 Всяка игра на „Quadropolis“ започва с това, че всеки един от играчите получава собствено двулицево табло – от едната страна за класическия режим, а от другата за експертния. Таблото представлява вашия град, мястото върху което да разполагате сградите си и е разделено на квадранти, представляващи отделни квартали. Кварталите са оцветени в различни цветов и са формирани от пресичащи се колони и редове, номерирани с цифри от едно до четири. В средата на масата, достъпно за всички играчи, се поставя централния борд, върху който се подреждат наличните за придобиване от играчите сгради. Този борд има двадесет и пет полета – пет реда по пет колони. Колко от тях ще се запълнят със сгради в началото на всеки рунд, зависи от броя на играчите, а разположението им - на абсолютно случаен принцип, различен във всеки рунд и във всяка игра на „Quadropolis“ (плочките, представляващи сградите, се теглят от торба). На случаен, избран от играчите, принцип се определя кой ще започне пръв. Този играч получава зелената пионка ( повече за пионките по-долу),  която изпълнява ролята на средство индикиращо играч номер едно. Нека градското строителство да започне !

Така изглежда централният борд
Следвайки традицията, наложена от дългата поредица успешни и популярни заглавия на “Days of Wonder”, „Quadropolis“ идва, за да предложи елегантен и бързоусвоим геймплей – нещо превърнало се в еталон за компанията. Основната механика в играта се усвоява  буквално за секунди, но перфектното и прилагане отнема време. С две думи – просто, но гениално.
В класическият режим на „Quadropolis“, всеки един от играчите разполага с четирима архитекти, под формата на картонени токени, маркирани в неговия цвят и обозначени с цифри. Четири пъти в рамките на всеки рунд, играчите извършват следните действия. Избират си коя сграда да добавят в града си. Избират предпочитан от тях архитект, с чиято помощ да придобият избраната сграда от централното табло. С избрания архитект взимат плочката/сградата и на нейното място преместват черната пионка, Урбанистът ( за него след малко ). Поставят сградата на избрано от тях място в собствения си град и получават произвежданите ресурси от сградата, ако има такива. Много простичко нали ? Е, има уловка разбира се...дори няколко.

Архитектите
Основната механика в „Quadropolis“  идва от различните архитекти и ролята на споменатия по-горе Урбанист. Архитектите са обозначени с различни номера и това не е някаква дизайнерска прищявка, а играе ключова роля в играта. За да придобиете сграда поставяте архитект извън централаното табло,  насочен към определн ред или колона. Номерът на архитекта оказва колко полета, започвайки от най-близкото му, навътре в централния борд ще е сградата, която ще вземете. Обърках ви ? Добре, пример. Поставяте архитект номер три срещу колона номер две на централното игрално поле. Взимате плочка номер три от избраната от вас колона. Елементарно, нали ?  Добре, нека го усложним още малко. Не може да поставяте  ваш архитект върху вече поставен такъв. Или казано иначе, в горния пример, играчът играещ след вас, не може да постави свой архитект върху вашия , за да взема плочка от колона номер две. За да стигне вземе друга сграда от същата колона, той трябва да постави архитект или от другата страна на игралното поле или на съответния ред, който пресича колоната в желаната плочка. Дотук добре. Хайде обаче да го направим още по-предизвикателно ( не сложно...сложно в тази игра няма).

Пионката за Първият играч и Урбанистът
Както споменах по-горе, когато вземете плочка от централното табло, на нейно място застава фигурата на Урбаниста ( черната пионка). Ще бъда откровен с вас, не знам как тематично да обесня тази механика. Тя е толкова “euro”, че изглежда като взета назаем от игра на Стефан Фелд или Уве Розенберг. Това, което прави черната пионка е, че ограничава ( макар и временно) изборът на сгради за играча след вас. Той не може да постави архитект на място, което сочи към Урбаниста ! Поредното елементарно правило в „Quadropolis“. Може да ви стори много грубичко или дори агресивно, но това всъщност е основното ( да не кажа единственото) взаимодействие с останалите играчи. Без тази механика, играта щеше да бъде просто солова надпревара в строене на град. Урбаниста е способ, чрез който „Quadropolis“  се превръща в истинска игра.

Четириетажна панелка се извисява гордо в горния ляв ъгъл
За да завършим темата за важността на архитектите ( те са основата на играта ), трябва да кажем за другата централна роля на техното цифрово диференциране ( сложни думи...). 

Новопридобитите сгради се поставят в на таблото ви (в градът ви) в ред или колона , която отговаря на номера на архитекта, с чиято помощ сте я придобили. Или илюстровано нагледно – ако вземете сграда с архитект номер четири, може да я сложите в ред или колона номер четири на вашия град. 
Ето това, приятели, е тънкият момент в „Quadropolis“ . Искате да построите специфична сграда , на специфично място, чудесно. Трябва ви обаче точния номер архитект. След като го използвате обаче, той е наличен отново чак в следващия рунд.  Планирането на хода ви в играта е от жизнено важно значение. Тук идва и стратегическия момент в „Quadropolis“. Когато премисляте възможностите си обаче, не забравяйте ролята на Урбаниста и на останалите играчи. Стратегията при избора на архитекти е сърцето на „Quadropolis“ . Тя вкарва толкова нужната „геймърска“ нотка , в тази иначе въздушно-лека игра.  

Единствено изключение от горното правило е при строенето на жилищни сгради, поради тяхната специфика. Те могат да се строят не само хоризонтално на вашето табло, но и вертикално – една плочка върху друга. Поставени вертикално, плочките се превръщат в етажи на една и съща жилищна сграда. Когато вземете жилищна сграда с даден архитект от централния борд, може да я поставите като етаж на съществуваща сграда, стига той да съответства на номера на архитекта – взимате жилищна сграда с архитект номер три и я поставяте като трети етаж на блокче, без значение, че самото то се намира поле в колона четири например.

Майсторската лига

Градско планиране за експерти.
А сеге малко и за експертния режим на „Quadropolis“.  Промените върху основния геймплей на играта (взимаш сграда, поставяш сграда), макар и не фундаментални, са чувствителни. Първо – играе се пет рунда, което ви дава повече опции за кумулирането на нужните точки, но удължава и времетраенето на самата игра. За строене на града ви в експертния вариант се използва второто лице на личното ви табло. То е структурирано по-различен начин – разделено е на пет изрично номерирани квартала, а всяка позиция за сграда в отделните квартали си има собствен номер. Както сигурно се досещате, това генерално променя правилата за поставяне на сгради. В този вариант на „Quadropolis“ , пак в зависимост от номера на използвания архитект, поставяте сградите вече или в съотвения квартал , или в единично поле, номерирано със същия номер. Специалното правило за жилищните сгради се запазва. Не се наемам да кажа, какво му е точно „експертното“ на това. Като пряк резултат от промяната на правилото за поставяне, мога да посоча, че в този вариант опциите да поставите придобитите сгради за доста повече в първите рундове, за сметка на късният етап на играта.

Може би най-важната промяна в експертния вариант е свързана с архитектите. В този режим на „Quadropolis“ вече не разполагате с лични такива. Обърках ви ? Да забавим темпото тогава. Първо, вече е наличен пети архитект (токен с номер пет). Промяна, която спрямо класическия вариант, по-скоро ви улеснява в придобиването на нужните ви сгради. Преди началото на играта в режим „експерт“ се формира общ резерв от архитекти. В зависимост от броя на играчите, на масата се поставят толкова комплекта архитекти. Както може би се досещате, по време на вашия ход взимате какъвто архитект ви е нужен. С риск да избързам преди финалните ми думи за „Quadropolis“, не успях да разбера с какво този вариант се препоръчва за по-напреднали. Лично на мен ми се стори, че изборът от общ резерв с архитекти е огромно улеснение. Ще ви кажа защо. В игра за четирима, ако никой не прояви интерес към , да кажем, архитекти номер 2, вие ще може да ги използвате четири пъти по време на рунда ! Реално може да имате/ да използвате ( ако са ви нужни, разбира се ) четирима архитекти с еднакъв номер, което по-скоро улеснение отколкото утежнява положението ви. Редно е да спомена, че я има и обратната хипотеза – да ви изпреварят и да вземат всички архитекти от един номер, преди вас. Явно на база на това Франсоа Гандон и “Days of Wonder” са обозначили този режим като експертен.

Висш архитектуран пилотаж - небостъргачи и монументи
Коя е най-положителната черта на експертния вариант ? Добавянето на нови две сгради към възможните за строене. В класическия вариант, избирате измежду шест вида сграда. В експертния, те са вече осем, което добавя нов щрих на стратегия и възможностти за градско строителство в „Quadropolis“. Да, ще го сподели още тук ( сигурен съм, че ще го повторя в заключението ми ) - „Quadropolis“ има нужда от нови сгради и нямам търпение “Days of Wonder” да започнат да бълват допълнения. Говорейки за сградите...


Кварталът на богатите

Ако архитектите са сърцето, моторът на „Quadropolis“, то сградите, чрез който изграждате градът си, са душата на играта. Всяка една от тях пристига под формата на картонен токен, върху който освен симпатичния арт ( за него после ) има отбелязани два вида символи. В горния ляв ъгъл е изобразен бонуса или ресурсите, които получавате поставяйки сградата в града си. Бонусите са доста праволинейни – допълнителни точки. Ресурсите биват два вида – население ( хорица, мийпъли) или енергия. Ресурсите са ви нужни, за да активирате сградите си. Активиране ли ? Ами да...изписах пет страници, а още не съм ви казал, как да спечелите „Quadropolis“.

В края на играта, точки се получават само от активираните сгради. Сграда, която не е захранена с енергия и/или работна ръка, не ви носи нищо...нещо повече дори се премахва от таблото ви преди началото на точкуването. Относно пустите му точки – всяка една от сградите в „Quadropolis“ ви ги набавя, но ако отговаря на определени условия. Тук идва най-забавния момент в цялата игра. В базовата версия на играта разполагате със шест различни вида сгради, всяка от които се точкува по различен начин. Жилищните блокове ,например, колкото по-високи са ( максимум четири етажа), толкова повече точки ще ви донесат в края. Магазините искат да има хора (мийпъли) върху тях – повече клиенти в молчетата, повече кинт...ъъъ...точки за вас. Заводите пък ви носят точки в зависимост от сградите около тях. Похватът , всяка сграда да дава точки за различни неща, не е нов. Но в „Quadropolis“ е представен заразително лесно и приятно. Експертния вариатн добавя още две нови сгради и променя правилата на точкуването, но не се притеснявайте – “Days of Wonder” са се погрижили да не се объркате. Играта пристига с малко помощно листче ( по едно за всеки играч), на което са изобразени различните сгради и как да ги точкувате. Един съвет от мен – ако това е първата ви игра на „Quadropolis“, отделете около пет минути, за да разберете как работи всяка сграда, преди да започнете. Ще ви бъде от голяма полза.

 Начина за точкуване на всяка сграда и място за записване на резултата
След края на последният рунд се извършва окончателно точкуване. Точки се печелят от всяка активирана сграда и евентуалните бонусчета върху отделни постройки. Сега се хванете здраво – точки се и губят в „Quadropolis“ ! Подобно на други, обичани заглавия на “Days of Wonder” ( “Ticket to ride), в края на играта, всеки излишен ресурс, които сте придобили, но не сте използвали, ви носи минус една точка. Преди да скочите „ НАЛИ ТОВА БЕШЕ GETAWAY, ЛЕКА ИГРА ?“...всичко е тематично издържано. Останалите ви излишни мийпъли представляват безработни хора, а излишната енергия – екологично замърсяване. Съгласете се, кмет създал армия от безработни и замърсил реки и гори не заслужава да получи много точки, нали ?

Ландшафтът на „Quadropolis

В уводът ви казах, че “Days of Wonder” са отново при нас с целия си блясък. Излъгах...станали са още по-добри ! Визуално оформление на „Quadropolis“ е дело на Сабрина Мирамон, позната ни като художника зад серията игри “The Builders”. Резултът от нейната работа е зашеметяващ. Изграждате града си от плочки (сгради), под формата на висококачествени картонени токени. Артът по централния борд, личните ви табла и на самите сгради е приятен, пъстър, жизнерадостен и ненатоварващ. Анимациония стил на Сабрина намира място и в „Quadropolis“ . Изглеждайки така, играта е без никакво съмнение изключително подходяща дори и за малки деца.

Изключителните мийпъли и други благинки
Най-впечатляващото в „Quadropolis“ са фигурките. Изключително приятни на пипани, те изглеждат като направени от стъкло, но това е всъщност висококачествена, прозрачна пластмаса. Избраните цветове също са страхотни. Мийпълите са изключително симпатични, дребни, синички човечета. Енергията е под формата на червени цилиндърчета. А пионката за първия играч и на Урбаниста са масивни и веднага хващат окото. Всички изглеждат изключително изчистено и високо качествено.


Играта идва със задължителния за “Days of Wonder” инзърт, който събира всичко перфектно. Тук ще си позволя само една нищожна,миниатюрна критика – искаше ми се, да бяха остави малко повече място в кутията. Защо ли ? Стига де...всички знаем, че допълненията са задължителни и ще започнат да ни заливат в най-скоро време.

Инзърта
Каквото и да кажа за визуалното оформление на „Quadropolis“ ще е малко. Клишето „Играта е много красива“ не може да обхване нивото на брилянтност, което са достигнали г-жа Мирамон и арт отдела на “Days of Wonder”. Всеки един компонент е пристрастяващ и те кара да искаш да играеш още и още.








Градско планиране версия 1.0.

Quadropolis“ ще бъде един от големите хитове на 2016-та година. Запишете си това и тичайте да си набавите играта. Играта носи всички белези на обичаните от милиони игри на „Days of Wonder”. Елементарен за усвояване, но изискващ практика за усъвършенстване, геймплей. Позната и обичана тема. Зашеметяващи компоненти и визуално  оформление. Насоченост към масовия геймър, към семейства, към подратващи. Към хора, който обичат да се забавляват с леки, достъпни и приятни игри, а не със шест-часови маратони, с основен мотив „надлъгване с другарчета“, които завършват с обърнати маси и разбити за цял живот приятелства.

Двата налични режима на игра са свеж полъх. Не мога да отлича нито един от тях. Играта се играе страхотно и по двата начина и според мен е по-скоро въпрос на ротация. Не бива да ви плаши експертния вариант. Рекламираното усложнение на играта, за геймъри, не е реално. „Quadropolis“ остава същата лека, пъстра и достъпна игра.

И все пак не знам дали „Quadropolis“ ще е новия gateway хит. Не вярвам, че поне към момента играта има нужните качества за да стане „новия “Ticket to ride”. Въпреки, че дори базовата игра пристига с един мини-експанжън ( да, това забравих да ви го кажа), „Quadropolis“ има нужда от още много. Много нови сграда и опции. Защото, може би най-големия минус на играта е, че е постничка. Това чувство идва не от геймплея или визуалното оформление, а от малкото по вид сгради. Само за няколко игри ще откриете, кои са наистина успешните стратегии.  Струва ми се, че те не са никак много. Играта няма да допадне и няма с нищо да впечатли сериозните геймъри. Дори в собствения си жанр, тя е доста далеч от утвърдени и обичани заглавия като “Suburbia” например.

Това обаче не бива да се тълкува като минус, като причина да се откажете от играта. Приемете „Quadropolis“ като една първа крачка към раждането на нов повелител в жанра „игри за начинаещи“. Защото, въпреки всички положителни неща за играта, които посочих, най-големия й плюс е огромния й потенциал. Дано той да не бъде пропилян на вятъра. Дано тя получи нужната й любов, под формата на нови и нови допълнения. Всичко зависи от политиката на „Days of Wonder”. Съгласете се, че ако не бяха разнообразните трасета и множеството допълнителни правила, разнообразни във всеки отделен експанжън, едва ли днес някой щеше да играе „ванила“(базова) версията на „Ticket to ride”. Quadropolis“ в момента е като усмихнато, лъчезарно и жизнерадостно бебе. От неговите родители зависи, да се превърне в образован, красив и успешен младеж. Топката е във вашето поле, “Days of Wonder”. Ние ви вярваме, не ни разочаровайте.


Препоръчваме задължително ЗА:
1. Начинаещи
2. Когато ви се играе нещо необременяващо и достъпно
3. Архитекти и кметове

Оценка:

Арт и компоненти : 6/6

Геймплей : 5/6

Преиграваемост : 4.5/6





Крайна оценка : 5

Няма коментари:

Публикуване на коментар