понеделник, 11 април 2016 г.

Властелинът на забавлението - „Smash up”. Част I - It's alive !


От Христо Симеонов

    Нека ви разкрия една тайна. Каквото и да ви говорят хората, знайте – настолните игри съществуват, за да ни забавляват. Тяхното основно, дори единствено, предназначение е да ви осигурят весели и щастливи моменти със семейство и приятели. Не размахвайте пред очите ми мантрата за спортната злоба, стръвта към победата, организираните турнири и състезателните формати.  Всички те са продукт на глобализирането и разрастването на хобито. В своята сърцевина обаче, настолните игри винаги ще бъдат средство за забавление - един генератор на веселие, щастие и усмивки.

    Говорейки ви всичко това, по една случайност (не мислА) сме в месеца на хумора и шегата - април. Тази му слава може би се дължи на факта, че като първия истински пролетен месец, пробуждащата се природа около нас подтиква всички ни да се усмихнем, да погледнем на света по-лековато и да повярваме в безсмъртната силата на живота. Именно затова днес реших да представя пред вас една игра, която за мен е символа на хумора в настолните игри.


    „Smash up” е заглавие, което като с магическа пръчка може винаги да оправи настроението ви. Играта излезе през 2013-та година под шапката на “AEG“. От тогава до днес играта се радва на огромна популярност и внушителна бройка допълнения. Да се говори за „Smash up” не е трудна задача, дори напротив, това си е истинско щастие.  С днешното ревю ще се опитам да ви убедя, защо това е играта, която ви е нужна, за да познаете истинската магия на  забавлението наречено настолни игри.


Световна доминация - програма минимум

    „Smash up” е игра с карти за два до четирима играчи, дело на дизайнера Пол Питърсън. Ако трябва да поставим играта в жанр, тя безспорно е "deck builder" – изключително популярен жанр картови игри, в които играчът сам съставя, чрез различни способи, тесте от карти, което използва за да генерира максимален брой точки или да победи противника си. Бих ли ангажирал вниманието ви с "deck bulder" , предвид, че пазарът е наводнен с такива игри, твърдейки, че тази игра е символ на забавлението в настолните игри ? Едва ли. В „Smash up” традиционните правила на жанра са променени ( направо са размазани). В началото на играта вие избирате две измежду осем, предварително генерирани, тестета от по двадесет карти и ги смесвате, формирайки тесте от четиридесет карти, с което играете играта. Уникалната идея в играта са различните тестета, който смесвате.

Фракциите в базовата игра
    Базовата игра пристига с осем двадесет картови тестета, наричани фракции. Всяка една от фракциите е различни и уникална като стил на игра и усещане. И тук идва първия забавен момент. Фракциите избрани от г-н Питърсън и
AEG  са измежду най-любимите теми на популярната култура. Имаме динозаври, извънземни, леприкони, магьосници, нинджи, пирати, роботи и зомбита(естествено). Тук е и мястото да кажа ( няма да и за последен път в това ревю), че „Smash up”  е изключително гийкска игра. Ако не ви е известен последния термин, превод може да откриете сами в гугъл. Ако идвате от безлюдни острови в сърцето на Тихия океан, играта едва ли ще ви грабне. Ако обаче сте модерен човек, продукт на поп-културата на двадесети век ви гарантирам, че ще се влюбите в играта. Базовия „Smash up” ,а и всяка едно от последващите допълнения е изпълнено с препратки към различни книги, филми, телевизионни сериали, популярни музикални групи и изпълнители. Ще посоча един фрапиращия пример - фракцията на „Гигантските мравки“ ( тя е част от едно от допъленията), чийто двадесет на брой карти носят имена на песни на обожаваната от милиони легендарна рок-група "Queen". И всички това заради страхотната им песен "Killer Queen". И още малко за нърдщината и гийкщината, който ви заливат от „Smash up”  - предстоящото допъление , което се очаква на пазара през есента, ще е вдъхновено от "Star Wars" и "Star Trek" (безспорно веднага ще влезе в графата “must buy”  на много хора).

Може би най-феноменалния плюс  в „Smash up” е факта, че всяко тесте има уникален стил на игра ! Шапки долу за невероятни труд на Пол Питърсън и AEG. Затова обаче, малко по-късно. Хиленето в играта започва от самото й начало, когато формирате вашата страховита, но причудлива, устремена към победата, военна машина и опитвайки се да ги наименувате стигнете до нещо като : „извънземни нинджи“ или „зомби динозаври“, а защо не „робото-магьосници“ ?

За да победите в „Smash up”, трябва да съберете  петнадесет точки. Как става това ли ? Ще ви кажа.
Богатство и слава, хлапе. Богатство и слава.

Минион и екшън. От тестето на зомбитата.
    Избирането на фракции в „Smash up” може да се извърши по няколко различни начина – свободен избор, драфт, измежду предварително подбрани опции  и т.н. Който и вариант да изберете (спокойно може да измислите и нови) в крайна сметка се оказвате с едно четиридесет картово тесте, съставено от две фракции. В това тесте има два различни вида карти (толкова). Първият вид са „миниони“. Това са верните ви войници, с чиято помощ ще се опитате да си осигурите нужните ви точки до победата. Всеки минион има определена сила ( цифра в левия  горен ъгъл) и ЕСТЕСТВЕНО специално умение, което ви дава някакъв бонус или временно изменя правилата на играта във ваша полза. Вторият вид карти са „екшъните“. Всяка такава карта съдържа определено действие, което носи игрови ефект, който може да е временен, постоянен или да има нужда от активиране, с който преследвате заветните точки за победа.

Базите
    Относно тия пусти точки – ето как да си ги набавите. В „Smash up” ще откриете и тесте с карти наименовано „бази“. Има по две такива карти за всяка фракции ( или общо шестнадесет карти в базовата игра). Преди началото на играта, всички „бази“ се разбъркват хубаво и формират самостоятелно тесте, от което се теглят и поставят в центъра на масата толкова бази, колкото са играчите плюс една. Всяка от тези карти, освен наименование си, съдържа още няколко елемента. Веднага се набиват на очи три цифри, изписани с голям шриф, върху всяка база. Това са прословутите точки. Играчът, който е допринесъл най-много при разрушаването на базата (да, това е целта на играта) получава първата цифра изобразена върху базата, под формата на точки. Втория получава втората. Третия – третата. А ако има и четвърти играч, той получава...ами едно нищо.Точките върху базите варират от  1 до 5 – когато съберете петнадесет печелите играта ! Как да допринесете за разрушаването на база ? Всяка база има определена устойчивост ( число ) изобразена в горния ляв ъгъл на картата.  Играейки карти ( обичайно миниони, защото те имат „сила“)  играчите се надпреварват да кумулират достатъчно „сила“, която е равна или е повече от устойчивостта на базата. Когато постигнат това, базата се разрушава и се разпределят точки.На мястото на разрушената база, се тегли нова и играта продължава. А-а, за малко да забравя. За да е хаоса и забавлението още по-голямо, всяка база има и специално умение, което се активира или докато базата е в игра, или когато тя бъде разрушена. Специалните умения на базите включват цяла палитра от възможностти : забрана да се играят екшъни върху дадена база ; бонус точки ако се убие минион, поставен върху тази база ; възможност победителят от базата ( играчът допринесъл с най-много „сила“ за унищожението й ) да премести всички си миниони , а не да ги загубва и т.н.

Говорейки за загуба на миниони и въобще на карти е редно да кажем и няколко думи за така нареченото гробище. Като всяка една “deck builder” игра и в „Smash up”, когато играчът подготвя личното си пространство, трябва да остави място за "discard pile", място за използваните карти или както се казва на жаргон (от времената на "Magic" още) „гробище“. Всяка използвана по един или друг начин ,или "унищожена" карта отива в „гробището“. Когато тестето ви се изчерпи, разбърквате гробището и то става ново тесте за теглене. Когато една база се разруши, всички карти играни на нея отиват в „гробището“. Стандартна механика за този жанр, която внася и стандартното ниво на стратегическа мисъл – искам ли да използвам тази карта сега, знаейки , че ще отнеме време да се върне в ръката ми ? В „Smash up” тази механика стига на още по-дълбоко ниво, защото тестето ви карти, четиридесет на брой, се приготвя изцяло и напълно преди началото на играта. В последствие не добавяте в него нови карти. Ако изтеглите силна карта още в началото на играта и я играете в първия ход, то едва ли ще можете да я ползвате пак, защото трябва да се извърти цялото тесте карти. В „Smash up” рядко се случва ( и то само при някой фракции) да успеете да използвате цялото си тесте в една игра, камо ли пък да го превъртите. Затова има и доста карти, който ви позволяват да манипулирате тестето и/или „гробището“ си, но за тях по-късно.

Обичайна надпревара за база в "Smash up"
    Всеки ход в „Smash up” протича ( обичайно) по един и същи начин и е безумно лесен за обяснение и усвояване. По време на хода си играчът може да изиграе точно един минион и/или един екшън. Това е ! След това допълвате ръката си с две нови карти от личното си тесте (може да държите до десет карти в ръка) и е следващия играч. Казах ви – обидно проста механика. Малко по-усложнено става, когато се намесят специалните умения на картите. Те са разнообразни и включват възможност за подобряване способностите на вашите миниони, преместване на вече изиграни карти, отстраняване (абе убиване си е то...) на карти на ваши опоненти или дори възможност за игра на допълнителни миниони или екшъни, в допълнение към златния стандарт на „Smash up” – един минион , един екшън. Как споменах по-горе, всяка фракция има специфичен стил на игра. Този стил включва специфична, основна механика, която е като лайтмотив на дадено тесте. За отделните фракции в базовата игра вижте повече във втората част на това ревю.

Да не очаквате на говоря ? Да говорите ? Очаквам да умрете, г-н Бонд

    Визуалното офомление на "Smash up" е нещо за което си струва да говорим. И то с удоволствие. Но ще започна с минусите. „Smash up” е игра с карти, но за жалост качеството на последните не е особено високо. Принтирани са на обикновена хартия и нямат лъскав, гранциран завършек. Веднага казвам, че съвсем ясно разбирам защо „AEG“ са подходили така – целта е била да се осигури максимално ниска цена на крайния продукт. Ами получило се е определено . Ако отнесем „Smash up” към цена-съдържание, играта определено си заслужава много повече от редица други прехвалени и бляскави заглавия в същия жанр.

    Друг безспорен минус на арт отдела ( и не само ) на “AEG” е липсата на какъвто и да е начин за отбелязване на точките. Отдавам го на пропуск. За да го преодолеете  трябва да ползвате лист и химикал или да се доверите на паметта си (което си е досадно, съгласете се). След заслужена критика от геймърите, още в първото допълнение към „Smash up”,  „AEG“ поправиха този пропуск и предоставиха картонени токени, с чиято помощ да следите резултата.

    Стига толкова минуси, че ще ви стресна. Най-важното за една игра с карти, са илюстрациите им. А в „Smash up” те са зашеметяващи. Всяка една фракция има собствен стил на изобразяване, който най-общо носи дух на непринуден хумор. Самите наименования на картите ще ви разсмиват всеки път, когато играете „Smash up”( като например картата „Probe” от тестето на извънземните). Визуално играта е дело на няколко художници, които са се справили блестящо. Фракциите следват собствен арт стил - извънземните са представени като традиционните за поп-културата зелени човечета ( помните „Марсиански атаки“ нали ?) ; динозаврите са снаражени с базуки и ракетни установки ( представете си, че „Джурасик Парк“ всъщност е бил военен експеримент целящ да се създаде съвършени машина са убиване и този експеримент е излязъл извън контрол) ; нинджите, не носят традиционното си средновековно усещане ( даймиота, самураи и замъци) , а излъчват модерен, почти кибер-пънк дух – професионални наемни убийци,следващи старите традиции, но използващи модерни средства, които дебнат из неоновите улици на японските метрополиси ; магьосниците пък са като излезли от обичаната от милиони поредица книгите за младия магьосник Хари Потър. Поп-културата струи навсякъде в играта. За някой това може да е и минус, но аз го намирам за изключително сполучливо попадение на “AEG”. Смеската на различни поп-културни феномени играе изключително важна роля за небивалия успех на играта. Да, може би пропуснах да кажа, но „Smash up” е един от най-големите хитове на "AEG" в последните години. За да потвърдя думите си, че ви дам един пример. Миналата година те се опитаха да повторят успеха на „Smash up” с нов "deck builder" с подобна механика „Epic PvP“ , като лепнаха отгоре му класическа фентъзи тема. Ами...не им се получи никак.

Следобедът на един щастливец

    „Smash up” е заразителна игра. Спокойно може да я предложите както на начинаещи , така и на стари кучета в хобито. Гарантирам ви, че ще я обикнат. Геймплея е изумително елементарен, а огромна възможност от комбинации между фракции и карти ще поддържа интереса ви жив дълги години ( дори само с базовата игра). Хуморът в играта е на изключително високо ниво, което обаче е достъпно за всеки. Гийкската тематика също. В нея всеки може да открие по нещо за себе си ( от опит ви го казвам, приятели).

   И все пак, за любителите на дълбоките шест часови „евро“ стратегии, в които добивате руда в Бразилия, товарите я на кораби в Уругвай, навигирате я през Магелановия проток, за да я докарате във фабрика в Сеул, където да произведете автомобили и накрая да полеете всичко това с обилен сос от точки, дошли от разнообразни нетематични места...е на вас няма да се хареса „Smash up”. Извинявайте, за предходното изречение. Написах го без да си поема дъх. Та тези дълбоко уважавани от мен геймъри няма да харесат играта. За тях тя винаги ще остане прекалено случайна.

     Да, случайността е неразривен елемент от „Smash up”. Тя вдъхва живот на играта. Съгласете се обаче - тя вдъхва живот на самите нас. Без случайност, без късмет, как ли би изглеждал животът ни ? Да, понякога късмета може да ни обърне гръб...но друг път може да ни донесе и толкова много. Късметът в „Smash up” е като огромна метафора на живота- той е навсякъде около нас. Дали изглежда като миниатюрна фея или кисело градинско джудже, или шесторък всемогъщ Бог, не зная. Но ние го усещаме. Проклинаме го, но и се уповаваме на него. Така е и в „Smash up”. За това и основата поука от това ревю е- не мислете много, когато играете тази игра. Просто се забавлявайте. Тя е измислена и създадена за това. Или пък може би ни е дадена от този неназован идол на късмета, за да се позабавлява с нас...

П.С. -Линк към втората част на това ревю => A kind of magic

П.С.С. - Още материали за "Smash up" може да откриете в нашия Youtube канал

Препоръчваме задължително ЗА :

1. Много смях и усмивки
2. Скучни вечери
3. Забавни хора
4. Гийкове 
5. Нърдове


Оценка :

Арт и компоненти : 5/6

Геймплей : 5.50/6

Преиграваемост : 6/6


Крайна оценка : Размазващо отлична !

Няма коментари:

Публикуване на коментар