петък, 10 юни 2016 г.

Диаманти, крадци и агенти – "Mafia De Cuba"


От Христо Симеонов

    В последните години жанрът на „парти“ игрите преживява истински ренесанс. За тези от вас, които не са на „ти“ с терминологията в хобито, ще обясня. „Парти“ игрите са заглавия с лек, бърз и динамичен геймплей, непретенциозни теми, разтоварващ хумор, а най-голямото им оръжие е възможността да се играят от големи групи хора – от там и „парти“ игри.

    „Парти“ игрите не са по вкуса на всеки. Голяма част от геймърите ги определят като загуба на време, поради елементарния им геймплей. За други, тяхната характерна нетематичност е огромна пречка да им се насладят. Трети пък открито ги ненавиждат, заради засиления социален елемент, в голяма част от тези заглавия.

    Себе си бих определил като умерен почитател на „парти“ игрите. Не всички са по вкуса ми, някои определено избягвам, ала трети играя с огромно удоволствие. В колекцията ми гордо се открояват няколко заглавия и редовно прибавям към нея по нещо новичко от жанра, което е грабнало окото ми. Основното им качество - възможността да се играят от по-голяма, нестандартна дори, бройка хора, работи чудесно за моята група, която понякога се събира в доста големи размери.

    Днес ще ви представя една игра, за която говорих на няколко пъти в последните месеци. Тя попада абсолютно в постулатите на жанра, но внася и свеж привкус. Първоначално бях скептичен към нея, но след няколко сесии спокойно мога да я определя като чудничко попадение в жанра. Време е да се върнем в предреволюционна Куба и да видим кой има най-ловки пръсти и най-подкупна усмивка.

Щатът Куба

Поздрави от Куба
    “Mafia de Cuba” е игра с блъфиране и дедукция за шестима до дванадесет играчи, дело на дизайнерите Филип Дес Палиерес и Лоик Лами. Играта се появи на пазара от издателството “Lui-meme”, но получи широко разпространение под шапката на “Asmodee”.

    Действието на “Mafia de Cuba” ни връща в годините на кубинският диктатор Фулхенсио Батиста и акцентира върху неговите връзки с организираната престъпност в края на 50-те години на миналия век. Няма да се впускам в разточителна историческа лекция, но трябва да спомена, че противно на повечето „парти“ игри, “Mafia de Cuba” има някаква тема, която може да бъде представена интригуващо и да плени играчите. През 50-те, по времето на диктатурата на Батиста,  Куба и по специално столицата Хавана получават прозвището „Латинският Лас Вегас“. Сеньор Президентът завързва стабилни бизнес отношения с популярни (още от времената на „Сухия режим“ в САЩ) гангстери, сред които личат имената на хора като Майър Лански и Чарлз „Лъки“ Лучано. Батиста буквално предава на мафията контрола върху търговията с наркотици, проституцията и хазартния бизнес на острова. Куба се превръща в един оазис на забранените удоволствия, за високо платежоспособния световен елит.

    На този фон “Mafia de Cuba” ни пренася в атмосферата на празничен новогодишен обяд, на който присъстват Босът на Мафията, Кръстникът – в ролята влиза един от играчите и неговите „верни“ братя по оръжие. В разгара на забавата, Босът е извикан по телефона от Президента Батиста, да се яви в президентския дворец, по бизнес дела. На излизане от ресторанта, той оставя кутия, съхраняваща любимите му пури на най-приближения си съратник. Започва ли да ви звучи като гангстерска история? Не още? Добре, тогава чуйте това - кутията на Кръстникът има двойно дъно и в него той съхранява шепа безценни камъни – да, за диаманти говоря!

    В началото на това ревю ви казах, че “Mafia de Cuba”е игра с доста отличителна, запомняща се характеристика. Не се притеснявайте, не ви излъгах. Кутията, в която пристига играта, се използва за целите на геймплея, нещо повече – около нея се върти цялата игра. Впечатлихте ли се? Има защо.

Лява ръка, десен джоб

Полезна информация за ролите и структурата на играта
    “Mafia de Cuba”  безспорно е запомняща се игра. На пазара ще откриете и други игри, които да използват части от опаковката, в която пристигат, за нуждите на геймплея, но едва ли има друга, в която цялата игра е кутията. Самата кутия на “Mafia de Cuba”  е солидна, от твърд картон (от „Asmodee могат да помислят за версия пристигаща в дървена кутия?), нашарена с илюстрации по темата – картички от Куба, паспорти и т.н. В своята същност “Mafia de Cuba” лесно се причислява към игрите от така нареченото семейство на “Werewolf”, но с доста интригуващ подход.

    В “Mafia de Cuba” един от играчите влиза в ролята на Кръстника. Той определя съдържанието на кутията и дава тон на играта. В кутията има две неща. Първото от тях са диамантите. Те идват под формата на малки, прозрачни пластмасови късчета, с формата на кристалчета, които са приятни на пипане и лесни за скриване в ръка. В кутията има точно петнадесет диаманта, като преди началото на играта, Кръстникът може да извади до пет от тях. Така, преди да предаде кутията, той със сигурност знае точния им брой.

Диамантите са вечни
   Освен диаманти, в кутията се поставят и определени роли или казано иначе, персонажи, представляващи приближени на Боса хора, част от празничния обяд. Те идват под формата на изображения, върху пластмасови, висококачествени покер чипове, оцветени в различни цветове в зависимост от конкретната роля. Според броя на играчите в “Mafia de Cuba” се определя и количеството и видът на ролите в кутията.

    Играта протича в две фази. Първата, обозначена като „помогни си сам“, започвайки по ред от стоящия вляво от Кръстника, играчите се редуват подавайки си кутията, тайничко да вземат от нея нещо за себе си. Опциите им са две – ако вземат диаманти, стават крадци, а ако вземат някой измежду персонажите, влизат в неговата роля до края на играта. Играчите са длъжни да вземат нещо, стига кутията да не е празна, когато стигне до тях. Изключение се прави само за последния играч, който може само да се престори, че взима нещо, като по този начин влиза в ролята на „дребен гангстер“, която не е отбелязана със самостоятелен чип.

Двойното дъно - сърцето на играта
    Във втората фаза кутията се връща в Кръстника, той проверява съдържанието й и когато установи липси, започва разследване. В тази фаза той задава въпроси на останалите играчи, а когато събере нужна и надеждна информация, ги обвинява в кражба. Когато даден играч е обвинен в кражба, той трябва да разкрие какво е взел от кутията – диаманти или някоя от ролите.

    Но да се върнем обратно към ролите – в тях се крие магията на “Mafia de Cuba”. Според мен,  най-пленителната част от геймплея на играта е, че всяка роля се стреми към победата по свой собствен начин. Кръстникът има най-тежката задача – той трябва, използвайки логика и собствената си интуиция, да открие крадците и да върне диамантите в кутията. Това всъщност е и основната цел на играта. Кръстникът има право на определен брой грешки, обвинявайки останалите играчи, като броят им се определя от броят на играчите (максимум две). Понякога обаче и една грешка е фатална.

Ролите
    Най-обикновената роля е тази на “верния поддръжник”. Тя е обозначена с бял чип. Поддръжниците се опитват всячески да подпомогнат Кръстника, защото те печелят играта, ако той успее да открие всички диаманти. Лесно, нали? Не съвсем. Ролята на „верен“ е истинско предизвикателство, защото изисква да изградиш доверие и надеждност в себе си, което си е трудничка задача в игра от този тип.

    В “Mafia de Cuba”, абсолютно тематично, са намерили място и ролите на „агент на ЦРУ“ / “агент на ФБР“ (сините чипове). Именно те усложняват неимоверно задачата на Кръстника.  Агентите печелят играта, ако последният ги обвини в кражба. Тяхната стратегия е коренно различна от тази на поддръжниците. Агентите се опитват да насочат Кръстника към себе си, но трябва да го направят деликатно, за да не се набива прекалено много на очи.

    Стигнахме и до крадците. Тяхната задача също не е лека – те трябва да опазят диамантите, които са свили от кутията. Печелят играта, ако Кръстникът бъде елиминиран – когато използва всичките си възможности за грешни обвинения. Крадецът с най-много диаманти е победител. В хода на играта крадците са подпомагани от „дребните гангстери“. Тази роля няма собствен токен. В нея могат да се въплътят играчите, до които стигне празна кутия. Тематично, тази роля е представена като напористи, пробивни улични бандити, които се опитват да се закачат за евентуалния нов шеф. Те печелят играта, ако някои измежду крадците спечели. Съответно чисто игрово, тяхната роля е да насочват Кръстника към себе си, за да може той да ги обвинява и да „изгаря“ възможностите си за грешка. Защото „дребните гангстери“ нямат диаманти, технически те не са крадци – само им подражават.

Чиповете са страхотно качество
    Последните две роли в “Mafia de Cuba” са много интригуващи и оригинални. „Шофьорът“, представен под формата на зелен чип, печели играта, ако я спечели играчът седящ вдясно от него. Странно? Напротив – влизате в ролята на шофьор, а седящия отдясно ви е пасажер – нормално е да се стремите към неговото добруване. Ролята е уникална, защото представлява едно предизвикателство към играча, който я е избрал, да се опита да разгадае какво е взел играчът преди него. Определено нелека задача.

    Може ли да има игра за мафията без убийства и убиец? Едва ли. “Mafia de Cuba” не прави изключение. Последната роля в играта не е задължителна, нещо повече – не се препоръчва за нови играчи. „Чистачът“ е отбелязан с червен чип и има много специфична и забавна роля. Всеки път, когато Кръстникът обвини някои от останалите играчи, „чистачът“ може да каже „БУМ“ (или „ПУЦ“?) и да „застреля“ обвинения. Тук идва и забавният момент. Ако убитият е Агент, разбирайте ченге, „чистачът“ печели сам играта. Ако не е – застреленият и неговият убиец са елиминирани от играта. Ако е крадец – Кръстникът си връща диамантите. Безспорно една от най-забавните и нетрадиционни роли. Може би е малко труден за усвояване от нови играчи, но внася известна доза съспенс в играта.

Да живее революцията!

   "Mafia de Cuba” е пленителна игра. Бърза, лесноусвоима и интригуваща, тя ще разнообрази "върколаческото" ви парти ежедневие. Използването на кутията за целите на геймплея е изключително интересен подход, който гарантира много забава. Темата на играта е страхотна. Гангстерите, мафията са любими не само на геймърите, което е гаранция, че с  “Mafia de Cuba” ще предизвикате фурор и сред начинаещите играчи.


Накратко и набързо – няколко думи за допълнението на “Mafia de Cuba”, кръстено многозначително „Revolucion”. Първо трябва да вметна, че то далеч не е задължително. И без него може пълноценно да се насладите на “Mafia de Cuba”. Дори се поражда логичният въпрос - защо то не е част от оригиналната игра? Все пак сравнително ниската му цена и приятното количество нови нещица – особено допълнителните роли, ще погъделичкат вниманието на всеки почитател на базовата игра. "Revolucion" ще ви представи идеята за фалшивия диамант - забавно нововъведение, което увеличава възможността за блъфиране в играта. С фалшивия диамант може да се престорите на крадец или да се скриете, еднократно, като такъв.

Какво ще откриете в "Revolucion"
    Най-ценното в допълнението все пак са новите роли. Първата от тях, любителката на диаманти, е просто задължително попълнение. Тя печели играта, ако се "залепи" за играча с най-много диаманти - бил той Кръстника или крадец. Много забавен и интригуващ персонаж. Сред останалите роли бих отличил "подкупния адвокат", който печели играта при противоположни условия. Следвайки темата на допълнението, Кубинската революция, в него ще откриете и два чипа представляващи революционери (със странно познати лица на тях). Те заместват агентите от оригиналната игра и печелят играта по същия начин като тях. 

    Може би най-противоречивите роли са тези на предателят и слугата на предателят - жълтите чипове. Те печелят играта, ако станат новите кръстници, което се случва, когато Кръстникът изчерпи правото си на грешни предположения. Определено не ми допадат като роля, поради нетематичното им и странно геймплей усещане, което носят.

     “Mafia de Cuba” е страхотна игра. Горещо, горещо ви я препоръчвам в горещите летни дни. Темата, уникалната основна механика, бързия геймплей, възможността да се играе еднакво добре и от голяма група хора, компактната опаковка - всичко това са плюсове, които ще ви накарат да извикате- "Да живее Островът на Свободата!", "Viva Cuba" и да си пуснете нещичко от испанския репертоар на Йорданка Христова! 

Препоръчваме задължително ЗА:

1. Шумни групи
2. Пътувания
3. Леки вечери с много приятели
4. Компания с тъмен ром и дебели пури
5. Ако ви е омръзнало да сте върколак, а кариерата на гангстер винаги ви е влечала.

Оценка :
Арт и компоненти : 5/6

Геймплей : 6/6

Преиграваемост 5/6


Крайна Оценка : 5/6

Няма коментари:

Публикуване на коментар