Африканска симфония - Mombasa

От Христо Симеонов

   Противно на обичайния формат на ревютата ми, в днешното ще пропусна увода. Позволявам си го, защото не мисля да ви въвеждам посредством дълги, философски разсъждения за същността на настолните игри, геймърството или да ви посочвам причините любимото ни хоби да заема толкова физическо пространство (кутии ли бяха да ги опишеш?). И всичко това, защото днешното ревю бях ви обещал преди доста време.

    Преди месец (айде месец и половина) започнах едно свое пътешествие сред творчеството на най-проспериращия, според мен, европейски дизайнер на настолни игри – австриецът Александър Пфиста. След като ви казах какво мисля за хитрата “Isle of Skye”, предизвикателната “Port Роyal” и високо оценената “Broom Service”, дойде време да приключа тази своя своеобразна мини-рубрика с едно заглавие, което хем привлича интереса на мнозина от вас, хем ги плаши със своята комплексност. “Mombasa” е игра, която дълго време събира прах на рафта, преди с групата да съберем смелост да посегнем към нея. А дали притесненията ни са били основателни? Към днешна дата казвам - твърдо не!

    Преди сблъсъка ми с “Mombasa” и това ревю Александър Пфиста притежава отлична репутация в моите очи, а игрите му заемат напълно заслужено място в личната ми колекция. Дали това ще се промени? Останете с мен и ще разберете.

Златната акция

Централното игрално поле определено хваща окото

    “Mombasa” е игра за двама до четирима играчи, дело на дизайнера Александър Пфиста, която се появи на пазара от издателството “Eggertspiele”. Действието на играта ни пренася в XIX век, когато големите европейски държави се впускат в оспорван сблъсък за колонизирането на Африка. Играчите поемат ролята на инвеститори, които придобиват акции на една или повече измежду четири фиктивни „чартърни компании“, базирани в едни от най-големите градове на континента, увеличавайки влиянието им посредством изграждане на мрежа от търговски постове, с цел да спечелят най-много пари – разбирайте, точки. В “Mombasa” гореспоменатото колонизирането има чисто икономическа насоченост.

    Надявам се, че няма да избягате през глава, когато чуете, че основите на играта се въртят около акции, акционерни дружества и одит. На хартия, след един прочит на правилата, основната концепция в “Mombasa” ще ви стресне и ще ви накара да се замислите дали да продължите. Играта се върти около четири фиктивни „чартърни дружества“. Какво е „чартърно дружество“ ще попитате? Ще се опитам да ви обесня:

    „Чартърните дружества“ са вид акционерни дружества, чието научно наименование и теоретична обосновка за жалост не успях да открия в българската правна наука (консултирах се и с колеги). Подобни компании се създават основно в Западна Европа, в годините последвали Великите географски открития, първоначално под формата на сдружения на търговци. Те обединяват сили и капитал с цел търговия, проучване и колонизиране на нови територии. Правното основание, което послужва за формирането на тези дружества и от което те черпят своето наименование е харта или декрет, произхождащ от централната власт, била тя монархическа или републиканска. Тези документи формират правните граници, в които дадена компания получава възможността да търгува, определя хоризонта на нейното влияние и описва нейните права и задължения. Казано по-простичко, компании от този тип представляват дружество със смесено участие – държавата делегира права на частни субекти, за да извършват те от нейно име, но за своя сметка търговия и колонизиране на новооткрити територии. Историята помни няколко изключително влиятелни и могъщи акционерни дружества от този тип, разполагащи с почти безкрайни финансови възможности, провеждащи собствена политика с инструментите на дипломацията и разполагащи дори със собствени, частни армии. Пословичен пример е “Британската Източноиндийска компания”, създадена през 1600 година с кралска харта, подписана от кралица Елизабет I. Компанията, която първоначално представлява сдружение от търговци, получава изключителни права да търгува с Индия (тук визирам целия Индийски субконтинент) от името на Короната. Източноиндийската компания постепенно се превръща в търговско-военна организация, която разполага със собствени военни сили и дори в един период администрира британските територии в Индия, до прекратяването си през 1858 г.

    В “Mombasa” вие ще генерирате точки на база притежаваните от вас акции на четири “чартърни компании”, базирани съответно в Кайро, Кейптаун, Момбаса и Сент Луис. Играчите се надпреварват да увеличават влиянието си върху континента чрез създаването на мрежа от търговски центрове, което увеличава стойността на акциите. В края на играта броят на акциите, които притежавате от дадена компания, умножен по стойността на компанията ви носи определен брой точки.

   

Двустранните "Прогрес" бордове предлагат богата преиграваемост

“Mombasa” е класически пример за това, което в нашето хоби наричаме “heavy euro” игра. Дълбока, богата на опции, почти без тема, играта ще ви накара преди всичко да мислите. Типично за “евро” игрите фокуса в “Mombasa” попада основно върху механиките и тяхното правилно използване за постигане на крайната победа. Победител е играчът с най-много точки след седем хода, а пътищата към тях са разнообразни и многобройни – типично за жанра.

    Началото на “Mombasa” бележи и първия и може би най-сериозен минус за мен – дългото време, което отнема подготовката за игра (така наречения “setup”). Подредбата на цветните дървени къщички (търговските постове), изобразяващи териториалното влияние на компаниите, подготовката на тестето с „екшън“ карти, сортирането на токените със „счетоводни книги“ отнема ужасно много време и горещо ви препоръчвам да включите в тази подготовка всички участници в играта. “Mombasa” включва централен борд, изобразяващ африканския континент, около който подреждате като рамка четири „прогрес“ бордове, по една за всяка една от компаниите. Всяка една от дъските се сглобява от две, двустранни пъзелоподобни (какво дума?) части. Върху тях, всеки от играчите отбелязва прогреса си в дадена компания, като колкото по-напред се придвижват, толкова повече акции придобиват, а също така си отключват и специални възможности – от бонуси до допълни полета за активиране.

Атлантика е мястото, от което придобивате нови карти

    Върху централното игрално поле се обръщат първата порция от “екшън” карти, налични за придобиване от играчите. Всеки един от последните получава собствено стартово тесте от девет карти, персонален борд, върху който са изобразени две скали – едната за прогреса ви в диамантените мини (Африка без диаманти не е Африка), другата за „счетоводните книги“. Играчите получават и определен брой пулове в съответния цвят, които играят ролята на „работници“, а също така и стартова плочка, която изобразява началните ви позиции в надпреварата за колонизирането на Черния континент.

Необятни хоризонти

    И все пак, нека да изясним нещо – от самото началото на това ревю ви говоря за колонизиране и експанзия, споменах дори и армии, уви нищо от това няма да откриете в играта. Още в увода на правилата, Александър Пфиста и целият екип зад “Mombasa” деликатно са се презастраховали с изказването, че това е стратегически игра, но с икономическа насоченост. Ако очаквате да излеете водопад от шарени фигурки (войничета) върху игралното поле, с чиято помощ да си осигурите териториално надмощие, “Mombasa” не е вашата игра.

Примерен облик на личното ви табло

   “Mombasa” обаче е всичко друго, но не и скучна игра. Говорейки за геймплея, мога да обобщя следното – рядко ще срещнете игра с по-пъстра палитра от механики. 

Александър Пфиста никак не ни е щадил и сътворил едно изключително богато заглавие. В “Mombasa” рамо до рамо съжителстват “deck building”, “hand management”, “worker placement”, “area control”, “stock holding”, “player powers“. Заболя ли ви главата? А как ще реагирате, ако ви кажа, че всички тези механики са толкова безупречно интегрирани, че почти няма да ги усетите по време на игра.

Различните видове "екшън" карти

    Ако трябва да отлича нещо в геймплея на “Mombasa”, това безспорно е хитрата механика на „екшън“ картите. Започвате със стартово тесте, което включва определена бройка от тях, а в хода на играта ще може да го манипулирате, използвайки класическите постулати на “deck building” жанра – ще купувате нови карти и ще унищожавате стари такива по ваш избор. Забележителен е начинът, по които използвате „екшън“ картите. Преди началото на всеки ход играчи „програмират“ / избират определен брой карти от тестето, които смятат да използват. С избраните карти извършвате серия от действия, които включват придобиване на влияние в дадена компания, експанзия върху игралното поле (с търговските постове), набавяне на нови карти за тестето ви или счетоводство. Когато използвате дадена карта я обръщате с лицето надолу. Краят на хода ви идва, когато пасувате. Тогава всички използвани карти се обръщат отново с лицето нагоре и се преместват в колони в горната част на персоналния ви борд. Там те остават заключени за целия ви следващ ход. Преди това обаче, взимате една от „почиващите“ си колони с карти и я връщате обратно в тестето си.

Почивна станция за карти

    Цялата тази манипулация с „екшън“ картите е изключително хитроумна вариация на тема „card management”. Буквално ще ви се наложи да жонглирате изключително внимателно между наличното в тестето ви, стремейки се да направите перфектния ход, винаги водени от мисълта, че картите, които използвате ще бъдат заключени за един ход. За тази механика с „почиващите“ си карти, Алекс Пфиста напълно заслужава моите адмирации. Може би тя няма да е по вкуса на всеки, но определено ви стимулира да мислите и превръща “Mombasa” в един доста интригуващ пъзел.

Позициите за "работници"

    На фона на хитрата механика с „екшън“ картите, някак в миманса, в “Mombasa” намира място и класически “worker placement”. Въпреки че не се акцентира върху него, а възможните опции да не изглеждат чак толкова апетитно на фона на драматичната надпревара за териториално влияние, ви съветвам да не го подценявате. Позициите за вашите „работници“ са наистина изключителни ограничени като брой, но ако веднъж вникнете във възможностите които предлагат, ще се замислите. Броят на „работниците“ ви зависи от броя на играчите и винаги ще искате да ги използвате максимално ползотворно. Правилното манипулиране на позициите за “worker placement” може да разреши доста от проблемите ви в менажирането на картите и да ви отвори вратите към победата в “Mombasa”. Не го подценявайте.

    Няколко думи и за прословутия „териториален контрол“. Ако сте следили моите ревюта, може би ви е направило впечатление, че това е механика, за която говоря често и която видимо ми допада. Какво интересно ни предлага в тази насока “Mombasa”? 

Оспорвана битка за сърцето на континента

   Всяка една от компаниите започва с петнадесет дървени къщички, изобразяващи търговските постове. В началото на играта те се поставят върху специални, цветово кодирани полета от централния борд, които представляват централите на всяка една от компаниите. Всяка една от централите е разграфена на малки полета, върху някой от които има илюстровани една или две монетки (паундове). Тези полета са закрити от дървените къщички. С разширяването на мрежата от търговски постове, постепенно разкривате полетата, като по този начин увеличавате стойността на дадената компания. В началото на играта всяко едно от четирите дружества има стойност нула паунда, като по този начин не ви носи никакви точки, без значение колко акции притежавате от него. Защото „Х“, умножено по 0... си е нула. Именно това е още една от специфичните особености на “Mombasa”. Стремите се да придобиете акции, но се опитвате и да увеличите стойността на компанията, на която те принадлежат. По този начин се получава едно двустепенно ниво на стратегия, което ще ви плени с гениалността ви. А за да е забавата пълна, ще допълня, че поставяйки търговските постове по картата на Африка, отделните територии ви носят апетитни бонуси. Важна подробност е и правилото, че в една територия не може да има повече от един търговски пост! “Mombasa” предлага една от най-интересните и напрегнати борби за „териториален контрол“, която ми е попадала в последните години, без това да е основната механика на играта.

Диаманти и счетоводители

     В риск да се повторя - “Mombasa” е изумително богата на опции игра. Върху собственото си игрално поле ще откриете още две от тях, които при правилно менажиране могат да ви осигурят солидно количество екстра точки. Сами по себе си, те представляват мини-игри, два изключително елегантни пъзела, които отново са безупречно интегрирани в играта – без да ви обсебват или да нагарчат на основните механики и цели.

Диамантената мина

    Диамантената надпревара е на пръв поглед доста простичка. Получавате едно пластмасово, прозрачно "камъче", която изпълнява ролята на диамант и го придвижвате по специално обособена за целта скала върху персоналния ви борд. Колкото по-далеч стигне „диаманта“, толкова точки ще спечелите в края на играта – максимум 60... внушително нали? И тук идва уловката. За да движите диаманта трябва да играете карти с "търговци на диаманти". Те обаче са изключително ограничени като брой в играта. Появата им върху централното поле, в секцията за придобиване на нови „екшън“ карти, е съпроводена с вълнение сред всички играчи и предизвиква шеметна и настървена надпревара за придобиването им. Дали обаче си струва? Използвайки подобна карта, блокирате полета си за друга карта, която може да ви е по-полезна. „Диамантът“ може да се придвижва и когато преминете през определени полета на „прогрес“ борда на дадена компания или когато разположите търговски пост върху определени, отбелязани върху централния борд, зони. И това, дами и господа, е голямата диамантена дилема в “Mombasa”. Една мини-игра с много заряд и състезателен дух.

На ход са счетоводителите

   „Счетоводните книги“ са друга бира, както обичат да се изразяват зевзеците. Те идват под формата на токени, групирани по предизвикателност в три групи А, В и C.  Ако реша да се опитам да ви обесня как работи счетоводството в “Mombasa”, рискувам да изпиша още десет страници... и да не разберете нищо. Самата механика не е толкова комплекса, но изисква концентрация и определени мисловни вълни, на които трябва да се настроите, за да я разберете. Не се опитвайте да правите това в малките часове на денонощието или ако не сте напълно концентрирани. В своята същност тя се явява още една мини-игра, още един пъзел. В едно изречение - счетоводството включва два елемента. Първо подреждате избрани от вас токени „счетоводни книги“ върху специално отреденото за тях място от личния ви борд. След това се опитвате буквално да ги прескочите, да ги преминете, движейки личното си дървено пулче – „мастилница“. Или още по-простичко - поредното ниво на стратегия в “Mombasa”, което ви дава още един възможен път към победата. Правилното водене на счетоводните книги, естествено ще ви се „отблагодари“ със солидна бройка точки в края на играта.

Стойността на "червената компания" е шест паунда

    На няколко места в това ревю споменах тия пусти точки – може би това е мястото да ви кажа малко повечко за тях. Без да изневерява на своите събратя в „евро“ жанра, в “Mombasa” се точкува всичко. Всяка една монетка, която ви е останала се трансформира в точка. Индивидуално изчислявате стойността на акциите на всяка една от компаниите, които притежавате. Как става това? Като умножите броя на акциите, които имате, по стойността на компанията. Кристално ясно и елементарно. Към така получения сбор, прибавяте точките генерирани от позицията на „диаманта“ и на „мастилницата“. Всичко това се сумира и получавате крайния си резултат в “Mombasa”.

Африка в европейски стил

    Визуално “Mombasa” е на доста приятно ниво. Без да е с нещо специално или невиждано като оформление, но и без да грознее. 

    Визуалното оформление отново е дело на нашия стар познайник Клеменс Франц. В “Mombasa” едно рамо му е ударил и Андреас Рех. На няколко пъти съм критикувал добрия хер Франц, но този път няма за какво. Централният борд е приятен, илюстрован в отлично избрана цветна гама и определено хваща окото. Когато го поставите на масата и обявите на всеослушание, че ще колонизирате Африка - вниманието на всички ви е гарантирано! 

    Илюстрациите върху картите също са на прилично ниво. Като цяло те не са и особено много. Избраният стил отговаря напълно на епохата, без да акцентира ненужно върху доста трагичните събития, които са част от нея.

    Какво би била "евро" игра без традиционните за жанра дървени пулчета ? Прави сте - нищо. Ще намерите солидно количество от тях в “Mombasa”. С добро качество, оцветени в подходящо избрани цветове, те няма да ви впечатлят с нищо, но са съвсем на място в играта. Вниманието безспорно ще бъде привлечено към дървените къщички - търговските постове. Тяхното присъствие не е нещо необичайно за игра от този тип. Свързвам и с един много забавен момент - по реакциите, които предизвиква поставянето им на игралното поле винаги може да разпознаете различните видове играчи. За почитателите на "евро" игрите, те са съвсем на място и навяват асоциации с класики като "Power Grid". За феновете на по-тематичните игри, дървените къщички са "задушаващ" атмосферата игрови елемент, които ги връща към омразното "Монополи". Лично за мен, къщичките са необходимото зло.

Очаква ви купчинка дървени маркери

    Не съм на такова мнение относно парите/паундовете в “Mombasa”. Те идват под формата на картонени токени. По-точно - под формата на най-кривите и невзрачни картонени токени, които съм виждал. Като че на господата от "Eggertspiele" са им свършили парите отделени за проекта и някой от екипа зад “Mombasa” се е сетил - "Абе, не трябваше ли да направим и някакви монетки?". "Second hand" токените изобразяващи "паундове" напълно загрозяват “Mombasa”. Горещо ви препоръчвам да ги замените с каквото и да е... дори капачки от бира изглеждат по-добре. А колко чудничко щяха да стоят един метални монетки към тази игра...

    Останалите токени са с доста високо качество и нямам никакви забележки към тях. По компонентите в “Mombasa” ще срещнете известна доза символи, но те са толкова елементарни и необременяващи, че в рамките на пет минути ще ги научите наизуст. Ако трябва да обобщя - компонентите няма да ви впечатлят, но за сметка на това са безупречно функционални.

   Без да се отличава с оригиналност, уникалност или новаторство, “Mombasa” ни предлага визуално оформление и компоненти на едно добро ниво. 

Богатството на народите

    “Mombasa” е удивителна игра. Не се замисляйте, а смело се насочете към нея. С тази игра Алекс Пфиста ни дава нагледен урок по гейм дизайн. Геймплея на “Mombasa” е една симфония - нищо не е излишно, нищо не идва в повече, нищо не акцентира ненужно върху себе си. Всяка една от механики пасва като дялан камък в общата структура на играта. 

    Да, играта безспорно е тежичка. Ще ви накара да си блъскате главата, да сумтите и пуфкате и определено не бих я препоръчал за начинаещи или "casual" геймъри. Но въпреки това цялостното усещане, което носи, е вълшебно. Темата, която изглежда толкова привлекателна в началото, се губи още в първия ход, но определено си струва. “Mombasa” е една от най-страхотно изпипаните чисто механично игри, които съм опитвал в цялата си кариера в хобито. 

    Не са ви нужни диаманти, не ви е нужно злато, ако можете да се докоснете до “Mombasa”. Това, драги приятели, е магията на настолните игри. Симфония от изпипани механики, която отправя предизвикателство към всеки, които се осмели да се потопи в нея. А относно Александър Пфиста - нямам търпение да опитам следващото негово заглавие...знам, че ще бъде забележително.

Препоръчваме задължително ЗА:

1.Всички в хобито

Оценка :

Арт и компоненти : 4/6

Геймплей : 6/6

Преиграваемост : 6/6

Крайна оценка : 5/6