петък, 18 ноември 2016 г.

Дигитална еволюция – “Mansions of Madness: Second Edition”


От Христо Симеонов

    За или против използването на дигитални помощници ( разбирайте, разнообразни  апликации за мобилни телефони и прочие ) в настолните игри е една от най-горещите теми в хобито в последните няколко години. Стигна се дори до едно своеобразно деление на два големи лагера. Защитниците на класическата структура на настолните игри, картонена дъска, карти и зарове, съвсем очаквано са доста по-шумни в опитите си да прокарат теорията, че всякаква намеса на компютърни устройства в хобито, води до намаляване на социалния елемент в него и го приближа към видео игрите. Точно на противоположната позиция пък са геймърите, които горещо прегръщат все по-бързо набиращата скорост вълна на игри, представляващи симбиоза между добре познати настолни похвати и елементи от компютърните игри. Последните смятат, че това ще вдъхне нов живот в хобито и ще развърже ръцете на дизайнерите да творят още по-добри игри.

    Моето мнение по темата и към кой от двата лагер се причислявам сам – ще ви кажа в краят на това ревю. Най-вероятно ви стана ясно, че ще си говорим за игра, в която ползвате...нещо повече – ЗАДЪЛЖИТЕЛНО Е,  да използвате „app companion”. Новината за преиздаването на “Mansions of Madness” в краят на лятото хвана неподготвени абсолютно всички във хобито. Tази игра е едно от най-емблематичните заглавия на Fantasy Flight Gamesи се радва на многобройна фенска маса. Нужно ли беше преиздаване на “Mansions of Madness” ? Струва ли си новата версия и как се справя „app companion”-a ? Това са само част от въпросите, на които ще ви отговоря в това ревю.


Имението „Лъвкрафт“

"Само" толкова карти...постничко за FFG
    “Mansions of Madness : Second Edition” е напълно кооперативна игра за един до петима играчи. Дизайнер е Ники Валенс (“Eldritch Horror"), а издател – "Fantasy Flight Games". Темата на играта ни потапя дълбоко в литературната митологията на Х.Ф.Лъвкрафт – американски писател на ужасите, наричан от мнозина (Стивън Кинг и сие) „бащата на ужаса“. В творбите на Лъвкрафт неговите герои откриват дълбоко пазена ужасяваща тайна – в непрогледните морските недра или отвъд тънките стени на реалността, властва пантеон от гротескни богове, някога властвали и над Земята, които чакат своя час, за да погълнат отново нашия свят. В “Mansions of Madness” играчите се изправят срещу това космическо зло, в опит да спрат неговото възцаряване.
   
Приложението (бел.ред. Снимка от BGG )
    Тези от вас, запознати с първото издание на
“Mansions of Madness” веднага ще обърнат внимание на израза „напълно кооперативна игра“ в предходния пасаж. Да, “Mansions of Madness : Second Edition” изненадва приятно още от първия миг в нейната компания. Трудоемката роля на “the keeper”, които контролираше чудовищата и реално разплиташе историята в играта, не съществува вече. И слава богу ! Някои от вас повдигат учудено вежди – какво имам против своеобразният "DM" в оригиналната версия на “Mansions of Madness“ ? Нищо, просто това беше изумително отговорна и същевременно неблагодарна роля. „Keeper-a подготвяше играта, сглобяваше борда на имението, грижеше се за чудовищата и общо взето се занимаваше с администрирането на куп неща, докато останалите играчи се забавляваха. Нещо повече – всяка негова грешка се наказваше, като най-страшното наказание беше да се превърне даден сценарий в невъзможен. Колкото и голям почитател на ролевите игри да съм, не мога да не изразя факта, че ролята на “keeper” беше най-слабата част от “Mansions of Madness“.

    Казвайки ви всичко това, започва да ви се изяснява каква глътка свеж въздух е липсата на тази печална фигура в “Mansions of Madness : Second Edition”. Всички играчи са на равна нога в приключението, а администрирането на последното е поверено изцяло на “app companion”. Реално цялата игра се ръководи от дигиталния помощник. Затова нека му обърнем специално внимание.

Класически механики в дигитални одежди

Богата палитра от добре познати герой

    В основната си идея,
“Mansions of Madness : Second Edition” не се различава от оригинала. Както вече стана дума, всеки от играчите влиза в ролята на изследовател, натоварен със задачата да изследва мистериозни, окултни дори, събития, които се разиграват в разнообразни локации от богатия литературен свят на Лъвкрафт. Самите изследователи са ни добре познати от други игри в така наречената “Arkham “ поредица на „FFGEdritch Horror, Arkham Horror, "Elder Sign". Всеки от тях притежава определени характеристики, напълно като в ролева игра, специално умение и показатели „staminaи “sanity” с определена стойност. С две думи – няма да откриете нищо ново и различно от останалите заглавия на „FFG по темата. Но пък то не е и нужно. Когато нещо работи добре..нали знаете. Длъжен съм да спомена, че всеки персонаж има собствена предистория, която ще откриете на гърба на картата му – определено свеж полъх в иначе повтарящите се вече в толкова игри изследователи.

Първият сценарий
    Но да си говорим за апликацията – нали затова сме тук. Първото нещо което веднага ще ви спечели за каузата на “Mansions of Madness : Second Edition” е подготовката за игра. От вас се иска само да си изберете персонаж, да разделите на четири отделни тестета картите, които ще откриете в кутията и да пуснете приложението на таблет, PC или мобилен телефон.

    Менюто на апликацията е изключително просто и без да се затрудните ще се ориентирате в него. Първият и основен избор, който трябва да направите преди всяка игра на “Mansions of Madness : Second Edition” е да си харесате сценарий. Базово в приложението ще откриете четири. Всеки от тях разказва самостоятелна история, пропита с ужаси родени от дълбините на необятното въображение на Х.Ф.Лъвкрафт. Приложението ви информира относно продължителността и сложността на избраният от вас сюжет – безспорно полезно предимство, когато разполагате с ограничено игрово време.

Приложението приготвя играта вместо вас
    След избора на сюжет, играчите въвеждат в приложението избраните от тях персонажи. Дигиталният ви помощник ви предоставя и списък със стартови предмети, които са общи и играчите трябва да решат как да ги разпределят между персонажите си. Пак си намирисва на ролева игра отвсякъде.

    В кутията на “Mansions of Madness : Second Edition” ще откриете една купчина картонени плочки, изобразващи разнообразни локации от света на играта. В голямата си част те са стаи, от имението, в което вашите персонажи влизат, за да се изправят срещу древното зло. С тях реално вие формирате игралното поле. Всъщност, не вие. А приложението. Дигиталният ви партньор ви дава подробно информация за подредбата на плочките. Апликацията ви напътства как да сглобите имението, плочка по плочка, със всичките му стаи, коридори, тайници и глухи стълбища. Нещо повече – всяко по-интересно място е отразено в приложението.

Всичко от което се нуждаете ви се предоставя от приложението
    Нека се върнем към първата версия на “Mansions of Madness“. Всичко това, което ви описах по горе, се правеше от “keeper”-a. Той беше натоварен с нелеката задача да сглобява имението и да следи всичко да си е на мястото. И както вече стана дума – много често ставаха неприятни, досадни дребни грешчици. Те пречеха изключително много за изиграването на пълноценна игрова сесия. Всичко това обаче е в миналато. „Кийпъра“ и неговата незавидна роля събират прах в някой ъгъл, запратени там от приложението. То върши всичко това за вас. Неприятното администриране на играта е поверено на него, а играчите...си играят играта.

"Go to hell, Cultist !"
    Какво обаче включва тя ? Останало ли е нещо за игране в “Mansions of Madness : Second Edition”, след като дигиталния ви помощник заема толкова централно място ? И още как.

    Ходове в “Mansions of Madness : Second Edition” са разделени на две фази. В първата, носеща красноречивото име „Investigators Phase“, всеки от играчите може да извърши до две действия. Последните са разнообразни и включват вдъхновяващ микс от класически настолни механики и използване на приложението. Движението на вашите персонажи е поверено напълно на вас. Използването на предмети, карти стоящи пред вас, също. За всичко останало използвате приложението. Ако искате да активирате някакъв интересен обект в имението, да отворите нова стая, да се биете с чудовища или да ги избягвате, както и да решавате разнообразни пъзели – всичко това се прави посредством апликацията. Тя генерира напълно случайно събитията, като естествено ги навързва с главната сюжетна линия. Приложението, както вече ви казах, влиза напълно в ролята на "DM", гарантирайки ви една кристално чиста откъм администриране игрова сесия.

"Run, Forrest !"
    Нека това не ви плаши. Играта не е никак скучна. Нито се губи социалния елемент между играчите. Това се дължи на кооперативната природа на “Mansions of Madness : Second Edition”. Като всяка подобна игра, целият сюжет е един огромен пъзел, които вие трябва да решите възможно най-бързо. Не може да си позволите да правите празни ходове – нещо толкова познато от други кооперативни заглавия, като "Пандемия" например. Затова през цялото време общувате един с друг. Нещо повече – както в класическите ролеви игра, няма стриктен ред в които играчите да извършват ходовете си. Решавате на момента, според игровата ситуацията. 

Страховитите Star Spawns са деца на самият Ктулу...бугубугубу
    Реално в “Mansions of Madness : Second Edition” няма таймер. Няма определени ходове, след които играта свършва. Защо тогава ви говоря, че се надпреварвате с времето ? Защото приложението, вашият толкова мил помощник, се явява и ваш палач. Втората фаза на всеки ход е обозначена като “Mythos Phase”. В нея се случва само едно – "s*it happens". 

    Апликацията генерира събития, които ви пречат да постигнете целта си. И ако в началото те изглеждат безобидни, например, даден персонаж се спъва в килима и се ранява при падането (доста тъп пример), то с всеки следващ ход работата става „s*it got real, дет се вика“. Дигиталното ви приятелче започва да генерира все по-гнусни и сериозни последици за вас, колкото повече напредва играта. В една от сесиите, които загубихме, приложенито запрати по нас метеорит...да, метеорит, който удари имението и подпали половината стаи. Времето в “Mansions of Madness : Second Edition”, както във всяка кооперативна игра тече срещу вас. Култувото обаче е, че тук това не се измерва с карти или по някаква скала, а се случва по усмотрение на приложението. Това всъщност е и поредната му страхотна роля в геймплея на играта.

Завръщането

    Връщайки се към размишленията си от началото на това ревю, към момента истината за обвързаните с дигитално приложение настолни игри е някъде по средата. Имаме както примери за съвършена симбиоза между двата свята („Alchemists), така и не толкова сполучливи такива („World of Yo-Ho”). За мен, за да се получи успешен краен резултат, то трябва да са налице основни, емблематични механики от настолните игри и дигитален помощник, който надгражда над тях, без да ги засенчва напълно.

    Уверено заявявам, че“Mansions of Madness : Second Edition” е чудесен пример в това отношение. Защо смятам така ли ? 
Първото, защото благодарение на приложението, една буквално невъзможна игра се е превърнала в играема. Оригиналната версия, макар и обичана от милиони и с абсолютно култов статут в хобито, беше протяжна, тежка и трудно смилаема . Само “setur”-a отнемаше около час ! Както вече стана дума, всяка грешка на „кийпъра“ беше ако не винаги фатална, то ключова за провала на цялата сесия. Не ме разбирайте грешно – харесвам “Mansions of Madness” още от първото й издание, но избягвах да я играя именно поради тази причина.

    В “Mansions of Madness : Second Edition” се влюбих. Приложението ви спестява всички досадни задължения в играта, без обаче да ви отнема най-важното. “Mansions of Madness : Second Edition” продължава да се усеща като типична настолна игра, с богат социален елемент и възможности.
  
За тези от вас, които имат първото издание на играта
    Не мисля, че е нужно да говоря за визуалното оформление и компонентите, които ще откриете в играта. Познатото високо ниво на изпълнение от страна на "FFG" ни дебне от кутията на “Mansions of Madness : Second Edition”. Качествени токени и бордове, илюстрации издържани във вселената на Лъвкрафт и чудесни миниатюри. Бързам да ви кажа, че издателите са помислили и за собствениците на първото издание на играта, като в кутията на “Mansions of Madness : Second Edition” ще откриете специален „кит“, които да ви позволи да ползвате всичко, с което вече разполагате. За тези от вас, които не притежават оригинала, то  "FFG" вече пусна на пазара две допълнения с фигурки и бордове, които да решат проблема ви. Типично за компанията – чисто ново допълнение беше обявено и ще се появи на пазара до Коледа. А да, за малко да забравя – всяко от тези допълнения идва с нов сценарий, увеличавайки бройката им до шест и предоставяйки ви десетки часове геймплей в компанията на “Mansions of Madness : Second Edition”.

    Не мога да спра да хваля играта. Без миг колебание, горещо ви препоръчвам “Mansions of Madness : Second Edition”! Приложението е основен виновник за това, играта да се издигне едно ниво над всичко, което сте играли в жанра. “Mansions of Madness : Second Edition” размива границата между настолните и ролевите игри...и преживяването е уникално. Имал съм удоволствието да играя всичко в „Аркам“ серията на "FFG" и мога смело да заява, че “Mansions of Madness : Second Edition” е играта, която ни пренася най-близо до страховитата литературна вселена на Х.Ф.Лъвкрафт. Часът, в които  Древните богове ще се завърнат наближа и само вашата воля и смелост стои между тях и нашия свят...

Препоръчваме задължително ЗА:
1. Всички почитатели на литературата на Лъвкрафт.
2. Търсачи на приключения
3. Когато искате да почувствате мъничко от магията на ролевите игри
4. Когато сте се опитвали да играете първото издание на “Mansions of Madness 

Оценка :

Визуално оформление и компоненти : 6 / 6

Преиграваемост : 4.5 / 6

Геймплей : 6 / 6


Крайна оценка : 5 / 6

"Mansions of Madness: Second Edition" и още много други страхотни заглавия, може да откриете при нашите приятели от Ozone.bg
Цъкни ме !!!!

Няма коментари:

Публикуване на коментар