вторник, 29 март 2016 г.

Да предизвикаш Фортуна - Port Royal

от Христо Симеонов

    Отскоро съм в този "бизнес" с писането на ревюта на настолни игри, но едно нещо несъмнено вече ви е направи впечатление в тях, ако им хвърляте по един, дори и диагонален, поглед (дано да ги четете,де ) - винаги ще откриете по някоя дума за дизайнера на конкретната игра. Дали ще е дума, изречение или цял абзац, обичам да отдавам заслуженото на хората стоящи зад всяко заглавие, което ви представям. Може би тези лирични отклонения в материалите ми не ви допадат, може би ги прескачате с лека ръка. Аз ги определям като резултат от юридическото ми образование, което не ми позволява да не почета подобаващо интелектуалния труд на дизайнера.

    Изхождайки от тази, да я наречем, слабост  на ревютата, които ви представям, реших този път да стигна още по-далеч ( как беше : приемам предизвикателството ).  Реших, воден от най-чисти чувства, в поредица от няколко материала, които ще публикувам през идните седмици, да ви представя игри, дело на един млад и многообещаваш австрийски дизайнер. Казвам млад, но това се отнася само за възрастта му. Без никакво съмнение, той е вече утвърдено име в индустрията. Моята първа среща с негова игра бе през миналия декември и бих я определил като абсолютно случайна. От тогава минаха четири месеца, а аз успях да изиграя почти всичко създадено от него. Името на този дизайнер е Александър Пфистa ( Alexander Pfister ). 
Предполагам, че на повечето от вас това име говори нещо. Разпознавате хер Пфистaa като едната половинка от дизайнерското дуо стоящо зад Broom Serviceнов поглед върху класическата игра “Witch’s Brew”) - миналогодишния победител в категорията „Игри за напреднали“ на  „Spiel des Jahres ( може би най-престижните европейски награди в хобито ). Освен с „Broom Service обаче, още няколко заглавия на Пфистa, които бяха приети много добре и от геймърите и от критиците, белязаха миналата година.

    Играта, която избрах за начало на моя преглед върху творчеството на може би най-прогресивно развиващия се европейски дизайнер,  е “Port Royal”. Не, тово не беше първата игра на Пфиста, която играх. Но от неговите определено е най-леката до която съм се докосвал към момента. “Port Royal” е игра, която може да се изиграе за 15 минути. Бих определил геймплея като елементарен, но заразител. Това се дължи на основната механика в играта, която авторитетния портал "Boardgamegeek" отбелязва като “press your luck”. Аз ще наричам механиката „да ти стиска“ ( или „да имаш топки“...ако не ви е много вулгарно). Ако ви стиска и на вас, четете надолу.

Богатство и слава в слънчева Ямайка

    “Port Royal” е игра с карти за двама до петима играчи, която излезе на пазара през 2014г. под шапката на известното германско издателство Pegasus Spiele”. На пръв поглед, играта няма тема. Аз обаче не съм съгласен с това твърдение и ще се опитам да я изкопча за вас от сухичко написаните и доста кратички правила.

    Действието  в “Port Royal” се развива в едноименния град ( шокиращо...), разположен на остров Ямайка, който играе важната ролята на търговско средище в Карибския басейн през 16 век, а по-късно се превръща в дом и база за операции на редица известни пиратски главатари. Важното търговско и стратегическо значение на Порт Роял продължава до 1692г., когато силно земетресение и последвало унищожително цунами почти заличава града. В следващите години, ролята му постепенно е иззета от малкото селище Кингстън, което бързо прераства в град, за да се превърне по-късно в столица на китния карибски остров ( за който и друг път е ставало дума в нашия блог.... ”Jamaica” anyone).   

    В “Port Royal” играчите поемат ролята на хитри търговци, установили своите офиси на забързаното градско пристанище. Те се надпреварват в трупането на златни дублони, които всеки от тях се стреми да използва, за да наеме възможно най-добрия екипаж, който да му донесе най-много  престиж ( разбирайте точки). Всеки ход в играта протича през две фази, като втората от тях не е задължителна и не се случва във всеки ход. В първата фаза на хода си, играчът тегли и обръща с лицето нагоре карти от тестето, като това продължава докато той...или съдбата реши ( стана ли загадъчно ?). Във втората фаза, първо активния играч, а после и всеки един от останалите получават възможност да придобият нещо от изтеглените карти. Играта продължава докато някой не събере дванадесет  престиж/точки от успешно придобити карти.

Галеони, пирати и данъчни


Това ще откриете в тестето
Когато отворите малката и симпатична кутия на
“Port Royal” ще откриете само и единствено тесте от 120 карти. Да, това е играта. Няма токени, няма миниатюри. Още ли четете ? Добре.

    Всяка една от картите има двояко предназначение. На гърба на картите е нарисуван златен дублон и всяка обърната с лицето надолу карта (когато е поставена така и е притежание на даден играч) играе ролята на една паричка. Така са спестени картотени токени със спорно качествено и прилична сума от крайната цена. Погледнати от към лицевата си страна, картите биват няколко вида, попадащи в една от четири категории.

    На първо място имате принадлежащи към различен клас морски съдове ( добре де, кораби), които се различават по цвят (различните цветове са пет на брой). Върху всяка карта с кораб са изобразени точно два вида символи – определен брой дублони, които ви носи кораба ако установите контрол върху него и нужната военна сила, ако искате да го отстраните. Тези карти имат жизненоважно значение за начина, по който ще протече вашия ход ( а защо не и игра), но ще се върна на тях малко по- късно.

    Освен кораби в тестето карти ще откриете и разнообразни персонажи – лица, които може да наемете да „работят“ за вас, да станат част от екипажа ви. Всеки един от тях има определена наемна цена, която е отбелязана върху картата и се плаща еднократно, след което прибавяте съответната персона към хората ви. Всеки персонаж носи и определен брой престиж/точки ( точките са представени под формата на цифри, поставени в сиви щитчета, разположени в горния десен ъгъл на картите). Дали ще е изненадващо, ако кажа, че всеки персонаж има и специално умение ? Едва ли. Специалните умения, механика толкова любима на всички геймъри, имат ключова роля в “Port Royal”. Разнообразието им, повече от прилично в играта, гарантира наличието на различни стратегии към победата. Специалните умения на персонажите варират от възможност за спечелване на допълнителни пари от даден вид ( цвят ) кораби, през възможнст за плащане на по-ниска цена при наемането на нови хора за екипажа ви, през даващи ви способността да  „прогонвате“  ненужни кораби ( и затова ще стане дума след малко ) персони, та до персонажи, осигуряващи ви определен символ, нужен за провеждане на експедиции.

    Като споменах експедиции - така са обозначени третият вид карти в тестето. Когато се изтегли такава карта, тя се поставя в центъра на масата и е достъпна за всеки играч. Върху нея са изобразени няколко  символа и определен брой точки. Когато някой събере нужните символи, осигурени му чрез персонажи част от екипажа му, той може да проведе експедиция. Това става като се  изхвърлят придобити преди това карти с персони (всяка съдържаща търсен символ) и се взиме картата-експедиция която се поставя пред играча и му носи определен брой точки.

    “Port Royal” е поредното доказателство, че в настолните игри (дори и в най-малките от тях) може да откриете много полезни житейски уроци и познания. Да, има ги и тук,в тази малка игра, от едва 120 карти.  Ще се опитам да синтезирам една от поуките на “Port Royal” така: „Човекът и добре да живее, и да е заможен търговец, и да се ползва от услугите на адмирали, губернатори и пирати, не може да избяга от данъчните“. Теглейки карти от тестето, не рядко ще се натъкнете на данъчни. Досетихте се – данъците са четвъртия вид карти. Те засягат само по-заможните играчи. Оценявам тази механика (освен чисто тематична) като сполучлив опит за баланс в играта, с цел да се предотврати откъсването на някой от играчите.

Кураж или безрасъдство

Така изглеждат корабите. Два жълти кораба - това би бил края на хода ми.
    Всеки ход в “Port Royal” протича по един и същи начин. Взимате тестето пред себе си и започвате да теглите карти една след друга. Всяка изтеглена карта поставяте с лицето нагоре пред себе си и в полезрението на всички играчи. Това е първа фаза от всеки ход. Тя може да приключи по два начина – доброволно или принудително. Естествено, първия вариант е за предпочитане. Ако се откажете да теглите доброволно, преминаваме към фаза две. Ако обаче сте куражлия ( или просто безрасъден ) и продължите да теглите, ходът ви приключва в момента, в който изтеглите два кораба от един и същи цвят – приемете го за внезапна смърт. Всички карти, които сте изтеглили и обърнали се отстраняват (дори да сте дръпнали и цялото тесте) и нито вие, нито някой от другите играчи взима, която и да е от тях. Това, драги мой, е есенцията на тази пуста “press your luck”/“да ти стиска“ механика, която движи цялата игра. Повярвайте ми – тя е страхотно заразителна, дори за тези от вас, които не си падат по хазарт и не обичат да рискуват.

     Веднага ще ми се противопоставите - „Ицо, защо тогава ще искам да продължа  да тегля карти, когато съм застрашен от това да обърна два еднакви по цвят кораба ? Не е ли редно да спра по-рано?“. Бих ви отговорил по-няколко възможни начина : ще продължите, защото търсите определена карта,а тя не излиза ; ще продължите, защото ви трябват пари, а сте изтеглили само кораби носещи ви по една мижава монетка ; ще продължите, защото винаги ще искате да вземете повече от една карта. Още не съм ви убедил, че честичко ще искате да рискувате в “Port Royal” ? Добре. Време е да ви разкажа малко и за втората фаза от вашия ход.
Най-важното за нея е, че тя се случва САМО ако не обърнете два кораба с еднакъв цвят и САМО ако спрете,по собствено желание, да теглите карти. Когато тези две кумулативни условия са налице, получавате право да оберете плодовете на вашия ход ( това изречение стана като изрязано от правна норма). Колко ще са точно тези плодове, зависи от това, колко ви е стискало.

   

Ако сте обърнали три, два или един кораб или не сте изтеглили въобще кораб по време на предната фаза, може да си вземете само една карта ! Само една мижава карта, за толкова напрежение...определено не си струва. Затова се връщаме на горния абзац – искате да теглите повече карти и то не какви, а такива с изобразени на тях кораби. Ако успеете да обърнете четири различни (по цвят) кораба, може да изберете две от всички карти пред вас. Ако успеете да обърнете пет различни кораба, то избирате цели три карти ! Ето затова,приятели, ще искате да теглите още и още карти...разбира се, ако ви стиска.

    Тук ще отворя една скоба и ще спомена, че чрез наемането на определени персонажи в екипажа ви, ще можете да отстранявате (изхвърляте) току що изтеглени карти с кораби, ако последните не ви допадат. Ще ви се иска да използвате тази възможност, когато вече има кораб от същия цвят на масата пред вас. Да отстраните кораб обаче е възможно само в момента на изтеглянето му от тестето и никога на по-късен етап, когато вече го поставите пред себе си. Да си набавите персонажи даващи ви възможност за това действие е много примамливо. Реално това е единствената възможност да упражнявате някаква форма на контрол ( макар и минимален ) върху картите, които теглите и поставяте пред себе си. В “Port Royal” не съществува никакъв друг начин да премахнете изтеглена от вас карта ! Да си играеш с късмета си е сериозна работа.

    Взимането на карта от обърнатите пред вас извършва по два начина и води до два различни резултата. Ако вземете карта-кораб, просто взимате изобразените на картата златни дублони (толкова на брой карти от тестето, без да гледате лицевата им страна), а самата карта-кораб изхвърляте. Ако изберете да наемете персонаж, първо трябва да можете да платите наемната му цена, а след това го добавяте към екипажа си ( поставяте го пред себе си).

    И ако на база на казаното дотук “Port Royal” ви се струва прекалено статична или без конфронтации между играчите...чакайте има още. Хер Пфиста го е предвидил. След като активния играч свърши с взимането на 1,2 или 3 карти измежду обърнатите от него, останалите играчи, по ред, също могат да вземат от наличните карти. За целта, те първо плащат на активния играч един дублон, след което избират и взимат една карта, по описания по-горе начин. Възможността на останалите играчи, да се възползват от това което сте изтеглили, ще ви накара да се замислите, какво да вземете или дори кога да спрете да теглите. Риска да загубите всичко и риска да обърнете нещо много примамливо за другите (обичайно персонаж) са причините да искате да поставите спирачки на безрасъдното теглене на карти. Това е и есенцията на играта. Да „натиснеш късмета“, „да ти стиска“, но с мярка.

Да рисуваш на инат

   
Съдържанието на "Port Royal"
Да се говори за визуалното оформление на
“Port Royal” не е лека задача. Ще се опитам да го резюмирам в едно изречение – добре, че не се влияя от външният вид на една игра, защото никога нямаше да се докосна до “Port Royal”.

     Основните илюстрации по картите са дело на още един австриец. Клеменз Франц е изключително добре познато и уважавано име в света на настолните игри. Ако се вгледаме в по-важните заглавия, по които той е работил, ще открием игри като „Agricola” , “Le Havre”, “Luna”и “Caverna:The Cave farmers”- безспорни модерни класики. Хер Франц несъмнено е човек с непоклатим авторитет в света на настолните игри. Въпреки всичко това обаче и макар че в “Port Royal” се усеща неговия стил, илюстрациите в играта приличат  на нещо нарисувано по време на голямото междучасието, от ученици в начално училище. Не знам дали това е търсен ефект и дали получения резултат е желан, но според мен визуално оформление на “Port Royal”  е отблъснало повече хора, отколкото е привлякло. Може би, с това се цели по-ниска крайна цена на играта(„Pegasus Spiele са купули рисунки на хер Франц от часовете му по рисуване в първи клас ? ). Не мога да кажа...

   
Спорния арт
Относно липсата на други компоненти в играта, освен тестето със сто и двадесет карти, това решение горещо приветствам.
“Port Royal” бих определил като чистокръвна игри с карти, без да е deckbuilder. Наличието само на едно тесте карти прави играта изключително лесна за пренасяне, което от своя страна може да бъде само плюс. А с използването на картите за повече от едно предназначение в геймплея на играта, “Port Royal”  носи полъха на придобили вече класически статут игри (“Race for the Galaxy” ; “Glory to Rome ).
    Ако трябва да обобща относно визуалното оформление на “Port Royal”  то бих казал, че го има. Не му обръщайте особено внимание, за да не ви дразни много. На мен не ми пречи. Дори ми изглежда налудничаво симпатично.

 За късмета и смелите

     “Port Royal” е изключително лека, достъп и заразителна игра. Да изпитва късмета си и да се опитва да излъже съдбата, са любими занимания на човешкото същество още от момента, в който е слязло от клона и е тръгнало на два крака. Ще откриете много от това любимо , чисто човешко забавление в играта. Лично за мен “Port Royal”  бе най-добрата филът-игра, която играх през отиващия си месец. „Press your luck“ механиката поднесена под формата на тесте от сто и двадесет карти определено ме спечели. За мен “Port Royal” се превърна в поредното приятно настолно преживяване, осигурено с любезното съдействуе на  хер Александър Пфиста.

    И въпреки всички суперлативи от моя страна – не мога и не бих си позволил да препоръчам “Port Royal”. Отново заради тази пуста “press your luck” механика. Тя просто не е за всеки. Дори смятам, че не е за повечето от хората практикуващи хобито. В играта нямате абсолютно никакъв контрол върху това, което ще изтеглите от тестето. Буквално стреляте на сляпо. Някой от вас сигурно биха се опитали да броят карти, но и там, според мен, ще ударят на камък.  Сто и двадесет карти не са никак малко на брой ( почти колкото две и половина колоди от обикновени карти). А и повече от половината от тях напускат тестето с лицето надолу, за да играят ролята на златни дублони. Хаосът, който цари на масата е абсолютен, а той, мисля, не е никак по вкуса на болшинството геймъри.

    Не мога да определя играта и като подходяща за начинаещи. Тя просто няма с какво да ги грабне, за да продължат да се интересуват от хобито. “Port Royal” отстъпва както визуално, така и чисто механично на широко познатите и обичани от милиони "gateway" игри.

    Вече започнах да се чудя, защо правя ревю на “Port Royal” ? Исках да ви представя игрите на един великолепен дизайнер, а май крайния резултат ще е да ви откажа от тях. Не, не е това. Не си правете грешни преценки от факта, че няма да препоръчам тази игра. Правя го не защото мисля играта за лоша,а напротив. Смятам я за истинско малко бижу съставено, с риск да се повторя, от едва сто и двадесет карти. Като повече бижута обаче, тя не е по вкуса на всички. Ако търсите нещо леко, достъпно, заразително и предизвикателно – опитайте “Port Royal” ! Не. Нещо повече. Ако мислите, че държите късмета за врата. Ако ви стиска да го докажете - опитайте “Port Royal”. Забавно е.

Препоръчваме задължително ЗА:
1.Куражлии
2.Хазартни личностти
3.Загрявка преди сериозни игри
4.Отмаряне след дванадесет часова сесия на "Twilight Imperium 3"

 Оценка :

Арт и компоненти : 2.5/6
Геймплей : 4/6
Преиграваемост : 4.5/6


Крайна оценка : 3.5/6

Няма коментари:

Публикуване на коментар