Донеси ми короната,зарче – Dice Throne

От Христо Симеонов

    Темата и концепцията, залегнали в основата на днешната игра, определено не са най-оригиналните. Игрите изправящи двама играчи един срещу друг, в смъртоносна битка за надмощие, докато единия погине...с лопата да ги ринеш. То не е ли "Summoner Wars", "Mage Wars", добрият стар "Magic" и още стотици други, които ако тръгна да изброявам рискувам да пиша това ревю около месец.

    С какво играта, която ще ви представя в следващите редове привлече вниманието ми ? На първо място с визията си. Тук е момента да ви приканя да си направите една вметка – споменавам визията й още в увода...бройте до края на това ревю колко пъти ще се върна на този плюс ! След това дойде „хайпа“ или казано на мил, роден език – целия свят изпадна в делириум по тази игра, нямаше как да не я пробвам и аз. Нещо повече. Съвсем нахално и амбициозно авторите й отбелязаха първото й издание като "Season 1", след което последва и "Season 2" ( съвсем логично някак ) и двата финансирани през "Kickstarter"...и двете пропуснати от мен. Е, време беше да поправя този пропуск.

    Така в днешното ревю ще ви говоря за една „биткаджийска“ игра. Без никакво съмнение жанр претъпкан със заглавия. Изключително смело е да решиш да се впуснеш в него и да се изправиш срещу редица утвърдени заглавия в битка за вниманието на геймърите. Да видим как ще се развие тази битка.

Лудият крал си е класика

Персоналните табла на героите са впечатляващи

    “Dice Throne” е настолна игра със зарове за двама до шестима играчи. Оригинално играта е предназначена за двама души, играещи един срещу друг и именно този вариант ще откриете, че препоръчват и авторите й. Но е възможно да включите и още свой приятели, под формата на "всеки за себе си" или  "отборна игра". Аз лично бих избегнал да го правя, защото геймплея се размива. Дизайнери на играта са Нейт Шателие и Мани Трембли, за които това е дебют. Издатели са "Roxley Games" ( "Santorini", "Steampunk Rally", "Brass: Lancashire", "Brass : Birmingham" ).

Таблото ви отразява атаките/действията, които може да извършвате

    В “Dice Throne” се пренасяме в неназованите владения на Лудият крал – всемогъщ и тираничен владетел, който управлява с неописуема жестокост свойте поданици. На всеки хиляда години за забавление, слава или просто ей така, кралят организира турнир. На него пристигат най-добрите войни от цялото кралство, а наградата е повече от примамлива – тронът и короната.

Изключително удобните референции за ефектите на действията ви

    Ако все още сте с мен в това ревю, най-учтиво ви приканвам да станете от компютъра или да оставите мобилното си устройство на което четете и да си сипете силна ободряваща напитка. Защото тази тема може да убие желанието дори на най-надъханите по играта играчи и директно да ги прати в кралството на Кралят на скуката, а не на Лудият крал. Темата е “Dice Throne” е нещо, което е по-добре да не коментираме...от чисто хигиенична гледна точка. И все пак накратко : провежда се турнир ( представете си "Mortal Kombat" ), който събира воини от целият свят и вие се стремите да го спечелите. В повечето случай, в реалността, това се изразява в една игрова сесия, с продължителност от около тридесет минути, срещу ваш опонент.

Една от най-добре организираните кутии в хобито

   Забравяме за темата в “Dice Throne”. Дайте да си поговорим за подготовката за игра. "Roxley Games" могат само да бъдат поздрави за начина, по които е оформена играта. В комплекта към “Dice Throne” получавате шест различни героя. Всеки от тях пристига с пластмасова кутийка, в която перфектно се събират компонентите му – пет зара, тесте карти и вариращи като бройка токени. Всеки играч си избира герой, взима персоналното му табло, малкото му листче със специални умения и кутийката с компоненти. И сте готови за игра. Бързо и елегантно – нещо, което ще чуете още много пъти за “Dice Throne”.

    Забравих да ви кажа за какво се борите. Всеки играч има определени точки живот, които следи посредством токен "dial". Когато някой загуби и последната си точка живот, то той губи битката, а опонента му печели. “Dice Throne” е праволинейна, "биткаджийска" игра, в която не очаквайте някакви завъртяни условия за крайна победа или пък точки. А само доброто, старо тупане.

Зарове, карти и други животни

Като е зарче - да е хубаво !

    Геймплеят на “Dice Throne” може да бъде разчленен с хирургическа прецизност на три основни компонента. Всеки един от тях сам по себе си може да бъде самостоятелна игра...която обаче ще бъде доста скучничка в своето солово съществуване. Единствено и само заедно, тази своеобразна „тройца“ ви гарантира достатъчно качествено преживяване.

Всеки герой разполага с "ултимативно" умение

    В основата на всичко за заровете и "яци" ( yahtzee ) механиката. Всеки един от героите в “Dice Throne” получава собствен комплект от пет шестстенни зара. Стените им са обозначени с цифри и символи, което на пръв поглед е странна комбинация, но има своят смисъл. Основата на всеки ваш ход в “Dice Throne” е фазата, в която хвърляте заровете си. И понеже споменах "яци" бързам да кажа, че играта следва нейните златни постулати. Имате право на до две хвърляния наново на заровете си, след което трябва да се задовoлите с получените резултати. Вероятно "яци" елементът в геймплея на “Dice Throne” е най-безинтересната и позната част от играта. Не ме разбирайте погрешно – нямам нищо против тази „класическа“ система за хвърляне на зарове, която намира приложение в толкова много настолни игри. Но именно думата „класическа“ е проблемът тук. Защото няма нищо оригинално в цялата работа. Но пък може би не е нужно. Когато едно нещо работи, защо да го променяме.

    Посредством резултатите изобразени на заровете, получени след хвърляне, правите „атаките“ си в “Dice Throne”. Всеки герой има изписани разнообразни действия върху персоналното си игрално табло. За да ги реализирате, ви трябва определено комбинации от символи или цифри. Действията ви основно нанасят щети върху опонента ви, а понякога предизвикват и различни „ефекти“. В повече случай противника ви има право на отговор. Върху таблото на всеки герой има и едно защитно умение, което ви позволява да блокирате атаки. Тук е редно да кажа, че може спокойно да играете “Dice Throne” само така. Хвърлете зарове, събирате символи, правите атаки. Малко като “King of Tokyo”, ама с разнообразни атаки, без движение и без събиране на точки. Или казано с две думи – нищо интересно и оригинално. Затова – нека да влязат картите !

Имам една критика - защо няма илюстрации

    Освен персонални зарове, всеки герой в “Dice Throne” притежава и свое собствено тесте с карти. Ако имам някаква критика към играта, то тя е към визията им. Странни символи, въздълъг текст и никакви, повтарям НИКАКВИ, илюстрации. Както се казваше в едно популярно телевизизонно шоу – SHAME. Толкова перфектно изпипана като компоненти игра, с толкова красиви и вълнуващи илюстрации по бордовете и кутията...но не и по картите. Абсолютен пропуск. Иначе самите карти са най-вълнуващата идея в геймплея на “Dice Throne”.  Само е малко объркващо кога може да ги играете. Което ми напомня, че като цяло поднасянето на правилата в “Dice Throne” си е малко кофти. Книжката е разпиляна, като фазите на всеки ход са описани доста телеграфно създвайки впечатлението, че са нещо космически сложно. Не се подлъгвайте – играта е доволно простичка и позната за всеки геймър играл подобни "биткаджийска" игри.

"Ъпгрейдването" на уменията ви е стратегическият ключ в играта

    Но да се върнем на картите. Без никакво съмнение най-вълнуващите сред тях са тези, които ви позволяват да подобрявате действията си. Така от нищото, “Dice Throne” рязко ви предлага различни стратегии и подходи за всеки един герой. Дали искате да акцентирате на някое умение или няма да правите промени, а ще залагате на изненадващи карти позволяващи ви допълнителен ход, допълнителни зарове или други благинки – зависи само от вас. Казвай обаче „стратегии“, не бива да се ентусиазирате толкова. “Dice Throne” в основата си продължава да бъде игра със зарове. А късмета не подлежи на модификации ( освен ако не наемете врачка ) - или го имате, или не. И все пак разнообразните тестета за всеки герои в “Dice Throne” са щипката уникалност, която рязко отличава играта от всички подобни заглавия на пазара.

Всеки герой разполага с токени изобразяващи различни ефекти

    За десерт запазих най-хубавото. Не веднъж го споменах в това ревю, но мисля че е редно да им обърнем специално внимание. Героите в “Dice Throne” са абсолютната есенция на играта. И най-вече тяхната уникалност и неповторимост. Всеки един има своя специалност, свои силни и слаби страни. Нещо повече – авторите на играта са степенували героите по трудност, за да улеснят играчите при първоначалното им навлизане в играта.

    Когато казвам, че героите се различват, не очаквайте „Vast” или “Cry Havoc” ниво на асиметричност. Всъщност в “Dice Throne” такава почти няма защото играчите извършват едни и същи фази по време на хода си, без значение от героите. Уменията са основната разлика и именно те носят специфичното „усещането“ за всеки герой. Някой от тях залагат на грубата сила, което преведено на езика на “Dice Throne” означава да заложите на късмета си със заровете. Други пък разполагат с повечко специални умения, обединени под общото название „ефекти“, за които е ключово правилното им и навременно използване. Най-забележителното е, че героите наистина се чувстват различни като присъствие в геймплея на “Dice Throne”.

Нелека задача сред океан от конкуренти

    В свойте ревюта винаги съм залагал на това, да бъде безкрайно откровен с вас. И този път няма да направя изключение и ще ви споделя следното – ужасно много мразя, когато стане така. Има си виновници, да...и те се казват "Roxley Games". Сега заради тях ще се принудя да си купува всичко с марка “Dice Throne”...

    Казаното до тук ви подсказва, че играта много ми хареса. “Dice Throne” ме грабна на първо място със зашеметяваща си визия, изразена в страхотните илюстрации, качествените компоненти и компактността им върху игралното поле. Не е обаче за подценяване и геймплея на играта. Бърз, хитър и завладяващ той притежава всичко необходимо, за да ви накара да се влюбите в играта. “Dice Throne” без никакво съмнение е една от най-интригуващите „биткаджийски“ игри на пазара, като смея да твърдя, по нищо не отстъпва на доказани заглавия като "Mage Wars", "King of Tokyo", "Summoner Wars" и други.

    Напълно заслужано и давам висока оценка и ви я препоръчвам. И накрая остана да въздъхна, защото “Dice Throne” се превръща в поредната поредица в настолните игри, която ще се грижи да изпразва портфейла ми. Но пък си струва...

Бел.ред. Ревюто не включва "Season 2" на "Dice Throne", ала той просто добавя нови герой налични за игра.

Препоръчвам задължително ЗА:

1. Когато искате да "ступате" приятелчетата си в хобито
2. Когато "King of Tokyo" ви е омръзнал
3. Когато чакате да започне вечер със сериозни стратегически игри
4. Тези, които трудно се палят

Оценка :

Визуално оформление и компоненти :  6 / 6

Геймплей : 5 / 6

Преиграваемост : 6 / 6

Крайна оценка : 6 / 6