Perssoas Influentes* - Coimbra

От Христо Симеонов

Бърз въпрос към всички любители на настолните игри - По-какво може да познаете, че дадена игра принадлежи към „евро“ жанра ? Дали сухата тема ? Или пък липсата на такава ? А може би по завъртяните механики, за чието разбиране са ви нужни прибори по тригонометрия ? Може би  името на дизайнера ви звучи „на немски“ ? 

    Всеки един от тези отговори съдържа частица истина. Аз обаче съм тук, за да ви кажа най-сигурният, бърз и надежден метод за установяване, че дадена игра е  част от „евро“ жанра ( звуча като Хорс от "Телешоп" ). Просто погледнете заглавието ! Ако играта носи името на реално съществуващ град ( най-често европейски ), географска местност или държава, то тя гарантирано е „евро“. През „Брюж“, „Санкт Петербург“ и „Орлеанс“, та до „Цейлон“, „Пуерто Рико“, „Момбаса“ и „Йокохама“ – стопроцента гарантирани представители на жанра.

    Поглеждайки към заглавието на днешното ревю и виждайки, че там се мъдри игра с името „Коимбра“, вероятно се досещате защо ви казвам всичко това. Самата Коимбра днес е симпатичен и шарен португалски град, които далеч не е толкова популярен, оставайки в сянката на столицата Лисабон, голямото пристанище Порто и известния курорт Синтра. Преди няколко столетия обаче Коимбра е бил един от най-будните градове в Европа, част от пулсираща кръвоносна система задвижила икономиката и науката, дали тласъка на португалската колониална експанзия и поставили началото на епохата на Великите географски открития. От тази гледна точка, защо да не заслужава настолна игра кръстена на него ? Особено пък ако тя е и сполучлива. Дали е така ще ви споделя в следващите редове.

Началото на една епоха

Играта определено заема внушително място

    “Coimbra” e стратегическа игра със зарове за двама до четирима играчи. Без капка колебание, играта се отнася към категорията на „евро“ заглавията, за които е характерна липсата на силно изразена тема, което се компенсира със стабилни геймплей механики. Дизайнери на играта са италианското дуо Вирджинио Джили и Фламиниа Брасини ( "Lorenzo il Magnifico", под вещото ръководство на един от съвременните майстори в жанра – Симоне Лучиани. Издатели са германците от „EGGERT SPIELE”, който вече са част от портфолиото на „Plan B Games”, което обяснява и пленителната визия на играта, към която подозирам, че ще се върна в това ревю.

Липсват ми малко имената на тези люде...

    В “Coimbra“ играчите влизат в ролята на богати и влиятелни градски първенци, които се борят за влияние. Играта ни пренася в разгара на своеобразния „Златен век“ на Португалия, епохата на Великите географски открития, в който Коимбра е един от водещите цивилизационни центрове в цяла Европа, популярен със своя университет. Изполвайки подкупната омая на златото или убеждаващата сила на работещи за вас „охранители“ вие се опитвате да си осигурите влияние ( точки ) посредством дребни услуги на влиятелните си съграждани, попадащи в една от четири различни прослойки – членове на градския съвет, търговци, духовници или учени.

Добрият "insert" винаги е плюс

    От описанието ми на тема в “Coimbra” вероятно ви стават ясни няколко неща. Първо, играчите влизат в ролята на едни „късно-средновековни мутри“ или ако използваме правилния термин „добре облечени бизнесмени“. Последното явно си е явление присъщо на развитите общества още от векове и отново далеч не е измислено по нашите географски ширини. Като втори извод от описанието – в “Coimbra” играете, за да трупате точки, което автоматично означава, че може да забравите за готино звучащата тема, защо тя далеч не е на централно място. В играта, по-добре изпитана „евро“ рецепта, ще си набавяте точки от разнообразни източници. “Coimbra” продължава точно четири рунда, като в краят играчът с най-много точки е победител.

Едното от най-функционалните персонални табла в хобито

    Всеки от играчите получава свое собствено персонално табло, което е отлично издържано като визия и функционалност. На него е отбелязана всяка една от шестте фази изграждащи рунд в “Coimbra”. Специално място е отделено за картите, които си набавяте в хода на играта. Важна част от таблото ви заемат и двете скали за отбелязване на ресурсите. Един от вълнуващите елементи в “Coimbra” е наличието само на два ресурса – злато и „охранители“. Съгласете се, че за подобна стратегическа, „евро“ игра това далеч не е често срещано. От своя страна двата ресурса звучат и страхотно логично на фона на целта ви в играта – да акумулирате влияние под формата на точки. Научно доказано е, че парите и физическия натиск са най-доброто платежно средство...

Доста символи, но се схваща адски лесно

    Споменах картите в “Coimbra”. Всъщност те имат изключително важна, да не кажа основна роля в играта. Върху тях ще откриете изображение на неназована личност, спадаща към една от четирите „висши“ прослойки в града, като последното е ознаменувано със специален цвят – в сиво за "политическите дейци", в оранжево "търговците", в лилаво "духовните лица", а в зелено са "учените". На всяка карта е  изобразен посредством символ  ресурса, с които си я набавяте ( злато или „охранители ), както и колко влияние ви носи в съответните среди. В долната си половина картата показва специалния си ефект и кога се използва той – дали в момента на придобиване й (еднократно)  или в дадена фаза от рунда, (веднъж на всеки рунд). За да мога обаче пълноценно да ви обясня идеята на картите в “Coimbra”, трябва да си поговорим малко повечко за геймплея на играта.

Възходът на „мореплавателите“

Заровете с повече от отлично качество

Далеч съм от мисълта, да се опитвам да ви обясням в детайли всеки дребен елемент от геймплея на “Coimbra”. Все пак това е ревю, а не инструкция за игра. Затова смятам да се спра на най-отличителните елементи на играта.

    Най-важно място сред тях заемат заровете. Те са шестстенни и пристигат в споменатите по-горе цветове – сиво, лилаво, оранжево и зелено. Има и един бял, който играе ролята на „жокер“. Всеки рунд в “Coimbra“ започва с хвърлянето на определен брой зарове (бройката зависи от броя на играчи ) и поставянето им на достъпно за всички място. След което по ред, играчите извършват „draft” на заровете – всеки си избира един зар и го поставя в специална пластмасова кула/поставка, която е един от оригиналните компоненти в “Coimbra”. И така докато всеки вземе точно три зара. Когато си избирате зар, от значение е стойността му, която не може да променяте, а също така и цвета му...който също не може да променяте. Като обобщение от горното доста глупаво изречение – в “Coimbra” ще откриете така познатата механика за „draft” на зарове, която нито е нова като концепция, нито е особено оригинална.

Поставките за зарове са веднъж !

    Следващата фаза включва поставяне на придобитите зарове върху игралното поле. Това става върху специална секция, илюстрираща самият град, която е разделена на четири части – "замък", „горен“, „среден“ и „долен“ град. Тези местенца са си едни своеобразни локации за „поставяне на работници“ и в тази си част “Coimbra” става точно такава игра. Любопитното обаче е, че си има свой специфики и те са свързани с активирането на поставените зарчета ( работници ). В „замъка“ реда за активиране е от зар с по-ниска, към зар с по-висока стойност. В останалите три части на града е обратно – от по-висок, към по-нисък. Така ясно се открояват особеностите на “worker placement” елемента в “Coimbra”. Върху локациите можа да поставите колкото искате зарове и да ги активирате. Тънкият момент е, че не я гарантирано, че ще има какво да вземете.

    Тук е момента да кажем какво получавате от локациите. В „замъка“ имате на разположение четири плочки с различни ефекти по тях. Като цяло те ви дават ресурси, позволяват ви да манипулирате стойностите на другите си зарове ( съответно да смените позицията им ) и ви дават „корони“. Последните са символи, които имат значение при определяне на реда за игра в следващия ход. Така реално само първите четири или по-точно – четиримата с най-ниски зарове ще вземат нещичко от „замъка“.

    Същото е и положението с останалите локации. Честно казано, недоумявам защо са разделени на „горен“, „среден“ и „долен“ град. Вероятно ще е от някакви тематични подбуди, които за мен остават загадка. Това са просто три локации за заровете ви, като всяка една от тях ви дава едно и също – избирате си карта. Срещу всяка локация има четири карти. Тук обаче с предимство са заровете с висока стойност – те избират първи. Има обаче и още една тънкост. Всяка карта представлява персона, от която целите да си набавите някаква „услуга“ ( специалното й умение ) и затова трябва да „кихнете“ малко ресурси – злато или „охрана“. Колко струва ли ? Ами зависи от стойността на зара. Така ако искате да използвате шар на стойност „шест“, то гарантирано ще избирате първи от възможните карти. Ала ще трябва да платите ресурс на стойност „шест“, за да стане картата ваша. И тук, скъпи приятели, идва основният стратегически елемент в “Coimbra”. Правилно менажиране на ресурсите ви, правилното ориентиране сред карти, къде да „натиснете“ за по-добра карта и къде да се задоволите с по-лоша. Всичко това е от ключово значение за крайното ви класиране в “Coimbra”.

Може ли "евро" игра без да има скали в нея

  И ако си мислите, че приключихме със заровете жестоко се лъжете. Не случайно определих “Coimbra” като „игра със зарове“, а не като „игра с карти“. Следващата фаза от всеки ход е свързана с своеобразните приходи, които получавате в играта. Те зависят от цвета на заровете, които сте използвали. Всеки един зар ви носи някаква награда, в зависимост от позицията ви в обществните прослойки в “Coimbra”. Последните са изобразени под формата на четири скали, по които движите дискче във вашия цвят – типична структура за всяка „евро“ игра. А за да се придвижвате по въпросните скали, трябва да си осигурявате услугите на персони (карти) от съответната прослойка. В „приходната фаза“ (тука текста става като щрих от данъчното законодателство) всеки сив зар ви носи „охранители“ според позицията ви сред „градските съветници“ ; всеки оранжев  ви носи злато спрямо позицията ви сред „търговците“ ; всеки зелен ви носи точки, спрямо позицията ви сред „учените“, а всеки лилав зар ви носи точки движение за мисионера ви, спрямо позицията ви сред „духовенството“.

Манастирът тесен за мойта душа е...

    Обърках ли ви ? Какви са тия мисионери, ще кажете вие. Като всяка „евро“ игра, “Coimbra“ е една богата палитра от възможности. На централно място от игралното поле е разположена карта на Португалия, в самия център на която е град Коимбра. В началото на играта всеки играч поставя мийпъл в своя цвят в града. Всеки път когато получите символ с мийпъл в играта, то можете да движите вашия такъв. По картата има разположени „манастири“ – токени, на които има изобразени различни бонуси. Когато вашия мийпъл достигне даден „манастир“ го отбелязвате с дискче във ваш цвят и получавате изписаните бонуси. Повече от един играч може да посети всеки от „манастирите“. Чисто тематично тази механика няма нищо общо с всичко останало случващо се в “Coimbra”. От друга страна пък е доста приятна и ви позволява още едно ниво, още един подход, с които да задълбаете в разнообразни стратегии.

Всяка игра използвате определн брой карти "Пътуване

    И за финал – няколко думи за картите „Пътуване“. От тематична гледна точка, те изобразяват големите достижения на португалската морска експанзия, места като Бразилия, Занзибар и Макао, до които те достигат първи сред европейските колонизатори. Играчите, като влиятелни персони в “Coimbra” могат да инвестират в тези презокеански приключения. Всъщност това е и последната фаза от всеки рунд в играта. Получавате правото да платите определена цена (в злато или „охранители) и да се включите в една от тези вълнуващи авантюри. Ииии, до тук с тематичното относно картите „Пътуване“. Всъщност всяка една от тези карти ви носи точки в краят на играта, ако сте изпълнили определени условия. Или казано по-простички – карти с цели. Нещо до болка познато в настолните игри, което обаче по никакъв начин не вреди на геймплея на “Coimbra”.

Абсолютен хит

    Ще си позволя да нарека “Coimbra” – една от най-добрите игри на годината ! На първо място заради сезона, в който се намираме – време за равносметки и „топ 10“ класации. И това е резултат от факта, че просто нямаше нищо в “Coimbra”, което да не ми допадна.

    Ще започна с визията на играта. Абсолютно заслужена шестица. Илюстрациите са издържани в един изключително забавен, леко анимационен стил, който винаги ми е допадал ужасно много. Компонентите в “Coimbra” също са с изумително високо качество, като специално искам да акцентирам върху „куличките/поставки“ за вашите зарове. Не съм попадал на такива и ужасно много ми харесаха как стоят върху игралното поле. Само суперлативи и за персоналните табла на играчите, за цялостната конфигурация на игралното табло и страхотния „insert“, в който всичко се събира абсолютно точно и без да се размества при пренасяне.

    Без съмнение обаче, именно геймплеят е най-голямата звезда в “Coimbra”. Събрал в себе си букет от популярни механики, той е вълнуващ и пленителен. Със сигурност не мога да го определя като „невиждан“ и „революционен“. Просто добре изпитани и полирани до съвършенство механики, върху които без капка съмнение е отделено ужасно много време за доусъвършенстване. Последното откривам в изключително хитрите правила за поставяне на заровете при игра с по-малко от четирима играчи, посредсвом използването на токени-зарчета. Неразделна част от тези дребни иновация и е механиката за точкуване при двама играчи, когато всяка скала свързана с определена обществена прослойка ви дава точки.

    “Coimbra” е сериозна и стратегическа „евро“ игра, в която темата остава далеч на заден план за сметка на чисто механичната страна. Казвам го отново, за да няма грам съмнение. Играта знае отлично своето място и далеч не е особено привлекателна за начинаещи в хобито. За всеки любител на стратегичски игри обаче “Coimbra” е абсолютно задължително заглавие. Една от най-добрите игри тази година и вероятно най-любимата ми „евро“ игра в последно време.

Препоръчвам задължително ЗА :

1. Фенове на "евро" жанра и стратегическите игри

2. Когато липсата на тема не ви пречи

3. Сериозни геймъри

Оценка :

Визуално оформление и компоненти : 6 / 6

Геймплей : 5 / 6

Преиграваемост : 5 / 6

Крайна оценка : 5.5 / 6

·         *  Perssoas Influentes ( порт. ) – влиятелни хора

P