от
Христо Симеонов
Абстрактните настолни игри са новата, гореща мода в хобито. Доскоро запазена територии само за
най-сериозните геймъри, днес те са предпочитани и достъпни за всички.
Комбинацията от изчистени и простички,
ала дълбоко стратегически механики са нещото, което въвлича все повече и повече
хора към абстрактните игри. А новите възможностти за финансиране и създаване на
крайни продукти, позволиха да бъдем залети от визуално зашеметяващи заглавия в
този жанр.
След миналогодишният титаничен успех на “Azul”, днес ще ви представя заглавието, което беше
представено като негов „духовен наследник“. Приликите без никакво съмнение не
са никак малко. “Reef” пристига със
зашеметяваща визия и геймплей дело на един от най-добрите дизайнери в последните
години. Нещо повече – играта дори идва с тема, която звучи по-логично ( orly ) и
по-интригуващо от тази в “Azul”. Дали обаче ми
хареса повече или поне толкова ? Ще ви споделя в следващите редове.
Добре дошли в „Бикини Ботъм“
 |
| Всичко отново е подчинено на пустите му точки |
„Reef“ е абстрактна, стратегическа
настолна игра за двама до четирима играчи. Нейн дизайнер е Емерсон Матсучи,
едно от най-популярните имена в хобито, автор на заглавия като "Specter Ops", поредицата „Century”, "Crossfire" и много други. Издатели са "Next Move Games", който са поредното
поделение на "Plan B Games", този път натоварено
със създаването на абстрактни игри с дълбок
стратегически геймплей.
В „Reef“ вие влизате в
ролята на...коралови рифове. Постойте още малко с мен в това ревю, обещавам, че
ще стане по-добре. Та – вие сте коралови рифове. Давам ви няколко секунди да го
осъзнаете, след което преминаваме нататък. Естествено, както подобава на всеки
риф, искате да растете и да заемате повече и повече площ. Всъщност, не
знам дали един риф иска точно това, но нека да го приемем като логично
заключение, изведено от неособено големите ми познания по темата. Зоолозите
могат да ме критикуват в коментарите под това ревю. И за да пренесем всичко на
ниво „настолна игра“ – искате да нараствате, за да отбелязвате точки.
 |
| Играчки или компоненти от настолна игра ? |
Първото нещо, което удивлява и привлича вниманието в „Reef“ са компонентите. И по-специално, разкошните
пластмасови фигури/токени, които изпълняват
ролята на различните видове корал. Те пристигат в четири цвята и четири
различни форми. Солидни като изработка и впечатляващо красиви, те без никакво
съмнение са един от топ компонентите в настолните игри тази година. Още
по-вълнуващо е, че позволяват да ги наслагвате един върху друг, симулирайки
разрастването на коралов риф.
Именно това е основната идея в „Reef“. Трупате "парчета
корал", изграждайки модели, с цел да печелите точки. В началото на играта всеки
играч получава персонален борд, представляващ разграфено на кутийки квадратно
поле. Върху него поставяте по един корал от всеки цвят, а всички останали формират „склад“/"купчинка", от която теглите по
време на игра. Получавате няколко карти от специално тесте, върху което ще се
върнем малко по-късно и играта може да започва. Краят на „Reef“ се случва, когато някой от видовете корал се изчерпи –
механика добре позната от други абстрактни игри ( "Through the Desert" )
Бушуващо море
 |
| Трупането на корал е едно от най-забавните неща в играта |
Целият геймплей на „Reef“ се върти около
тестето с карти, за което споменах преди малко. В началото на играта формирате от
него своеобразен „пазар“, който поставяте в центъра на игралното поле, на
достъпно за всички място. Този „пазар“ включва четири карти, като четвъртата от
тях всъщност е най-горната от самото тесте обърната с лицето нагоре и
поставена най-отгоре. Картите в „Reef“ изпълняват двойнствена функция, като последното е ясно
изразено от лицевата им страна, която е разделена цветово на две половина.
Горната изобразява две парчета „корал“ ( пластмасовите токени/фигурки ), които взимате
след като изиграете картата и поставяте върху борда си. Долната част изобразява
„модел за точкуване“ (pattern) и точките, които носи.
 |
| "Пазара" за карти има основна роля в играта |
Но да си побъбрим малко за структурата на всеки ход в „Reef“. Имате право на едно действие, измежду две възможни.
Първата опция ви позволява да вземете карта от „пазара“ и да я добавите в ръката си.
Последното не ви струва нищо...в повече случай. По неясна за мен причина, ако решите
да вземете картата поставена върху тестето, трябва да платите с една точка.
Отварям скоба – точките в „Reef“ се отбелязват посредством картонени токени в различни деноминации, които получавате в хода на играта.
Взимането на карта е един вид „инвестиция в бъдещето“ и някаква форма на
планиране на вашия бъдещ „модел за точки“. Когато вземете карта я добавяте към
тези в ръката си, като имате лимит от четири карти, което автоматично означава,
че когато сте „на лимит“, сте задължени да извършите второто възможно действие
в играта. В „Reef“ няма опция за
„пас“.
Съвсем логично, второто възможно действие е да играете карта от ръката си.
Когато го направите се случват две неща. Първо поставяте изобразените върху
горната част на картата парчета корал върху таблото си, като общо взето няма
особени правила за това. Може да ги поставяте на празни места, може и да ги
поставяте върху вече поставени корали. Но веднъж попаднали върху борда ви, не
може да ги местите.Всичко придобива смисъл с долната част на картата, която ви
позволява да отбележите точки, ако имате върху таблото си изобразения „модел“.
 |
| "Моделите" за точкуване за много разнообразни |
Всъщност именно това е сърцето на геймплея в „Reef“. Подреждате
парчета корал, в опит да изпълните модел на карта в ръката си и да грабнете
точките. Интересното е, че всеки модел изобразен върху карта може да се направи
няколко пъти, стига да имате няколко отделни комбинации от него върху борда си.
За какво ви говоря ли ? Например дадена карта ви казва, че ще отбележите две
точки за жълт и зелен корал поставени един до друг върху таблото ви. Което
означава, че всеки жълт и зелен корал, намиращи се един до друг
се класират за модела ви. Досещате се, че това може да ви донесе солидно
количество точки, ако имате правилната подредба...И тук някъде „Reef“ завива по един
път, който определено не ми харесва.
 |
| Ролята на случайността при тегленето на карти е най-слабата страна |
Аз съм последният човек от когото ще чуете нещо против късмета и
случайността в настолните игри. Знаете, че обожавам игрите със зарове. Но геймплея на „Reef“ ми дойде прекалено "залагащ на случайност". Грабвате карта с модел за точкуване, даваща ви тонове
точки. Тръгвате да я реализирате, събирайки парчета корал. И те просто не се
появяват. Обръщайки нови и нови карти от тестето, просто не се появяват нужните
ви и в някакъв момент вие се отказвате от „голямата“ си карта, играейки я за
доста по-малко точки, от планираните. Разбирате ли – няма начин, по
никакъв начин ( страхотно писане отново ) да влияете на парчетата корал, от
които избирате какво да сложите върху таблото си. Да, вие теглите картите, но те се обръщат предварително на абсолютно
случаен принцип.
Другият сериозен проблем е, че някои модели за точкуване за доста по-лесни
за изпълнение от други. Защото в „Reef“ има дяволски много различни модели за
точкуване. През простички като описания от мен пример – един вид корал съседен
на друг вид корал. До такива вклюващи парчета корал на различно ниво ( като
височина ) върху борда ви. И именно в тези сложни модели тази случайност в
играта ще ви подведе най-много. „Reef“ е игра широко рекламирана като абстрактна стратегия, но невъзможността ви да влиеяте върху картите сериозно притъпява стратегическите елементи. Което пък отваря "врата" в друга посока и
към други геймъри...
Добър опит или не съвсем ?
Ужасно много исках да харесам „Reef“...ала успях само
до някъде. Да почнем с хубавото обаче. Абсолютно и без никакво съмнение, това е
една от най-красивите игри на 2018г. Основна „вина“ за това имат "парченцата" корал. Те ще ви запленят, с лекота ще грабват вниманието на всички около вас и
ще са причината да се връщате отново и отново към играта. „Reef“ залага много на своята визия и това без никакво
съмнение е най-силния й коз, защото я превръща в един вълнуващ продукт, особено
подходящ за подарък ( щото сме в „сезона на подаръците“ ).
И после идва геймлея на „Reef“. Не ме разбирайте
погрешно – на пръв поглед в него няма нищо лош. Лек и бърз, той ще прикове
вниманието ви с това, че е лесно достъпен. Ала само ако не беше толкова "случаен".
Ясно разбирам, че последното може да не е голям проблем за мнозина от вас. За
мен обаче, разглезения от толкова много абстрактни игри в последно време, които
без да са сложни предлагат доста повече дълбочина на ниво „стратегия“, си е
проблем. Не казвам, че „Reef“ е лоша игра,
просто не мога да приема моментите, в който няма какво да направя в
изграждането на модела си за точки и завися само от случайността на обръщането на
карти.
Ала вероятно проблемът е само в „моят телевизор“, както се казваше в едно
популярно телевизионно шоу. Защото „Reef“ е идеална игра за
начинаещи и мъгъли в хобито (новаци), превръщайки се в едно от най-добрите
семейни предложения тази година. Просто не е моята игра, което не значи,
че не е вашата обаче.
Препоръчвам задължително ЗА :
1. Семейства и деца
2. Отличен "gateway" в хобито
3. Когато търсите красива настолна игра
Оценка :
Визуално оформление и компоненти : 6 / 6
Геймплей : 3 / 3
Преиграваемост : 4.5 / 6
Крайна оценка : 4 / 6
Няма коментари:
Публикуване на коментар