понеделник, 1 април 2019 г.

...И с разперени крилца - Wingspan


В началото си мислех да оставя това ревю почти без увод. Защото не е нужно да ви въвеждам към най-желаната игра на пазара в момента, към заглавието, по което всички са полудели. Но като се замисля, последното важи само за момента на писането на това ревю.
Към средата на месец март 2019г., когато пиша тези редове целият настолен свят е полудял по "Wingspan". Основна причина за това са както репутацията на издателите и интригуващите механики и тема, така и бързото изчерпване на играта, проблеми с доставката й, странни промени в крайната цена и прочие други фактори, за които ще споделя в краят на това ревю.

Или пък може и да не споделя, защото функцията на ревюто е да ви разкаже какво мисля за геймплея на "Wingspan", а не са цялата спекула около рекламирането и продажбата й. Тях може да оставя на други, по-запознати в материята от мен. Затова нека си говорим за играта, пък вие преценете струва ли си чакането, парите и истерията.

В полет

Върху таблото в "Wingspan" се случва магията
    „Wingspan” e настолна игра с карти за до петима играчи, като в комплекта към нея ще откриете и солов вариант. Без грам съмнение и колебание, играта спада към толкова любимия ми жанр на "tableаu/engine building" заглавията. Веднага казвам, за незапознатите от вас, че това са настолни игри, в които изграждате „машина“ от карти ( обичайно ) със специални умения, които активирате в желан от вас ред всеки ход, за да генерирате ресурси и точки. А с последните обичайно се печелят тези игри. Дизайнер на „Wingspan е абсолютният  новобранец Елизабет Харгрейв. И още тук е редно да кажа, че тя се е справила забележително с дизайна на играта ! Издатели пък са „творците на топ хитове“ -  "Stonemaier Games" ( "Scythe", "Viticulture", "Charterstone" ).

    Въпреки няколкото противоречиви коментара, лично за мен темата в „Wingspan е повече от отлична. Събирате различни птици и ги подреждате в „табло“ пред себе си, с цел да трупате точки. Чакай малко, ще кажете вие. Объркахме темата с основната цел на играта. Грешката обаче е вярна. Темата на „Wingspan е едно симпатично, интригуващо и бих казал уникално елементче от играта и макар да не блести с особена дълбочина, си е точно на мястото. Мнозина ще кажат, че „това с птичките е плеснато отгоре и можеше да е всичко“. Така е. Можеше да не са птици,а насекоми. Или древни богове и зомбита. Но пък върши отлична работа и както казах, лично аз намирам темата за достатъчно оригинална.

    Понеже спомнах вече за „табло“ в „Wingspan,последното пристига под формата на персонален борд за всеки играч. Разделен е на различни хабитати, опитавани от различни птици и секции за поставянето им. За борда мога да кажа само положителни неща, защото е изключително функционален. Всички възможни действия са означени с текст и символи. И бордът може да послужи като отличено средство за обяснение на играта.



    Естествено, сърцевината на играта са картите с птици. Те са точно сто и седемдесет на брой и всички са уникални – върху тях има изобразени различни птици. Последното заслужава адмирации...но и служи като малко подвеждащ рекламен трик. „Wingspan се рекламира с „уникални карти“ ала "Terraforming Mars". Истината обаче е, че „уникални“ са само илюстрациите и наименованията на птиците. Специалните умения са някъде между десет и двадесет на брой и се повтарят по картите.

Странната кутия...
    И понеже съм започнал да критикувам – хубаво е да има сто и седемдесет различни карти, ама играта не е достатъчно дълга, за да влязат всички в действие. Дори с петима играчи, едва ли ще успеете да „превъртите“ и през 2/3 от тестето, защото разполагате с точно определен, фиксиран брой рундове и ходове. Така малко се обезсмисля цялата тази вариативност, а за сериозните стратези, това дори може да е минус.



Яйцата и храната по птиците са точки в краят
    Стана малко тягостно от толкова критика. Затова бързам да се върна към „слънчевата страна“ на „Wingspan. Споменах ви, че накрая се броят точки. Последните придобивате от изпълнението на общи цели в края на всеки рунд, от самите птици в „таблото“ ви, от трупането на яйца, храна и карти върху колекцията ви от карти и от тайното ви задания. В началото на играта получавате две карти с „бонус“ цели и си избирате една, която да се опитвате да изпълните, за да натрупате още точки. Дотук нищо ново – карти с тайни задания. Интригуващото и лично за мен срещано за първи път е, че на всяка тайна цел има посочен процент от картите с птици, които ви вършат работа. Например, искате да събирате птици, които имат в името си географско обозначение, като при различна бройка, получавате различни точки. Върху картата даваща ви тази цел е обозначено, че 10% от всички сто и седемдесет карти отговарят на условието. Така вие може да си прецените дали да се борите за тази цел или няма смисъл. Страхотно допълниниет, което ми се иска да виждам в повече игри.

Когато нямаш време за всичко

Хранилката за птици
    Вече на няколко пъти споменах, че „Wingspan има точно фиксирано времетраене. Играта продължава точно четири рунда, в които играчите се редуват да извършват действия. Ала освен рундовете, са фиксирани и броя на ходовете ви. Точно двадесет и шест на брой. Отброявате ги посредством...кубчета. Да, до болка познатите ни „евро“ компоненти са намерили място и в зашеметяващо изглеждащата „Wingspan. Но за визията после. В края на всеки рунд губите по едно от „екшън кубчетата“ си. Последното отива, за да отбележи точките, които сте спечелили в зависимост дадената цел.

    Ограничените екшъни са нещо, което рядко се среща в игри от “tableаu/engine building” жанра. Което без никакво съмнение прави „Wingspan уникална, като геймплей усещане. Последното пък си има и хубави и лоши страни. Хубавото е, че „Wingspan е стегната игра с ясна дължина и дъбочина. Лошото е, че АХА да пуснете в действие „двигателят“ си от карти и играта свършва, което вероятно ще разочарова мнозина. И както ви казах – няма нужда от толкова много карти, защото просто не стигате до тях.
Wingspan без съмнение е насочена към семейството на „семейно“ ориентираните игри. Когато съчинявам такива изречения, сърцето ми пее. Но ми сванахте мисълта. Геймплеят е бърз както за обяснение, така и за изиграване. Имате всичко на всички избор между четири действия – поставяте птици, събирате храна, снасяте яйца, теглите карти. Представена по този начин „Wingspan изглежда като елементарна игра. И всъщност не сме много далеч от това определение.

Ресурсите са си тегави за събиране
    Поставянето на нови птици в „таблото“ ви е ключовото действие в играта. Избирате карта с птица, плащате нужните ресурси ( това са различни видове храна ) и я поставяте в съотвеният хабитат обозначен на картата. Хабитатите са всъщност редовете от вашето табло, свързани с останалите три дейстивия. Интригуващото е, че колкото повече птици поставяте в даден хабитат, толкова по-скъпо ви струва последното, но за сметка на това подобрява действието на останалите екшъни.


    Събирането на храна, което е свързано с най-горният ред на таблото ви, е може би най-бруталното действие в „Wingspan. В комплекта на играта ще откриете „кула за зарове“, визуално маскирана като хранилка за птици. Последното е готино, ама щеше да е още по-готино, ако кулата не беше от картон и ако се събираше в кутията без да я разглобявате. Окей, разглобявате я на две части...ама пак се износва, бате. Така че – изглежда готино, ама не съм най-големият фен на кулата.

Таблото с целите за всеки рунд си е бая постничко...
    Основното предназначение на кулата в „Wingspan е рандомизира ( родна реч...) пет зара изобразяващи различните видове храна. Няколко думи за нея. Това са си своеобразните ресурси в „Wingspan. Използвате ги само за едно нещо – да поставяте нови птици в таблото си. Но е дяволски трудно. Защото набавянето на храна си е висшият пилотаж в „Wingspan. Набавянето на точният вид храна, за да играете точната карта с птица,  в точния момент. Не знам дали в реалния живот птиците им е толкова трудно да си набавят храна, ама ако е – данке, че не съм птичка...щях да си умря от глад !

Яйцата са МЕГА яки 
    Трето действие в „Wingspan ви позволява да снасяте яйца. Да, знам колко шантаво звучи, ама играте е за птици. Яйцата са най-най-най-якият компонент в играта. Пластмасови токени, с формата на яйце. Само така и не разбрахме защо идват в различни цветове, като последното няма значение. Ама пък розови яйца си е куул,а ? Снасянето на яйце включва поставянето на определена бройка от последните върху вашите птици. Приказвам ви разни приказки, ама яйцата са си реално още един от ресурсите в „Wingspan. С тяхна помощ плащате за поставянето на птици на определени места от таблото си, както и за плащане на други ефекти. И още нещо – всяко яйце върху птици в края на играта е точка за вас. Тънката подробност е, че всяка птица си има нещо като „лимит“ на яйца, които може да поставите върху нея. Това си е реалистично. Не може да снасят до припадък.

    Стигаме и до последното ви възможно действие в „Wingspan. То е много простичко – теглите карти с птици. Последните, както вече споменах, формират огромно тесте. В комплекта към играта ще откриете доста интригуващ атрибут – кутия за карти. Освен за съхранение на последните обаче, тя служи и като своеобразен „щанд“ за избор на карти. Когато изберете действието за теглене на карти, може да избирате от трите поставени с лице нагоре върху кутията или да теглите „на сляпо“ от тестето. Действие като действие – нищо особено. Пак обаче имам какво да кажа за кутията. И то пак със смесени чувства. Готин, луксозен компонент, предлагащ отлично решение за съхранение. Ама пък заема половината място в кутията и на игралната маса, което прави функционалните му качества малко под въпрос. Оставам обаче на вас да прецените, защото аз съм известен като човек, който никак не се вълнува от луксозните аксесоари за настолни игри и това да дава отражение в отношението ми към кутията.

Spread your wings…

    Финални думи. На пръв поглед, това ревю изглежда доста противоречиво. Всъщност обаче „Wingspan ми хареса. При това доста. Солидна “tableau/engine building” игра, която определено знае своята аудитория и как да се отнесе към нея. А това са всички „семейни“ геймъри. Играта е лека и елегантна като геймплей, а темата й, макар и непонятна за масовия потребител ( кои ти разбира от птици ), е заразителна.

    Искам обаче да подходя малко по-различно в това заключение, като се опитам да разнищя някой аспекти на „Wingspan и някой коментари относно играта. Първо – визията. Много е добра, но имам забележки. И те са в това, че за някои игрови компоненти в „Wingspan от “Stonemaier” са се справили на космическо ниво, докато за други са претупали нещата. Заровете, яйцата, качеството на картите ( в това число и илюстрациите ) – всичко е просто разкошно. След това обаче идват „екшън“ кубчетата, кутията за карти, която запълва половината кутия на играта и картонената кула, за които бюджета май не е стигнал. И всичко това нямаше да е проблем, ако не дразнеше  толкова много. Какво имам впредвид. Ами дразнещо е, когато 70% от компонентите са изумителни, а останалите 30% са средняшка работа. Не мислите ли така ?

    Едно нещо не разбирам в цялото шумолене за „Wingspan – защо играта непрекъснато се сравнява с "Terraforming Mars" ? Защото е “engine building” ли ? Или щото претендира за „уникални“ карти ( за тях споменах вече ) ? Истината е, че това сравнение само й вреди. „Wingspan нито има дълбочината на геймплея си, нито претенцията за него, за да се мери с "Terraforming Mars". И искам да го заявя ясно – не гледайте на нея като на заместител. Не става. И ще се разочаровате.

    От друга страна, Wingspan е една изключително приятна, красива и достъпна игра в „tableau/engine building” жанра. Изключително подходяща за начинаещи и „семеен тип“ геймъри ( нов термин ? ). Именно от този калибър трябва да се гледа и оценява „Wingspan. И повярвайте ми - ако подходите с това отношение, ще останете удовлетворени. Препоръч, естествено !


от Христо Симеонов

         Препоръчвам задължително ЗА :

   1. "Семейни" геймъри
        2. Вашите първи стъпки в "tableau/engine building" жанра
        3. Орнитолози
      
       Оценка : 




             Визуано оформление и компоненти : 4.5 / 6 

       Геймплей : 5 / 5

       Преиграваемост : 4.5 / 6
 
       Крайна оценка : 5 / 6


Няма коментари:

Публикуване на коментар