Плодородна земя - Ishtar : Gardens of Babylon

    Едно от най-хубавите неща, които могат да ти се случат като ревюър на настолни игри е да пишеш ревю за игра на популярен дизайнер. Защото не е нужно да навлизаш в разни невъзможни комбинации от исторически данни, географски понятия, статистически препратки, подредбата на съзвездията по нощното небе и да демонстриращ никак не лошата ти обща култура само и само, за да привлечеш вниманието на читателя към писменото ти отроче. Нужно е само да споменеш едно име.

    В днешното ревю и аз съм благословен с тази най-блаженна от блаженните награди, можещи да споходят един ревюър. Без повече да увъртам – ще ви говоря за новата игра на мосю Бруно Катала. И вие ще четете, защо няма как да не сте заинтересовани от новото заглавие на един от най-великите дизайнери на нашето време. Както казват мойте англоговорящи братя по перо – "уин-уин сичуейшън" ( без „самтайм люн“ ).

Недотам Висящите градини на Вавилон

    “Ishtar: Gardens of Babylon“ е абстрактна, стратегическа игра за двама до четирима играчи. Основата на геймплея се върти около познатата механика на „поставяне на плочки“...естествено за точки. Дизайнери са Бруно Катала ( познат като „легенда“ в хобито ) и Еван Сигх ( дебют ). Издатели са IELLO.

    “Ishtar: Gardens of Babylon“ ни пренася в Древна Месопотамия, където красивото е било на особена почит. Играчите влизат в ролята на градинари, на които е възложена амбициозната задача да създадат прелестни градини сред неуморните пясъци на пустинята. За тази цел на ваше разположение са мистични кристали със загадъчни сили, захранващи фонтани – божествен дар от самата богиня Ищар.

Пфу, почвам вече сериозно да се изморявам в тематичното окрасяване на нетематичните настолните игри, за които понякога пиша ревюта. Когато ми остане свободно време, ще напиша петиция тази дейност да бъде призната за олимпийски спорт. Преди това обаче трябва да ви кажа следното. Върти го, печи го - “Ishtar: Gardens of Babylon“ си е абстрактна игра, в която поставяте плочки с разнообразни форми, опитвайки се да трупате максимален брой точки. Всичко друго са празни приказки.

    Подготовката за игра включва формирането на игралното поле посредством поставяне на определен брой бордове ( в зависимост от броя на играчите ). Бордовете са от шестоъгълници, осеяни с три вида терен – пустиня, скали и...таблети. Не, не чудесата на модерната технология, дело на сръчни азиатски ръчички. "Таблети" като древни каменни плочи, изписани с текст. Нали сте чували за Десетте Божи заповеди ? Ей такива плочи/таблети. Друг е въпросът, защо са разпръснати из пустинята представляваща централния игрови борд ? Явно в Древна Месопотамия така е било.

    Още по-загадъчно и малко досадно е последващото „залесяване“ на борда с кристали. Последните идват в три цвят и в началото на играта разполагате по един на всяко поле означено със скала и кристал. Явно ще правим градини сред кристална пустиня. Добре. Казах малко досадно, защото отнема време. И е хубаво останалите играчи да ви помагат, за да не пропуснете някое поле с кристал.

    На достъпно за всички играчи място се поставя специално табло, върху което поставяте плочките, с чиято помощ ще създавате "градини". Както казах, те идват в няколко вида форми, познати от толкова популярните в последно време пъзелоподбните игри. Върху плочките има два вида терен – трева и „цветя“. Последните са изрисувани с жълти цветчета и ще бъдат основния ви източник за точки.

    На специално отредено място поставяте и „фонтаните“. Те са под формата на не особено привлекателни пластмасови фигури в три цвята. Последното има значение само за точките – различния цвят „фонтан“ дава различен брой точки в “Ishtar: Gardens of Babylon“, ако го контролирате в края на играта. Всеки от играчите получава персонално табло и фигурка на „градинар“ в избрания от него цвят. Втора фигурка във вашия цвят остава заключена на централното табло с плочките. И сме готови за започнем.

Абстрактно градинарство

    “Ishtar: Gardens of Babylon“ продължава неограничен брой рундове, като краят се достига когато свършат две от шестте купчинки с плочки. По време на вашия ход следвате строга йерархия, така де – имаме няколко ясно отличими фази в играта.

    Започвате винаги от взимането на нова плочка. Последното става като придвижите маркер във формата на лейка на съседната купчинка с плочки и вземете най-горната. Ако тя не ви харесва може да плащате кристали и да движите маркера – по един кристал , за да прескочите на следващата купчина. Както вероятно се досещате, не искате да плащате кристали, защото те са ценен ресурс в играта, позволявайки ви да правите редица други неща. Затова много често ще се задоволявате с такава плочка каквата се случи. Което не е чак толкова лошо и не го приемайте като минус.

    След като вземете плочка трябва да я поставите на централното игрално поле. Тук в действие влизат най-пипкавите правила на “Ishtar: Gardens of Babylon“. Не може да поставяте плочка така, че да свържете една "градина" към два  различни "фонтана" и не може да поставяте плочка така че да свържете две "градини", в които има раположени "градинари".

    И понеже избързах, както обичайно, какво всъщност ви казах с горното изречение ? „Градини“ са всяка поставена плочка, върху която сте сложили своя „градинар“. При положение, че имате максимално само двама "градинари" ( две фигурки ), то логично може да имате и само две "градини". В края на играта бройте всички жълти цветчета в дадена "градина", контролирана от ваш "градинар. И това са директно точки. Всяка една "градина" трябва да бъде свързана с "фонтан" и не може просто така да лежи в пустинята. Не може обаче посредством разрастване на дадена "градина" да я свържете до повече от един "фонтан".

    След това уточнение на термините в “Ishtar: Gardens of Babylon“, продължаваме със следващия елемент от вашия ход, а именно да си съберете кристалите. Когато поставяте избраната плочка, всички кристали върху които я поставяте стават ваши. Кристалите в играта са своеобразна валута, с която се плащат няколко неща, а всичко което ви остане може да бъде и точки. С кристали местите маркера с манерката, с кристали си купувате „дърво“ и с кристали активирате специалните умения от вашето персонално табло.

    Нали си спомняте. Споменах ви, че в “Ishtar: Gardens of Babylon“ имате персонално табло. Върху него има осем умения, разделени в два реда от по четири. Горния ред е пряко свързан с долния – за да отворите дадено умение от горния ред, то трябва преди това да сте отворили стоящото под него. Уменията от долния ред ви дават някакво моментно предимство – смяна на кристали ; отключват втория ви „градинар“ ; дават ви специални плочки и т.н. Горния ред умения пък са допълнителни опции за точки в края на играта. Всяко едно умение от таблото ви струва точно два кристала за да бъде закупено и може да бъде активирано само веднъж.

    Ох, знаете колко обичам специалните умения в игрите. Затова и не мисля, че има смисъл да ви казвам, как това е любимия ми елемент в “Ishtar: Gardens of Babylon“. Как обаче се стига до възможността да си отключите умение ?

    Върху плочките, които поставяте върху централния борд ще срещнете три символа. Единият ви позволява да сложите „градинар“, втория ви позволява да отключите умение, а третия е жокер – избирате си от две предходни опции. Когато поставите плочка и само в този момент имате право да използвате символа според действието което ви  дава. Което откъм чисто геймплей ниво си е още една „бъркалка за мозъка ви“ ( ох, звучи болезнено ). Защото освен, че искате да взимате плочки с повече цветчета, които освен това трябва да пасват и на "градината" ви, за да ви донесат нужните ви като цветове кристали, ами се опитвате да се докопате и до най-правилния за вас символ към този момент от играта. Положението е повече от сериозно в “Ishtar: Gardens of Babylon“. Но не се плашете – играта не е сложна. Просто това е максималното й ниво на абстрактност. А именно, да менажирате така хода си, че да  достигнете до най-правилната плочка за вас в дадената ситуация.

    И за да завърша със структурата на хода ви – няколко думи за споменатите „дървета“ в “Ishtar: Gardens of Babylon“. Те идват под формата на карти, като върху всяка има отбелязана цена в кристали ( трябва да я платите според цветовете ) и определени точки, който получавате. В края на всеки ход може да закупите колкото искате карти „дървета“ стига да може да платите цената им. Картите поставяте пред вас, а за чисто визуална гъзарийка върху борда поставяте симпатични фигурки на дървета. Последните изглеждат малко извънземни, както и илюстрациите на всяко дърво, но са симпатични и добавят още към великолепната визия на “Ishtar: Gardens of Babylon“.

Великите умове мислят еднакво

    “Ishtar: Gardens of Babylon“ е изключително красива и приятна игра, която изпълнява безупречно своята роля – да бъде духовен наследник на "Tigris&Euphrates". Мога само да кажа, че това е поредното отлично заглавие на д-р Книция, с което той доказва напълно своето място в пантеона...

    Опа. Уловихте ме в грешка нали ? "Драги Ицо ( ще кажете вие ), “Ishtar: Gardens of Babylon“ е на Бруно Катала, а не на д-р Райнер Книция. Объркал си се". Явно наистина съм се объркал, защото именно това бяха първите ми думи след първата ми сесия на “Ishtar: Gardens of Babylon“ : Я, Книция е направил семеен вариант на "Tigris&Euphrates". След което се присетих да погледна отново кутията на играта, за да видя там името на мосю Катала.

Не ме разбирайте погрешно...ама това си е лека, семейна версия на "Tigris&Euphrates" ( линк към ревюто на последната ). И то основно заради основната тънка, геймплей струна в играта - правилата за поставяне на плочки. Единствената разлика е, че докато в "Тигър и Ефрат" това поставяне пораждаше интригуващи нови елементи от играта, то в “Ishtar: Gardens of Babylon“ е просто забранено. 

Естествено, казвайки всичко това не искам да омаловажавам “Ishtar: Gardens of Babylon“, която е една отлична семейна, абстрактна игра, предлагаща достатъчно дълбочина за геймплея си. На първо място се откроява нейна перфектна,магическа визия, която ще грабне всеки. Всичко е шарено и пъстро, а крайния резултат от поставянето на плочки води до едно прелестно централно табло.

И макар “Ishtar: Gardens of Babylon“ да споделя сходни механики с "Tigris&Euphrates", тя има много какво да даде. Наличието на специалните умения, които правят така, че всяка игрова сесия да бъде различна е отлично допълнение. Чисто игрово няма как да отворите всички умения и трябва внимателно да решите своята стратегия. Защото всяко от тях, всяка пътечка, предоставя интригуващ начин да натрупате допълнителни точки. Другия интересен елемент са дърветата и алтернативата, която предлагат. Може спокойно да спечелите играта с тяхна помощ, защото осигуряват солидно количество от точки.

“Ishtar: Gardens of Babylon“ е едно отлично заглавие - поредното малко бижу в кариерата на Бруно Катала. Без да е най-оригиналното и най-иновативното заглавие на пазара, играта предлага бърз, хитър и елегантен геймплей, гарниран с прелестна визия и солидни опции за преиграваемост. И накрая, макар да определих “Ishtar: Gardens of Babylon“ като семейна игра, тя може да бъде и изключително непростителна...което е гаранция за високо качество, когато говорим за абстрактни, стратегически игри.

Препоръчвам задължително ЗА : 

1. Почитатели на Бруно Катала

2. Почитатели на абстрактните ( леки ) игри

3. Когато си търсите красива игра за подарък.

Оценка :

Визуално оформление и компоненти : 6 / 6

Геймплей : 4.5 / 6

Преиграваемост : 4.5 / 6

Крайна оценка : 4.5 / 6