сряда, 4 декември 2019 г.

Дванадесетте защитници - Paladins of the West Kingdom



    Понякога наблюдавайки работата на даден дизайнер на настолни игри си мисля, че направата на последните спокойно може да бъде приемана и за "научна дейност". Внимателните и настойчиви стъпки в една посока, продължителното развитие на дадена механика, в търсене на нейното „перфектно“ проявление, десетките часове в тестване и усъвършенстване. Кажете ми, че това не може да се сравни в работата на един учен, който се стреми да достигне до решението на даден проблем ?

И ако трябва да си послуша с пример, за да опиша тази моя теза, веднага ми хрумват две имена. Първото е на „добрия доктор“ Райнер Книция, който за повече от тридесет години на сцената на настолния дизайн, изгради, усъвършенства и полира до блясък модерните абстрактни игри. Другото име за което се сещам е това на Шем Филипс.

    В последните пет години този дизайнер ни предложи множество разнообразни вариации и подобрения на един от популярните жанрове в настолните игри, а именно  “worker placement”/”поставяне на работници“. Заглавията негово дело се разделят в две големи поредици от по три тематично свързани игри. Първата от тези поредици бе завършена, а другата получи своето второ заглавие, за което ще си говорим в следващите редове на това ревю. Ако трябва да кажа още нещичко в този увод, то ще бъде искреното си удивление, че това е първата игра на Шем Филипс, на която правя ревю. Което не говори добре за мен...ама вие си ме обичате така и така.

Наследството на Карл Велики


    “Paladins of the West Kingdom” е стратегическа, “worker placement”/ поставяне на работници“ / игра за до четирима играчи. Играта предлага и соло вариант, който работи повече от отлично. Дизайнери на играта са Шем Филипс и Си Джей Макдоналд, а издатели са „Garphill Games“.

    “Paladins of the West Kingdom” ни пренася във вихрушката на бурните години на Западнофранкското кралство, отломка от величествената империя на Карл Велики, от която векове по-късно ще се зароди и съвременна Франция. В тези изпълнени с предизвикателства десетилетия, играчите влизат в ролята на местни благородници, които трябва да се погрижат за сигурността и благоденствието на поданиците на краля, като строят и укрепват селища, изпращат мисионерски мисии и отблъскват унищожителните нападения на неверниците сарацини, коварните византиици и жестоките викинги. За тази цел вие ще имате на помощ и верните кралски паладини – елитно формирование от доблестни и благочестиви рицари, които носейки кралски заръки ще бъдат ваши верни съветници във всеки ход на играта.


    Играта почива тематично върху миналогодишното заглавие на Шем Филипс,"Architects of the West Kingdom", пренасяйки ни отново в Западнофранкското кралство. Лично за мен е изключително приятно, че в темата и геймплея на играта е намерила място легендата за "дванадесетте благочестиви перове на Карл Велики", която по своята същност е франкски вариант на Артуровата легенда и неговите Рицари на кръглата маса. Колкото и обаче да се опитвам да ви потопя тематично в “Paladins of the West Kingdom”, истината е, че играта си е толкова върло „евро“ заглавие и само след един ход ще забравите за всякаква тематичност.


    “Paladins of the West Kingdom” продължава точно седем рунда, в които събирате точки идващи от най-разнообразни източници – изграждане на "фортификации" ; поставяне на „гарнизони“ в близките села ; мисионерски мисии ; събиране на продоволствия ; отблъскване на врагове ; изпъленение на кралските заръки и други. Подготовката за игра протича сравнително бързо и основно се случва върху персонално табло, което всеки играч получава. Върху него са отбелязани  разнообразните действия, който може да извършвате с вашите „работници“. Персоналното ви табло е и своеобразен „склад“ за разнообразни дървени фигурки ( бастиони, монаси, работилници ),  с които ще разполагате в хода на играта. Именно тяхното подреждане отнема малко повечко време. Всеки играч получава и персоналното си тесте от дванадесет карти „Паладини“, което разбърква. То включва едни и същи рицари, като разликата се получава от случайния принцип на база на който те ще се озовават в ръката ви.

    На достъпно място за всички играчи се поставя и централния игрови борд, който е от две частти и включва означение на няколко дребни селца, с които ще влизате в интеракция като благородник. Около него се нареждат и няколко разнообразни тестета карти – „фортификации“ ; „чужденци“ ; „градски люде“ ; „таверна“ ; „дългове“ и други. На пръв поглед всичко изглежда претрупано от тестета, но не бива да се плашите – свиква се бързо. Играчите получават определени стартови ресурси ( „сребро“ и „провизии“ са основните ресурси в играта. ) и вашата сесия на “Paladins of the West Kingdom” може да започне.

Моята крепост е моят дом


    Би било ужасно неразумно от моя страна да се опитвам да ви разкажа в детайли как протича една игрова сесия на “Paladins of the West Kingdom”. Възможносттите ви в играта са огромни. Което не превръща в “Paladins of the West Kingdom” в тежко и тромаво заглавие. Точно обратното.

    Спирам се на варианта да ви разкажа за основните концепции в играта, защото вярвам, че това ще е достатъчно да си изградите мнение за нея. Като начало - “Paladins of the West Kingdom” продължава точно седем рунда, които се отбелязват посредством картите „задачи от краля“ и „услуги от краля“ . Последните теглите на случаен принцип в началото на играта и поставяте с лицето надолу върху централното игрално поле. Всеки рунд в играта започва с обръщане на съответната карта в редицата от седем. Картите „Задачи от краля“ са своеобразни мисии, които ви носят точки в края на играта. Всеки един играч може да се класира за тях. Картите „Услуги от краля“ пък са локации за поставяне на работници, които обаче са общи.

    Както вече споменах, “Paladins of the West Kingdom” е категоричен представител на „worker placement/ “поставяне на работници“ жанра. Само след няколко завъртания обаче ще ви стане ясно, че играта спада повечко към „самотното“ механично проявление на този жанр. Искам да кажа, че през по-голямата част от играта, всеки играч ще си играе сам на своето персонално табло, активирайки локации върху него. Единственото изключение са картите „Услуги от краля“, къде действа класическия похват в жанра – първия по време в поставянето на „работник“, първи и единствен извършва действието. Казано простички – мястото се блокира за останалите. Тази „самотна“ особеност на “Paladins of the West Kingdom” определено може да бъде коментирана като минус, защото играта губи част от интеракцията между играчите. Всеки си смята сам ходове, преценявайки най-оптималния момент за извършването им, мърморейки си нещо под носа.Както ще видим обаче, това е само на пръв поглед.


    Няма никакво съмнение, че концепцията за „паладините“ е най-важното нещо в “Paladins of the West Kingdom”. Всеки играч разполага с тесте с дванадесет карти „Паладини“. Всяка една от тези карти ви дава някакво специално умения, което важи до края на рунда, набор от двама „работници“ и пасивно ви увеличава статистиките. Всеки рунд теглите по три карти „Паладини“. Една запазвате за рунда, втората поставяте върху тестето, а третата на дъното на тестето. Така практически вие извършвате едно прецизно „сортиране“ ( "deck management" ) на тегленето на картите, което е един от най-хитрите геймплей похвати в “Paladins of the West Kingdom”.


    Споменах „работниците“. В “Paladins of the West Kingdom” те биват няколко различни вида, ясно отличаващи се по цвят. В книжката с правилата ще намерите и тематична обосновка за това : "черните" са свещенници ; "червените" – войни ; "сините" – търговци  и т.н. Всъщност няма никакъв смисъл да ги помните. Просто всеки различен цвят „работници“ се ползва за различни локации. Простичката и добре позната механика за „различните работници“ в “worker placement” игрите намира своя отличен прочит в “Paladins of the West Kingdom”. „Работници“ получавате по разнообразни начини, но винаги в началото на рунда имате поне шестима – двама пристигат с избраната от вас карта „паладин“, а четирима взимате когато си избирате карта „Таверна“. Последните са още един от множеството видове карти в играта и служат само и единствено, за да определят вида на „работниците“, които получавате.


    Тук ще поспра за кратка почивка, в този геймплей оазис на "различни работници“ и персонажи със специални умения ( картите „Паладини“ ), за да ви спомена за структурата на хода ви в “Paladins of the West Kingdom”. Но преди това – като казвам „оазис“, разбирайте, че супер много съм впечатленен от вплитането на споменатите две механики в играта. Относно всеки ваш ход в играта – играчите се редуват да извършват по едно действие, докато не кажат „пас“. Когато всички свършат с действията си, рунда свършва. Простичко, нали ? А какви възможни дейстивия имате - консултирайте се с персоналния си борд. Върху него са записани дванадесет действия, като някой от тях изискват специални видове „работници“, плащане на „сребро“ и/или „провизии“ или наличието на друго условие. Хубаво ме чуйте още тук – няма лошо действие в “Paladins of the West Kingdom” ! Потенциалните пътечки, по които може да тръгнете, за да достигнете до така заветните точки за внушителен брой.


    Споменах ви и за някакви „статистики“. За да придадат още по-рицарско, още по-героично усещане в играта, вашия виртуален персонаж ( играча ) има и три статистики – сила, влияние и вяра. Отбелязвате ги върху персоналния си борд посредством маркери. Тези статистики имат значение за почти всички действия в играта. А още по-вълнуващото е, че са свързани помежду си. Например, за да изпратите „монах“ на „мисионерска мисия“ ще ви трябва определена стойност „вяра“, а в замяна ще получите „влияние“. И все в този дух. Колкото и да твърдя, че “Paladins of the West Kingdom” не е тематична игра, именно тези условия за извършване на разнообразните действията и наличието на трите статистики донасят „вятъра на тематичността“ в нея. Едно отлично геймплей решение на дизайнерите.

    Още по-отлично то е отбелязано върху персоналното ви табло. Не е нужно да помните кое действия каква статистика изиска и каква ви носи като бонус. Наименованието на всяко действие е оградено с две цветни знаменца, тогава когато за извършването му ползвате статистиките. Лявото знаменце символизира каква статистика трябва да имате, а дясното какво получавате. Мога само да кажа – едно отлично визуално решение.


    Така неусетно стигам и до момента, в който е угодно да ви кажа нещичко и за визията на “Paladins of the West Kingdom”. Като качеството, компонентите са окей. Нищо вълнуващо, нищо спиращо дъха - дори наличието на толкова дървени "къщички" и маркери може да подразни по-разглезените от вас, любителите на ненужно луксозните глезотийки в настолните игри. Ако трябва да обобщя за компонентите все пак, те са общо взето всичко, което може да очаквате от подобно, „евро“ заглавие. Илюстрациите от своя стана са дело на Михайло Димитровски ( който е „щатен" художник на всяко заглавие на Шем Филипс), който за пореден път се е справил блестящо, без да изневери на своя добре запазен стил. Шарени, пъстри, весели, дори малко анимационни. Винаги съм харесвал работата на Мико !


    И за да завърша за визията на “Paladins of the West Kingdom” – няма как да не обърна внимание на символите в играта. Ще откриете солидно количество от тях върху картите и бордовете. Иконографията е малко тежичка, а избора на някой символи е доста незадоволителен ( например когато трябва да вземете монетка от секцията „такси“ на борда, а не от „банката“). И ще ви отнеме малко време да свикнете, особено ако не сте геймър – ветеран. Но не се плашете. Вижда ли сме и по-лошо. Според мен, ще ви трябват около две сесии в компанията на “Paladins of the West Kingdom”, за да видите всички символи и да вникнете в тях.


    За да завърша с този бърз преглед на основните концепции в “Paladins of the West Kingdom” ще се спра за кратко и на другите две големи тестета с карти в играта. „Градските люде“ са интригуващ способ за подобряване на възможностите ви в играта и своеобразен "tableau building". Общо взето може да наемате персони от града и всека от тях пристига с някакво умение, което се активира при дадени обстоятелства – в повечето случай подобрявайки ползите ви от дадени действия. Набавянето на карти „градски люде“ обаче може да е скъпо начинание. Затова вие трябва точно да прецените колко точно специални умения искате да имате ( бел.ред. СИЧКООО )


    „Чужденците“ са още една от опциите ви за точки в “Paladins of the West Kingdom”. Тематично, това са странници от други държави, влизащи в контакт с вашия домейн, с вашето кралство. Към тям може да подходите по два начина – „с добро или с дърво“ ( цитат по Крум Страшни ). Може да се възползвате от услугите на картите „чужденци“, като ги наемете на служба при вас. Всяка една карта чужденец ви носи разнообразно условия за бонус точки в края на играта. Уви, с всяка „наета“ карта се увеличава и цената на това да използвате „чужденци“ на служба. Ако пък не ви се занимава, просто може да се „биете“ с „чужденците“, за което получавате моменти бонуси, които също не са за подценяване и могат да ви свършат отлична работа.

Рицарят на „еврото“

    “Paladins of the West Kingdom” е сериозна и дълбока стратегическа игра. Но не поради някаква сложност в геймплея, а заради богатите възможностите, които предлага. “Paladins of the West Kingdom” предлага изключително изчистени механики, ясна структура на хода и повече от прилична връзка между механиките и темата.


    Смело мога да заявя, че след „Raiders of the North Sea”, това е второто заглавие на Шем Филипс, което ми харесва и бих ви препоръчал. Но за разлика от "Райдърите", "Паладините" е много по-зряла игра. В нея виждаме един вълнуващ прочит на класическата вече механика с "поставяне на работници", което е развита и обогатена на ново ниво. Играта предлага внушителни възможностти за достигане до крайната победа и според личните ми наблюдения, те са перфектно балансирани. Идва обаче и съвсем логичното - “Paladins of the West Kingdom” си е игра за зрели геймъри.

    “Paladins of the West Kingdom” не е заглавие за начинаещи в хобито. Най-голямото вълшебство на тази игра са десетките възможностти, десетките пътечки, по които да стигнете до крайната победа. Ако сте почитател на дълбоко-стратегическите "евро" игри, то това определено е заглавие, което не бива да пропускате.

Препоръчвам задължително ЗА :

1. Сериозни геймъри
2. "Евро" маняци
3. Почитатели на "worker placement" жанра
4. Почитатели на Шем Филипс

Оценка :
Визуално оформление и компоненти : 5 / 6

Геймплей : 6 / 6

Преиграваемост : 6 / 6


Крайна оценка : 6 / 6

Няма коментари:

Публикуване на коментар