От Христо Симеонов
"…Играчите
влизат в ролята на командири на експедиционни войски, изпратени от някоя от могъщите монархии в епохата на Великите географски открития. В серия от ходове
вашата задача е да колонизирате колкото
се може по-голяма част от новооткритите земи, в името на вашия славен монарх.
Колонизирането става посредством изграждате на система от поселища, установяване
на търговски връзки с родната земя и утвърждаване на културни и религиозни..." Искате нещо политически коректно ли ? Добре.
"...Попадате на непознат и необитаем
остров, предлагащ отлични условия за живот и богати източници на природни
богатства. Трупайки средства под формата на разнообразни ресурси – овце, дърво,
камък и злато, вие се стремите да създадете мрежа от селища за вашия народ, които
да се установи на острова и да го завладее..." И това ли не става ? Тогава нека да преместим стрелките на часовника
няколко столетия напред ?
"...Играчите влизат в ролята на капитани
на звездни заселнически космически кораби, които са достигнали до заветната цел
на мисията си – нова,неизследвана планета, представляваща решение на всички
земни проблеми. Всеки от вас представлява някоя държава или могъща земна
корпорация, която се стреми да колонизира планетата, осигурявайки си достъп до
подземни й богатства. На планетата откривате и следи от отдавна изчезнала
извънземна цивилизация, които се изразяват в причудливи и мистични артефакти..."
 |
| Загадъчният остров |
Няма смисъл. Отказвам се. Прости ми, скъпи Ктулу и вие свирепи викинги,
но ако в настолните игри има наистина една основна, доминираща тема, то тя без
никакво съмнение е „колонизирането“. Дали пренасяйки ни столетия назад, в
епохата на Великите географски открития или запращайки ни в загадъчния мрак на
звездите, дизайнерите на настолни игри си умират да ни карат да строим селища,
да покоряваме местни народи, да търгуваме...абе да колонизираме, в целия
съмнителен блясък на тази дума.
Замисляли ли сте, какво щеше да бъде да
преминем от другата страна на бариерата ? Да слезем от конете, да оставим барута в кесиите,
да приберем бластерите и да паркираме междузвездните колонизаторски кораби в
хангарите ? Да се вмъкнем в обувките на „колонизираните“, на местните, на тези,
на които им се изсипват на главата една тумба нахални пришълци. Ако и вие като
мен се чудите, дойде време да разберем, с една игра, която се появи в разгара
на лятото. Игра за която не се говори много, но повярвайте ми, тя идва да предложи ужасно много.
