Римска ваканция - Deus

от Христо Симеонов

    Средата на месец март  бележи началото на сезона на най-дългоочаваните събития в света на настолните игри – големите панаири и изложения. За по-новите хора в хобито ще кажа, че това е времето когато започват масово да излизат новите заглавия. Първите месеци на годината са по-слабички от към нови заглавия, но след месец март-април ( който също са по скоро презентационни относно това което предстои до края на годината ) индустрията плавно включва на пълна пара и големите компания започват да бълват обещаните и очаквани от милиони продукти. Кулминация на всяка една година в настолните игри е големия панаир в Есен, Германия (Internationale Spieltage SPIEL).

    Голяма част от хитовете заглавия, които излизат всяка година, са известни месеци преди това и се чакат със затаен дъх ( затова основна вина имат колегите занимаващи се с ревюта и презентации на настолни игри ). И все пак, всяко голямо изложение е съпроводено от няколко скрити диаманта, които се появяват от никъде и грабват вниманието на публиката и критиците. Днес ще говоря за едно от тези неочаквани съкровища, а именно за играта “Deus” издадена от Pearl Games, която предизвика истински фурор на Essen Spiel 2014.

Pax Romana 

„Deus” , дело на известния дизайнер Себастиан Дюжарден, е игра за два до четирима души, която най-общо бих определил като игра с карти, съдържаща разнообразни механики. В играта всеки един от играчите поема ролята на римски пълководец, който се опитва да колонизира новооткрита територия, спечелвайки слава и злато за себе си и семейството си. Новите земи са изпъстрени с разнообразен ландшафт ( включително варварски селища ) и заселването им, съпроводено с изграждане на градове е основната задача в играта. Всеки ход в "Deus" ви предлага избор между едно от две действия – да построят нова сграда към един от нововъзникващите градове или да потърсят помощта на боговете.

Континентите. Малко шаренки и постнички.

Началото на играта се поставя с конструирането на игралното поле, което се състои от шестоъгълни плочки с нетрадиционна форма. Броят на плочките зависи от броя на играчите, а при самата им подредба те могат да бъдат ориентирани и поставени по какъвто начин предпочетат играчите. Самите плочките са разделени на седем полета( изобразени в различни конфигурации), съдържащи обособени по вид и предназначение местностти – морски територии, ниви, гори и т.н. Всяка една от местносттите е свързан с един от четирите ресурса в играта – жито, дървен материал, глина и камък. Морските територии пък са единствените в който строите свойте кораби. Тук е идеално място за едно уточнение – малко е странно, но не бива да ви бърка, че по смисъла на правилата на “Deus” всеки вид постройка се води сграда, включително и корабите и войниците ! Ще кажете, че това е малко странно и не много тематично. Ами, да така си е...Май забравих да ви кажа, че играта принадлежи към добрата стара европейската школа.  

Седмото поле върху всяка една от плочките (  или континенти ,както ги наричат в правилата ) е варварско селище, като с тях са свързани единствените рестрикции при формирането на игралното поле – две варварски селища да не са съседни ! След подреждане на плочките, върху всяко от варварските селища се поставят точки ( под формата на токенчета ) равняващи се на броя съседни територии на селището. Ресурсите и парите се разделят в купчинки по вид, като бройката на всяка купчинка с ресурси зависи отново от броя на играчите. Приготвят се и се поставят встрани и определена бройка храмове, пак според броя играчи. Храмовете са достъпни за строене от всички играчи,а относно тяхното предназначение ще говорим по-долу.

Самите играчи получават самостоятелно игрално табло. На него, разделени в колони, са отбелязани възможните видове сгради достъпни са строене по време на играта. Играчите си избират цвят и получават всички налични дървени фигурки от него. Фигурките представляват всяка една от сградите. В началото на играта всеки започва с две фигурки от вид, които поставя на съответните отбелязани места на игралното си табло. Всеки играч получава по един от четири вида ресурси, определен брой парички ( наричайте ги сестерций, денарий, аса -както ви е удобно. Може и долари...римски. ) и определен брой токени-точки. Трябва да вметна, че точките не са публична информация в "Deus". Играта приключва при изпъление на едно от двете условия,а именно- когато бъде завладяно и последното варварско селище или бъде построен последния наличен храм. След което се броят точки, които се печелят от 

разнообразни неща. Както може да се досетите, играчът с най-много точки печели.

Divide ut regnes 

Когато започват да се поставят сгради, играта придобива по-красив вид

    Напук на пълната с компоненти кутия, не много бързия сетъп и заявката за принадлежност към “euro” игрите, “Deus” е лека и изключително достъпна, смея да твърдя, за почти всеки в хобито. По време на хода ви имате избор между две действия – да построите сграда или да поискате помощ от боговете.

Сградите в “Deus” идват под формата на карти ( шокиращо ). Върху всяка от тях е посочена цената, която е някаква комбинация от ресурси и/или пари.  Карти се разделят на различни видове сгради на базата на цветово оцветяване. Имаме морски сгради ( кх-кх...кораби ), сгради за производство, за наука, граждански сгради, армии ( пак се водят сгради ) и храмове. Цветът освен, че се асоцира с определен тип сграда е свързан и с един от шесте богове. Тук ще направя отворя една скоба – намирам за изключително симпатично и странно,че Pearl Games са решили армиите и съответно бог Марс, да са в розово. И да това си е розово, а не червено ! Розовото е доста модерен цвят за войници.

Така се подрежда всичко пред вас 

Всяка една от сградите има специално умение. На съответната карта то е посочено, както с текст така и графично, като последното е пореден плюс за играта. За да построите дадена сграда са ви нужни две неща – да може да платите цената й и да имате дървена фигурка от съответния вид. Строенето на сграда без наличие на фигурка е невъзможно ! Както казах, в началото всеки започва с две такива фигурки за всеки вид сгради. Съответно, ако искате повече, ще трябва да намерите начин да си набавите. Как става това след малко.

    След като платите цената на сградата, поставяте съответната фигурка на игралното поле. Тук има няколко рестрикции в правилата. Те включват изискване за поставяне на сградата в съседно на вашите местностти поле или такова, в което вече сте строили, но нямате сграда от този тип( има забрана за строене на повече от една сграда от един и същи тип в една и съща местност ) ; забрана за строене в местност, където друг играч има сграда ; забрана за строене върху варварските селище ; строене на кораби само в морските територии. Изчитайки тези правилата ви става ясно, че “Deus” има елемент и на “area control” ( териториален контрол ) – този толкова обичан от „евро“ дизайнерите ( и от мен) похват ! Механиката за контрол намира приложение, като способ за блокиране на даден играч ( лишавате го от възможност да строй ) и при превземането на варварски селища. А как става последното ? Когато във всички съседни за дадено варварско селище местностти ( все се сещам за смелите гали и великия Астерикс когато играя “Deus” ) бъде поставена сграда, без значение от това кой играч го е направил и в една от тези територии има поне една армия – селището се превзема и точките се разпределят. Както стана вече дума, когато и последното варварско селце падне, играта свършва. Механиката на „териториален контрол“ в „Deus” първоначално изглежда като нещо повърхностно, но много скоро ще разберете, че това е може би централната механика в играта. Точките от варварите не са основни при определяне на победителя, но елемента с блокирането на и без това ограниченото игрово пространство може да бъде много жесток към противниците ви. Правилата предлагат начин да се избегне тоталното блокиране на един играч, но това става за сметка на скъпоценните ви точки и не е особено ефективно. Затова е изключително важен начинът, по който разполагате сградите си, особено в началото на играта.

Сградите в "Deus"

    Но да се върнем пак на строенето на сгради. След като платите цената и поставите съответната дървена фигурка, се активира специалното умение на сградата. Тези умения варират в изключително широк диапазон – от възможност да търгувате ресурси за пари, през това да получавате точки от определени сгради, та до възможност да движите военните си сгради...така да, армиите ( за какво са армиите ако не могат да се движат ? ). Пак една скоба – корабите са статични. То тук нищо особено нали ? Ще си кажете – защо ви занимавам с уменията на сградите, като това е нещо стандартно за всяка модерна настолна игра с карти ? Да,ама не ! В „Deus” картите се подреждат в колони, в секции по вид, разположени пред вас на личното ви игрално табло. С поставянето на първата карта от даден тип, започвате съответната колона. Когато поставите втората, а след това и евентуално следващи карти, се активира цялата колона ! Не ви стана ясно ? Добре, ще опитам пак ! При поставянето на нова карта, се активира не само нейното специалното умение, но и това на предходно изиграни карти от същия вид, поставени в същата колона ! Скъпи приятели, тази механика е феноменална ! Написана на лист хартия, тя едва ли ви звучи толкова привлекателно, но в хода на самата игра е страхотна. Дълбочината и многообразието на ходовете ви е на изключително високо ниво в “Deus” ! Комбинациите с карти са практически безкрайни и само от вас зависи как ще ги комбинирате. Като тук отново влиза в действие механиката на „териториалния контрол“ – дали ще имате място, за да изиграете правилно и максимално ( като точки ) избраната от вас комбинация. Активирането на колоните карти е най-оригиналната механика в “Deus” ( приемам критики, ако го има някъде другаде...аз поне не знам). Това, според мен, е и причината за непредвидения, изключителен успех на играта.

Храмово строителство

За да приключа тази секция – няколко думи за храмовете. Те са малко по-особени и се строят по-специално. Всеки храм има винаги една и съща цена - по един от четирите ресурса. Дървените фигурки за тях са общи между всички играчи и когато се построят се поставят в територия вече владение на конкретния играч. Свършването на наличните фигурки,представляващи храмовете задейства втория начин за приключване на играта. Самите храмове носят точки в края на играта за разнообразни неща –пари, ресурси, сгради и т.н. Относно строенето им. То представя още една хитра механика. Ако искате да поистроите храм, първият ви винаги е свободен за строеж. Ако искате да поистроите втори обаче, ще са ви нужни по една сграда от всеки вид сгради. За трети храм – по две сгради от всеки вид и т.н. По този начин се предотвратява възможността някой от играчите да се насочи само към строеж на храмове,  което на практика не е възможно.

Dei facientes adiuvant

    В „Deus” всеки от играчите започва с пет карти в ръката си. Ръката ви се допълва с нови карти, едва когато изиграете наличните ви ! Тогава какво се случва ако имаме ненужни или невъзможни за строене сгради ? Или нямаме дървени фигурки, с които да построим картите си ? Или не ви стигат ресурсите ? Спокойно, тук идва на помощ второто възможно действие по време на хода ви – да поискате помощ от боговете. Боговете в “Deus” са шест на брой и всеки се асоциира с определен вид сгради – Нептун, с морските ; Церера, с производството ; Минерва, с науката ; Веста, с гражданските ; Марс, с военните и Юпитер- върховния бог на всичко. За да поискате помощ от някои от боговете, изхвърляте от ръката си определен брой карти, като на опонентите си показвате само броя и най-горната от тези карти. Видът на картата, която показвате определя към кой бог се обръщате за помощ. Нужно ли е да ви казвам, че всеки от тях си има специална сила ? Един ви дава допълнителни карти, втори ресурси, а трети дървени фигурки. Юпитер пък ви позволява да активирате силата на когото искате, но за да помоли самия Юпитер трябва да изхвърлите карта с храм.  Броя на картите, който изхвърляте, определя колко пъти може да активирате умението, например : четири карти с най-горна на Церера ( зелена карта ) , ви дава четири ресурса по ваш избор ! Винаги когато използвате боговете, получавате дървена фигурка от съответния вид сграда, асоциирана с конкретия бог и допълвате ръката си с нови карти.

Помощта от боговете е действието в „Deus”, която ви гарантира, че никога няма да сте изправени пред безизходица. Като механика, тя отново е елегантна и простичка за изпълнение, за което трябва да отдадем заслуга на дизайнера, г-н Дюжарден. Не се притеснявай да я използвате, това е моят съвет към вас. В първите няколко игри може да ви е неприятно, че така се лишавата от карти, вместо да си ги кътате ( че хубава дума – „кътам“ ) и да се опитвате цяла игра да ги построите.  Възможността да превъртите голямо количество карти не бива да ви плаши. В тестето винаги ще намерите нещо полезно.

Ars longa, vita brevis

Въпросната ИЗУМИТЕЛНА кутия

    Следва традиционната минутка за визуалното оформление. В “Deus” то е дело на няколко художници. Ще започна с илюстрацията върху предния капак на кутията. ИЗУМИТЕЛЕН ! Когато вземете играта в ръцете си, създава впечатление, че ви предстои среща с една изключително тематична военна или цивилизационна игра. Когато надникнете вътре обаче...нещата придобиват съвсем други измерения.

Графично играта е окей. Илюстрациите по картите са на ниво и определено носят духа на Древен Рим. Но нищо повече. Бих ги определил като приятни, но с нищо незапомнящи се.

    Дървените фигурки са на първо място функционални. Не бих ги определил като красиви. Те са обичайното средство, с което си служат “euro” игрите. Безспорно се справят отлично с предназначението си. Не впечатляват, но не е и нужно за този тип игра. Разбира се, не бих отказал и една делукс версия, с детайлни миниатюри са всеки вид сграда, но като си помисля как това би оскъпило ненужно играта ( "Cool Mini or not" и "FFG" вас гледам, симпатяги )...май си е по-добре с дървените фигурки.

Ресурсите

    Ресурсите са под формата на дървени дискчета, което също не е много тематично. Недоумение  и объркване буди и факта, че ресурса „дървен материал“ е показан в зелено на картите, а самото дискче е кафяво. Доколкото съм запознат, става дума за грешка при изработката на играта. Паричките и точките са под формата на картонени токени и са на доста прилично ниво. Парите идват в три деноминации ( една, пет и десет ), които се различават по цвят.

    Относно игралните плочки ( континентите ) имам няколко критики. Изборът на цветове е малко странен, а самите те блестят особено неприятно на изкуствена светлина. Освен това изглеждат малко постничко. Трябва да призная, че в хода на играта, когато наредите отгоре малко сгради, нещата започват да придобиват по-привлекателен вид ( от цялата шаренийка ще е ). Като плюс бих изтъкнал интересната форма им форма. Те са шестоъгълници, но без ъгъли, което ги предпазва от нараняване. 

    Личните табло на всеки от играчите пък не бих отличил с нищо особено. Като плюс все пак бих искал да изтъкна наличието на доста иконография в играта, която обаче е представена много просто и лесно разбираемо.

    Бих обобщил, че визуалното оформление залага на добре изпитаната формула – максимална функционалност, на цената на не толкова впечатляващи компоненти и арт. Лично за мен, формулата работи чудесно.

Alea iacta est

    Да дам крайна оценка на „Deus” определено не е трудна задача. Играта е отлична. Появата й беше неочаквана изненада, но положителния прием, които получи от критици и геймъри е напълно заслужен. “Deus” е “euro” игра, която носи дух и усещането са създаване, за градене на империя. Като геймплей играта предлага няколко много хитри и (смея да твърдя) иновативни механики, които оставят сериозно впечатление у всеки докоснал се до нея. Именно разнообразността на механиките вплетени в „Deus” спасявя играта от това да попадне в категорията на по-сухичките „евро“ игри. Наличието на draft ( той е като опция в началото на играта, която аз препоръчвам ), териториален контрол, карти със специални умения и щипката агресивен елемент, съдържащ се в част от военните карти, ви държат в напрежение през цялата игра. Комбинациите между картите са безкрайно много, пътищата към победата също. Преиграването на “Deus” е нещо което също си заслужава. Като допълнение бих казал, че Pearl games обявиха допълнение, което предстои да види бял свят до края на годината – аз лично вече нямам търпение !

     “Deus” е едно бижу на европейската школа в настолните игри. Горещо го препоръчвам на всеки. Намирам играта за достъпна и подходяща за всеки в хобито. За високата ми оценка за „Deus” говори и факта, че тя беше гост и в нашата видео рубрика „Стъпка по стъпка“ ( линк може да намерите под това ревю ). Толкова от мен...връщам се на игралната маса, опитвайки се ,с помощта на Юпитер и компания, да спечеля най-много слава, колонизирайки варварски селища. Препоръчвам ви да опитате и вие, няма да съжалявате.

бел.ред. Линк към видео правилата на "Deus" - https://www.youtube.com/watch?v=5lVMREwemyY

бел.ред. Простете, за латинските заглавия. Тематично ми се върза обаче :)

Препоръчваме задължително ЗА:

1. Любители на лекия "евро" жанра

2. Почитатели на кратки игри, с много мислене.

3. Хитри римляни

4. Поклоници на Юпитер и сие

5. Пълководци и центуриони

Оценка :

Арт и компоненти : 4.5 / 6

Геймплей : 5.5 / 6

Преиграваемост : 5 / 6

Крайна оценка : 5