от Христо Симеонов
Тези от вас които ме познават знаят, че идеята зад BoarDDelights
никога не е била пълно посвещение на модерните настолни игри. Като човек ,с
богат опит в геймърщината, било то дигитална или настолна, ми се искаше това да
бъде една платформа, която да отразява пълния спектър на магията на игрите.
Следвайки този идеалистичен блян, във този брой на "Перо и зар" ще ви
срещна с личност с огромен принос към геймърската култура в България,
продължаваща и до днес да разпалва огъня на познанието и вълшебството в младите
поколения.
В последните години Разград, този китен град
разположен в долината на река Бели Лом, попада редовно в новинарския обмен
заради успехите на ПФК Лудогорец - местното футболно чудо. В градът обаче не ме
отвежда поредната европейска вечер на отбора в престижните клубни турнира на
континента. Пристигам, за да се срещна с човек превърнал се в нещо като символ
на настолните ролеви игри в България. С Дамян "Ян" Христов се
поназнайваме отдавна, от годините когато той страстно разпалваше любовта на младите
към ролевите игри в София. Ян е витална част от шеметното нахлуване на хобито у
нас, с богат опит зад гърба си, с редица инициативи в столицата и родния си
град.Човек, който може да разкаже ужасно много затова как започна настолният
бум у нас, какво го разпали и докъде стигна магията на ролевите игри в България.
Дамян,
за мен е чест и привилегия, че се съгласи на това интервю. Преди да преминем
към основните въпроси, може би ще бъде интересно на нашата аудитория да кажеш
няколко думи за себе си, да се представиш, така да се каже?
Ицо, и аз ти благодаря
за възможността да гостувам при теб. Викай ми „Ян”, така ме знаят всички в
средите на тези игри, които ние играем с теб. Всъщност аз далеч не съм чак
такъв специалист на „настолни игри”. Моята истинска страст са
„ролевите игри”, в които не е толкова важно дали имаш „дъска” или „токени”, а Играчи,
които да поемат съдбата на смели Герои. Целта не е да се обикаля из разни
терени, а да се разиграе един вид „домашен театър”, където пак има правила и
сложни ситуации, но тук е най-важна социализацията, изразяването, споделянето с
останалите, ако щеш. Най-известната такава „ролева игра” в света се нарича
„Dungeons & Dragons” a. K. a. “Подземия & Дракони” и аз съм неин истински отдаден
фен. Играта обикновено е дълга и продължителна, но аз през всичките тези години
съм й отделял наистина много време и имам прекрасни приятелства покрай нея. За
всичките тези години дадох много от себе си, за да я популяризирам, другите ще
кажат дали съм успял. Общо взето, казах най-важното и другото са подробности.
Но да даваме нататък, искам да ти споделя още!
Ян,
как започна всичко? Как откри ролевите игри? Или може би те откриха теб?
Отварям една малка
скоба, че за мен „ролевите игри” са най-вече “D&D”. За някой може би ще
прозвучи снобско („че тоя само „една игра” ли може да играе?!”), но това не е
точно така. D&D е
цяла религия и наука. Тя има толкова много ревизии, правила, сетинги и модули,
че един човешки живот няма да стигне да се изчете, изучи и изиграе всичко в
нея. Аз съм посветен в играта и за мен тя е дотолкова интересна и интригуваща,
че нямам нито време, нито желание да уча нови и различни (от D&D) ролеви
системи. Както казах, знам, че това ще прозвучи снобско, особено на фона, в
който да си купуваш и разучаваш нова настолна игра, при някои хора, вероятно се
случва всяка седмица. При D&D не е точно така, тя е започнала да се развива
още в средата на 70-те години в САЩ. От тогава по нея са издадени толкова много справочници
и наръчници, че днес, през 2017, аз стигнах до там да си купувам оригинални
книги и лицензирани .pdf
от Amazon, www.drivethrurpg.com и други американски
сайтове. Например, наскоро си купих 2 огромни кутии с официалните картички за
магии в Advanced Dungeons & Dragons 2-th edition (над 1000
картички!).
Няма да казвам колко пари изхарчих за тях (защото аз ги вземам като „нови”, а
те са издадени още през 1992 година и оттогава не се продават освен като
антикварна рядкост), но да инвестираш в „D&D” понякога може да се окаже също толкова ценно (и скъпо)
като да си купуваш нова настолна игра, с тази разлика, че вече знаеш играта, но
разширяваш кръгозора, вместо да почваш да учиш отначало всичко. Иначе открих
«ролевите игри» и в частност «D&D» в началото на 90-те години, когато още като ученик
прочетох романа по филма „Извънземното” на Стивън Спилбърг. Тъй като книгата
беше преведена на български, когато по-късно в Езиковата гимнзия
в Разград,
където учех и бях приет, ми попадна в оригинал на английски, аз сравних превода
с истинската книга и там срещу „Подземия и Дракони” (в българската книга) – пишеше "Dungeons
& Dragons" – в американската. Тогава се сблъсках лице в лице с
названието "Dungeons & Dragons" за първи път в живота си, беше вероятно 1995
година. Но я играх за първи път в зората на българския Интернет, от където
свалих едно приключение през 1999 година. Самото то беше за новаци и включваше
съвети и за начинаещи Dungeon Masters (Разказвачи де) и играчи (за 1d20
зар ползвахме 4d6). Беше ми много яко и се запалих начаса – книги започнах да
си купувам обаче след 2004 година, най-вече от Amazon и в момента имам огромна
колекция от D&D книги в нас, доста и разпродадох, но пак ми останаха...
Разкажи ми малко повече за първите стъпки на ролевите игри в България?
Всичко за Ролевите
игри в България започна с ентусиазма на двама човека: Владислав Славов и
Апостол Апостолов. Те двамата (и независимо един от друг) създадоха първите два
сайта за Ролеви игри. Аз се познавах и с двамата, впоследствие обаче те се
оттеглиха, но в същия момент духът вече беше пуснат от бутилката и в Борисова
градина и в градинката зад двора на Софийския университет започнаха да се
събират фенове, които замислиха и впоследствие реализираха първата истинска
ролева игра в България, която се казваше «Здрач над Ендивал». Мисля, че тази
игра беше за времето си невероятен успех, защото първо се продаде напълно, а
после знам от създателите й, че са обикаляли страната да си я рекламират.
Всичко това, съчетано с «първия БГ форум» за Ролеви игри «RPGBG.NET» и появата
на втората ролева игра “Аксиом
16” на Иван Атанасов, която първо се появи като притурка в списание „Фентъзи
Фактор” задвижиха много нещата за жанра. Да не забравяме и, че по онова време
имаше много стабилни CRPG заглавия на дигиталния пазар ("Baldur’s Gate" 1, 2, "Planscape Torment", "IceWind Dale" и т.н.). Това наля много
живителни сили и в настолния жанр, но истината е, че за "Ендивал" не излязоха
повече книги след третата, а "Аксиом" си остана с една-единствена книга и нещо не
успя да се задържи докрай (разбирай, до ден-днешен). Тъжно ми е, че при все
всичко, което аз самият направих за "D&D", до лицензиран продукт не се стигна
на български. Ето защо, когато си говорим за „ролеви игри в България”, ние си
говорим предимно за българските игри от онова време. Всички останали продукти от
ролевия жанр, ние познаваме предимно от Интернет и западните книжарници, но у
нас, в България, нищо освен "Ендивал" и "Аксиом" не е внасяно, лицензирано,
превеждано и издавано...
Знаеш
ли, винаги съм възприемал зрелите години на „ролевото общество“ в България като
един сблъсък на два враждуващи лагера. В единият, към който причислявам и теб,
се преследваше идеята, ролевите игри да станат масово хоби у нас. Другият
следваше философията, че това е хоби за определени кръгове хора и няма нужда от
масовост. Прав ли съм в своите разсъждения, или греша?
Прав си, Христо, но
лично за мен имаше още един лагер – този на „сеирджиите” - които нито играеха
сериозно, нито популяризираха нещо, а само висяха по форумите и по сбирките и
гледаха „сеир”. Ако трябва да сме честни, ВСЕКИ очакваше да се случи НЕЩО - издаване на "D&D" на български, идването на марсианците и "the same shit". Сега дори си
мисля, че „лагерът” на „се(ре)ирджите” беше най-голям. Иначе пак си прав, че аз
лично исках да се стигне до популяризация, но внезапно си дадох сметка, че
„обща революция” на база „някакви си ролеви игри” НЕ Е възможна, особено след
като бях обявен за „главен идеологически враг на Ендивал”. Тогава осъзнах, че
докато аз говоря за „D&D” и смятах, че ТОВА са ролевите игри, в същия момент
хората се поделят на “ендивалци,
аксиомци, ДнД-мени” и т.н. Всичко това на практик обезсмисляше цялата идея да
се говори за „обща база ролеви игри” – ендвалци нямаха желание да се говори за
ДнД, аксиомци нямаха желание да играят Ендивал и т.н. Обществото си беше
разкъсано и хаотично, да не говорим и че като цяло и не бяхме голямо
„общество”. Лошото е, че в момента имам чувство, че от всички онези, съм
останал само аз. Никой от „онези”, които играеха активно преди на „ролеви
игри”, не ги играе в момента. Но пък дочух, че играят „Катан”, евалла! Браво!
Начертай ми основните проблеми пред ролевите игри в България?
Аз по-горе посочих
основния проблем какъв е. А сега ще дам и един пример. Ще засиля малко нещата,
но искам да съм ясен. Ако сега, недай си боже, се появи нов бизнес играч и
издател на "D&D" на пазара и реши да плати лиценз и да преведе играта на
български, то той ще се срещне със следните пречки:
- Хората нямат нужда от превод. Който си го знае и играе, знае го и на английски. Ако не го знаеш, дори би се хванал за главата, ако видиш всичките правила на собствения си език...
- Няма „роден капацитет”, който да го преведе. За пари всеки ще преведе всичко, но термините на ДнД са твърде специфични и заложени на английски, че родният преводач по-скоро ще се оплете като пате. И после идва въпроса: как да „играя” – с английските термини или с тези БГ?
- За „онези” издатели на запад България е прекалено малък пазар, аз лично познавам частни търговци, които са правили опит да заинтересуват "Wizards of the Coast "(компанията, която стои зад "D&D"), но там нещата са много мътни, защото първо онези са твърде далеч (в Америка) и не отговарят на писмата си, в същия момент са доста големи (зад "Wizards" стои шапката на гиганта "Hasbro") и те просто ни игнорират. И лошото е, че това и така е било винаги!
- „Ролевите игри” са социални игри и в тях се търси и насърчава „активно говорене”. Българинът по правило е темерут, социопат, параноичен и знаещ всичко за всеки. Той по-скоро би играл настолни игри, в които да „прецаква приятелите си” и да гони „първо място”, отколкото да си представя „разни неща” и да се „кооперира с останалите”, недай си боже да им „помага”...
- Цената на луксозните ДнД книги се продават от порядък на 90-100 лв за 1 (словом, една) книга. В това положение за колко лева би издал (платил лиценз, превел, напечатал) БГ издание с БГ текст и за какъв тираж и КОЙ ще го купи, особено, ако го направиш некачествено (кофти превод, липса на реклама, липса на клубове за ролеви игри, липса на стабилно ядро фенове)?
- Последният пирон в ковчега - в Интернет всичко е „безплатно”. Защо изобщо да се издава каквото и да е и за кого? Сваляй си файловете от торентите и бъди щастлив, ако си фен ( бел.ред. усмихва се )
Нека
те пренеса в едни по-близки времена. Клуб Аркозия – успех или неосъществен
блян?
Клуб „Аркозия” беше
създаден по мой проект и в момента той отново се подновява. Въпрос на време е
да се разбере дали ще просъществува отново и кога. Когато го създадох за първи
път в Разград през 2009 година, той успя да просъществува почти до 2013
година, и да, това си беше успех. В един момент обаче децата просто пораснаха,
а нови деца не се записаха. За Настолните и Ролевите игри в малкия град не се
говори, за тях няма реклама никъде, няма и естествен начин да научиш за тях от
телевизията. Аз разчитах на плакати, но тези игри трябва да се демонстрират, а
за да се демонстрират, трябва да има първо 1/ КОЙ да демонстрира; 2/ НА КОГО да
демонстрираш; 3/ КЪДЕ, щото и място си трябва и т. н. И тук със жалост мога да
споделя, че моят опит показва, че една игра с карти като "Magic" (която иначе не
може да стъпи на пръстта на "ДнД" по сложност и интерес) се оказа доста
по-популярна и зарибяваща. Лесно е, вадиш картите и почваш, и след 15 минути си
тръгваш.
Бел.Ред. Повече за
клуб „Аркозия”, моля, вижте на този линк: Аркозия - ела в светът на Героите !
Клуб Аркозия - средище на магия и приключения |
Рязко
ще сменя темата. Книгите-игри-голямата мания на децата от 90-те. И понеже
знам, че си човек с активна дейност и в тази област, какво можеш да ми разкажеш
за тях?
Книгите-Игри?
Книгите-Игри не са умрели, но не са и живи, по начина, по който ми се иска.
По-скоро те са оставени на „доизживяване” и рано или късно кранчето им ще спре.
Аз бях голям техен радетел преди няколко години, но след пререкания с моя
собствен екип, с който създадох www.knigi-igri.net, днес съм се оттеглил от
дейност по тази линия. В момента сайта ми, който създадох с приятели през 2011
г., днес вече се нарича www.knigi-igri.bg и той няма нищо общо с мен сега.
Оказах се лош стопанин, може би защото виждах книгите-игри като един нов начин
да се заговори (отново!) за... Ролеви игри. Е, сбърках, на никой вече не му
пука за някаква си древна американска култура, а иска да стои затворен сам в
една стая и да чете епизоди, докато смята точки и попълва някакъв дневник без
смисъл. Не, не съм прав, книгите-игри имаха огромен смисъл за моето лично
себе-осъзнаване, както смисъл за всички, израснали (и научени да четат) именно
през 90-те с книгите-игри. Но днес сме вече 2017 и забавленията ни заливат от
всякъде. По един (правилен) начин се възприема една книга-игра в стерилна среда
от книги, зарове и може би телевизия. По съвсем друг начин стои една
книга-игра, когато решаваш да я играеш с 101 канала по телевизията,
плейстейшън, компютри, Интернет, Фейсбук, филми и т.н. Книгата-игра просто
изпада като начин за забавление, по-добре си пуснете "Tides of Numenara", там ще
избирате повече... Имам и още нещо наум за този жанр, но ще го запазя за себе
си!
Задължителният въпрос - какво предстои да видим от Дамян "Ян" Христов в хобито?
Хехе, ами не очаквам
да умирам скоро, по-скоро гледам как любимите ми гейм дизайнери умират.
Наскоро, миналата седмица, целия "ДнД" свят чества навършването на 9 години от
смъртта на Гари Гигакс, бащата на "Dungeons & Dragons", другият
Дейв Арнесон също умря малко след Гари. Чувствам, че нещата вече не са същите,
както бяха през 2001 и когато всички гледахме и се радвахме на светлото бъдеще
и Милениума. Не, не живея в миналото, но съжалявам за изпуснатите му
възможности. Съжалявам и че изгубих много ценни приятели, повечето пръснати по
света и без шанс да ги видя отново... В момента обаче работя над 3 различни
проекта: разработвам компютърна програма-генератор за "ДнД" събития, където
всичко ще бъде във вид на текст-процесор за приключения. Смятам да пиша "D&D" статии за един сайт, който се свърза с мен и ми предложи екип. И накрая, но не на последно място, смятам
да възродя клуб Аркозия в Разград, за което ще ми трябва помощ, най-малко от
демонстратори, защото аз самият вече съм демонстрирал достатъчно и искам да се
занимавам само с менажирането на клуба, но не ми се играе, както преди. Абе с
една дума, остарявам активно и качествено, хехе ( бел.ред. смее се ).
И накрая, искам да споделя
нещо много лично: най-хубавите ми години преминаха в лансиране на ролевите и
книгите-игри. Успях да запаля и лично да се запозная с много хора от тези
жанрове. Мъката ми обаче, че напоследък в игрите няма особено млади хора. Ето
защо, младежи, открийте ги игрите бе!
Идеята ми зад това интервю с Ян беше да разкрием настолните ролеви игри за всички вас, които чувате за тях за първи път и да ви запозная, поне за кратко, с един от техните "бащи" в България. Ако сме успели, то не се притеснявате да питате Дамян за всичко, което ви вълнува по темата на неговият е-майл : damyann@abv.bg.
Настолните ролеви игри са едно вълшебство, което ще ви вълнува дълги години веднъж попаднали в него. А Дамян винаги ще е насреща, продължавайки да пробужда младите и да се бори със сивото ежедневие, по най-достойният за него начин. Ян е това, което днес може да наречем будител. Един вълшебник в XXI век, който може да ви заведе във вълшебни страни, с меч и магия в ръка и то само на цената на вашето въображение.
Бел. ред. Малка част от изявите на Дамян "Ян" Христов и останалите пионери на ролевите игри у нас : Ролевите игри в "Споко"
Идеята ми зад това интервю с Ян беше да разкрием настолните ролеви игри за всички вас, които чувате за тях за първи път и да ви запозная, поне за кратко, с един от техните "бащи" в България. Ако сме успели, то не се притеснявате да питате Дамян за всичко, което ви вълнува по темата на неговият е-майл : damyann@abv.bg.
Настолните ролеви игри са едно вълшебство, което ще ви вълнува дълги години веднъж попаднали в него. А Дамян винаги ще е насреща, продължавайки да пробужда младите и да се бори със сивото ежедневие, по най-достойният за него начин. Ян е това, което днес може да наречем будител. Един вълшебник в XXI век, който може да ви заведе във вълшебни страни, с меч и магия в ръка и то само на цената на вашето въображение.
Бел. ред. Малка част от изявите на Дамян "Ян" Христов и останалите пионери на ролевите игри у нас : Ролевите игри в "Споко"
Лично аз смятам, че подхода на Ян е малко елитарен понякога и с него имаме търкания относно бъдещето на ролевия жанр и прочее. Мисля че докато има истински българи (по кръв) може да съществуват и книги игри и ролеви игри в нашата страна стига да се обяснят простичко на децата.
ОтговорИзтриванеПреди 15 години запалих по погрешка група деца по ролевите игри и ги играем до ден днешен.