Показват се публикациите с етикет 2016. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет 2016. Показване на всички публикации

четвъртък, 2 май 2019 г.

Една минута до полунощ – 13 Days : The Cuban Missile Crisis


    Този път ще съм сериозен. Няма място за тъпи шегички и неуместен ( скучен ? ) увод. Вярвам искрено, че не сте прекарали живота си на самотен остров ( и не сте бягали от часовете по история ) и сте чували за „Часовникът на Страшния съд“. Чували сте го, нали ? Е, набързо ще обобщя все пак. „Часовникът на Страшния съд“ е символичен „инструмент“, часовник създаден от учени от Чикагският университет през 1947г., които измерва времето до края на човечеството, така де – до глобална катастрофа, която ще затрие нашата цивилизация. Дълги години се смяташе, че това ще е нова световна война и часовника „местеше“ стрелките си заради политически събития, но в наши дни към опасностите се прибавиха и технологичните проблеми, които могат да ни доведат до климатична катастрофа.

     Най-голямата заплаха за човечеството от ядрена война се случва през 1962г., по време на така наречената „Кубинска ракетна криза“ – тринадесет дни на напрежение между САЩ и СССР, през които двете световни супер сили са си мерили .... Щях да кажа нещо нецензурно, но се спрях – казахме ще е сериозно. Темата както ви става ясно е доста благодатна и се радва на сериозен интерес сред дизайнерите на настолни игри. И имаме доста богат избор от заглавия. Днес се спрях на едно от тях, което не крие дълбоката си връзка с една класическа вече игра. Надявам се да съм ви заинтригувал достатъчно, за да прочетете и следващите редове на това ревю.

вторник, 13 февруари 2018 г.

Изяществото на Азия – Hanamikoji


от Христо Симеонов

    Като се замисля колко много пъти съм ви говорил за „елегантни“ игри в мойте ревюта (ако все пак някой ги чете, де ). Използвам този израз най-често, за да описвам игри с фин и деликатен геймплей, в който се потапяш за секунди и не искаш да изоставиш. Много от вас знаят, че винаги горещо съм насърчавал подобен тип игри, без значение от тяхната тема или жанр.

    В играта, за която ще ви говоря в следващите редове елегантността струй отвсякъде. Като започнеш от темата, базирана на легендарните японски гейши, та до геймплея, който е фин и пленителен като цъфтежа на вишните (ако не ме разбирате, задълбайте малко повече в японската култура ). Само името малко куца, защото  е трудно както за прочитане, така и за запомняне. Но това не може да е сериозна критика. Да видим за какво все пак става дума.

сряда, 30 август 2017 г.

Предателства и лъжи в мразовития космос – Burke’s Gambit

от Христо Симеонов

    Колкото и да харесвам „euro” игри, знаете - премести кубче от позиция едно на позиция две, винаги когато темата на една игра ме докосне, забравям ( поне на първо четене ) и механики и геймплей. Вярвам, че и с много от вас е така. Дълбоко вътре във себе си, всеки е тематичен геймър.

    Още самото споменаване на “Burke’s Gambit” преди почти година, ме развълнува. Настолна игра с тайни самоличностти, предателства и интриги и всичко това ситуирано с безкрайния, студен и непрощаващ човешките грешки космос. Звучи като гарантирана рецепта за успех.

    Това ревю трябваше да се появи още преди няколко месеца, но на няколко пъти го отлагах, поради разнообразни причини. През това време съумях да направя близо петдесет игрови сесии на “Burke’s Gambit”, което неизменно оказва огромно влияние върху мнението ми за играта. Е, дойде време накрая да го споделя и с вас в следващите редове.

петък, 4 август 2017 г.

Война и мир...и мекове – Scythe


от Христо Симеонов

    Ако имам някакъв грях към хобито до момента, то той е, че се забавих прекалено дълго с това ревю. Имах си обаче причина - исках да бъда безкрайно обективен. Нещо повече – след първата ми среща със „Scythe“, играта далеч не ми хареса. Стори ми се откровено небалансирана, събрала куп странни геймплей решения. Не можех обаче да заложа репутацията си ( излишна минутка за надуване ) и да критикувам играта без да съм и отделил повечко игрово време. И така се минаха близо осем месеца и прилична бройка сесии на “Scythe” зад гърба ми, преди да седна и да се опитам да ви споделя какво мисля за играта.

    Има и нещо хубаво в цялата история. “Scythe” без никакво съмнение бе най-популярното заглавие за изминалата година, така че определено не ми е нужен увод, с който да се опитвам да ви въвеждам в това ревю. Ще говоря за “Scythe”. Ще ви споделя какво мисля за “Scythe”. Ако искате да го чуете, то ще го намерите в следващите редове. Без повече да протаквам, сипвам дизел в мека и поемаме през необятната източноевропейска шир.

понеделник, 31 юли 2017 г.

Власт за доминото – Kingdomino


от Христо Симеонов


    Традиционно, в средата на месец юли бяха раздадени може би най-популярните награди в нашето любимо хоби, германската игра на годината “Spiel des Jahres”. Казвам най-популярните, но далеч не и най-акурантните, защото през годините редица страхотни заглавия са оставали пренебрегнати от журито, за сметка на откровено скучновати игри. Говорейки за журито на конкурса, то то обичайно дава предимство на европейски (германски) заглавия, със силно изразена "семейна" насоченост. Рядко някоя наистина геймърска игра е печелила “Spiel des Jahres”.

    Тазгодишните заглавия номинирани за „Игра на годината“ отново попаднаха в горепосочените критерий. Изборът на журите се спря на малката и бърза “Kingdomino”,  в която, както може би се досещате от заглавието, действието се върти около използването на специални правоъгълни плочки - домино. Дали тази игра бе най-подходящия избор или журито отново потвърди репутацията си на „правещо лоши избори“, бързам да ви кажа в следващите редове.

петък, 7 юли 2017 г.

Пир достоен за боговете – A Feast for Odin


от Христо Симеонов

    Дизайнерът Уве Розенберг е име, което няма нужда от представяне в средите на хобито. Германецът е отговорен за едни от най-популярните хитове в последните години, които упорито отказват да излязат от мода и  продължават да вълнуват милиони геймъри. Във визитката му откриваме обичани заглавия като „Bohnanza”, “Agricola”, “Le Havre”, “Caverna” и много друго.

    В последните години бай Уве, както с много любов го наричат някои колеги, се съсредоточи и буквално създаде свой собствен жанр игри, чиято основна механика се движи около правилното позициониране на тетрисоподобни плочки. Или казано по-простичко – „настолен тетрис с някаква тема“. „A Feast for Odin” е най-амбициозната му игра в тази насока, разработвана няколко години и  явяваща се своеобразен „ magnus opus” на Розенберг. Тя се опира на две от неговите предишни заглавия. “Patchwork”, приятно пъзелче за двама с тема шевици и “Cottage Garden”, шарено упражнение по градинарство, са две изключително сполучливи заглавия, които напълно заслужено се радват на чуден прием сред геймърите. “A Feast for Odin” обаче е друга бира. Мащабна и амбициозна, тя впечатлява от първия ви допир с нея. Дали обаче си заслужава ? Дали бай Уве е създал пореден шедьовър ? Бързам да ви кажа в следващите редове.

вторник, 4 юли 2017 г.

La Grippe – Pandemic : Iberia


от Христо Симеонов

    Отне ми три опита да сглобя някакъв приличен увод и да започна това ревю. Налегнат и вдъхновен от играта, за която ще ви говоря, ми се искаше да потопя дълбоко и вас в историята, зад най-смъртоносните световни пандемии. Всеки опит обаче да ви разкажа малко повече около събития като „черната смърт“, холерата или испанският грип, се израждаше в доста зловещо писание, от което да те побият тръпки. Съгласете се, че с увод издържан в споменатия стил, е по-вероятно да ви убедя да изпиете шепа витамини, да се завиете с дебело одеяло вкъщи и въобще да не помислите за социални контакти, камо ли за играене на настолни игри.

    Да си го кажем правичката – най-зловещите болести в световната история са си...зловеща темичка ( бел.ред. че хубаво ми се получи този "лапсус" ). Това обаче явно не отблъска хората, дори напротив. Ако съдим по уважания интернет портал boardgamegeek.com, "Pandemic", в най-вълнуващата си реинкарнация, "Legacy", продължава безоблачното си властване над стотици хиляди настолни игри. Геймърите обичат "Pandemic" и смятам, че не са им нужни излишни уводни думи, за да събудя интереса им към едно от най-новите разклонение на поредицата.

вторник, 9 май 2017 г.

Светулковци - Glüx

Светулковци - Glüx
От Христо Симеонов

    Не мога да им го отрека – дяволски са упорити. Докато поредното,  препълнено с ненужно детайлни миниатюри заглавие от "Cool Mini or not", счупи нова порция рекорди в платформата за финансиране "Kickstarter", а "Fantasy Flight Games" ни изкушават с още едно заглавие пренасящо ни в култовата вселена на "Star Wars", те се подават от някой ъгъл в любимия ви магазин или клуб за настолни игри и ви въвличат в поредната главоблъсканица. Докато дизайнери ви свалят звезди, пренасяйки ви през бойните полета на Средновековието, в  разгара на спиращи дъха космически опери или сред прашни библиотеки, скътали тайно познание за древно зло, те дори не си правят труда да ви залъгват, а просто ви дават шепа чипове, токени или зарове, без никаква тематична връзка помежду им и ви казват „ Аз съм игра“.

    Ако още не сте се досетили, говоря ви за абстрактните игри. Вечнозелените праотци на игрите от всякакъв род и калибър упорито отказват да отстъпят сцената и да се предадат пред модерните достижения на жанра, изобилстващи с пъстри теми, пищни илюстрации и бляскави компоненти. Абстрактните игри, макар и отдавна не най-популярния жанр в хобито, продължават да устояват на времето и прогреса, упорито отказвайки да се изплашат от Ктулу, от абсурдно детайлните миниатюри, от "Legacy" манията, от нашествията на викинги и морето от зомбита.

    И след тази въздълга увертюра...да, ще ви говоря за абстрактна игра. Запознах се с нея преди два месеца и си беше любов от пръв поглед. Тя е толкова елементарна, че буквално се обяснява за под минута, което чувствително ще застраши големината на това ревю. Същевременно е безумно елегантна и ще мога да „слепя“ материал от 3-4 страници в празни, високопарни хвалебствия. Абе далавера отвсякъде. Нека все пак да си поговорим и за играта...

петък, 24 март 2017 г.

Възходът на Червения гарван. Част II : “Islebound”


От Христо Симеонов


    Хайде да започнем с кратко резюме. Преди да се потопим в магията на "Near and Far", едно от най-очакваните заглавия тази годината, реших да ви поговоря за последните две заглавия на "Red Raven Games", които се появиха на пазара. Причина за това е, че голяма част от механиките и геймплея на тези игри са своеобразен постамент върху които стъпва предстоящата "Near and Far".

    В първата част на това ревю ви споменах, че „Above and Below” ме разочарова. Разочароваме това, че Райън Лоукът, дизайнер и илюстратор на играта, не успя да изпълни заложените предварително цели. А именно да създаде един добър микс между стратегия и „choose your adventure" (книга-игра). “Above and Below” е едно добро, леко „евро“ заглавия, което ще се понрави на тези от вас, които обичат да „въртят“ ресурси и да трупат точки посредством разнообразни способи.

    Какво може да очакваме от „Islebound“ ? А дали ми хареса ? Ще се опитам да ви кажа в следващите редове.

четвъртък, 16 март 2017 г.

Няма нищо по-лошо от лошото време – Robinson Crusoe : Adventures on the Cursed Island ( Second Edition )

от Христо Симеонов 

    Да говориш за игра, която няма нужда от представяне си има както положителни, така и отрицателни моменти. Едва ли има геймър, попаднал дълбоко в нашето чудесно хоби, който да не е чувал за „най-трудната кооперативна игра на пазара“. Така най-често описват „Robinson Crusoe : Adventures on the Cursed Island”. Играта е изумително тематично приключение, което ви запраща на самотен остров, където вместо да се наслаждавате на усмихнатото слънце с коктейл в ръка, разнообразни изпитания се опитват да ви вгорчат живота. През диви животни, пирати и канибали, та чак до нестабилните климатични особеностти на тропиците ( за времето ще си говорим много ) – вие и вашите приятели сте на ръба на оцеляването във всеки един момент от престоя ви на острова.

    „Robinson Crusoe : Adventures on the Cursed Island” е изключително добре позната и отлично приета сред геймърите игра ( номер двадесет в класацията на "BGG" ). Защо тогава ви занимавам с това ревю ? Ами защото в края на миналата година на пазара се появи така дълго очакваната нова версия на играта. Какви са промените и какво ново да очаквате, ще ви споделя в средващите редове.

вторник, 7 февруари 2017 г.

Корпоративни акули – New Angeles


от Христо Симеонов

    Появата на нова игра ситуирана във вселената на „ Android “ е новина, която винаги предизвиква сериозно вълнение сред геймърите. Естествено, големия ентусиазъм се дължи на нестихващият интерес към „ Android : Netrunner “, вдъхновяващата асиметрична игра с карти дело на Ричард Гарфийлд.

    Излезлите до момента игри във вселената „ Android” като геймплей механики, нямат нищо общо с „ Netrunner”, което, по мое наблюдение, обичайно разочарова феновете. „ Android”, “ Android: Infiltration“ и “Android: Mainframe” предложиха изключително разнообразни на жанрове, механики и подходи, всички обвързани от изключително богатия свят на поредицата. Няколко думи за него ? “ Android” ви пренася в едно далечно дистопично кибер-пънк бъдеще, в което националните държави са само далечен спомен, а новите силни на деня са могъщи корпорации, които властват над ежедневието на всеки един жител на Земята...и Луната. Едно от най-силните оръжия на игрите от серията е, че всяка ви пренася в „обувките“ на различни персонажи. В първата настолна игра „ Android” играчите бяха в ролята на детективи, които разследват убийство, докато се борят с вътрешните си демони. “Android: Infiltration” ни постави в ролята на крадци, опитващи се да задигнат ценни тайни от строго охранявано корпоративно учреждения.  А в „Android:Mainframe” се превъплатихме в хакери, борещи се да проникнат в секретните сървъри на могъщите корпорации.

    Извън преинтересната вселена, отличните компоненти и гарантираното високо качество от „FFG“, това което ме привлече като магнит към „New Angeles“ бе изключително гръмкото рекламно обещание : „Запознайте се с Battlestar Galactica 2.0”. Това ми бе напълно достатъчно, неистово да пожелая да пробрам играта. Просто нямаше как да оставя нещата така и трябваше възможно най-бързо да разследвам гръмкото твърдение, че „New Angeles“ е новата „Галактика“.

петък, 27 януари 2017 г.

Дървена ваканция – Ice Cool


от Христо Симеонов

    Игрите с ловкост. Не са ви омръзнали още, нали. Гаранция за това е разнообразието в жанра, сред което плуваме винаги със широка усмивка. Да, игрите с ловкост предлагат разнообразност. През „струпване“ на блокчета, търкаляне на колелца и плъзгане на компоненти. През каубой, скулптори и дръзки приключенци. Богаството на жанра гарантира, че за всеки има по нещо.

    Да ви призная честно обаче, не очаквах пингвини. Тези изключително симпатични и явно любими на по-голямата част от планетата животинки, обаче са си съвсем на мястото в „Ice Cool“. От друга страна - какви по-подходящи кънкьори в игра с пързаляне ? Време е да разберем какво ни очаква в това толкова пленяващо на пръв поглед заглавие

петък, 20 януари 2017 г.

Крадец на годината – Clank!


от Христо Симеонов

    Преди да започна да пиша това ревю, най-старателно потърсих значението на думата „clank”, макар и тя да не беше непозната за мен. Хубаво е всичко да е официално, нали. Попаднах на най-различни тълкувания. Най-общото заключение е, че с “clank” се означават дрънкащи и тракащи, накъсани звуци. Като например капеща чешма. Когато преглъщате шумно. Или пък стържене по метална решетка. А защо не и непредпазливи, крадливи крачета в близост до зъл и много гладен дракон ?


    Ревюто, което ви представям днес малко го разказах предварително. Поне в частта му включваща крайната ми оценка. Абе както е модерно да се казва - „спойлнах го". Тези от вас гледали мойте „Топ 10 игри на 2016 г.“ вече знаят какво да очакват. Между другото, време за малко реклама : ако не сте гледали пиковата класация за миналата година, сега е идеален момент да го направите...такова.

    “Clank!” е игра за която си струва да си говорим. Струва си да ви споделя ( ако ви интересува, нали ) какво ми хареса в нея, за да спечели тя място в моят топ 10 за 2016 г. Няма как да пропусна и малките, но все пак налични минуси на играта. Стига толкова празни приказки - откровено за “Clank!”

вторник, 17 януари 2017 г.

Перла сред вълните – Oceanos


от Христо Симеонов

    Ако мога с една дума да опиша настолните игри през изминалата 2016г. , то най-подходящата би била – семейни игри. Добре де, две думи са. От „Quadropolis“ през „Wolrd’s Fair 1893“ и „Mystic Vale“, та до „Kanagawa“ и „Kingdomino“ –  по-леките заглавията, насочени към по-лежерни геймъри преживяха истински разцвет. И ако липсваше големият, разтърсващ хит, ако липсваше новият „Каркaсон“ или “Ticket to Ride”, то на бял свят се появиха една дузина отлични настолни игри, с ясни и изчистени геймплей механики и брилянтно визуално оформление.

    Бързам в първите дни на новата година да ви представя още една от игрите от тази силна „семейна линия“ на 2016г. “Oceanos” на родна почва като че остана малко встрани. За нея се говори рядко, а още по-рядко може да видите да се играе някъде. В опит да променим тази тенденция, нека си поговорим за “Oceanos”.

петък, 13 януари 2017 г.

Сватбен сезон – Touria

от Христо Симеонов

    Добрите стари класически приказки. Какъв по-добър фон за настолна игра от това ? Принцеси в беда, смели приключенци, магически артефакти и зловещи чудовища. В приказките откриваме толкова подходящи истории, локации и герои за цяла една купчина настолни игри.

    За една успешна една игра обаче, освен темата са ни нужни и добри механики. Не е нужно да бъдат нито сложни, нито чак толкова оригинални. Важно е да работят и да ви карат да се връщате обратно към играта. През 2016г. немското студио “HUCH! & friends”, заедно с „R&R Games” представиха на широката публика две заглавия.  Едното от тях се очакваше с известна доза вълнение от геймърите, заради именитите дизайнери, които стояха зад него. Дали обаче беше основателно ? Добре дошли в „Touria”, Кралството на танцуващите кули ! Приказката е гарантирана...за играта, не съм толкова сигурен.

вторник, 10 януари 2017 г.

Завръщането на краля – Citadels ( 2016 edition )

от Христо Симеонов

    Отличена като една от най-великите модерни игри с карти. Призьор в редица престижни класации, сред които изпъква и номинация за „Игра на годината“ /„Spiel des Jahres“ през 2000г. Вдъхновила десетки заглавия, сред които и не една и две модерни класики. Преведена и издадена на двадесет и пет езика (включително и български ). Спечелила трайно място в домовете на милиони геймъри.

    Подобно на януарските виелици и аз затрупвам с всички тези високопарни суперлативи “Citadels” . Игра, която има специално място в сърцето ми. Защото бе първата, дизайнерска настолна игра, която играх. Защото това беше играта, която разкъса мъглата от "РИСК"-о подобни заглавия, които бяха ме обсебили трайно в първите ми геймърски години, показвайки ми една друга, по-миролюбива и забавна страна на настолните игри. Защото и до ден днешен това е играта, с чиято помощ съм запознал и внедрил най-много хора в чудесното ни хоби.

    Да пиша за “Citadels” е истинска чест за мен...дори и шестнадесет години след официалната премиера на играта.

сряда, 21 декември 2016 г.

Екшън по чешки – Adrenaline


от Христо Симеонов

    Чехия или както се именува официално, Чешката република, е държава в Централна  Европа известна с богатото си историческо наследство, прелестната си природа, още по-прелестните си граждани от женски пол ( особено популярни по нашите географски ширини през годините на „Развитият социализЪм“ ) и с едни от най-добрите марки бира в света.

    В последните няколко години към портфолиото на тази симпатична страна се прибави и званието на „ автори на едни от най-добрите настолни игри“. Това се дължи на една компания, която нито е най-голямата, нито най-богатата в бранша и има навика общо взето всяка година да пуска на пазара точно една игра. Но пък каква игра ! Само един бърз поглед върху каталогът на "Czech Games Edition" ( CGE ) е достатъчен да ви убеди в правотата на думите ми – хит след хит и неминуемо присъствие в топ листите за настолни игри в последните години.

    Стана си традиция, всяко ново заглавие на "CGE", да е събитие, съпроводено както с много очакване, така и с много въпросителни. Защото никога не знаете какво да очаквате от „чехите“. Обичайно те се движат по тънката граница разделяща леките "евро" игри от тежките им събратя, ала в каталога им ще откриете още както парти заглавия ( как да не кажеш нещо за "Codenames" ), така и откровени "ameritrash" безумия ( "Galaxy Trucker" ). Тази година "CGE" решиха да вдигнат неимоверно високо летвата на очакванията към себе си, обявявайки, че готвят „first person shooter“ настолна игра – нещо начувано до този момент в хобито. Играта най-после е при нас, дори може да откриете кратко видео с правилата й в "Youtube" каналът на BoarDDelights.  Напълно в редът на нещата, в следващите редове е време да ви кажа какво мисля за нея.

понеделник, 19 декември 2016 г.

Тишина в радарa – Captain Sonar


от Христо Симеонов

    Наречете ме лаик. Усъмнете се в познанията ми за настолните игри. Дори ако се възмутите прекалено много, затворете веднага това ревю. Ала не знам, как точно се нарича праотеца на играта, за която ще ви говоря днес.

    Първото нещо, което изниква в съзнанието ми е „Крави и бикове“. Играта, в която се опитвате да отгатнете числа, предварително намислени от вашия опонент. Вероятно сте чували за нея. Като се замисля обаче...не е „Крави и бикове“.
 Доста близко е до това, което отвъд океана наричат „Battleship”, а у нас му викаме „Бойни кораби“. Двама играчи застават един срещу друг, а помежду им се поставя параван. Всеки разполага тайно своята флотилия от бойни кораби, върху лист хартия с координати зад паравана си и се стреми да локализира противниковата армада и да я потопи. Играта в най-елементарният си вариант се играе с няколко листа хартия и молив и датира от времето на Първата световна война. И пак нещо ми липсва...

    Всъщност, няма значение къде точно са корените на “Captain Sonar”. Важен е крайният резултат. А той, как ще се опитам да ви убедя в следващите редове, е изумително впечатляващ.

четвъртък, 15 декември 2016 г.

Изкуството на здравите нерви – Junk Art


от Христо Симеонов

    В края на годината си е време за равносметка. И преди да затворите това ревю и да избягате с писъци пред това, което подозирате, че ще ви споделя – не се бойте, няма да има мелодрама. Ще ви говоря за настолни игри и то изумително добри.

    Когато тегля чертата на почти изминалите последни дванадесет месеца, то смело мога да заявя, че "игрите с ловкост" трайно се наместиха в геймърското ми битие през 2016г. И ако в началото на година, категорично отказвах да им обръщам внимание, то към днешна дата те все по-често са предпочитани от мен заглавия.

    Животът, казват, е кръговрат. Моят любовен романс с „игрите с ловкост“  започна точно преди дванадесет месеца. Изкушен от темата и положителните ревюта, „Pretzel Games“ напълно ме спечелиха с техният “Flick’em’up”. Шерифи, каубои и шеметни престрелки – къде да се подпиша ? Днес, година по-късно, дойде ред да ви представя и новото изкушение от “Pretzel Games”. Когато видях „дженга“ механиките на “ Junk Art“ и стоящата като зле пришита кръпка тема, не бях особено очарован. Както обаче много пъти съм ви казвал от страниците на мойте ревюта – колко обичам да не съм прав, когато си говорим за настолни игри.