Какво общо има гобленът с цивилизациите? - Tapestry

Кучето се продава отделно от играта

    Четири месеца и един домашен любимец по-късно реших, че мога да Ви отделя малко време, за да Ви напиша впечатленията си от новата игра на Jamey и "Stonemaier Games", която няма нужда от представяне. Boardgame community-то откачи след обявяването й и аз имах щастието да се сдобия с едно копие сравнително рано. Докато чакате "Тapestry" да се появи по магазините, може да добавите това ревю към множеството други, които вече сте изгледали или прочели. Още една гледна точка никога не е излишна. Към настоящия момент играта е на първо място в BGG - "The Hotness list" и геймърите се редят на опашки да я възхваляват или да я плюят. От време на време се намира и по някой, който да каже нещо вярно за нея.

Война и мир...и мекове – Scythe

от Христо Симеонов

    Ако имам някакъв грях към хобито до момента, то той е, че се забавих прекалено дълго с това ревю. Имах си обаче причина - исках да бъда безкрайно обективен. Нещо повече – след първата ми среща със „Scythe“, играта далеч не ми хареса. Стори ми се откровено небалансирана, събрала куп странни геймплей решения. Не можех обаче да заложа репутацията си ( излишна минутка за надуване ) и да критикувам играта без да съм и отделил повечко игрово време. И така се минаха близо осем месеца и прилична бройка сесии на “Scythe” зад гърба ми, преди да седна и да се опитам да ви споделя какво мисля за играта.

    Има и нещо хубаво в цялата история. “Scythe” без никакво съмнение бе най-популярното заглавие за изминалата година, така че определено не ми е нужен увод, с който да се опитвам да ви въвеждам в това ревю. Ще говоря за “Scythe”. Ще ви споделя какво мисля за “Scythe”. Ако искате да го чуете, то ще го намерите в следващите редове. Без повече да протаквам, сипвам дизел в мека и поемаме през необятната източноевропейска шир.

Обществото на кухите мечти –Euphoria: Build a Better Dystopia

от Христо Симеонов

    Ние, българите, имаме доста богат опит с утопиите. Уви, не защото сме съседи на гърците, от чийто език произлиза думата. Скоба. Съмнявам се, че има човек незапознат със значението на думата „утопия“...но все пак. От гръцки „утопия“ означава „не място“ или казано синтактично издържано - „място, което не съществува“. Това място изобразява един желан, един мечтан свят. Затварям скобата. Вече повече от седемдесет години, по един или друг начин, се опитваме и ние да си „построим“ една такава утопийка, да създадем мечтаното общество. Значи трябва да сме експерти по темата...За жалост точно напротив – все нещо не ни се получава. И както всичко греховно, което е по-лесно и по-сладко и ние залитаме към огледалния образ на утопията – антиутопията или дистопията. Скоба. Думата пак идва от гръцки – „лошо, непоносимо място“. Нежелано,по ред причини, общество. Въпреки произхода й обаче, учените я преписват на британския философ и икономист Джон Стюарт Мил.

    Послужих си с цялата тази прелюдия, за да ви представя днешното ми ревю. Играта, за която се отнася то е едно от най-тематичните заглавия, попадащо именно в свръх популярния жанр на  антиутопиите...и по една случайност реших да пиша за него точно на 9-ти септември. Антиутопиите имат специално място в художествената литература, която ни е дала не един и два образеца на „нежеланото общество“, което може да изградим посредством изборите, които правим ( „Планетата на маймуните“, „Прекрасния нов свят“, „451 градуса по Фаренхайт“ ). Настолните игри, преживяващи безспорно своят „златен век“, естествено не могат да подминат тази толкова апетитна тема. И така запознайте се с “Euphoria: Build a Better Dystopia”.