от Христо Симеонов
„Култът към новото“ е една от
най-тежките болестни диагнози в нашето хоби. Настолните игри без никакво съмнение преживяват своя
„златен век“, който най-отчетливо се усеща по купищата нови заглавия, кое от кое
по-добри, които ни заливат всеки месец. В целия този потоп от фигурки, карти и
зарове, от които ни потичат лигите, някак неусетно изключителни заглавия от
близките години потъват в забрава, събирайки прах по рафтовете на личните ни
колекции.
По-старите и забравени заглавия
имат също така и важна, ключова роля за формирането на основните жанрове в хобито, за
налагането и усъвършенстването на редица геймплей механики. Именно за една
такава игра ще ви говоря днес. Заглавие, което е абсолютно задължително за
всеки почитател на “worker placement”/ „поставяне на работници" / игрите. Нещо повече, тази игра е един от основните
иноватори в жанра. Макар и вече на годинки, тя все още има неизчерпаем чар и
запазено място в личната ми колекция. И в следващите редове ще ви споделя защо.
