от Христо Симеонов
Ние, българите, имаме доста богат
опит с утопиите. Уви, не защото сме съседи на гърците, от чийто език произлиза
думата. Скоба. Съмнявам се, че има човек незапознат със значението на думата
„утопия“...но все пак. От гръцки „утопия“ означава „не място“ или казано синтактично
издържано - „място, което не съществува“. Това място изобразява един желан, един
мечтан свят. Затварям скобата. Вече повече от седемдесет години, по един или
друг начин, се опитваме и ние да си „построим“ една такава утопийка, да
създадем мечтаното общество. Значи трябва да сме експерти по темата...За жалост
точно напротив – все нещо не ни се получава. И както всичко греховно, което е по-лесно
и по-сладко и ние залитаме към огледалния образ на утопията – антиутопията или
дистопията. Скоба. Думата пак идва от гръцки – „лошо, непоносимо място“.
Нежелано,по ред причини, общество. Въпреки произхода й обаче, учените я
преписват на британския философ и икономист Джон Стюарт Мил.
Послужих си с цялата тази
прелюдия, за да ви представя днешното ми ревю. Играта, за която се отнася то е
едно от най-тематичните заглавия, попадащо именно в свръх популярния жанр
на антиутопиите...и по една случайност
реших да пиша за него точно на 9-ти септември. Антиутопиите имат специално
място в художествената литература, която ни е дала не един и два образеца на „нежеланото
общество“, което може да изградим посредством изборите, които правим ( „Планетата на
маймуните“, „Прекрасния нов свят“, „451 градуса по Фаренхайт“ ). Настолните
игри, преживяващи безспорно своят „златен век“, естествено не могат да подминат
тази толкова апетитна тема. И така запознайте се с “Euphoria: Build a Better Dystopia”.