Показват се публикациите с етикет 2013. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет 2013. Показване на всички публикации

петък, 9 септември 2016 г.

Обществото на кухите мечти –Euphoria: Build a Better Dystopia


от Христо Симеонов

    Ние, българите, имаме доста богат опит с утопиите. Уви, не защото сме съседи на гърците, от чийто език произлиза думата. Скоба. Съмнявам се, че има човек незапознат със значението на думата „утопия“...но все пак. От гръцки „утопия“ означава „не място“ или казано синтактично издържано - „място, което не съществува“. Това място изобразява един желан, един мечтан свят. Затварям скобата. Вече повече от седемдесет години, по един или друг начин, се опитваме и ние да си „построим“ една такава утопийка, да създадем мечтаното общество. Значи трябва да сме експерти по темата...За жалост точно напротив – все нещо не ни се получава. И както всичко греховно, което е по-лесно и по-сладко и ние залитаме към огледалния образ на утопията – антиутопията или дистопията. Скоба. Думата пак идва от гръцки – „лошо, непоносимо място“. Нежелано,по ред причини, общество. Въпреки произхода й обаче, учените я преписват на британския философ и икономист Джон Стюарт Мил.

    Послужих си с цялата тази прелюдия, за да ви представя днешното ми ревю. Играта, за която се отнася то е едно от най-тематичните заглавия, попадащо именно в свръх популярния жанр на  антиутопиите...и по една случайност реших да пиша за него точно на 9-ти септември. Антиутопиите имат специално място в художествената литература, която ни е дала не един и два образеца на „нежеланото общество“, което може да изградим посредством изборите, които правим ( „Планетата на маймуните“, „Прекрасния нов свят“, „451 градуса по Фаренхайт“ ). Настолните игри, преживяващи безспорно своят „златен век“, естествено не могат да подминат тази толкова апетитна тема. И така запознайте се с Euphoria: Build a Better Dystopia”.

вторник, 26 април 2016 г.

Семейни войни – Legacy: The Testament of Duke de Crecy


от Христо Симеонов

    Винаги съм определял себе си като „тематичен геймър“. Обичам настолни игри ( без значение от продължителността им ) , в които темата буквално струи от всеки ред  в правилата, от най-непритенциозната механика или дори от илюстрацията на кутията.

    И преди да сте питали – да, не обичам абстрактни игри. Темата освен, че създава фон, на който се развива действието, аз използвам, за да обясня по-лесно и разбираемо правилата на дадена игра на нови играчи. Както се казва - „да ги вкарам във филма“. Това се дъжли на геймърското ми ежедневие, наситено с редовни сесии с начинаещи в хобито ( които бързо се превръщат във верни негови последователи). Тук е мястото да отворя една скоба – използвам тази трибуна, за да се извиня на техните родители, съпрузи и деца, че „зарибявайки“ близките им, съм "допринесъл" за отклоняването на не малка сума пари от семейния бюджет.

    Тази любов към силно тематични игри обаче си има цена. Много често, подведен от темата, попадам на заглавия със скучни, предвидими или морално остарели механики. Особено трудно ми е например, да не „лапна въдицата“ когато има замесена историческа тема. „Залепете“ върху една игра малко илюстрации на галеони вплетени в морска битка, дуелиращи се тежковъоръжени рицари или полк препускащи в атака френски имперски хусари и може да ми продадете и шепа зарчета, скрепени от „яци“ механика. И все пак въпреки тази опасност, аз няма да спра да рискувам да прибавям в колекцията си  настолни игри, които ме заинтригуват с темата си. Защото този риск понякога ми донася и скрити съкровища.

    Днес ще ви представя една игра, за която не се говори често. Тя се появи на пазара преди няколко години, предизвика интереса на геймърите благодарение на причудливата си механика и тема, но след това потъна в забвение. Краят на миналата година излезе допълнение, което за жалост не успя да поднови интереса към нея ( за него очаквайте специална статия скоро). Мнозина определят “Legacy: The Testament of Duke de Crecy” на „Portal Games” като лека „евро“ игра. За мен обаче тя е нещо повече. “Legacy: The Testament of Duke de Crecy” е една от най-тематичните игри, който красят колекцията ми. Макар и по своята същност и жанр това да е обикновена “worker placement” игра, темата извира и буквално ви залива, още докато отворите кутията. Искате доказателства ? Четете надолу.