В служба на доброто... – Sanctum

    Въпросът с настолни игри и техните видео/компютърни събратя прилича малко на въпроса за „яйцето и кокошката“. Макар и в този случай  да не става дума за произход, защото смятам, и малките деца знаят, че настолните игри съществуват от най-дълбока древност, тъй де, доста преди дигиталните си събратя.

    Ала именно на масовата гейминг култура, която дойде с присъствието на персонален компютър/игрова конзола във всеки дом ( или поне в непосредствена близост – да живеят клубчетата ) , дължим ренесанса на настолните игри. Като този ренесанс има две проявления – създаването на по-добри заглавия и нужда от социална комуникация. В последните десетина година нещата толкова се смесиха, че настолните игри, преди това смятани за занимание за „скучни чичковци“ сега станаха неразделна част от гейминг културата и дори започнаха смело да се намесват в полето на свойте видео събратя.

    И макар вече да няма съмнение, че една настолна игра може да предложи същото ( ако не и повече ) количество забавление колкото и една видео игра, то все още приемаме, че поради спецификата на определени жанрове, имаме фронтове, където видео игрите са абсолютен доминант. Такива например са жанровете на бързите, динамични екшън игри например.

    Надявам се няма да ви изненадам обаче, като ви кажа, че и в тази насока работят неуморните умове на настолната игрова индустрия. И по специално един от тях. Преди няколко години той ни зарадва изпълнявайки на пръв поглед непосилната задача да пренесе любимите ни "first-person shooter"-и в настолна форма. Играта се казваше „Adrenaline” ( ревю ) и заслужено обра множество похвали. Сега нейният автор се завръща с второ свое заглавие, отново инспирирано от популярен жанр видео игри, който изглежда невъзможно да бъде пресъздадем в настолна форма. Говоря ви за „hack’n’slash” ролевите игри – бързи и изключително динамични заглавия, който изискват светкавични реакции. Е, явно дойде и тяхното време да бъдат играни не с джойстик, ами с шепа зарчета и карти.

Произходът на видовете – Duelosaur Island

    Това ревю ще е от лесните. Не, това не означава, че директно поставям "слаба" оценка на играта и няма да се занимавам с нея. Просто няма да имам нужда от увод, за да ви въведа в следващите редове. 

    Защото „версията за двама“ на изключително популярната "Dinosaur Island" ( линк към ревюто) е нещо, което няма нужда от представяме. Вярвам, че тази вариация на играта предизвиква интереса на доста от вас. Явно на такова мнение са били и от "Pandasaurus Games", който първо добавиха "DUELOSAUR ISLAND" ( Господи, защо всички игри за двама трябва да се казва „дуел нещо си“ ? ) като бонус към Кикстартър кампанията на основната игра, а после я пуснаха и в самостоятелна продажба.

    Най-общо, „Duelosaur Island” поема нещата там където ги оставя базовата игра, но добавя и нещо от себе си, без да се свени дори да „изневери“ на основната механика на оригинала. Как ми се стори – ще ви кажа в следващите редове.

Вампири, каубои и "Властта на заровете" - Dice Throne : Season 2

    Днешното ревю ще бъде малко по-различно от обикновено. Ицо вече Ви е разкрил впечатленията си от Dice Throne S1 /ревю/. От към правила и геймплей сезон две не се различава съществено от първи сезон. Разликите са главно в компонентите и изцяло новите герои, разбира се. Ще се съсредоточа над това да Ви разкажа за продукцията и по малко за всеки герой, като накрая ще споделя мнението си за играта. Ще се опитам да разгранича отделните части, за да можете да четете по-лесно каквото Ви интересува.

Каубои в пясъчника - Western Legends

Не обичам да ви държа в неведение. Затова дайте да си кажем няколко думи за този „пясъчник“ в заглавието и каквом по-дяволитем ще търсят вътре пастири на едър рогат добитък ? В света на модерните игри, по-специално дигиталните такива, термина “sandbox”/”пясъчник“ се използва за цяла една категория от заглавия. Характерно при тях са минималните ограничения за играчите. На последните е предоставена възможност да „се скитат“ из един напълно отворен или поне минимално скриптиран свят, в които сами да решават действията си. Пред играчите е поставена почти безграничната свобода да изследват, разкриват и обогатяват света по удобен за тях начин. От там и „пясъчник“ – асоциация с толкова любимия кът от детските площадки, където родителите буквално се „отървават“ от децата си, а последните се ровят на свобода в пясъка, правейки каквото си искат.

    Всичко е много хубаво на хартия. Обаче “sandbox” модела работи ужасно трудно за настолни игри поради простата причина, че го няма изкуственият интелект зад играта, които да „напасва“ света по безумните решения на играчите. Въпреки този сериозен недостатък, малцина смелчаци се опитват да създават продукти в жанра. В следващите редове ще ви представя един от тях, които предизвика сериозно вълнение сред хобито в последните няколко месеца. Добре дошли в пясъчника на Дивият Запад !

Из тунелите на Новия Йерусалим – Claustrophobia 1643

 

Някои от Вас може и да са чували за Claustrophobia, излязла през далечната 2009 г. Това е игра за двама, в която единият играч контролира банда нещастници, които са решили да се изправят срещу армия от демони, контролирана от другия играч. Целта на човеците да оцелят, а на демоните да ги изкормят. Издатели са "Asmodee", които отново пресъздават вселената на друга тяхна игра – Hell Dorado.

В това ревю няма да Ви разказвам за оригиналната игра Claustrophobia, а за нейния „наследник“ - Claustrophobia 1643, която се появява на пазара десет години по-късно под шапката на френското издателство Monolith (Conan, Batman: Gotham City Chronicles). Дизайнери са Croc (дизайнерът и на оригналната игра) и Laurent Pouchain.

Nemesis – Facehuggers! Wait, what?

                         

Днес ще си поговорим за една настолна игра, която миналата година се нареди измежду най-финансираните проекти в историята на платформатa Kickstarter, след като успя да събере над 3 милиона паунда. Първото ми официално ревю се очертава да е леко дългичко, така че се отпуснете спокойно и затегнете коланите, защото филмът на ужасите започва.

Nemesis е survival sci-fi игра за един до пет играча, които влизат в ролята на събуждащ се след хибернационен сън член на екипажа на космическия кораб Nemesis (Възмездие, Отмъщение?!), който открива, че корабът му е влязал в авариен режим, един от приятелчетата му е убит брутално и около него се чуват някакви странни и зловещи звуци.

Издатели на играта са Awaken Realms, известни с мащабните си Kickstarter проекти – This War of Mine, The Edge: Dawnfall, Lords of Hellas, Tainted Grail, а дизайнер е полякът Adam Kwapiński (Lords of Hellas). Запознатите с горепосочените игри веднага могат да очакват топ качество на компонентите и множество детайлни миниатюри, но за това след малко.

Темата на играта ни въвлича директно в любимата ни (или не чак толкова) поредица от филми Alien, Predator, Alien vs Predator и т.н., като дори по едно време имаше съмнения, че Awaken Realms ще бъдат съдени за плагиатство на интелектуална собственост, но доколкото ми е известно за момента няма отправени такива претенции. Едно от големите предимства на играта е именно тематичността и́, която се засилва с всяка изминала минута, поради особените игрови механики и уникалните фигурки на извънземни, които обикалят из кораба. Дали си заслужава обаче сравнително високата цена?

Безкраен Космос от възможности – Space Base

От Христо Симеонов

     В началото бе космическата тема. Окей...знаете, че ми е слабост. Ако трябва да избирам между две игри, в 95% от случайте ще предпочета тази с научно фантастична тема пред другата...каквата и да я другата. Казвам 95%, защото има и някой изключения ( "Mage Knight", "Clank!" и т.н. ).

    А после дойде името. Казвам ви честно – това е най-скучното заглавие на настолна игра, което видях тази година. Все едно от „AEG“ са спечелили конкурс по темата - Световен приз за наименование, което да ви развълнува най-малко. “Space Base“ е...освен, че се римува с една дузина неща, не зчучи никак, ама никак интригуващо.

     И точно когато бях се отказал от играта, си позволих да задълбая в механиките на “Space Base”. „Engine building” ( строене на „двигател“ ), “Tableаu Building” ( строене на „табло“ ) с карти и зарове. Прочетете го няколко пъти. И отзад напред звучи добре, нали ? Ако някога сте попадали на блога ми и сте хвърляли дори и един поглед върху ревютата ми, знаете много добре, че това са любимите ми жанрове. Ако пък не знаехте – добре дошли в моят свят ! Когато видя въпросните механики в една настолна игра, винаги си приготвям пакетче кърпички, защото опасността да ми потекат лигите е обезателна. Пък не върви да изцапам борда или картите...Добре де. Спирам с този глупав и наивно опитващ се да е забавен опит за увод. Само една вметка - за тези от вас, които не са запознати с "engine/tableau" жанра ще кажа с две думи : подреждате карти/плочки пред вас, след което се опитвате да ги активирате по най-успешния ( точки ) за вас начин. Та посягайки към “Space Base”, тя определено изглеждаше като Ултимативната "Ицо игра“. Дали се оказа така обаче, ще ви кажа в следващите редове.

Perssoas Influentes* - Coimbra

От Христо Симеонов

Бърз въпрос към всички любители на настолните игри - По-какво може да познаете, че дадена игра принадлежи към „евро“ жанра ? Дали сухата тема ? Или пък липсата на такава ? А може би по завъртяните механики, за чието разбиране са ви нужни прибори по тригонометрия ? Може би  името на дизайнера ви звучи „на немски“ ? 

    Всеки един от тези отговори съдържа частица истина. Аз обаче съм тук, за да ви кажа най-сигурният, бърз и надежден метод за установяване, че дадена игра е  част от „евро“ жанра ( звуча като Хорс от "Телешоп" ). Просто погледнете заглавието ! Ако играта носи името на реално съществуващ град ( най-често европейски ), географска местност или държава, то тя гарантирано е „евро“. През „Брюж“, „Санкт Петербург“ и „Орлеанс“, та до „Цейлон“, „Пуерто Рико“, „Момбаса“ и „Йокохама“ – стопроцента гарантирани представители на жанра.

    Поглеждайки към заглавието на днешното ревю и виждайки, че там се мъдри игра с името „Коимбра“, вероятно се досещате защо ви казвам всичко това. Самата Коимбра днес е симпатичен и шарен португалски град, които далеч не е толкова популярен, оставайки в сянката на столицата Лисабон, голямото пристанище Порто и известния курорт Синтра. Преди няколко столетия обаче Коимбра е бил един от най-будните градове в Европа, част от пулсираща кръвоносна система задвижила икономиката и науката, дали тласъка на португалската колониална експанзия и поставили началото на епохата на Великите географски открития. От тази гледна точка, защо да не заслужава настолна игра кръстена на него ? Особено пък ако тя е и сполучлива. Дали е така ще ви споделя в следващите редове.

Донеси ми короната,зарче – Dice Throne

От Христо Симеонов

    Темата и концепцията, залегнали в основата на днешната игра, определено не са най-оригиналните. Игрите изправящи двама играчи един срещу друг, в смъртоносна битка за надмощие, докато единия погине...с лопата да ги ринеш. То не е ли "Summoner Wars", "Mage Wars", добрият стар "Magic" и още стотици други, които ако тръгна да изброявам рискувам да пиша това ревю около месец.

    С какво играта, която ще ви представя в следващите редове привлече вниманието ми ? На първо място с визията си. Тук е момента да ви приканя да си направите една вметка – споменавам визията й още в увода...бройте до края на това ревю колко пъти ще се върна на този плюс ! След това дойде „хайпа“ или казано на мил, роден език – целия свят изпадна в делириум по тази игра, нямаше как да не я пробвам и аз. Нещо повече. Съвсем нахално и амбициозно авторите й отбелязаха първото й издание като "Season 1", след което последва и "Season 2" ( съвсем логично някак ) и двата финансирани през "Kickstarter"...и двете пропуснати от мен. Е, време беше да поправя този пропуск.

    Така в днешното ревю ще ви говоря за една „биткаджийска“ игра. Без никакво съмнение жанр претъпкан със заглавия. Изключително смело е да решиш да се впуснеш в него и да се изправиш срещу редица утвърдени заглавия в битка за вниманието на геймърите. Да видим как ще се развие тази битка.

Плантация за усмивки - Santa Maria

от Христо Симеонов

    Настолна игра с тема „колонизиране“ ! Какво ? Не сте никак въодушевени  ?Предпочитате нещо друго. Добре де, а какво ще кажете ако ви споделя, че в играта се мъчите да направите вашите „колонизатори“ най-щастливите завоеватели на света. Окей, спирам да опитвам...

    По непонятни за мен причини, игрите с тема „колонизирането на Новият свят“ винаги предизвикват отегчени прозявки, сънени погледи, мърморене и пуфтене. Лично за мен темата е особено вълнуваща, а и сред игрите, които я споделят, има няколко наистина „класически“ вече заглавия. Уви, явно обаче съм малцинство по въпроса.

И тъкмо като по поръчка - горните ми две констатации сумарно са идеалната причина да ви запозная с днешната игра. Всъщност си стана причина „2в1“ –  любимата ми колонизаторска тема и факта, че вероятно сте пренебрегнали това заглавие. 

Чудовищна менажерия – King of Tokyo/ King of New York : Monster Packs

от Христо Симеонов

    Определено не започвам темата както би й подхождало най-добре. Нещо повече – започвам я абсолютно наобратно. Ала игрите „King of Tokyo" и “King of New York” са толкова популярни заглавия и не смятам, че имате нужда от увертюра. Още по-малко пък от ревюта за тях. Вероятно почти не са останали геймъри у нас, които да не са се сблъсквали с поне една от двете култови „биткаджийски“ игри със зарове дело на IELLO.

Изтекли снимки от последния холивудски блокбъстър...

    Добре де, кратко интро. В „King of Tokyo/King of New York” вие влизате в ролята на гигантски чудовища, познати ни от култови филми на ужасите – Годзила, Кинг Конг, Кибер-заек ? Последният не е особено популярен извън света на играта, но ме разбрахте накъде бия. Поемата контрола над едно чудовище и целта ви е да натупате опонентите си или да причините максимални щети в града, арена на вашите разрушения, които се измерват в точки. Играчът събрал двадесет точки или успял да елиминира останалите е победител. Двете игри споделят обща „яци механика“, а това което ги различава е мястото където се развива действието, Токио или Ню Йорк...и няколко дребни, допълнителни и досадни правилца в „King of New York”, които ненужно усложниха концепцията. Иначе всичко останало си е едно и също, хвърляте зарове, тупате чудовища, трупате точки и към всичко това прибавяме великите, безумно забавни илюстрации и висококачествени компоненти, запазена марка за IELLO. Крайния резултат – сигурна рецепта за успех, превръщаща двете игри от поредицата в това, което наричаме „модерна класика“.

    В следващите редове ще ви поговоря малко за последните продукти от „King” поредицата. Бързам да ви кажа, че те попадат в графата „ ненужни допълнения“. Спряхте да четете нали (що винаги си го причинявам сам това) ? „Monster Pack” бе новата идея на IELLO да „цеди“ пари от франчайза, пускайки ни култови чудовища, по които да се зарибява феновете на играта. Звучи ви като поредния „money grab” и е. Е, сега вече се чудя защо да продължавам да пиша...

    И аз подходих с недоверие към идеята. Основна причина за това беше и факта, че в последната година IELLO тотално ме объркаха с “King of” серията. Обявиха мобилна версия на играта. Добре. Използваха го като предтекст за издаване на ново копие на оригинала, “King of Tokyo”, уж само с нов арт, но се оказа и с нови чудовища. Не е добре, защото отново се целеше портфейла на феновете на поредицата. После дойде допълнението "Power up" за "King of New York". После обявиха нови чудовища, които ще продават на дребно, за тези, които не са си купили втората версия на оригиналната игра. Та в цялата тази каша, най-накрая стигнахме и до “Monster Packs”. Аз лично се обърках. Вероятно и вие. Давайте тогава да ви кажа за какво иде реч...защото напук на всичко се оказа, че си струва.

Звезди в очите,точки в ръце – Pulsar 2849

От Христо Симеонов

    Ако на пазара на настолни игри има няколко стабилни компании, то чехите от "Czech Games Editions" ( CGE ) са без съмнение една от най-впечатляващите, като маниер на работа и каталог от игри. Без да блестят с рекордни кикстатър кампании, от които не става ясно дали си купуваш игра или купчина пластмасови фигурки, те всяка година пускат на пазара по едно сериозно, „евро“ заглавие. Традиционно заглавията им са изключително дълбоки стратегии, с богата тема и отлични механики, които съдържат в себе си както добре познати похвати така и отлична доза иновативност.

    Основното заглавие в каталога на "CGE" за 2017г. на пръв поглед беше изненадващо за мнозина, защото някак навяваше на игра, която няма нищо общо с компанията. Съгласете се, но заглавие като "Pulsar 2849" и борд представляващ звездно небе, навява мисли за едно 4X заглавие. Нещата бързо обаче си дойдоха по местата, когато стана ясно кой е дизайнер зад това заглавие. В крайна сметка ни очакваше поредното „евро“ забавление ( за тези от нас, които се забавляват на тези игри ) включващо вероятно много „кубчеместене“ и „ точкогенериране“ ( Нова година, нови думи ). Дали обаче е успешно бързам да ви кажа в следващите редове.

Строежът на века – Sagrada

от Христо Симеонов

    С риск да се повторя, но 2017 определено ще остане за мен като годината на "филърите" и "gateway"/ за начинаещи / игрите. Ако през пролетта и лятото отдавахме това на традиционно по-слабата откъм сериозни заглавия половина на годината и тайничко се убеждавахме, че преди и особено след Essen Spiel ще получим само „геймърски“ заглавия, то към днешна дата нещата изглеждат като един безкраен поток от леки игри.

"Favor" токени

    Преди да реагирате остро...не  казвам всичко това като критика. Даже точно напротив. Наводняването на пазара с "филъри" и "gateway" игри е ясен знак, че хобито се развива, ставайки все по-достъпно. Настолните игри излизат от мухлясалите мазета на нърдовете ( прощавайте, колеги "военни" геймъри...“лошите“ ми платиха да ги пиша тия работи иначе и аз съм един от вас ), отърсват се няколко килограма дълбоко стратегически и тактически правила и се превръщат в усмихнати, шарени и приветливи другари за всички прохождащи кандидат-геймъри.

    Както вече се досещате и днес ще ви представя поредната новичка лека игра, широкодостъпна за начинаещи геймъри, семейства и малки деца. Всъщност "Sagrada" беше една от най-чаканите игри тази година. Кикстартър кампанията на играта събра внушителна сума и очакванията към нея определено бяха високи. Дали играта ги оправда, бързам да ви кажа в следващите редове.

Божествените шампиони – Arena : For the Gods

от Христо Симеонов

    Само преди седмица ви говорих за биткаджийка игра. В "Gekido" поемахме контрол над симпатичен робот, опитвайки се да бъде последния оцелял в меле, изпълнено с много огънати ламарини и разлято машинно масло. Днес оставаме в същия жанр, облягаме се на почти същите механики и получаваме почти същата игра...Но само почти.

    "IELLO" явно си обича биткаджийските игри. След като нестихващия успех на "King of Tokyo" бе продължен с няколко експанжъна, своеобразно "stand-alone" допълнение ( "King of New York" ), дигитална версия и чисто ново, преработено второ издание, явно от компанията имат какво още да ни предложат в жанра на игрите вдъхновени от гладиаторските битки от древността. Без повече излишни приказки, нека ви разкрия какво ви очаква на "Арената".

Стоманени крошета – Gekido:Bot Battles

От Христо Симеонов

    Любовта на човечеството към бойните спортове си е пословична. От кървавия пясък на Колизеума, та до мултимилионните галавечери в Лас Вегас, тези спиращи дъха зрелища са предпочитано забавление за милиони. През вековете нашите прадеди са развивали стремглаво бойните забавления, като дейно участие в тях за взимали както хора, така и животни. На последното в наши дни не се гледа с особено добро око...

    Затова е нужно нещо ново. И защо то да не бъде шеметна битка между бибиткащи и святкащи роботи. Та нали „тенекиите“ не изпитват никакви чувства и най-важното – нито грам болка. Пък и доста по-лесно е да изправиш две,три огънати ламарини, отколкото да възстановиш няколко строшени зъба.

    Тази толкова гореща тема съвсем логичко намери своето място и в настолните игри. В последните месеца на пазара се появиха цели две заглавия третиращи потенциални битки между роботи в близкото бъдеще. В това ревю ще ви представя една от тях. Дали си струва и има ли какво да ни предложи поредната биткаджийска игра ? Бързам да ви кажа в следващите редове.

Предателства и лъжи в мразовития космос – Burke’s Gambit

от Христо Симеонов

    Колкото и да харесвам „euro” игри, знаете - премести кубче от позиция едно на позиция две, винаги когато темата на една игра ме докосне, забравям ( поне на първо четене ) и механики и геймплей. Вярвам, че и с много от вас е така. Дълбоко вътре във себе си, всеки е тематичен геймър.

    Още самото споменаване на “Burke’s Gambit” преди почти година, ме развълнува. Настолна игра с тайни самоличностти, предателства и интриги и всичко това ситуирано с безкрайния, студен и непрощаващ човешките грешки космос. Звучи като гарантирана рецепта за успех.

    Това ревю трябваше да се появи още преди няколко месеца, но на няколко пъти го отлагах, поради разнообразни причини. През това време съумях да направя близо петдесет игрови сесии на “Burke’s Gambit”, което неизменно оказва огромно влияние върху мнението ми за играта. Е, дойде време накрая да го споделя и с вас в следващите редове.

Синовете на Локи – Spoils of War

   Каква е първата ви асоциация, когато чуете думата „късмет“ ? Нека да позная – вероятно „зар“. Измислени в дълбока древност от нечия незнайна ръка, изработени от разнообразни материали, пристигащи с причудливи форми и стойности, заровете са универсалният символ на късмета човешката култура.

    Не веднъж съм го казвал, но няма да се уморя да го повтарям – обожавам игри със зарове ! За мен, късмета е задължителен елемент във всяка една игра. Естествено, хубаво е да е умерен, а защо не и поне частично конролируем, тогава когато говорим за сериозно, геймърско заглавие.

Трудно може да проследим развитието на игрите със зарове. Смята се, че те водят началото си от антични времена, когато са били предпочитан избор за хазартни забавления. В наши дни те продължават да се радват на особена популярност, а настолните игри са генетично свързани с използването на зарове.

    Една от най-противоречивите игри със зарове е небезизвестната "Liar’s dice". Официално под това наименование, играта се появява преди повече от четиридесет години, но подобни на нея забавления със зарове са познати от доста далечни времена. "Liar’s dice" през години носи различни имена – "Pirate’s dice", "Deception Dice", "Dudo", "Perudo" и всъщност обхваща цяло „семейство“ от игри със зарове. Правилата и концепцията винаги са едни и същи – всеки играч разполага с набор от зарове, които хвърля скришом, а целта е да заблудите опонентите си за броя на заровете с еднаква стойност около масата и да разкриете евентуален техен блъф.

    За многозина "Liar’s dice" е игра на късмет. Позволете ми обаче да не се съглася с това твърдение. Да, късмета няма как да не е част от игра със зарове, но той далеч не е основното в "Liar’s dice". Предизвикателството да разчетеш правилно намеренията на опонентите си, да предвидиш ходовете им и да ги надхитриш е ключовия елемент в играта.

    Говоря ви всичко това, защото в следващите редове ще споделя мнението си за игра, която без никакво съмнение е инспирирана от "Liar’s dice" и спокойно може да се причисли към същото семейство на игри със зарове. Има обаче и няколко доста интригуващи нововъведение. Абе, нека ви каза за какво иде реч.

Ковачница за зарове – Dice Forge

от Христо Симеонов

    Да си дизайнер на настолни игри не е никак лесна работа. Особено в този своеобразен „златен век“, който преживява нашето любимо хоби. Пазара буквално бива заливан от стотици нови заглавия всеки месец и поредния клонинг на „Magic“ или поредното сухо „евро“ с поставяне на работници няма да ти спечели място край масата с големите хитове. Създаването на иновативни и оригинални геймплей механики започва да се превръща все повече в непосилна задача.

    Ала времето когато оригиналните идея ще напуснат настолните игри изглежда все още далеч. След като миналата година станахме свидетели на първата игра, в която сами сглобявате картите, с които играете ("Mystic Vale"), то тази година дойде ред на заровете. Всъщност, зарове, със сменящи се според предпочитанията на играчите страни или казано иначе „ изработване на собствени зарове по време на игра“ не е нова идея. През 2014г. “Rattlebones“, малка и хитра играчка, ни представи подобна механика, на зарове с възможност за променяне на страните. Уви, тя не получи нужното внимание и като че идеята за персонифициращи се зарове беше забравена. Забравена, но явно не и погребана, защото още миналата година беше обявено иновативното заглавие “Dice Forge”, което щеше да заложи на подобна механика, с чиято помощ играчите сами щяха да си „коват“ заровете. Естествено "Dice Forge" се превърна е едно от най-очакваните заглавия тази година и след като само преди броени дни неговия дебют най-накрая стана факт, бързам да ви споделя своето мнение за играта.

Възходът на Червения гарван. Част I : “Above and Below”

От Христо Симеонов

    Във все по-скоростно развиващия се свят на настолните игри, дейността на "Red Raven Games" продължа да удивлява и вдъхновява. Заглавията на компанията, игри радващи се на толкова възторжен прием от геймърите по света, се открояват  с факта, че са дело на един човек. Райън Лоукът, освен основател на компанията е и дизайнер и илюстратор ( едновременно ) на почти всички заглавия в портфолиото им. Игрите на Райън се отличават с богати, приказни вселени и качествен геймплей, смело служещ си с добре познати механики, над които се надгражда с хитри нововъведения.

    В последните години заглавията на "Red Raven Games" се превърнаха в еталон за качество и неминуем попадат в редица престижни класации. Тази година обаче отбелязва едно специално събитие за компанията, един своеобразен възход. За първи път игра на "Red Raven Games" е едно от най-чаканите и обсъждани заглавия за годината. Още първата информация за „Near and Far” хвърли геймърите в делириум. Райън се връща към спечелилият му толкова симпатии микс между стратегическа игра и “choose your adventure” приключение, като този път ни обещава нещо още по-грандиозно.

    И преди да се качим на гребена на очакванията около “Near and Far”,  реших да хвърля поглед към последните две големи заглавия на компанията. Озаглавих това ревю „Възходът на Червения гарван“, изхождайки от идеята за мащабните стъпки на  "Red Raven Games" към върховете на индустрията и го разделих на две. Основната ми идея е да ви разкажа, какво може да очаквате от „ игрите-основи“ на “Near and Far”, върху какво стъпва последната и ще успее ли да оправдае високите очаквания.

Няма нищо по-лошо от лошото време – Robinson Crusoe : Adventures on the Cursed Island ( Second Edition )

от Христо Симеонов 

    Да говориш за игра, която няма нужда от представяне си има както положителни, така и отрицателни моменти. Едва ли има геймър, попаднал дълбоко в нашето чудесно хоби, който да не е чувал за „най-трудната кооперативна игра на пазара“. Така най-често описват „Robinson Crusoe : Adventures on the Cursed Island”. Играта е изумително тематично приключение, което ви запраща на самотен остров, където вместо да се наслаждавате на усмихнатото слънце с коктейл в ръка, разнообразни изпитания се опитват да ви вгорчат живота. През диви животни, пирати и канибали, та чак до нестабилните климатични особеностти на тропиците ( за времето ще си говорим много ) – вие и вашите приятели сте на ръба на оцеляването във всеки един момент от престоя ви на острова.

    „Robinson Crusoe : Adventures on the Cursed Island” е изключително добре позната и отлично приета сред геймърите игра ( номер двадесет в класацията на "BGG" ). Защо тогава ви занимавам с това ревю ? Ами защото в края на миналата година на пазара се появи така дълго очакваната нова версия на играта. Какви са промените и какво ново да очаквате, ще ви споделя в средващите редове.