Показват се публикациите с етикет science fiction. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет science fiction. Показване на всички публикации

петък, 12 октомври 2018 г.

В космоса никой не може да ти чуе "кланка" – Clank! In Space!



От Христо Сименов

    Има игри, които съм ви препоръчвал толкова усилено, че вероятно съм ви надул главата, а клавиатура  ми се е изтрила от суперлативи. "Clank!" без никакво съмнение е една от тях. Игра, която се появи на пазара преди две години и към днес продължавам да наричам „един от любимите ми "deck builder-и“. 
"Clank!" е игра, която умело миксира геймплей на "съставяне на собствено тесте с карти" и "състезателна игра", включваща жизнено важно придвижване по игрално поле. Темата, макар и звучаща изключително скучно и тривиално, оживява благодарение на перфектните механики. Играчите влизат в ролята на крадци, които се спускат в подземие където кротко е задрямал страховит дракон. И както подобава на всяка една приказна история, драконът спинка върху огромна купчина от злато и скъпи предмети. Вашата задача е да спуснете толкова дълбоко в земните недрата...колкото ви стиска, да грабнете един от уникалните артефакти, част от съкровището и след това да успеете да напуснете подземието невредими.

В любовта си към "Clank!" далеч не съм малцинство и играта се радва на повече от отличен прием сред "народа на настолните геймъри". Именно затова бе напълно логично и закономерно, след няколко допълнения ( къде успешни, къде не ), авторите зад играта да насочат поглед към „ребрандиране“ ( родна реч, омайна сладка ) на заглавието. Всъщност "Clank! In Space" се появи в края на миналата година и дори вече се задава на хоризонта и първия й експанжън. Няма как да скрия, че отлагах прекалено дълго това ревю. В следващите редове ще разберете защо.

сряда, 26 септември 2018 г.

Невероятната история на дома Марсдън – House of Danger



от Христо Симеонов

    Явно не може да става дума за съвпадение или за случайност факта,че в последните няколко години на изключителна популярност се радват настолните игри, които залагат на това да разкажат една история. Класически механики, включващи  похвати като широко използване на зарчета и карти ( до болка познати на феновете на хобито ) се прегърнаха и обогатиха с различните способи на ролевите и "choose your adventure" игрите ( последните са познати у нас като "книги-игри" ) и крайният резултат е една изключително интригуваща симбиоза. Да, тези настолни заглавия далеч не са нито най-сериозните, нито най-предизвикателните игри пред закоравелите, болни по стратегически  главоблъсканици геймъри и тяхната аудитория в повечето случай са подрастващи, начинаещи играчи и не особено ангажирани в хобито. Както и любители на добрите истории...като мен.

    И ако не сте разбрали – в следващите редове ще си говорим за поредната настолна игра, микс между "геймплей механики за дебили" и книга-игра. Което означава няколко неща. На първо място ще трябва да пиша кратичко и без никакви разкрития около историята в играта, за да не ви разваля удоволствието. Освен това – не очаквайте някакви феноменални геймплей моменти. И на последно място – крайната ми оценка ще бъде безкрайно субективна. Ако още не сте напуснали това ревю, най-учтиво ви приканвам да продължим.

сряда, 30 август 2017 г.

Предателства и лъжи в мразовития космос – Burke’s Gambit

от Христо Симеонов

    Колкото и да харесвам „euro” игри, знаете - премести кубче от позиция едно на позиция две, винаги когато темата на една игра ме докосне, забравям ( поне на първо четене ) и механики и геймплей. Вярвам, че и с много от вас е така. Дълбоко вътре във себе си, всеки е тематичен геймър.

    Още самото споменаване на “Burke’s Gambit” преди почти година, ме развълнува. Настолна игра с тайни самоличностти, предателства и интриги и всичко това ситуирано с безкрайния, студен и непрощаващ човешките грешки космос. Звучи като гарантирана рецепта за успех.

    Това ревю трябваше да се появи още преди няколко месеца, но на няколко пъти го отлагах, поради разнообразни причини. През това време съумях да направя близо петдесет игрови сесии на “Burke’s Gambit”, което неизменно оказва огромно влияние върху мнението ми за играта. Е, дойде време накрая да го споделя и с вас в следващите редове.