от Христо Симеонов
Колкото и да харесвам „euro” игри, знаете - премести кубче от позиция едно на позиция
две, винаги когато темата на една игра ме докосне, забравям ( поне на първо
четене ) и механики и геймплей. Вярвам, че и с много от вас е така. Дълбоко
вътре във себе си, всеки е тематичен геймър.
Още самото споменаване на “Burke’s
Gambit” преди почти година, ме развълнува.
Настолна игра с тайни самоличностти, предателства и интриги и всичко това
ситуирано с безкрайния, студен и непрощаващ човешките грешки космос. Звучи като
гарантирана рецепта за успех.
Това ревю трябваше да се появи
още преди няколко месеца, но на няколко пъти го отлагах, поради разнообразни причини.
През това време съумях да направя близо петдесет игрови сесии на “Burke’s
Gambit”, което неизменно оказва огромно влияние
върху мнението ми за играта. Е, дойде време накрая да го споделя и с вас в
следващите редове.
