Дзен и изкуството на добрата комуникация – Decrypto

    Вероятно най-елементарното обяснение на една настолна игра се съдържа в простичкия израз „игра на асоциации“. Две думи, казващи толкова много...и същевременно ужасно малко. Защото под термина „асоциации“ могат да попаднат ужасно много неща – текст, изображения, звуци, популярна култура и прочие. А и самите вариации на „игра“ с подобно съдържание не са малко – отгатни думата ; открий скритото послание ; скрий се от останалите играчи ; обърка останалите играчи и прочие.

    Едно обаче не може да се отрече – всички ние познаваме „игрите на асоциации“ от най-ранна възраст и колкото и да се издигаме в „геймърската“ си култура, вкусове и предпочитания, винаги се връщаме към тях, ако не с охота и желание, то поне с любопитство, търсейки отговор на въпроса : „какво пък още може да се измисли в този жанр ?“.

    Изхождайки от това питане и аз самия попаднах на “Decrypto”. Любопитствайки какво пък толкова ново може да се измисли в жанра ( особено след световния успех на феномена “Codenames” ). С риск да ви разваля финала на това ревю – явно може да се открие доста.

Залезът на слънцето или защо темата не трябва да ви плаши - The Manhattan Project

от Христо Симеонов

    „Култът към новото“ е една от най-тежките болестни диагнози в нашето хоби. Настолните игри без никакво съмнение преживяват своя „златен век“, който най-отчетливо се усеща по купищата нови заглавия, кое от кое по-добри, които ни заливат всеки месец. В целия този потоп от фигурки, карти и зарове, от които ни потичат лигите, някак неусетно изключителни заглавия от близките години потъват в забрава, събирайки прах по рафтовете на личните ни колекции.

    По-старите и забравени заглавия имат също така и важна, ключова роля за формирането на основните жанрове в хобито, за налагането и усъвършенстването на редица геймплей механики. Именно за една такава игра ще ви говоря днес. Заглавие, което е абсолютно задължително за всеки почитател на “worker placement”/ „поставяне на работници" / игрите. Нещо повече, тази игра е един от основните иноватори в жанра. Макар и вече на годинки, тя все още има неизчерпаем чар и запазено място в личната ми колекция. И в следващите редове ще ви споделя защо.

Ковачница за зарове – Dice Forge

от Христо Симеонов

    Да си дизайнер на настолни игри не е никак лесна работа. Особено в този своеобразен „златен век“, който преживява нашето любимо хоби. Пазара буквално бива заливан от стотици нови заглавия всеки месец и поредния клонинг на „Magic“ или поредното сухо „евро“ с поставяне на работници няма да ти спечели място край масата с големите хитове. Създаването на иновативни и оригинални геймплей механики започва да се превръща все повече в непосилна задача.

    Ала времето когато оригиналните идея ще напуснат настолните игри изглежда все още далеч. След като миналата година станахме свидетели на първата игра, в която сами сглобявате картите, с които играете ("Mystic Vale"), то тази година дойде ред на заровете. Всъщност, зарове, със сменящи се според предпочитанията на играчите страни или казано иначе „ изработване на собствени зарове по време на игра“ не е нова идея. През 2014г. “Rattlebones“, малка и хитра играчка, ни представи подобна механика, на зарове с възможност за променяне на страните. Уви, тя не получи нужното внимание и като че идеята за персонифициращи се зарове беше забравена. Забравена, но явно не и погребана, защото още миналата година беше обявено иновативното заглавие “Dice Forge”, което щеше да заложи на подобна механика, с чиято помощ играчите сами щяха да си „коват“ заровете. Естествено "Dice Forge" се превърна е едно от най-очакваните заглавия тази година и след като само преди броени дни неговия дебют най-накрая стана факт, бързам да ви споделя своето мнение за играта.

Неспокойни сънища – Dingo’s Dreams

От Христо Симеонов

    Неведнъж съм споделял с вас своето възхищение от Райън Лоукат и неговата компания „Red Raven Games“. Райън, този своеобразен „човек оркестър“, заслужава само адмирации, предвид факта, че игрите на компанията му имат почти безупречна репутация, а основния труд зад тях – геймплея и арт оформлението, са негово лично дело.

    Нямаше как да не бъда заинтересуван от едно от последните предложения на “Red Raven Games”, малка игра с поставяне на плочки носеща симпатичното ( и загадъчно ) заглавие “Dingo’s Dreams”. Интересът ми бе провокиран още повече и от факта, че противно на запазената марка на компанията, този път дизайнер не е г-н Лоукат, а с нелеката задача се е заел Алф Сийгирт.

    Кой е Динго ( да не се бърка с Динко ) и какво сънува ? Дали “Red Raven Games” са се справили с първата си игра с външен дизайнер ? Отговорите на следващите редове.

Видео - "Стъпка по стъпка" еп. 7 - CV

Приятно гледане, приятели!

Цивилизация по домашному – Imperial Settlers

от Христо Симеонов

    Едва ли ще ви изненадам, казвайки ви, че съм огромен фен на настолните игри в жанра “civilization building” /създаване на цивилизация/. Запленен съм по този тип игри още от ранна юношеска възраст, когато запълвах огромна част от времето си с компютърните им първообрази. Чувството да изградиш в поредица от ходове бляскава цивилизация, започвайки от зората на човечеството, е феноменално. С широко отворени, жадни очи поглъщаш напредъка на повереното ти племе, народ, нация. Пътят им от каменната ера до епохата на информационните системи и експанзията в космоса е изключително събитие, което се постига с много труд и с цената на доста игрово време, но крайният резултат ще ви ощастливи напълно.

    В настолните игри има няколко високо оценени еталона в жанра “civilization building”. Започвайки от широко разпространената настолната версия на легендарната компютърна симулация на Сид Майър – “Civilization”, през гигантския като мащаб и размах шедьовър на Влаада Шватъл – “Through the Ages”, та до джобните размишления по темата, дело на Скот Алмс - „civ” игрите предлагат разнообразни вариации, механики и подходи, за да ви предложат най-пълноценно емоцията от това да създадете, развиете и доведете до величие поверената ви цивилизация.

    Днес ще ви представя една игра, която според някои попада в “civilization building“ жанра. Моето мнение по въпроса е малко по-различно. Дали тя има нужните качества да плени вашето внимание? Заслужава ли да се представя като “civ” игра? Има ли място на рафта? Ще ви кажа в следващите редове.

Видео - "Стъпка по стъпка" еп. 6 - Quadropolis

Приятно гледане, приятели!

Африканска симфония - Mombasa

От Христо Симеонов

   Противно на обичайния формат на ревютата ми, в днешното ще пропусна увода. Позволявам си го, защото не мисля да ви въвеждам посредством дълги, философски разсъждения за същността на настолните игри, геймърството или да ви посочвам причините любимото ни хоби да заема толкова физическо пространство (кутии ли бяха да ги опишеш?). И всичко това, защото днешното ревю бях ви обещал преди доста време.

    Преди месец (айде месец и половина) започнах едно свое пътешествие сред творчеството на най-проспериращия, според мен, европейски дизайнер на настолни игри – австриецът Александър Пфиста. След като ви казах какво мисля за хитрата “Isle of Skye”, предизвикателната “Port Роyal” и високо оценената “Broom Service”, дойде време да приключа тази своя своеобразна мини-рубрика с едно заглавие, което хем привлича интереса на мнозина от вас, хем ги плаши със своята комплексност. “Mombasa” е игра, която дълго време събира прах на рафта, преди с групата да съберем смелост да посегнем към нея. А дали притесненията ни са били основателни? Към днешна дата казвам - твърдо не!

    Преди сблъсъка ми с “Mombasa” и това ревю Александър Пфиста притежава отлична репутация в моите очи, а игрите му заемат напълно заслужено място в личната ми колекция. Дали това ще се промени? Останете с мен и ще разберете.

Изгубени сред звездите - Warhammer 40k Forbidden Stars

От Христо Симеонов

    Настолните игри са най-бързо развиващата се развлекателна индустрия в последните години. Не вярвате? Звучи ви пресилено? Просто се огледайте около вас. Колко от вашите приятели играят настолни игри? С какви бързи темпове хобито си пробива път до домовете дори и на най-скептичните и отричащи игрите като нещо детско? Само един поглед към организираните събития в хобито, които се проведоха в нашата страна през последните няколко години ще ви убеди в моите думи. Настолните игри преживяват своята „златна ера“ и за нас, всички в хобито, е истинско щастие да бъдем съвременници на тези събития.

    В сърцевината на този бум съвсем естествено е все по-богатият избор от игри, които може да откриете на пазара. От година на година игрите стават все по-интересни, увлекателни, предизвикателни, красиви, абе с две думи: все по-добри! Подобно на редица други развлекателни индустрии, големите издатели на настолни игри започнаха да планират годината си около едно или две ключови заглавия, за които подготвят публиката в продължение на месеци, очаквайки въпросните да се превърнат в тотални хитове, носещи им сериозни финансови постъпления и популярност. Тези игри са събития, изпипани почти до съвършенство заглавия, по които всички ние да губим ума и дума (и няколко десетки банкноти в разнообразни деноминации).

    Днес ще ви говоря за една такава игра, за едно заглавие, което бе може би най-голямото събитие в каталога на маститото студио за настолни игри  „Fantasy Flight Games“ през изминалата 2015 г. Когато новината за предстоящото излизане на “Forbidden Stars” достигна до широката публика, тя  предизвика истинска буря. Цялата общност, посветена в магията на настолните игри, затаи дъх и започна да брои с нетърпение седмиците до излизането на играта. Самият аз бях изключително развълнуван и едвам дочаках пристигането й. От години се говори, че „FFG“ работят по нова "4X" космическа опера. Слуховете упорито твърдяха, че тази игра ще разбие на пух и прах „Twilight Imperium 3“ – грандиозната звездна епопея на студиото, която и до днес остава еталон за епична и величествена настолна игра. Какво се случи, когато най-сетне с треперещи ръце отворих възтежичката кутия на “Forbidden Stars”? “Forbidden Stars” ли е новият крал на епичните настолни епопеи? Четете надолу, за да разберете...

"HASPELKNECHT" - Не толкова страшна, колкото звучи"

от Симеон Генков

    Здравейте, днес ще направя ревю на една много тематична евро игра, която за мен е ”Hidden gem", понеже се съмнявам много хора да са я чували, а именно "Haspelnecht" от "Thoman Spitzer" издадена през 2015-та от "Quined Games" за 2-4 човека.

 Набързо какво представлява играта:

    В "Haspelknecht" вие сте фермер и ще извличате въглища, ще научавате нови технологии, и дори ще плащате данъци. На ваше разположение ще имате работници и ще можете да им възлагате различни задачи. Всичко това ще се развива в продължение на три години. Пролет, лято и есен, когато ще бъдете активни. През зимата ще продавате, складирате и плащате данъци. Всичко това ще правите чрез много интересен механизъм за избор на действия. Играта нетипично за жанра си, има много тематика, ще минавате през всички фази на извличането на въглища в средата на 18 век. Тя е много затегната, ресурсите и възможностите на действие са малко. Като цяло всичко в играта е много напрегнато.

 Компоненти:

   Компонентите са с доста добро качество. Всеки играч получава собствен борд, върху който е разположена фермата му и залежи от въпросните въглища, готови да бъдат изкопани. Играчите получават дискове, с които да отбелязват научените от тях технологии, както и такива, с които да отбелязвате предприетите през играта действия. Всичко това пристига под формата на дърво и плътен картон. Ресурсите са пари, дърва, злато и пшеница. Артът на играта според мен е невероятен, един от най-добрите, които съм виждал. Някои казват, че не им харесва, но аз се влюбих в него и дори той бе една от основните причини да си я закупя.

Класика на месеца за Април: Как се строи средновековен град? – Citadels

от Траян Димитров

С днешната си статия даваме начало на най-новата ни рубрика, наречена лаконично “Класика на месеца” – всеки месец ще избираме по една класическа игра, за която ще подготвяме материали през целия месец – ревюта, упътвания за игра, стратегически гидове и много други. Класиката, която сме избрали да Ви представим за месец Април е Citadels или Цитадели на Fantasy Flight Games.

Българското издание на играта Citadels

Играта от днешното ни ревю доказва, че и престижните награди Spiel des Jahres, присъждани ежегодно от жури от немски критици, за игри с фамилна насоченост и леки правила, също могат да грешат. През далечната вече 2000-на година абстрактната игра Torres печели наградата, когато една сред номинираните игри е именно Citadels на дизайнера Bruno Faidutti. Погледнато 16 години по-късно, няма спор коя е по-утвърдилата се и превърнала се в класика игра, поддържаща своята популярност и до ден днешен.

Citadels е игра с карти, в която всеки от играчите, които могат да бъдат от двама до седем (или осем с експанжъна Dark City) избират роли измежду класически такива за Средновековието (убиец, крадец, крал, архитект и др.) и се стремят да построят своя град от осем обекта (или казано иначе сгради) преди противниците си. Всъщност играта е по-сложна от това, но не с много. Именно в своята простота играта постига най-голямата си победа, но не се подвеждайте – играта е с безупречни механики, полирани до съвършенство. Именно това позволява тя да може да се играе както от начинаещи играчи, така и да продължава да бъде интересна на сериозни геймъри, които иначе не биха били дотолкова привлечени от “gateway” тип игри.

Компоненти

Компонентите на играта (в последното си издание с включения експанжън Dark City) се състоят почти изключително от карти – 18 карти за роли - герои, като във всяка от игрите се избират само 9 от тях, които ще се използват за съответната игра; 80 карти за обекти – 66 от базовата игра и още 14 от Dark City, както и 8 референтни карти за фазите на ходовете. Освен картите играта съдържа и 30 “златни” монети, приличащи на бонбони за смучене, както и една дървена жълта корона, обозначаваща първия играч, който за целите на играта се нарича “крал”.

Компонентите на играта

Ролите в основната играта са: Убиец, Крадец, Магьосник, Крал, Епископ, Търговец, Архитект и Военноначалник, а експанжъна Dark City добавя и още 10 роли: Вещица, Бирник, Мъдрец, Император, Абат, Алхимик, Навигатор, Дипломат, Артист и Кралица. Освен основните действия на взимане на пари или сгради от общия резерв и строене на една сграда, всяка от тези роли позволява изпълнението на характерно за нея действие, например: Убиецът може да назове друга роля, за да я “убие” и играчът, който я е взел да пропусне хода си; Магьосникът пък може да замени произволен брой от картите-сгради в ръката си със същия брой от тестето или от ръката на друг играч, “омагьосвайки” го; Военноначалникът получава по една монета в началото на хода си за всяка военна сграда в своя град и може да унищожи построена сграда в чужд град, плащайки с една монета по-малко от цената й за строене, повеждайки военни действия; Търговецът получава една монета в началото на хода си от проведената търговия плюс още една монета за всеки търговски обект в града си и т.н.

Както можете да усетите по изписаното дотук, уменията на всеки от героите са силно тематични и такова е и усещането от играта като цяло. Артът на картите, макар и вече в по-стар стил, е остарял добре и допринася за общото усещане от играта.

Хартиените градове на чудесата – Quadropolis

от Христо Симеонов

В света на настолните игри има няколко непоклатими институции. Те се извисяват като катедрали – величествени, могъщи и непоклатими. Това са дизайнери и издателства, дали на хобито едни от най-успешните заглавия, превърнали се в класики, в крайъгълни камъни на златната ера на бордовите игри, от която с гордост сме част и ние, геймърите.

Да се пише за издателство от ранга на “Days of Wonder” винаги е предизвикателство. Това е така, защото за тях вече е казано всичко. Техните заглавия са не просто обичани, а обожествявани от милиони геймъри. Днес игри като “Ticket to ride”, “Small world” и “Five Tribes” са еталон за това, как трябва да изглеждат модерните настолни игри и какво ги прави толкова популярни – спиращи дъха визуални шедьоври, с пристрастяващо гениален геймплей, достъпни за малки и големи.

Въпреки непоклатимите си позиции на пазара обаче, “Days of Wonder“ бяха закупени от пробуждащия се гигант в индустрията “Asmodee” преди броени месеци. Новината за тази финансова операция предизвика лавинообразна реакция от страх и паника сред хората в хобито. Геймърите в световен мащаб нададоха вой срещу политиката на окрупняване подета от “Asmodee”, с която те съвсем целенасочено, чрез повсеместна експанзия, се опитват да овладеят максимум от пазара. Милиони в интернет и социалните мрежи пророниха ( преждевременно ) сълзи, за краят на едно от най-обичаните и популярни издателства за настолни игри.

Нож в гърба или пък НЕ? - Game of Thrones: The Board Game (Second Edition)

от Симеон Генков

    Здравейте, ще представя ревю на още една от най-любимите ми игри, като се опитам да се огранича максимално.  “Game of Thrones: The Board Game (Second Edition)” от Christian T. Petersen, издадена през 2011 от “Fantasy Flight Games”, е игра за от 3 до 6 човека.

Набързо, какво представлява играта:

    В „Game of Thrones: Second Edition” вие влизате в ролята на един от домовете във великия сериал “Game of Thrones” , който ако не сте гледали, ви препоръчвам, а книгите - още повече. Та, както и в сериала, вашата основна цел е да станете кралят в „Westeros”. Това няма да е никак лесно обаче, защото целта на другите играчи няма да бъде по-различна от вашата. Вие ще се опитате да постигнете това, комбинирайки дипломация с добра стратегия и тактика при воденето на вашите войски. Разбира се, може да бъдете и диви варвари и да покосявате всичко по пътя си. Играта е разделена на рундове, като всеки рунд има 3 фази. От там ще се разбира, какво ще се случва преди всяко планиране - било то, събиране на армия или продоволствие, или дори наддаване за сферите на влияние, които са от огромно значение. Чрез самото планиране, вие заповядвате скришно от хорските уши, кой-какво да прави на своите верни поданици. А след това всички започват да активират заповедите си. Това всичко събрано на една карта, която не е достатъчно голяма за всички, води до много интересни избори, съюзи, измами и пълно унищожение.

Компоненти:

    Компонентите на играта са страхотни, което се подразбира от факта, че издател е FFG. Бордът на играта е голям и е наслада за очите. Артът по картите за моя радост е чудесен и не е от сериала. Всички токени са от плътен картон. Фигурките са страхотни, пластмасови и боядисани по много елегантен начин. Получавате фигурки за пехотата, кавалерията, обсадни машини и кораби, които макар и да не са много детайлни, вършат чудесна работа. Всичко това е гарнирано с приличен брой карти и много токени.

    Ще спомена нещо набързо и за правилата на “Game of Thrones: The Board Game (Second Edition)”. Правилата на играта не са сложни, но книжката, дело на FFG, е надута с много примери и обемът й създава впечатление за много сложна игра, а това не кореспондира с реалността. Има някои специални и важни правила, но като цяло трудността на самата игра идва от геймплея.

Геймплей:

   Тук не смятам да обяснявам правилата на играта, само ще се плъзна по тях. Основно ще обърна внимание на начина, по който се развива и върви играта. “Game of Thrones: The Board Game (Second Edition) ” се играе максимум в 10 рунда. Във всеки рунд има 3 фази.

    Първа Фаза - Теглене на картите Вестерос:

    Обръщат се карти, които разкриват събития, които се случват. Някои от тези карти предоставят избор на играчите, които са на челно място в някоя от сферите на влияние. Тези карти са много удобни за водене на преговори и съвещания между съюзници, за да се реши кой ще бъде най-удобният за тях избор. Друг вид карти са такива, при които нещо се случва искаш или не - набиране на армия, нападение на диваци, сблъсък на крале или просто нищо. Нападението на диваци е много интересна част  от играта. С течение на времето силата на диваците ще се увеличава, докато карта не бъде изтеглена или просто тяхната сила стане над 9000 (12 всъщност).

    При тяхното нападение всички играчи могат да се организират, за да предотвратят щетите, които предстоят от набезите на диваците. Това обаче води до преговори, които биват последвани от сляпо наддаване, което е едно от моите най-любими неща в тази игра. Целта на играчите е да съберат достатъчно сила (Power), основният ресурс в играта, за да се преборят с диваците. При провал всички губят, а този който е наддал най-малко, губи още повече. При победа обаче този, който е наддал най-много печели еднократен бонус, който се изпълнява веднага.

   Когато има сблъсък на крале е друга основна част от играта, тогава всички играчи започват да наддават за трите сфери на влияние, отново тайно. 

Сферите на влияние са следните:

Видео - "Стъпка по стъпка" еп. 4 - 7 Wonders: Duel

Приятно гледане, приятели!

Да предизвикаш Фортуна - Port Royal

от Христо Симеонов

    Отскоро съм в този "бизнес" с писането на ревюта на настолни игри, но едно нещо несъмнено вече ви е направи впечатление в тях, ако им хвърляте по един, дори и диагонален, поглед (дано да ги четете,де ) - винаги ще откриете по някоя дума за дизайнера на конкретната игра. Дали ще е дума, изречение или цял абзац, обичам да отдавам заслуженото на хората стоящи зад всяко заглавие, което ви представям. Може би тези лирични отклонения в материалите ми не ви допадат, може би ги прескачате с лека ръка. Аз ги определям като резултат от юридическото ми образование, което не ми позволява да не почета подобаващо интелектуалния труд на дизайнера.

    Изхождайки от тази, да я наречем, слабост  на ревютата, които ви представям, реших този път да стигна още по-далеч ( как беше : приемам предизвикателството ).  Реших, воден от най-чисти чувства, в поредица от няколко материала, които ще публикувам през идните седмици, да ви представя игри, дело на един млад и многообещаваш австрийски дизайнер. Казвам млад, но това се отнася само за възрастта му. Без никакво съмнение, той е вече утвърдено име в индустрията. Моята първа среща с негова игра бе през миналия декември и бих я определил като абсолютно случайна. От тогава минаха четири месеца, а аз успях да изиграя почти всичко създадено от него. Името на този дизайнер е Александър Пфистa ( Alexander Pfister ). 

Предполагам, че на повечето от вас това име говори нещо. Разпознавате хер Пфистaa като едната половинка от дизайнерското дуо стоящо зад „Broom Service“ ( нов поглед върху класическата игра “Witch’s Brew”) - миналогодишния победител в категорията „Игри за напреднали“ на  „Spiel des Jahres“ ( може би най-престижните европейски награди в хобито ). Освен с „Broom Service“ обаче, още няколко заглавия на Пфистa, които бяха приети много добре и от геймърите и от критиците, белязаха миналата година.

    Играта, която избрах за начало на моя преглед върху творчеството на може би най-прогресивно развиващия се европейски дизайнер,  е “Port Royal”. Не, тово не беше първата игра на Пфиста, която играх. Но от неговите определено е най-леката до която съм се докосвал към момента. “Port Royal” е игра, която може да се изиграе за 15 минути. Бих определил геймплея като елементарен, но заразител. Това се дължи на основната механика в играта, която авторитетния портал "Boardgamegeek" отбелязва като “press your luck”. Аз ще наричам механиката „да ти стиска“ ( или „да имаш топки“...ако не ви е много вулгарно). Ако ви стиска и на вас, четете надолу.

Малкият свят Small World – как да го завладеем? …и най-добрите разширения за него

от Траян Димитров

Неотдавна навлязох в хобито на настолните игри и започнах своята лична колекция от игри. Играта от днешното ревю е изключително специална за мен, тъй като това е именно първата игра в моята колекция и бих казал, че тя би била страхотна първа игра в колекцията на всеки нов геймър на настолни игри.

Small World e фентъзи бордова игра от 2009-та година от белгийския дизайнер Philippe Keyaerts на Days of Wonder. В играта поемате контрол над типична фентъзи раса – джуджета, елфи, тролове, великани... и се стремите да контролирате възможно най-много територии на картата на малкия свят, които от своя страна ви носят монети – точките за победа и валутата в играта. Основни механики в играта са контрол на територии и променливи сили на играчите.

Компоненти на играта

Играта съдържа много от типичните компоненти на всяка една военна игра – борд, играещ ролята на бойно поле; токени, съответстващи на бойните ви единици; комбинация от специално умение и умение на расата, разположена пред всеки от играчите; пари, отговарящи на точките за победа, както и едно зарче, което напомня на всеки, който не го бива със заровете (като мен), че има и доза късмет в играта.

Римска ваканция - Deus

от Христо Симеонов

    Средата на месец март  бележи началото на сезона на най-дългоочаваните събития в света на настолните игри – големите панаири и изложения. За по-новите хора в хобито ще кажа, че това е времето когато започват масово да излизат новите заглавия. Първите месеци на годината са по-слабички от към нови заглавия, но след месец март-април ( който също са по скоро презентационни относно това което предстои до края на годината ) индустрията плавно включва на пълна пара и големите компания започват да бълват обещаните и очаквани от милиони продукти. Кулминация на всяка една година в настолните игри е големия панаир в Есен, Германия (Internationale Spieltage SPIEL).

    Голяма част от хитовете заглавия, които излизат всяка година, са известни месеци преди това и се чакат със затаен дъх ( затова основна вина имат колегите занимаващи се с ревюта и презентации на настолни игри ). И все пак, всяко голямо изложение е съпроводено от няколко скрити диаманта, които се появяват от никъде и грабват вниманието на публиката и критиците. Днес ще говоря за едно от тези неочаквани съкровища, а именно за играта “Deus” издадена от Pearl Games, която предизвика истински фурор на Essen Spiel 2014.

Pax Romana 

„Deus” , дело на известния дизайнер Себастиан Дюжарден, е игра за два до четирима души, която най-общо бих определил като игра с карти, съдържаща разнообразни механики. В играта всеки един от играчите поема ролята на римски пълководец, който се опитва да колонизира новооткрита територия, спечелвайки слава и злато за себе си и семейството си. Новите земи са изпъстрени с разнообразен ландшафт ( включително варварски селища ) и заселването им, съпроводено с изграждане на градове е основната задача в играта. Всеки ход в "Deus" ви предлага избор между едно от две действия – да построят нова сграда към един от нововъзникващите градове или да потърсят помощта на боговете.

Копането му е майката - Terra Mystica

от Симеон Генков

    "Terra Mystica" от Jens Drögemüller и Helge Ostertag е игра за от 2 до 5 човека, издадена през 2012. Играта спечели един куп награди, а аз лично обожавам и смятам много общо да ви я представя -"Как, Какво и Защо". Играта може и да се играе онлайн в www.snellman.net този сайт е доста активен, освен това има и AI срещу което ще можете да се тренирате.

Набързо какво представлява играта

    “Terra Mystica” е нещо като пасивно-агресивна война,представете си Студената война, само че в един мистичен свят изпълнен с повече от дузина раси, всяка със своите си плюсове и минуси. Фракциите в земята на “Terra Mystica” са цели двадесет, включвайки и продължението на играта “Terra Mystica: Fire & Ice” (без него те са четиринадесет), което хич не е малко само по себе си. Всяка фракция бива коренно различна от другата и предоставя различен вид игра. "Terra Mystica" сама по себе си е тежка „euro” игра в която най-ефективният строител  ще спечели. Подобно на повечето “euro” игри обаче (както и в Студената война, спомената по-горе) има много фактори, които ще попречат на ефективността на фракциите. Те ще си пречат като си превземат територии, използват магии, надпреварват се по пътищата на четирите различни култа, водят ожесточени битки за ресурси , божи услуги и какво ли още не. 

Видео - "Стъпка по стъпка" еп. 3 - Imperial Settlers

Приятно гледане, приятели!

Codenames – наистина ли е толкова добра?

от Траян Димитров

Съдържание на кутията

Дизайнерът на игри Влаада Хватил е отговорен за създаването на редица изключително силни заглавия през годините от 2002-ра до сега. Игрите, с които е популярен са изключително разнообразни - тежки евро-игри с поставянето на работници (Dungeon Lords, Dungeon Petz) или на основата на развитието на цивилизации (Through the Ages: A Story of Civilization), изключително тематични и тежки стратегически игри (Mage Knight), абстрактни игри (Tash-Kalar: Arena of Legends) или просто необуздана лудост и непринуден хумор в кутия (Galaxy Trucker). Дали обаче е успял да постигне същия сензационен резултат и с игра, спадаща към един от по-леките жанрове – парти игрите?

Краткият отговор – да! Но нека първо да научим малко повече за Codenames...

Codenames е парти игра, издадена през септември 2015-та, за двама до осем играчи с около 15 минути игрово време, или поне така пише на кутията. В действителност играта може да се играе от неограничен брой хора, били те и повече от осем, и е дотолкова пристрастяваща, че може да отнеме цялата ви бордова вечер с безброй преигравания, както неведнъж е правила с нашата група.