Вероятно най-елементарното
обяснение на една настолна игра се съдържа в простичкия израз „игра на
асоциации“. Две думи, казващи толкова много...и същевременно ужасно малко. Защото под
термина „асоциации“ могат да попаднат ужасно много неща – текст, изображения,
звуци, популярна култура и прочие. А и самите вариации на „игра“ с подобно
съдържание не са малко – отгатни думата ; открий скритото послание ; скрий се от останалите играчи ; обърка останалите играчи и прочие.
Едно обаче не може да се отрече –
всички ние познаваме „игрите на асоциации“ от най-ранна възраст и колкото и да
се издигаме в „геймърската“ си култура, вкусове и предпочитания, винаги се
връщаме към тях, ако не с охота и желание, то поне с любопитство, търсейки
отговор на въпроса : „какво пък още може да се измисли в този жанр ?“.
Изхождайки от това питане и аз самия попаднах на “Decrypto”. Любопитствайки какво пък толкова ново може да се измисли в жанра (
особено след световния успех на феномена “Codenames” ). С риск да ви разваля финала на това ревю – явно може да се открие
доста.
„Енигма“ ми го говори
Картите с думи са повече от прилично количество |
“Decrypto” e настолна, „парти“ игра с асоциации и дедукция за трима до осем души, ала може спокойно да
бъде играна и от неограничен брой играчи, стига мястото да го позволява. Дизайнер
на играта е Thomas Dagenais-Lesperance, който е едно от най-интересните имена сред младите
дизайнери в хобито. Издатели са Le Scorpion Masque.
Подобно на 99% ( 1% е за
статистическа грешка ) от игрите в категорията „парти“, “Decrypto” няма ясно изразена и дълбока тема. Играчите се разделят на два отбора,
представляващи враждуващи шпионски организации ( познато, нали ), игрово
представени като „бял“ и „черен“ отбор. Всеки отбор получава четири думи
изписани върху карти, с които се запознава преди началото на играта. Основната
цел е играчите от един отбор успешно да отгатват трицифрени кодове съдържащи
тяхните думи, без противниковия отбор да успее да ги „прихване“.
Чете се...нали ? |
Преди да продължа с геймплея и
целта в “Decrypto”, искам да се спра на компонентите в играта. Те не са никак
много – две тестета с карти ( "думи" и "кодове" ), два борда/паравана за всеки
отбор, пясъчен часовник ( стандартен „уред“ за подобен тип игри ) и шепа
токени. Става ви ясно, че няма нищо зашеметяващо сред компонентите, но
цялостното им визуално оформление е най-вълнуващия елемент в тях. Самата кутия
на “Decrypto” е оформена като кодираща машина от разгара на Студената
война. Картите с кодове са в квадратна форма и са оформени като дискети ( това
вероятно не говори нищо за мнозина от вас, деца ). Бордовете/Паравани са двата
отбора са оформени като секция от екрани на първите компютри и основното им
предназначение да държат картите ви с думи, поставени зад специални
пластмасови прозорчета. Последното пък е нужно, защото самите карти с думи,
макар и лишени от спиращи дъха изображения са изписани с множество символи,
които се четата най-ясно именно зад
тези прозорчета. Абе, всичко в тези компоненти крещи „ТЕМА“ ! Естествено, това не е достатъчно “Decrypto” да се превърне в тематична игра, но цялата тази „заигравка“ е страшно
симпатична и хваща окото, което е голям плюс за играта.
Да се върнем обаче към геймплея и
по-специално - за какво се борите в “Decrypto”. Играта може да приключи при два
сценария – един от двата отбора да успея на два пъти да „прихване“ ( познае )
картата "код" на опонентите си или ако играчите от един отбор на два пъти не
успеят да разкрият картата "код" изтеглена от техен съотборник. Звучи объркващо
нали ? Всъщност не е толкова страшно...само звучи странно на първо четене.
Шпионски игри
Готините паравани правят всичко четливо |
Ако трябва да изходя от опита си
с “Decrypto”, това е една от най-трудно разбираемите „парти“ игри.
Затова и горещо ви препоръчвам да разиграете един ход, вместо да се мъчите да
обяснявате правилата. Проблема идва от там, че макар и "игра на асоциации",
картите с думи нямат никакво значение за крайния изход от играта. Или поне не e важно да отгатнете тези на опонента си, за да победите. А пък вашите си ги
знаете от самото начало. Така че къде идва уловката ?
На няколко пъти вече споменах
картите с кодове, но не съм обяснил какво представляват те. Върху тях има
комбинация от три числа, която представлява комбинация от вашите четири думи (
например 1-2-3 или 3-4-1, или 2-3-4 и т.н. ). Целта на играта е разшифровате
именно тази комбинация.
Код : Огре, Вулкан, Тексас...няма много смисъл, ама така е при шпионите |
Макар да звучи простичко,
геймплея на “Decrypto” е дяволски елементарен и пристрастяващо забавен. Всеки
рунд двата отбора излъчват по един криптоаналитик,
който за по-кратко ще наричам „капитан“. По ред, първо белия после черния
„капитан“ тегли по една карта „код“, която само той знае. След което белия
„капитан“ съчинява три асоциации ( подсказки ) за всяка една от думите, записва
ги на специален лист ( такива пристигат в комплекта на играта ), като спазва
подредбата на думите в кода и ги прочита на двата отбора. След известен период
на дебат първо "черния" отбор има право да отгатне кода – да свърже асоциациите
казани от противниковия „капитан“ с тайните думи на противниковия отбор. Ако
познаят кодът, печелят точка. Две точки и печелят играта. След което и отборът
на „капитана“ даващ асоциациите има право на предположение. Ако сбъркат
подредбата на кода, губят точка. Две грешки и губят играта.
Стилните карти с кодове |
Естествено, ще кажете вие, как
може да свържете асоциациите и думите. Ами с внимателно анализиране и записване
на информацията. Защото всяка дадена асоциация се записва на персоналния
отборен лист в графата за дадената дума след като „капитана“ разкрие точния
код. Така след няколко рунда асоциации, като например, „синьо“, „рея“ и „птици“
ще ви дадат информация, че вероятно за тях се крие думата „небе“. И когато нещо
свързано с „небе“ излезе като асоциаци от противниковия „капитан“, вие ще
знаете под кой номер е то в кода.
Пада си писане в играта |
Напълно съм наясно, че звучи
объркващо...и вероятно не съм успял да ви обясня играта. Но повярвайте ми –
простичко е ! Искате да давате асоциации насочващи вашите съотборници към
дадена комбинация ( код ) от думи, които те знаят и виждат пред себе си, но да
не им е прекалено лесно, за да не успее да ви „прихване“ противника.
И тук някъде идва дедуктивния
елемент в “Decrypto”. А и забавата. Цялото това „надлъгване“ в търсен на
„най-правилната“ асоциация е изключително забавно и вълнуващо. Именно то
превръща “Decrypto” в доста интересно отборно предизвикателство, което ще ви
изненада с лекотата си и забавата.
„Парти“ за умници
Играх за първи път “Decrypto” в края на февруари, на Настолен град 2019 ( ако не знаете нищо за Настолен
град...shame on you и цъкнете на линка, за следващото издание ! ), а пиша това ревю в средата (
края ) на август. В промеждутъка от близо шест месеца между тези събития, с играта се случиха
няколко важни неща. Първо, “Decrypto” стабилно застана на втората позиция в класацията за „парти“
игри на сайта BoardGameGeek. И второ, родните издатели от „Фантасмагория“ преведоха
играта на български и вече може да я откриете и на родния пазар. Адмирации за
последното.
Постиженията на “Decrypto” наистина са напълно заслужени и аз няма как да пропусна да ви препоръчам играта,
ако търсите добро „парти“ заглавие за вашата групичка от настолни играчи.
Предизвикателна, забавна и завладяваща са определения, които отлично пасват на играта.
Но имайте едно наум. Подобно на "Codenames", “Decrypto” може да не е по вкуса на всеки. Голяма част от играта преминава в мълчание и тихичко обсъждане. Това вероятно не е
идеалната представа за „парти“ забавление за мнозина от вас. Ако обаче обичате „игрите
с асоциации“, в които трябва да вложите мисъл - “Decrypto” е отличната игра за вас.
Препоръчвам задължително за :
1. Любители на парти игри
2. Ако си търсите разнообразие от Codenames
3. Когато искате да тествате богата си обща култура
Оценка :
Визуално оформление и компоненти : 5 / 6
Геймплей : 6 / 6
Преиграваемост : 6 / 6
Крайна оценка : 6 / 6
Няма коментари:
Публикуване на коментар