Неволи с камили - Through the Desert

от Христо Симеонов

Много често ме критикуват, че давам прекалено завишени оценки в свойте ревюта. Рядко съм оценявал ниско ( а си трябвало ) и винаги съм се стремял да намеря нещичко, заради което да препоръчам дадена игра, макар то определено да не е иновативно, забавно и вълнуващо нито като механика, нито като тема.

   Няма да споря с критиците си. Но защо все пак ви разказвам всичко това ? Защото в днешното ревю реших да отида още по-далеч и да започна неща в обратен ред.  “Through the Desert”  е отлична игра и без никакво замисляне ще и поставя пълен набор от шестици, а именно - една за визия, една за геймплей и една за преиграваемост. Готово. На секундата може да спрете да четете ревюто и да се насочите към нещо друго.

    Избързах с оценката обаче, защото този път ще предприема друг подход в представянето на играта. В следващите редове ще се опитам да ви убедя, защо е абсолютно задължително да играете поне веднъж в живота си “Through the Desert” и защо ви гарантирам, че ще ви хареса. Гмуркам се смело в тази нелека задача.

Война и мир...и мекове – Scythe

от Христо Симеонов

    Ако имам някакъв грях към хобито до момента, то той е, че се забавих прекалено дълго с това ревю. Имах си обаче причина - исках да бъда безкрайно обективен. Нещо повече – след първата ми среща със „Scythe“, играта далеч не ми хареса. Стори ми се откровено небалансирана, събрала куп странни геймплей решения. Не можех обаче да заложа репутацията си ( излишна минутка за надуване ) и да критикувам играта без да съм и отделил повечко игрово време. И така се минаха близо осем месеца и прилична бройка сесии на “Scythe” зад гърба ми, преди да седна и да се опитам да ви споделя какво мисля за играта.

    Има и нещо хубаво в цялата история. “Scythe” без никакво съмнение бе най-популярното заглавие за изминалата година, така че определено не ми е нужен увод, с който да се опитвам да ви въвеждам в това ревю. Ще говоря за “Scythe”. Ще ви споделя какво мисля за “Scythe”. Ако искате да го чуете, то ще го намерите в следващите редове. Без повече да протаквам, сипвам дизел в мека и поемаме през необятната източноевропейска шир.

Годината на мечката – Barenpark

от Христо Симеонов

    Като казаха „леки, семейни настолни игри“, та цяла година. Кротко, спокойно като тих и напоителен есенен дъжд, започвайки от началото на година, буквално ни удави от заглавия в тази категория. То не бяха пици, молове за приключенци, зарове с променящи се страни, търговци на подправки, древноегипетски архитекти, изгубени градове и прочие. Толкова много теми, толкова много игри и всички обединени под един знаменател – лек, елементарен, но заразителен геймплей, който ви кара да ги играете до полуда. Започнах чак да си мечтая, за нещо по-геймърско, което поради мащаба си да слиза от рафта и да каца на игралната маса веднъж на шестмесечие...

   И в това ревю обаче ще си говорим за „семейна игра“. Понеже наскоро бе определен тазгодишния победител в престижните награда "Spiel des Jahres", реших от рано да ви запозная с бъдещия такъв – точно толкова ми хареса играта, за която ще ви говоря в следващите редове. Рядко правя толкова силни констатации още от увода на ревютата си ( защото може да загубите интерес да ги четете докрай...ако ги четете де ), но „Barenpark“ категорично заема върха на „семейните“ игри появили се от началото на годината ! И веднага ще ви кажа защо.

Универсалната формула на справедливостта – New York Slice

от Христо Симеонов

    Когато попаднах на тази игра, на секундата се пренесох мислено в студентските си години и по-точно, тези прекарани в юридическия факултет. През дългия курс на обучение, студентите по „Право“ най-често търсят отговор на въпроса „Какво е справедливост ?“ и „ „Как да я постигнем ?“. Без никакво съмнение, фундаментални въпроси, които вълнуват младите, амбициозни умове на студентите, но уви, много рядко се намира преподавател, който да си позволи да говори за справедливостта извън захаросаните понятия, познати от учебниците.

    Играейки „New York Slice” се сетих за един такъв преподавател. Имах честта, той да води две от дисциплините, които изучавах. Няма да споменавам името му, но ако чете това ревю, се надявам да се усмихне и да си каже : „ АБЕ ИМАЛО Е СМИСЪЛ ВСИЧКО ДЕТО ГО ГОВОРИХ НА ТИЯ ДЕЦА!“.

    Въпросният уважаван от мен преподавател в рамките на серия от упражнения ни беше поставил една задача, с която да изследваме справедливостта. Тя звучи като притча или приказка.

    Трима разбойници извършили мащабен обир, отмъквайки цялата кралска съкровищница, барабар с държавната хазна, скъпоценните накити на кралицата и самата кралска корона. Замъкнали тоновете имане ( не се казва как ) в дълбока и тъмна пещера и седнали да го делят. Съкровището обаче не можело да се оцени. Как да съпоставиш короната или скиптъра на краля със сандъци със злато ? Как да изброиш стотиците хиляди златни монети ? Блъска ли си главата тримата разбойници, мислили начини, чудели се. Всеки един от тях предлагал „справедлива“, в неговите очи разбира се, подялба, която другите начаса отхвърляли. И така стигаме до въпроса : как да разделим съкровището, за да бъде справедливо ?

    Не се бойте, в следващите редове няма да ви говоря със сложни юридически термини, да ви цитирам латински сентенции на мъдри римски юристи и да ви обсипвам с алинеи и параграфи. Играта, която ви представям, съдържа в себе си есенция, която смея да нарека „универсалната формула на справедливостта“. Без повече да разтягам локуми, поставяйки това заглавие като лайтмотив на цялото ревю ( благодарение на вас, неназовани преподавателю...), ето за какво иде реч.

Ковачница за зарове – Dice Forge

от Христо Симеонов

    Да си дизайнер на настолни игри не е никак лесна работа. Особено в този своеобразен „златен век“, който преживява нашето любимо хоби. Пазара буквално бива заливан от стотици нови заглавия всеки месец и поредния клонинг на „Magic“ или поредното сухо „евро“ с поставяне на работници няма да ти спечели място край масата с големите хитове. Създаването на иновативни и оригинални геймплей механики започва да се превръща все повече в непосилна задача.

    Ала времето когато оригиналните идея ще напуснат настолните игри изглежда все още далеч. След като миналата година станахме свидетели на първата игра, в която сами сглобявате картите, с които играете ("Mystic Vale"), то тази година дойде ред на заровете. Всъщност, зарове, със сменящи се според предпочитанията на играчите страни или казано иначе „ изработване на собствени зарове по време на игра“ не е нова идея. През 2014г. “Rattlebones“, малка и хитра играчка, ни представи подобна механика, на зарове с възможност за променяне на страните. Уви, тя не получи нужното внимание и като че идеята за персонифициращи се зарове беше забравена. Забравена, но явно не и погребана, защото още миналата година беше обявено иновативното заглавие “Dice Forge”, което щеше да заложи на подобна механика, с чиято помощ играчите сами щяха да си „коват“ заровете. Естествено "Dice Forge" се превърна е едно от най-очакваните заглавия тази година и след като само преди броени дни неговия дебют най-накрая стана факт, бързам да ви споделя своето мнение за играта.

Одисеята на подправките – Century : Spice Road

от Христо Симеонов

    Търговията с подправки е основен двигател на прогреса на човешката цивилизация още от дълбока античност,та до Модерната епоха. Стотици хиляди кервани и търговски баржи, натоварени с ароматни и безценни купчини изсушени билки кръстосвали планини, пустини и морета. Неуморният труд, несъкрушимата амбиция и жаждата към прогрес на всички замесени с търговията с подправки водят до едни от най-ключовите открития в човешката история. Подправките са горивото, което разпалва епохата на Великите географски открития и са в основата на света, в който живеем днес.

    Естествено настолните игри нямаше как да подминат такава благодатна тема. Игрите с тема „търговия с ценни стоки“ с лопата да ги ринеш и вероятно ви е омръзнало от тях. Защо тогава ви занимавам с поредната такава ? Защото  в последните седмици заглавието заемащо централна роля в това ревю, циркулира из геймърските среди и буквално със щурм превзема върховете. Наричат “Century : Spice Road”- „убиецът на Splendor”. Доста сериозно твърдение, предвид популярността на последната. Дали има резон в това твърдение смятам да ви разкрия в средващите редове.

Бягство от тестето или как се кове една пленяваща концепция - Unlock!

oт Христо Симеонов

    Време беше и аз да хвана влака. Не, не този за морето. Уви, лятото е още далеч. Говоря ви за „ескейп“ стаите и цялата врява покрай тях. В последните години те се превърнаха в изискано забавление за млади и стари нърдове, което пък доведе до същински „стаен бейби бум“. Из китната ни родина се нароиха безчет „ескейп“ местенца, с разнообразно качество вариращо от „невероятно изживяване“ до „ върнете ми парите“.

    С риск да ви разочаровам, в това ревю няма да ви представям „ескейп“ стая, а настолна игра вдъхновена от последните. Тя не е първата и вероятно няма да е последната с подобна идея. Две неща ме заинтригуваха около играта. Първото бе чудесният й прием – престижната награда „Златно асо“ от Международният фестивал за игри във Кан през февруари. Второто е, че тя е дело на французите от „Space Cowboys“, едни от най-продуктивните хитмейкъри (любима дума ) в хобито в последните години, стоящи зад игри като "Splendor", "Elysium" и "T.I.M.E. Stories". Да прекрачим обаче сред влудяващите лабиринти и да видим доближава ли се играта до преживяването наречено „ескейп стая“.

Няма нищо по-лошо от лошото време – Robinson Crusoe : Adventures on the Cursed Island ( Second Edition )

от Христо Симеонов 

    Да говориш за игра, която няма нужда от представяне си има както положителни, така и отрицателни моменти. Едва ли има геймър, попаднал дълбоко в нашето чудесно хоби, който да не е чувал за „най-трудната кооперативна игра на пазара“. Така най-често описват „Robinson Crusoe : Adventures on the Cursed Island”. Играта е изумително тематично приключение, което ви запраща на самотен остров, където вместо да се наслаждавате на усмихнатото слънце с коктейл в ръка, разнообразни изпитания се опитват да ви вгорчат живота. През диви животни, пирати и канибали, та чак до нестабилните климатични особеностти на тропиците ( за времето ще си говорим много ) – вие и вашите приятели сте на ръба на оцеляването във всеки един момент от престоя ви на острова.

    „Robinson Crusoe : Adventures on the Cursed Island” е изключително добре позната и отлично приета сред геймърите игра ( номер двадесет в класацията на "BGG" ). Защо тогава ви занимавам с това ревю ? Ами защото в края на миналата година на пазара се появи така дълго очакваната нова версия на играта. Какви са промените и какво ново да очаквате, ще ви споделя в средващите редове.

Принцът на крадците – Among Thieves

от Христо Симеонов

    Да живее „Кикстартър“ ! Този възглас също би бил удачен за заглавие на това ревю. В последните години платформата за финансиране на креативни проекти е основната причина за реализирането на толкова много хубави неща в хобито.  Най-голямата сила на „Кикстартър“ е неговата същност - това сме всички ние, геймърите, които определяме посоката на настолните игри, определяме това, което искаме да играем.

    А най-хубавото, което предизвика и цялата тази излишна патетика по-горе е, че финансовата платформа работи успешно и за първите родни стъпки в света на модерните дизайнерски настолни игри. „Among Thieves“ не е първото и надявам се няма да е и последното успешно финансирано през „Кикстартър“ заглавие, дело на изцяло български екип. Играта се появи в широко разпространение в средата на януари и бързам да ви кажа какво да очаквате от нея.

Чудесата на света – The Voyages of Marco Polo

от Христо Симеонов

    Търговец, пътешественик и приключенец. Човек дал огромен тласък на картографията. Вдъхновил с пътешествията си десетки бъдещи изследователи, сред които и самия Христофор Колумб. Запознал за първи път европейците с богатсвото и мощта на Китай, с чудесата на Пекин, с Цейлон и Япония.

    Животът и делото на венецианецът Марко Поло е един от ключовите моменти в историята на Европа, на ръба на Тъмните векове и вдъхновяващия Ренесанс. Марко, заедно с чичо си Матео и баща си Николо предприема вълнуващо пътешествие, продължило двадесет и четири години, в което изследва непознати земи, търгува с неизвестни народи и достига дори до двора на могъщия Кублай хан,внук на Чингиз хан и последния от великите хагани на Монголската империя. След завръщането си, големият пътешествик описва свойте пътешествия и те попадат в книга озаглавена „Милионът“ или „Пътешествията на Марко Поло“, чийто автор е известния средновековен писател Рустичело да Пиза, с който Марко дели килия в генуезки затвор.

    Много от разказаното от Марко Поло и записано от Да Пиза и до днес поражда спорове относно достоверността си. Една от големите загадки свързана с пътешественика е и рождената му дата и място, като за последното спорят цели три града – Венеция, Константинопол и малкия далматински остров Корчула. Ако фактите около рождението на Марко Поло не са напълно установени, то смъртта му категорично отнасяме към датата 08.01.1324г. И след като успокоих историкът в себе си, нека си поговорим за една вълнуваща игра появила се на пазара преди няколко години. С нея смятам да почета паметта на великият пътешествник.

Екшън по чешки – Adrenaline

от Христо Симеонов

    Чехия или както се именува официално, Чешката република, е държава в Централна  Европа известна с богатото си историческо наследство, прелестната си природа, още по-прелестните си граждани от женски пол ( особено популярни по нашите географски ширини през годините на „Развитият социализЪм“ ) и с едни от най-добрите марки бира в света.

    В последните няколко години към портфолиото на тази симпатична страна се прибави и званието на „ автори на едни от най-добрите настолни игри“. Това се дължи на една компания, която нито е най-голямата, нито най-богатата в бранша и има навика общо взето всяка година да пуска на пазара точно една игра. Но пък каква игра ! Само един бърз поглед върху каталогът на "Czech Games Edition" ( CGE ) е достатъчен да ви убеди в правотата на думите ми – хит след хит и неминуемо присъствие в топ листите за настолни игри в последните години.

    Стана си традиция, всяко ново заглавие на "CGE", да е събитие, съпроводено както с много очакване, така и с много въпросителни. Защото никога не знаете какво да очаквате от „чехите“. Обичайно те се движат по тънката граница разделяща леките "евро" игри от тежките им събратя, ала в каталога им ще откриете още както парти заглавия ( как да не кажеш нещо за "Codenames" ), така и откровени "ameritrash" безумия ( "Galaxy Trucker" ). Тази година "CGE" решиха да вдигнат неимоверно високо летвата на очакванията към себе си, обявявайки, че готвят „first person shooter“ настолна игра – нещо начувано до този момент в хобито. Играта най-после е при нас, дори може да откриете кратко видео с правилата й в "Youtube" каналът на BoarDDelights.  Напълно в редът на нещата, в следващите редове е време да ви кажа какво мисля за нея.

Вечните евъргрийни – Pandemic : Reign of Cthulhu

от Христо Симеонов

    Точно преди година реших, че съм приключил. Не вярвах, че някога отново ще посегна към тази игра. След невероятно преживяване, което ми поднесе „Pandemic: Legacy“, нямаше какво да ме върне към оригиналната игра. Тя бе напълно изчерпана за мен.

    Не защото „Pandemic“ е лоша игра... просто „Legacy“-то е изключително преживяване. Това, което ви очаква в кутията, не е за изпускане. Правилата на оригиналната игра, миксирани с „Legacy“ системата на Роб Давьо и към всичко това щипка ролеви елементи...всъщност вероятно знаете крайния резултат – моят избор за игра на 2015г. и заглавие, което не спирам да ви препоръчвам вече цяла година.

    „Z-man Games“ обаче решиха да направят всичко нужно, за да ме опровергаят. Направо си ме предизвикаха тия хора. Приемам го лично. „Ицо, беше решил да не играеш повече „Pandemic“ ? Ето ти две нови игри в сагата... този път с щипка свежест в темата.“. Нямаше как да не откликна. И докато „Pandemic: Iberia” все още пътува някъде из Европа към мен, то “Reign of Chtulhu“ вече е тук и в това ревю ще ви споделя какво мисля за нея. Най-важният въпрос ли ? Заслужава ли си играта или "Z-man Games" просто изцеждат и последната капка от франчайза.

Червена Земя - Terraforming Mars

от Христо Симеонов

    Марс. Новата мечта на Земята.

    Така може да определим лайтмотива на наближаващата към края си 2016г. Светът със затаен дъх чете, слуша и подлага на оспорвани дискусии всичко, което се появи по темата. Ще успеем ли да достигнем до Червената планета и ще се превърне ли тя в нов дом за човечеството е въпрос, който вълнува всички...освен българските политици, които продължават да ни плашат с Октомврийската революция и да вадят „комунисти“ от всеки покрит с паяжина ъгъл.

    Настолните игри, като културно течение развиващо се със скоростта на влакче на ужасите, нямаше как да останат настрана от цялата мечта за Марс. Достигането на Червената планета и първите стъпки на човечеството на нея са без никакво съмнение темата на годината и в нашето любимо хоби. Три амбициозни заглавия са дали заявка да ни предложат най-доброто забавление и да спечелят сърцата на геймърите по света.

    В днешното ревю ще ви срещна с първото от тях. “Terraforming Mars” бе най-малко очакваната игра на марсианска тематика тази година.  Предварителните очаквания към играта бяха много ниски и се смяташе, че тя само ще подготви почвата за излизането на следващите заглавия, сред които безспорно се откроява прочита на „Portal Games“ върху идеята за колонизирането на Марс. Какъв обаче се оказа крайният резултат – ще ви кажа в следващите редове.

Долината на иноваторството – Mystic Vale

от Христо Симеонов

    В седмиците след тазгодишният „Essen Spiel“, където отново станахме свидетели на счупени рекорди по участващи изложители и по посещаемост, имах удоволствието да си поговоря с колега ( присъствал на изложението ) за бъдещето на настолните игри. Хобито безспорно преживява най-бляскавите си години, своеобразен Златен век на Три морета. Но това вече не изненадва никого.

     По-интересен за мен е въпросът, какво предстои, какво бъдеще дебне настолните игри зад ъгъла. Като дългогодишен геймър, закърмен с изглеждащите вече древни конзоли  „Nintendo“, „SEGA“ от началото на 90-те години на XX век, както и с култовите „386“ и „486“ персонални компютри ( цифрите са съкращения на модели микропроцесори на „Intel“...за децата го пиша това ), не мога да не изразя опасенията си, че настолните игри постепенно залитват по наклонената плоскост на своите видео събратя, които в наши дни предлагат повече шаренийка и елементарни геймплей опции, отколкото богата атмосфера, оригинални механики и епични сценарий ( достоен за епос на Ридли Скот ) – отличителните черти на техните предци. С разрастването на нашето хобито до немислими само до преди няколко години пропорции, с навлизането на стотици нови хора, които откриват за първи път настолните игри и с все по-впечатляващия възход на платформи за финансиране като “Kickstarter”, може би не сме далече от времето, когато настолните игри ще се правят на конвейер, без да се търси свежест и иновативност, а само бърза, гарантирана и максимално голяма печалба.

    Ще спра дотук обаче. Дадох ви повод за размисъл.  В днешното ревю ще представя една игра, която дойде точно навреме, за да ме откъсне от черните мисли, които споделих в горният пасаж. Нейната основна механика е без никакво съмнение е най-оригиналналното и иновативно предложения тази година.

Домът на злото – Betrayal at House on the Hill

от Христо Симеонов

    Ще пропусна увода днес. Мислeх си, да ви говоря за хорър жанра – неговите възходи и падания. Но май е по-добре да минем директно на темата.

   Само след два дни е Хелоуин или както е по-политически коректно да го наричаме - денят на Вси светии ( по католическата традиция ). Като следствие от модерните културния влияния, макар и отричан и у нас този ден започва да се настаня като празник...или поне някакъв повод. В нощта на 31-ви октомври улиците ще се напълнят с причудливо маскирани люде, които ще се насочат към предварително избрани локации, за да празнуват Хелоуин.

    Настолните игри са изключително сполучлив начин да отбележите Хелоуин. Те създават чудна, магическа атмосфера, която напълно гореспондира с празника, чийто корени откриваме в древните езически ритуали.

   В днешното ревю ще ви представя една игра, която съдържа всичко което ви е нужно за Хелоуин парти с настолни игри. И макар да не блести с гениални механики и да има немалко проблеми, за мен това е най-тематичното хелоуин предложение. Нека да влезнем заедно в прокълнатата къща на хълма...какво ли ни чака вътре...а дали ще я напуснем някога.

Зимата на нашите мъртви – Dead of Winter

от Христо Симеонов

    Ах, зомбита – тази вечна любов на поп-културата. Тонове хартия, стотици линейни метри филмова лента и няколко склада пълни с кутии няма да са ви достатъчни, за да поберат всички реинкарнации на „любимите“ ни живи мъртъвци в художествената литература, киното и настолните игри.

    Зомбитата са тема, която винаги е обсебвала човешкото въображение и го е стимулирала да работи трескаво. През темите за живота след смъртта, за възмездието и завръщането или като безупречна метафора на модерното общество, възкръсналите мъртъвци са послужили на безброй на брой знайни и незнайни творци да се обърнат към широката публика.

    Четейки тези редове сигурно вече сте се отегчили, защо подозирате, че предстои да ви представя игра със зомбита. В нашето чудесно хоби, заглавията посветени на възкръсналите мъртви буквално ви дебнат от всеки рафт. Пазарът е залят от тях, като те изпълват цялата палитра на познатите ви жанрове и включват всякакви механики за които може да се сетите. Да си го кажем откровено – игрите със зомбита са си собствен жанр в настолните игри !

    И преди да затворите набързо това ревю, бързам да ви кажа, защо трябва да го прочетете. То е посветено на игра, за която вероятно всеки в хобито е чувал, но едва ли всеки се е престрашил да я опита, изхождайки от нейната накъртващо втръснала зомби тема. Аз обаче ще се опитам да ви насоча вниманието към нея, с твърдението, че това е „Най-добрата настолна игра със зомбита, която може да откриете към този момент на пазара“. Успях ли ? Не ви ли стига ?  Искате доводи ? В следващите редове.

Убийства и омраза в Хонг Конг – Deception : Murder in Hong Kong

от Христо Симеонов

     Настолните игрите спадащи към жанра „социална дедукция“ се радват на небивал интерес. Възможността да се играят от голяма група играчи, елементарните правила и предизвикателството да „прочетеш“ противника си не спира да привлича геймъри от всякаква възраст, интереси и предпочитания. Всяка година пазара буквално бива заливан от тонове подобни заглавия, като за жалост повечето от тях не могат да застрашат позициите на изпитаните лидери,на заглавията превърнали се в модерни класики в жанра.

    На особена почит в хобито са игрите с дедукция, които аз отнасям към така наречената „върколашка школа“. Естествено, това е напълно измислен термин. „Върколашката школа“ се върти около безумно популярната и ненуждаеща се от представяне игра “Werewolf” и всички нейни варианти и клонинги. Най-основната особеност на игрите от „върколашката школа“ е, че играчите привидно са от един отбор, но сред тях има внедрен предател. В началото на играта, разчитайки на честността на играчите, последните затварят очи, а „лошите“ установяват зрителен контакт помежду си, който разбира се остава в тайна.

    Днес ще ви представя една игра с дедукция, която без никакво съмнение причислявам към „върколашката школа“. Тя всъщност не е напълно оригинално заглавие, а е нова версия на една на игра носеща името "CS-Files". Дали днешното ми предложение има нужните качества да се нареди до утвърдените имена в този жанр...или дори да ги надмине ? На този въпрос ще се опитам да ви отговоря в следващите редове.

Шогунат от плочки – Samurai

От Христо Симеонов

      Не се съмнявам, че сте чували поговорката - „ По дрехите посрещат, по ума изпращат“. Тя важи с пълна сила и за настолните игри. Красиво визуално оформление, вдъхновяващи илюстрации, качествени компоненти, завладяващо заглавие – всичко това привлича геймърите като магнит. Крайната оценка за всяка игра обаче поставяме, когато се запознаем с игровите механики, които предлага, с геймплея й, с това, което откриваме когато надникнем в красиво илюстрованата кутия.

    В днешното ревю, ще ви представя една игра, която винаги привлича вниманието благодарение на атрактивното си заглавие и феноменално изглеждащо визуално оформление. Тя е второто предложение на "Fantasy Flight Games" в тяхната „Euro classics” серия.

    “Samurai” не е нова игра. Оригиналът се появява на пазара през далечната вече 1998г. Миналата година "FFG" преиздаде играта, включвайки я в „евро“ серията си. Заслужава ли “Samurai” да носи гръмкото определение „класика“ ? Ще ви разкажа в следващите редове.

Неспокойни сънища – Dingo’s Dreams

От Христо Симеонов

    Неведнъж съм споделял с вас своето възхищение от Райън Лоукат и неговата компания „Red Raven Games“. Райън, този своеобразен „човек оркестър“, заслужава само адмирации, предвид факта, че игрите на компанията му имат почти безупречна репутация, а основния труд зад тях – геймплея и арт оформлението, са негово лично дело.

    Нямаше как да не бъда заинтересуван от едно от последните предложения на “Red Raven Games”, малка игра с поставяне на плочки носеща симпатичното ( и загадъчно ) заглавие “Dingo’s Dreams”. Интересът ми бе провокиран още повече и от факта, че противно на запазената марка на компанията, този път дизайнер не е г-н Лоукат, а с нелеката задача се е заел Алф Сийгирт.

    Кой е Динго ( да не се бърка с Динко ) и какво сънува ? Дали “Red Raven Games” са се справили с първата си игра с външен дизайнер ? Отговорите на следващите редове.

Край реките на Вавилон - Tigris&Euphrates

от Христо Симеонов

-Заглавие на популярна песен ? 

-Да.

- Музикална игра ?  

-Не.

-Античен град, станал свидетел на възхода и упадъка на не една и две древни държави? 

 -Да.

 - Цивилизационна игра ?  

 -Близко, но не. 

    С днешното ревю отваряме широко вратата към една нова поредица и се завръщаме точно деветнадесет години назад във времето към една от най-големите класики в хобито. Да ви говоря за великият дизайнер Райнер Книция едва ли има нужда. По образование доктор по математика, занимавал се с банково дело преди да се посвети изцяло на професията „дизайнер на настолни игри“ (a.k.a. „dream job“ ). На него дължим някои от най-добрите „евро“ заглавия, спомогнали неимоверно за небивалия възхода на хобито, на който се наслаждава в момента и ние с вас.  Да, „Tigris&Euphrates“ е „евро“ игра...при това абстрактна.

    В това ревю ще ви представя новата версия на „Tigris&Euphrates“, която се появи на пазара през лятото на изминалата година, поставяйки началото на нова серия на “Fantasy Flight Games”, носеща многозначителното име – “Euro Classics”. Време е за класика, дами и господа. Пуснете си Моцарт и смело четете надолу.