Краят на песента – Century : A New World

    Заглавията от поредицата „Century” нямат нужда от представяне. В последните години те заеха своето заслужено място сред популярните настолни игри. Зад този успех стоят няколко разнообразни фактора – опростен геймплей, включващ добре познати и любими механики ; красива и вълнуваща визия ; иновативен подход предразполагащ комбинация между отделните заглавия, което гарантира преиграваемост.

    С появата на “Century: A New World” се поставя края на цялата серия. Още в началото всички геймъри знаеха, че поредицата ще включва три заглавия, тематично концентрирани около развитието на търговията през вековете и нейната роля в просперитета на човешката цивилизация. Най-вълнуващото е, че с тази последната, трета игра, играчите имат възможност да получат пълното „Century” преживяване – една обща събирателна игра, включваща компоненти от трите й съставни части.

Големият ход на малката пионка – Azul: Stained Glass of Sintra

от Христо Симеонов

    Да говориш за "Azul" вероятно е най-лесната задача в хобито през последните дванадесет месеца. Играта като тропически ураган превзе всякакви класации, обра де що има награди и като че има неизчерпаема енергия, с която не спира да вълнува милиони геймъри по света.  Без значение от тяхната възраст, пол и опит в нашето хоби.. Процентът на хората не харесващи "Azul" вероятно е толкова пренебрежимо малък, че спокойно можем да я обявим за „един от феномените в хобито през последните години". Игра, която заплашително се насочва към категорията „модерна класика“.

    Някак напълно естествено дойде новината за следващата игра в серията. Вълнението около нея завладя хобито още в самото начало на година. Имаше обаче и доста опасения дали своеобразното продължение ще е достатъчно „ново“, оригинално и различно. Или е просто поредният „cash grab”, който цели да изцеди любовта ви към оригиналната игра под формата на финикиийски знаци. Дойде време да разберем, в редовете на това ревю.

Шарените деца на океана – Reef

от Христо Симеонов

    Абстрактните настолни игри са новата, гореща мода в хобито.  Доскоро запазена територии само за най-сериозните геймъри, днес те са предпочитани и достъпни за всички. Комбинацията от изчистени и простички, ала дълбоко стратегически механики са нещото, което въвлича все повече и повече хора към абстрактните игри. А новите възможностти за финансиране и създаване на крайни продукти, позволиха да бъдем залети от визуално зашеметяващи заглавия в този жанр.

    След миналогодишният титаничен успех на “Azul”,  днес ще ви представя заглавието, което беше представено като негов „духовен наследник“. Приликите без никакво съмнение не са никак малко. “Reef” пристига със зашеметяваща визия и геймплей дело на един от най-добрите дизайнери в последните години. Нещо повече – играта дори идва с тема, която звучи по-логично ( orly ) и по-интригуващо от тази в “Azul”. Дали обаче ми хареса повече или поне толкова ? Ще ви споделя в следващите редове.

Perssoas Influentes* - Coimbra

От Христо Симеонов

Бърз въпрос към всички любители на настолните игри - По-какво може да познаете, че дадена игра принадлежи към „евро“ жанра ? Дали сухата тема ? Или пък липсата на такава ? А може би по завъртяните механики, за чието разбиране са ви нужни прибори по тригонометрия ? Може би  името на дизайнера ви звучи „на немски“ ? 

    Всеки един от тези отговори съдържа частица истина. Аз обаче съм тук, за да ви кажа най-сигурният, бърз и надежден метод за установяване, че дадена игра е  част от „евро“ жанра ( звуча като Хорс от "Телешоп" ). Просто погледнете заглавието ! Ако играта носи името на реално съществуващ град ( най-често европейски ), географска местност или държава, то тя гарантирано е „евро“. През „Брюж“, „Санкт Петербург“ и „Орлеанс“, та до „Цейлон“, „Пуерто Рико“, „Момбаса“ и „Йокохама“ – стопроцента гарантирани представители на жанра.

    Поглеждайки към заглавието на днешното ревю и виждайки, че там се мъдри игра с името „Коимбра“, вероятно се досещате защо ви казвам всичко това. Самата Коимбра днес е симпатичен и шарен португалски град, които далеч не е толкова популярен, оставайки в сянката на столицата Лисабон, голямото пристанище Порто и известния курорт Синтра. Преди няколко столетия обаче Коимбра е бил един от най-будните градове в Европа, част от пулсираща кръвоносна система задвижила икономиката и науката, дали тласъка на португалската колониална експанзия и поставили началото на епохата на Великите географски открития. От тази гледна точка, защо да не заслужава настолна игра кръстена на него ? Особено пък ако тя е и сполучлива. Дали е така ще ви споделя в следващите редове.

Наследството на маврите – Azul

От Христо Симеонов

    Нека за секунда да се пренесем в „обувките“ на един обикновен настолен геймър. Нека си представим, че той се информира за всичко новичко в хобито, четейки мойте словоизлеяния в "BoarD Delights". Да знам, че кръга от потенциални обекти на нашата фантазия чувствително се ограничи, но пък НЕКА си представим...нали затова е въображението.

    Та този почитател на настолните игри вижда помпозното заглавие на това ревю. Какви ли мисли ще минат през главата му ? Вероятно в следващите редове ще си говорим за "civ" игра, ситуирана в средновековна Испания. Проследяваща вековната война за отвоюване на полуострова от арабите, по-популярна като Реконкиста. Грандиозни сражения, обсади, тайнствени ордени, смели рицари и мъдрите им противници. Звучи повече от вълнуващо...ако спрете да четете ревюто до тук.

    Всъщност играта, която ще ви представя в следващите редове е едно от най-сухите откъм тема заглавия, на които се натъкнах през изминалата година. Темата толкова липсва в играта, че да ви призная чак ми беше трудно да измисля адекватно заглавие на ревюто и затова стигнах до разгледаното по-горе, което откровено заблуждава читателя ( бел.ред. прости ми, читателю, за вестникарските трикове ). Всичко в играта се върти около португалските "azulejos" ( бел.ред. няма да се опитвам да го казвам на български, за да не загубил португалската публика ), които оригинално са синьо-бели керамични плочки, използвани от маврите за декорация на дворцовите им комплекси. Знам, че едва ли грабнах интереса ви, но ще рискувам да продължа.

Одисеята на подправките – Century : Spice Road

от Христо Симеонов

    Търговията с подправки е основен двигател на прогреса на човешката цивилизация още от дълбока античност,та до Модерната епоха. Стотици хиляди кервани и търговски баржи, натоварени с ароматни и безценни купчини изсушени билки кръстосвали планини, пустини и морета. Неуморният труд, несъкрушимата амбиция и жаждата към прогрес на всички замесени с търговията с подправки водят до едни от най-ключовите открития в човешката история. Подправките са горивото, което разпалва епохата на Великите географски открития и са в основата на света, в който живеем днес.

    Естествено настолните игри нямаше как да подминат такава благодатна тема. Игрите с тема „търговия с ценни стоки“ с лопата да ги ринеш и вероятно ви е омръзнало от тях. Защо тогава ви занимавам с поредната такава ? Защото  в последните седмици заглавието заемащо централна роля в това ревю, циркулира из геймърските среди и буквално със щурм превзема върховете. Наричат “Century : Spice Road”- „убиецът на Splendor”. Доста сериозно твърдение, предвид популярността на последната. Дали има резон в това твърдение смятам да ви разкрия в средващите редове.