Дванадесетте защитници - Paladins of the West Kingdom

    Понякога наблюдавайки работата на даден дизайнер на настолни игри си мисля, че направата на последните спокойно може да бъде приемана и за "научна дейност". Внимателните и настойчиви стъпки в една посока, продължителното развитие на дадена механика, в търсене на нейното „перфектно“ проявление, десетките часове в тестване и усъвършенстване. Кажете ми, че това не може да се сравни в работата на един учен, който се стреми да достигне до решението на даден проблем ?

И ако трябва да си послуша с пример, за да опиша тази моя теза, веднага ми хрумват две имена. Първото е на „добрия доктор“ Райнер Книция, който за повече от тридесет години на сцената на настолния дизайн, изгради, усъвършенства и полира до блясък модерните абстрактни игри. Другото име за което се сещам е това на Шем Филипс.

    В последните пет години този дизайнер ни предложи множество разнообразни вариации и подобрения на един от популярните жанрове в настолните игри, а именно  “worker placement”/”поставяне на работници“. Заглавията негово дело се разделят в две големи поредици от по три тематично свързани игри. Първата от тези поредици бе завършена, а другата получи своето второ заглавие, за което ще си говорим в следващите редове на това ревю. Ако трябва да кажа още нещичко в този увод, то ще бъде искреното си удивление, че това е първата игра на Шем Филипс, на която правя ревю. Което не говори добре за мен...ама вие си ме обичате така и така.

Дефиниция за скандал - Watergate

    Денят е осемнадесети юни. Годината – 1972. Америка се буди с новината за влизане с взлом в централата на Демократическата партия в столицата Вашингтон. Обирът е извършен от петима мъже, които са заловени от охраната на комплекса „Уотъргейт“ – модерна бизнес сграда с хотелска част намираща се на брега на река Потомак. По първоначални сведения от полицията, става дума за „треторазреден обир“ извършен от банда аматьори-обирджии. В идните месеци обаче обирът в комплекса „Уотъргейт“ ще отприщи буря, която ще разтърси американската политика и общество и ще се превърне в нарицателно име за копупция и мръсна политика.

    Когато комплекса „Уотъргейт“ отваря врати, той е символ на нови надежи за гражданите на американската столица. САЩ от началото на 70-те години е държава разкъсвана от кризи, скандали и протести. През бунтовете от 68-ма година, които заливат Балтимор след убийството на д-р Мартин Лутър Кинг, до продължаването на изключително непопулярната и кървава война във Виетнам. През петролната криза от 73-та, която води до поскъпване на цените на горивата с 400%, до рухването на „Американската мечта“. Америка има отчаяна нужда от промена. Ала получава най-знаменитият политически скандал на всички времена, превърнал думата „гейт“ в синоним на измама и мръсни трикове.

    Какъв по-добър фон за една настолни игра, не мислите ли ?

Одисеята на подправките – Century : Spice Road

от Христо Симеонов

    Търговията с подправки е основен двигател на прогреса на човешката цивилизация още от дълбока античност,та до Модерната епоха. Стотици хиляди кервани и търговски баржи, натоварени с ароматни и безценни купчини изсушени билки кръстосвали планини, пустини и морета. Неуморният труд, несъкрушимата амбиция и жаждата към прогрес на всички замесени с търговията с подправки водят до едни от най-ключовите открития в човешката история. Подправките са горивото, което разпалва епохата на Великите географски открития и са в основата на света, в който живеем днес.

    Естествено настолните игри нямаше как да подминат такава благодатна тема. Игрите с тема „търговия с ценни стоки“ с лопата да ги ринеш и вероятно ви е омръзнало от тях. Защо тогава ви занимавам с поредната такава ? Защото  в последните седмици заглавието заемащо централна роля в това ревю, циркулира из геймърските среди и буквално със щурм превзема върховете. Наричат “Century : Spice Road”- „убиецът на Splendor”. Доста сериозно твърдение, предвид популярността на последната. Дали има резон в това твърдение смятам да ви разкрия в средващите редове.