Спри или „тостерът“ ще стреля ! – Human Punishment

   Игрите със „социална дедукция“ имат особено място в моята колекция. Основно заради това, че традиционно това са игри за доста играчи ( парти игри ), а също така и пристигат с простички, да не кажа никакви правила. Залага се основно на комуникацията между играещите, обичайно под формата на експеримент, въртящ се основно върху идеята „ на кого мога да се доверя“. Да, в тези игри темата за доверието е обичайно на първо място.

   „Human Punishment” е игра, която предизвика доста сериозни брожения сред геймърските среди. Темата звучеше много интригуващо, играта изглеждаше отлично и даваше заявка да бъде „следващото ниво в игрите със социална дедукция“. Нямаше как да не бъда привлечен към това заглавие. Първоначално подкрепих Кикстартър кампанията, която финансира играта, после се отказах ( вече не помня защо ), но в крайна сметка се оказах с пълното копие на играта. След няколко тестови игри и доста време на изчакване в „рафта за ревюта“, ето че и нейното време дойде...макар и във времена на изолация, когато „парти“ игрите определено не са на мода.

Легендата за Пазителите – Skulk Hollow

    Изминалата 2019г. беше една отлична година за настолните игри за двама...Ала това не е нищо ново за вас. Вероятно дори ви е омръзнало да го слушате от мен през изминалите месеци. Но пък аз няма да изморя да го повтарям. Нещо повече – смятам да продължа да ви представям частички от богата палитра на „игрите за двама през 2019г.“. В следващите редове ще си говорим за една от тях, която вероятно имаше най-достъпната тема, ала достигането й до родния пазар отне доста дълго време. Без повече да се бавя и да ви разтягам празнословни уводи – Добре дошли в магическият свят на "Skulk Hollow", където една древна легенда се събужда за нов живот.

Първенството на личността - Hadara

    Късна петъчна вечер. Прибирам се от работа и в главата ми се гони въпроса : "Какви ревюта да подготвя за следващата седмица ?". Оглеждам се на рафта с „настолните игри, за който не успях да ви говоря през 2019г.“ и погледът ми се спира на „Hadara”. Веднага в съзнанието ми изниква друго име – "Emara". На пръв поглед е безсмислена рима. На второ четене обаче между двете думи има нещо общо – един дизайнер.

    „Hadara” e новото заглавие на дизайнерът на „Crown of Emara”. И докато неговият дебют ни разказваше за измислено фентъзи кралство, то този път се връщаме обратно в нашата си мила, земна действителност. „Хадара“ означава цивилизация и култура на арабски. Досещате се накъде отиват нещата нали ? Поредната „цивилизационна игра“ може би...или не съвсем.

Нацията на мигрантите - Villagers

    За настолните игри през отминалата 2019г. вероятно могат да се сложат много епитети Скучна. Вълнуваща. Пълна със стотици разточителни заглавия, които приковаха вниманието ни, но и поставиха на истинско изпитание портфейлите ни. Годината, която видя тоталната хегемония на леките семейни игри, ала и завръщането на „тежките", „евро“ заглавия. За мен обаче 2019г. заслужава и още едно определение – годината на „цивилизационно-подобните игри“.

    Ще си кажете : "Ицо, и тая година ли я почваш с някакви измислени думички ?". Ами нямаше как инак да ви опиша цялата плеяда от заглавия, които дойдоха с обещанието да бъдат „игра, в която създавате своя цивилизация“. Безспорно това гръмко определение звучеше много апетитно и изигра своята отлична роля като добре преценен рекламен трик.

    В следващите редове ще ви представя още една такава игра. Идваща в отвратителна, непрактична и неудобна опаковка и носеща име близко до това на популярна музикална банда от 80-те година на миналия век, това заглавия някак успя да привлечение не малко внимание върху себе си. Може би пък все пак играта е добра ? Четете, за да разберете !

Живи легенди – Unmatched: Battle of Legends, Volume One

    Признавам си без бой, още в началото на тoва ревю – абсолютен почитател съм!  На какво, ще попитате ви ? Ами на „биткаджийските“  игри, от които притежавам притеснително количество в колекцията си. Което обаче не пречи сърцето ми да подскача при вида на всяко ново заглавие в жанра. Освен това съм асболютен почитател и на „Restoration Games”, студиото на Роб Давю и сие, което се е заело с амбициозната задача да изтупва праха и да връща пред широката настолна публика  култови, забравени заглавия ( "Downforce", "Fireball Island", "Indulgence" ). Нали се досещате накъде отиват неща ? Пак ще си говорим за заглавие, което очаквах доста дълго време. Дали останах доволен от него ще ви кажа в следващите редове.

Гостуване на север – Imperial Settlers : Empires of the North

    Когато видите това ревю, вероятно първата ви реакция ще бъде : „Пак ли“. Ами да...пак. Защото 2019г. се очертава като годината на „Imperial Settlers”. Супер – сладурската – успешна игра с карти на Игнаси Тчевичек и "Portal Games" преживява своеобразен ренесанс в последните няколко месеца и смело оглавява разнообразни геймърски класации. Естествено, това нямаше как да бъде възможно без появата на няколко нови версии на играта. С вариацията попадаща в особено популярния напоследък „roll&write” жанр ви запознах само преди няколко месеца ( ревю ), а в следващите редове ще ви представя и новото, напълно самостоятелно заглавие във вселената на „Imperial Settlers“.

    За моя голяма, голяма радост ( и изненада ) цялата поредица се радва на доста добра популярност и по нашите географски ширини. Затова и това ревю ще е малко по-специално. Всъщност, това ще бъде първото, уникално, невиждано и нечувано до този момент „двойно ревю“, което ще може да откриете на страниците на BoarD Delights ! 
Добре де. Намалявам малко патоса. След като вече не е на МАХ ( „Х“ да се чете като „Х“ в хляб ) трябва да ви кажа и какво да очаквате. В общи линии поканих Иван ( известен и като Arteglam )  да напишем заедно ревю на “Imperial Settlers : Empires of the North“, като всеки изложи мненито си за играта под формата на нещата направили му най-голямо впечатление. Ванката също като мен е огромен фен на базовата игра. И на двамата ни допадна и „roll&write“ версията ( на мен повече заради соловия вариант). Да видим сега какви присъди ще дадем за новото отроче в серията.

Дефиниция за скандал - Watergate

    Денят е осемнадесети юни. Годината – 1972. Америка се буди с новината за влизане с взлом в централата на Демократическата партия в столицата Вашингтон. Обирът е извършен от петима мъже, които са заловени от охраната на комплекса „Уотъргейт“ – модерна бизнес сграда с хотелска част намираща се на брега на река Потомак. По първоначални сведения от полицията, става дума за „треторазреден обир“ извършен от банда аматьори-обирджии. В идните месеци обаче обирът в комплекса „Уотъргейт“ ще отприщи буря, която ще разтърси американската политика и общество и ще се превърне в нарицателно име за копупция и мръсна политика.

    Когато комплекса „Уотъргейт“ отваря врати, той е символ на нови надежи за гражданите на американската столица. САЩ от началото на 70-те години е държава разкъсвана от кризи, скандали и протести. През бунтовете от 68-ма година, които заливат Балтимор след убийството на д-р Мартин Лутър Кинг, до продължаването на изключително непопулярната и кървава война във Виетнам. През петролната криза от 73-та, която води до поскъпване на цените на горивата с 400%, до рухването на „Американската мечта“. Америка има отчаяна нужда от промена. Ала получава най-знаменитият политически скандал на всички времена, превърнал думата „гейт“ в синоним на измама и мръсни трикове.

    Какъв по-добър фон за една настолни игра, не мислите ли ?

Зов за дизайнери – Call to Adventure

    Вероятно нищо не изпълва нърдската ми душа ( да, признавам си – нърд съм ) с повече радост, от неописуемата популярност на която се радват ролевите игри в последните няколко години. Няма да ви губя времето и да се опитвам да анализирам причините за този неочакван ренесанс, а само ще споделя още по-голямото си щастлие от факта, че той намира проявление и в нашата малка родина, която обичайно е няколко десетилетия назад в актуалните процесите на популярната култура.

    Играта за която ще ви говоря в следващите редове няма нищо общо с България ( за добро или лошо ), но е своеобразно отроче на този дух на времето, „дух за въображаеми приключения“. Да се опиташ да съчетаеш „разказването на история“ ( storytelling ) и механиките на съвременните настолни игри, не е нещо нечувано и революционно. Същото може да се каже и за темата : хайде да си създадем герои, да разкажем техните истории и междувременно да трупаме точки. Именно тези аспекти може да очаквате и в “Call to Adventure” – “приключенска“ настолна игра с карти, която в последните няколко месеца предизвика сериозно вълнение в хобито. Напълно естествено бях привлечен от темата й, страхотния арт и цялостната идея – да си създадем фантастичен герой и да разкажем неговата история. Да видим обаче на що за игра се натъкнах.

Бездната става още по-дълбока - Abyss Expansions

      Може би вече сте разбрали, че много обичам да пиша ревюта за любимите си игри. Предполагам, че това не е нещо невиждано досега и не сте особено очаровани от този факт. 

        

      През не много далечната 2014 г. на пазара се появи една игра, която първоначално изненада с разнообразния набор изображения на кутията, които можете да си изберете. Всяка от тези картинки изобразяваше лицето на гущероподобно или рибоподобно същество, което Ви гледа страшно. Ако не знаете за какво говоря можете да разгледате картинките на този линк. Към момента, в който аз научих за Abyss, на пазара вече бяха останали копия само с един вид картинка и май бъдещите преиздавания си останаха с нея. Вече не си спомням, но съм почти сигурен, че играта предизвика интерес у мен след като прочетох ревюто на чичко Ви Деян, което ако сте пропуснали, Ви препоръчвам да прегледате. 

Вампири, каубои и "Властта на заровете" - Dice Throne : Season 2

    Днешното ревю ще бъде малко по-различно от обикновено. Ицо вече Ви е разкрил впечатленията си от Dice Throne S1 /ревю/. От към правила и геймплей сезон две не се различава съществено от първи сезон. Разликите са главно в компонентите и изцяло новите герои, разбира се. Ще се съсредоточа над това да Ви разкажа за продукцията и по малко за всеки герой, като накрая ще споделя мнението си за играта. Ще се опитам да разгранича отделните части, за да можете да четете по-лесно каквото Ви интересува.

Епохата на мореплавателите - 7 Wonders : Armada

    Нали знаете, че най-обичам ревюта, в които няма нужда от увод. "7 Wonders" е настолна игра, която определено няма нужда от реклама, а поредното допълнение към нея едва ли изненадва някого. Нещо повече. След доста противоречивото "7 Wonders : Babel", този път имаме връщане към класическата формула – нов, богат на опции „модул“, който или включвате изцяло, или не използвате изобщо.

    Ала най-интригуващото в предварителната информация за “Armada” бе това, че хората зад играта обещаваха „повече конфронтация“ между играчите. Честно да ви кажа, липсата на последната в "7 Wonders" никога не е била проблем за мен и дори доста по-вълнуваща винаги ми е била формулата на взаимодействие само със съседите ви по маса. Но явно за „всеки влак си има пътници“ и хората искат повече противоборство между играчите.  Дали с допълнението “Armada” се e поучило – ще ви кажа в следващите редове.

Археология за късметлии - Archeology : The New Expedition

Искам да започна това ревю с няколко добри думи за настолните игри в категорията „филъри“ настолните игри. Първо – какво е „филър“ игра ? Най-общо, това е малка, като размери, геймплей и времетраене игра, която основно е предназначена да „запълва“ геймърските ви мероприятия. Оттам и „филър“ ( пълнеж ), което си стана нарицателно наименование на цял един жанр. 

    Казвайки ви всичко това обаче, не бива да  подценяват тези заглавия, защото в тях понякога има достатъчно качествен геймплей. 

    Играта, която ще ви представя днес е ново издание на отдавна изчерпано от наличност заглавие, за което бях слушал дълги години. Да, никога не съм играл оригиналната "Archeology", но вероятно се досещате, че винаги ме е привличала. Египетска тема, колекциониране на „карти-артефакти“, археология. Звучи си точно като игра за мен. Именно затова без грам да се замисля се нахвърлих върху така дългоочакваното ново издание. А дали останах удовлетворен – ще ви споделя в следващите редове.

Приключения по Амазонка - The Lost Expedition : The Fountain of Youth & Other Adventures

    Казвал съм много пъти, че подхождам с известна доза съмнение към допълненията за настолни игри. Това се дължи на факта, че последните обичайно идват на доста висока цена и изправен пред дилемата „нова игра или експанжън за стара“ избирам "лъскавкото". „Култът към новото“, какво да се прави – позната болест за съвременният настолен геймър. Естествено, има и изключения от това мое правило и те най-вече се отнасят за допълнения към игри, който са оставили специална следа у мен.

    Именно такъв е случаят с "The Lost Expedition".  Драматичната история на Пърси Фосет, пресъздадена в тази вълнуваща игра е едно от любимите ми заглавия в последните няколко години. Най-вълнуващото в "The Lost Expedition" е интересният и предизвикателен геймплей, на който може да насладите в няколко различни варианта – като кооперативна игра, солова или „един срещу“ друг.

Малко от новите карти в допълнението

В следващите редове обаче няма да ви говоря за "The Lost Expedition". Детайлно ревю на играта може да намерите ей на туй линкче.  Миналата година на пазара логично се появи допълнение към играта носещо въздългичкото името „The Fountain of Youth & Other Adventures“. Най-общо, в него ще откриете четири модула, които може да включите във всякакъв ред или комбинация към игровата си сесия. Редно е обаче още тук да ви кажа следното – като модулен експанжън в „The Fountain of Youth & Other Adventures“ няма да откриете нищо революционно ново. Играта запазва на 99% оригиналният си геймплей. Което ще рече, че ако не сте харесали "The Lost Expedition", експанжъна няма с нищо до промени това ваше мнение. Ако обаче оригиналната игра ви допада, то „The Fountain of Youth & Other Adventures“ е абсолютно задължително допълнение за вас, защото ще ви предостави нова доза преиграваемост , а и защото сериозно вдига летвата като трудност.

    Може да спрете с ревюто дотук. „The Fountain of Youth & Other Adventures“ е едно отлично допълнение, на което аз, като фен на оригиналната игра, поставям отлична оценка. В зависимост от това, в коя от посочените в горния абзац категории попадате, вие вече имате своята оценка към играта. Ако обаче искате да научите малко повечко за модулите в допълнението – четете смело надолу.

Безкраен Космос от възможности – Space Base

От Христо Симеонов

     В началото бе космическата тема. Окей...знаете, че ми е слабост. Ако трябва да избирам между две игри, в 95% от случайте ще предпочета тази с научно фантастична тема пред другата...каквата и да я другата. Казвам 95%, защото има и някой изключения ( "Mage Knight", "Clank!" и т.н. ).

    А после дойде името. Казвам ви честно – това е най-скучното заглавие на настолна игра, което видях тази година. Все едно от „AEG“ са спечелили конкурс по темата - Световен приз за наименование, което да ви развълнува най-малко. “Space Base“ е...освен, че се римува с една дузина неща, не зчучи никак, ама никак интригуващо.

     И точно когато бях се отказал от играта, си позволих да задълбая в механиките на “Space Base”. „Engine building” ( строене на „двигател“ ), “Tableаu Building” ( строене на „табло“ ) с карти и зарове. Прочетете го няколко пъти. И отзад напред звучи добре, нали ? Ако някога сте попадали на блога ми и сте хвърляли дори и един поглед върху ревютата ми, знаете много добре, че това са любимите ми жанрове. Ако пък не знаехте – добре дошли в моят свят ! Когато видя въпросните механики в една настолна игра, винаги си приготвям пакетче кърпички, защото опасността да ми потекат лигите е обезателна. Пък не върви да изцапам борда или картите...Добре де. Спирам с този глупав и наивно опитващ се да е забавен опит за увод. Само една вметка - за тези от вас, които не са запознати с "engine/tableau" жанра ще кажа с две думи : подреждате карти/плочки пред вас, след което се опитвате да ги активирате по най-успешния ( точки ) за вас начин. Та посягайки към “Space Base”, тя определено изглеждаше като Ултимативната "Ицо игра“. Дали се оказа така обаче, ще ви кажа в следващите редове.

Донеси ми короната,зарче – Dice Throne

От Христо Симеонов

    Темата и концепцията, залегнали в основата на днешната игра, определено не са най-оригиналните. Игрите изправящи двама играчи един срещу друг, в смъртоносна битка за надмощие, докато единия погине...с лопата да ги ринеш. То не е ли "Summoner Wars", "Mage Wars", добрият стар "Magic" и още стотици други, които ако тръгна да изброявам рискувам да пиша това ревю около месец.

    С какво играта, която ще ви представя в следващите редове привлече вниманието ми ? На първо място с визията си. Тук е момента да ви приканя да си направите една вметка – споменавам визията й още в увода...бройте до края на това ревю колко пъти ще се върна на този плюс ! След това дойде „хайпа“ или казано на мил, роден език – целия свят изпадна в делириум по тази игра, нямаше как да не я пробвам и аз. Нещо повече. Съвсем нахално и амбициозно авторите й отбелязаха първото й издание като "Season 1", след което последва и "Season 2" ( съвсем логично някак ) и двата финансирани през "Kickstarter"...и двете пропуснати от мен. Е, време беше да поправя този пропуск.

    Така в днешното ревю ще ви говоря за една „биткаджийска“ игра. Без никакво съмнение жанр претъпкан със заглавия. Изключително смело е да решиш да се впуснеш в него и да се изправиш срещу редица утвърдени заглавия в битка за вниманието на геймърите. Да видим как ще се развие тази битка.

Изяществото на Азия – Hanamikoji

от Христо Симеонов

    Като се замисля колко много пъти съм ви говорил за „елегантни“ игри в мойте ревюта (ако все пак някой ги чете, де ). Използвам този израз най-често, за да описвам игри с фин и деликатен геймплей, в който се потапяш за секунди и не искаш да изоставиш. Много от вас знаят, че винаги горещо съм насърчавал подобен тип игри, без значение от тяхната тема или жанр.

    В играта, за която ще ви говоря в следващите редове елегантността струй отвсякъде. Като започнеш от темата, базирана на легендарните японски гейши, та до геймплея, който е фин и пленителен като цъфтежа на вишните (ако не ме разбирате, задълбайте малко повече в японската култура ). Само името малко куца, защото  е трудно както за прочитане, така и за запомняне. Но това не може да е сериозна критика. Да видим за какво все пак става дума.

Тайнствените артефакти – Alien Artifacts

от Христо Симеонов

    За да разберете правилно емоцията, която предизвика „Alien Artifacts” в мен, емоция, която ще се опитам да представя в следващите редове, трябва да се върнем една година назад. Точно преди дванадесет месеца обявих, че това ще бъде най-чаканата за мен настолна игра през 2017г. 

Причините за това се кореняха в темата й, прозхода й и очакваните механики.

    За да разберете пък защо изброените по-горе причини  ме вълнуват толкова, то трябва да се върнем около шест или седем години назад във времето. Назад до момента, в който открих за първи път "tableau building" жанра. Трудно ми е да ви дам логичен и пълнокръвен превод на този термин, затова ще се опитам да го обясня нагледно. Това са всички тези игри, в които първоначално събирате ( закупувайки ) карти или плочки, поставяйки ги на масата пред себе си, в своя персонална зона, а след това ги активирате, посредством действия, в разнообразни комбинации, за да генерирате точки. Този жанр още е известен и като "engine building" / създаване на „мотор“ /, защото основната ви цел в тези игри е именно създаването на най-оптимизираната „машина“ за генериране на максимален брой точки.

    Сред представителите на този жанр, за които съм говорил неведнъж се открояват имената на игри като "Race for the Galaxy", "Deus", "Terraforming Mars", "Elysium" и много други. Особено място в сърцето ми заемат двата двата продукта в жанра, дело на поляците от "Portal" – "51^st State" и "Imperial Settlers".

    Именно с такава визитка се изправи пред мен обекта на това ревю – поредната "табло билдинг" игра, дето на "Portal", този път обаче с космическа тема ( любимо ! ) и с амбицията да бъде „4Х игра с карти за под един час игрово време“. Вече разбирате, защо бях толкова въодушевен от "Alien Artifacts" и буквално броях дните до излизането на играта на миналогодишния "Essen Spiel".

Съдбата обича флорини – Indulgence

от Христо Симеонов

    Казвал съм ви го неведнъж – никога не е късно да играеш една хубава настолна игра за първи път. Защото в нашето хоби няма срок на годност. Добрият дизайн винаги намира път към геймърите по един или друг начин.

    Добре де, не всичко е толкова "розово" и старите заглавия си имат един основен проблем и това е „изчерпване на бройките“. Тогава започва и голямото ходене по мъките, с търсенето на дадена игра. Започва едно ослушване и дебнене из местенцата за продаване на настолни игри "second hand". Ровене из безкрайният низ от обяви по места като "ebay", последвано и от преминаването на психологическата бариера и взимането на съдбоносното решение : „Абе, ще си купя тая игра, нали вчера взех заплата. Каквото от това, че до края на месеца ще съм на банички“.

    Другата ви опция е да чакате. Да чакате някой да издаде играта наново. Кога обаче ще се случи това обичайно няма как да разберете. Затова няма как да не адмирирам работата на новоучредените издатели от “Restoration Games”. Компанията създаде от големият дизайнер Роб Давю ( "Betrayal at House on the Hill", "RISK : Legacy" , "Pandemic : Legacy" ), си постави амбициозната задача да върнe на пазара няколко стари, но култови заглавия, които заслужават нов живот. През изминалата 2017г. под тяхнаха шапка се появиха цели три игри, които бих определил като „класика“. Бързам да ви споделя какво мисля за първата от тях.

Фентъзи математика – Fantasy Realms

от Христо Симеонов

    През последните почти две години ежеседмично представям пред вас разнообразни настолни игри, опитвайки се не само да ви насоча към добрите заглавия на пазара, но и да намеря рецептата за това, кое прави една игра добра. Дали ясно изразената и силна тема, която се прокрадва и обсебва едно заглавие от илюстрацията на кутията, та до най-маловажната механика. Или пък именно стегнатите, елегантни, заразителни и иновативни геймплей решения са това, което привлича хората към добрите настолни игри.

    С днешното ревю забравете всичко, което някога съм ви казвал. То ще ви се стори абсолютно несъстоятелно при срещата ви с играта, за която ще ви говоря в следващите редове. Тя е от категорията : „Чуек, Туй Ше е Тъпо" ( десетина минути по-късно ) "...Ае да направим още една ?". Заинтригувах ви, нали ?

Приказка за лека нощ – When I Dream

от Христо Симеонов

    Не спирам да се впечатлявам от смелостта на някои дизайнери на настолни игри. Когато пазара буквално е превзет от изключително популярни игри на асоциации като модерната класика "Dixit", иновативния "Concept" и машината за награди "Codenames", да се опитваш да се наместиш сред тях с ново заглавие в същия жанр, си е меко казано смело.

    

    Именно затова обаче, скъпи прители, нашето хоби се радва на толкова стремглав успех. Защото добрите идея в него трудно могат да бъдат ограничени. Един отличен гейм дизайн винаги ще намери своето място и освен ако не говорим за откровено плагиатстване, ще достигне и до своята точно определена публика.

    В следващите редове ще се пренесем в страната на сънищата. И колкото и да е нетипично за мен, първото върху което ще ви акцентирам в днешното ревю са компонентите. В кутията на играта ще откриете миниатюрнa склуптура на легло и маска с сън. Заинтригувах ви нали ?