Спри или „тостерът“ ще стреля ! – Human Punishment

   Игрите със „социална дедукция“ имат особено място в моята колекция. Основно заради това, че традиционно това са игри за доста играчи ( парти игри ), а също така и пристигат с простички, да не кажа никакви правила. Залага се основно на комуникацията между играещите, обичайно под формата на експеримент, въртящ се основно върху идеята „ на кого мога да се доверя“. Да, в тези игри темата за доверието е обичайно на първо място.

   „Human Punishment” е игра, която предизвика доста сериозни брожения сред геймърските среди. Темата звучеше много интригуващо, играта изглеждаше отлично и даваше заявка да бъде „следващото ниво в игрите със социална дедукция“. Нямаше как да не бъда привлечен към това заглавие. Първоначално подкрепих Кикстартър кампанията, която финансира играта, после се отказах ( вече не помня защо ), но в крайна сметка се оказах с пълното копие на играта. След няколко тестови игри и доста време на изчакване в „рафта за ревюта“, ето че и нейното време дойде...макар и във времена на изолация, когато „парти“ игрите определено не са на мода.

Парижко танго – Paris: La Cite de la Lumiere

    Вероятно ви е втръснало...ама пак ще ви говоря за „игра за двама“. Но какво съм виновен аз, че последните няколко месеца бяха изключително благодатни в тази област от нашето хоби ? Отдавна вече съм ви казвал, че изминалата 2019г. за мен беше „годината на "игрите за двама“ и поредно доказателство затова е, че вече пет месеца в 2020г, а продължавам да ви представям "заглавия за двама" от миналата година. И *спойл алърт* ще има още. От друга страна пък в последно време именно игрите за двама, заедно със соловите заглавия, са най-предпочитаните...и играни настолни игри. Причините са това мисля са известни на всички.

    Днес ще си говорим за една игра, която включва „пъзелова“ нотка и пространствени елементи. Да ви кажа правичката, определено това не са ми е любимите механики. Но в комбинацията с изумителна визия и СПЕЦИАЛНИ УМЕНИЯ ( не се сдържах, съжалявам ), тази игра определено се настани трайно на игралната ми маса и на рафта. Бързам да ви кажа повечко.

Hard Workin' Men - Men at Work

    Вярвам, че няма сериозно влюбен в хобито геймър, който да не е чувал за "Pretzel Games". В последните няколко години, тази малка компания изгря на настолния небосклон и бързо превзе сърцата на всички с две изключително оригинални, красиви, забавни и пристрастяващи игри. 

За мнозина, тези заглавия се „лековати“. Няма как да споря, защото става дума за „игри с ловкост“/ dexterity games / . Смея да твърдя обаче, че с визията си и предизвикателния и забавен геймплей, игрите на “Pretzel Games” имат място във всяка една настолна колекция.

    Трябва да ви призная, че доста време чаках третото заглавие на компанията в категорията „игри с ловкост“. Още повече, че темата му ми се струва изключително интригуваща. Е, след като имах възможност да поиграя сериозно количество сесии на “Men at Work”, време е да ви кажа какво мисля за играта и как тя стой до останалите две заглавия „за ловкост“ на "Pretzel Games".

Силата на водата - Barrage

    В началото на това ревю трябва да ви споделя, че съм доста притеснен. И смятам в следващите редове да подходя изключително сериозно. Защото темата на играта, която ще ви представя днес, се радва на особено експертно мнение от редица важни и „високообразовани“ родни специалисти. Не искам да се излагам в техните очи, нито пък да изглеждам като лековат български дизайнер, който не разбира нищо от хидроинженерство – тема, с която във България се става и се ляга ( бел.ред. и особено се владее от разни философи )

    Шегата настрана ( дано не ми затворят блога ), днес ще си говорим за сериозна и тежка „евро“ игра. Както знаете, тяхна отличителна черта е липсата на тематичност, за сметка на вълнуващи геймплей механики. Тема в обекта на днешното ми ревю обаче е доста добре реализирана, чак да се учуди човек. А геймплея – той е просто вълшебен. Няма какво да крия – ще ви говоря за едно от игрите, намирили място в моят личен топ десет за изминалата година. Запретвайте ръкави и нека бъде...ток.

Пътуване в Твърдата земя - Glen More II : Chronicles

    Годината е 2010. Настолните игри тепърва започват да навлизат в своятa „златна ера“, но все още са далеч от популярността на която се радват днес, десет години по-късно. Въпросната 2010г. остава паметна за хобито, с появата на няколко заглавия, които се радват на особена популярност дори и днес – "7 wonders" ; "Alien Frontiers" ; The Resistance ; Innovation и др. Някъде там между тях остава и шестата игра от “medium size” поредицата на “Alea” и “Ravensburger”. Играта се казва "Glen More" и е дело на обещаващия германски дизайнер Матиас Крамер. В нея вие влизате в ролята на лидер на шотландски клан от средните векове до 17-ти век, който се опитва да изведе свойте хора до богатство и слава.

    През годините, макар да не става изключително популярно и масово заглавие, "Glen More" се радва на отличен прием сред геймърите и благодарение на изчистения си дизайн и някои вълнуващи и нестандартни елементи от геймплея си, играта затвърждава своето място в хобито. Аз никога не съм играл оригиналната "Glen More", ала съм чувал за нея, че е прилична игра. 

    Годината е 2019. На пазара се появява “Glen More II : Chronicles”. Признам, че съм доста развълнуван и въпреки притеснителната цена на играта ( бел.ред. няма да кажа, че жената ги чете тия ревюта ), я добавям в колекцията си. Е, дойде време да ви споделя какво мисля за тази класика. И отново с уговорката, че никога не съм играл оригиналната игра, но тази нова версия обещава, че е запазила духа й и я е надградила с интересни допълнение. Ами да видим...

В служба на доброто... – Sanctum

    Въпросът с настолни игри и техните видео/компютърни събратя прилича малко на въпроса за „яйцето и кокошката“. Макар и в този случай  да не става дума за произход, защото смятам, и малките деца знаят, че настолните игри съществуват от най-дълбока древност, тъй де, доста преди дигиталните си събратя.

    Ала именно на масовата гейминг култура, която дойде с присъствието на персонален компютър/игрова конзола във всеки дом ( или поне в непосредствена близост – да живеят клубчетата ) , дължим ренесанса на настолните игри. Като този ренесанс има две проявления – създаването на по-добри заглавия и нужда от социална комуникация. В последните десетина година нещата толкова се смесиха, че настолните игри, преди това смятани за занимание за „скучни чичковци“ сега станаха неразделна част от гейминг културата и дори започнаха смело да се намесват в полето на свойте видео събратя.

    И макар вече да няма съмнение, че една настолна игра може да предложи същото ( ако не и повече ) количество забавление колкото и една видео игра, то все още приемаме, че поради спецификата на определени жанрове, имаме фронтове, където видео игрите са абсолютен доминант. Такива например са жанровете на бързите, динамични екшън игри например.

    Надявам се няма да ви изненадам обаче, като ви кажа, че и в тази насока работят неуморните умове на настолната игрова индустрия. И по специално един от тях. Преди няколко години той ни зарадва изпълнявайки на пръв поглед непосилната задача да пренесе любимите ни "first-person shooter"-и в настолна форма. Играта се казваше „Adrenaline” ( ревю ) и заслужено обра множество похвали. Сега нейният автор се завръща с второ свое заглавие, отново инспирирано от популярен жанр видео игри, който изглежда невъзможно да бъде пресъздадем в настолна форма. Говоря ви за „hack’n’slash” ролевите игри – бързи и изключително динамични заглавия, който изискват светкавични реакции. Е, явно дойде и тяхното време да бъдат играни не с джойстик, ами с шепа зарчета и карти.

Para Bellum – Blitzkrieg!

    Имам си една любима поговорка. Не знам дали е „родно“ производство, защото звучи много добре и на редица чужди езици, на които съм я чувал. Тя гласи следното – „Внимавай какво си пожелаваш“. Донякъде страхотно си подхожда с нашето любимо хоби, не мислите ли ?

    Като се замисля обаче, може би по-подходящо би било - „Внимавай какво обещаваш на кутията“. В съвременната, „златна“, епоха на настолните игри пазара е толкова пренаситен, че посланието на всеки един дизайнер и/или издател трябва бъде много добре премерено, за да попадне на точното място.

   И така стигаме и до настолната игра, за която ще ви говоря в следващите редове. На кутията й ще намерите смелият възглас : „Втората световна война в двадесет минути“. Хм...ако кажа, че звучи дръзко ще бъде доста слабо изказване. Шест години военни действия, обхванали целия свят. Със стотици сражения и милиони жертви. И всичко това събрано в двадесет минути игрово време ? Да бе да...или пък може ?

Джобно човечество – Age of Civilization

    Добре дошли в любимата ми рубрика ! Мястото където ви давам ненужни съвети ! Магическата локация, където въображението ми работи най-силно и...основно за мене си. Щях да добавя, че това със съветите е ново поприще за мен, но после се сетих, че всъщност списвам блог за ревюта на настолни игри от четири години и някак не върви да ви лъжа. А ненужният ми съвет за днес е по повод на това „Как да успеете в платформата за финансиране „Кикстартър“ ?“. Слушайте внимателно. Има два начина. Не е нужно да гледате видео влогове или пък да четете статии на доказани дизайнери и хора от хобита. Много е простичко.

    Първият способ включва създаването на настолна игра включваща толкова много ненужна пластмаса под формата на фигурки, токени, кутии и маркери, че да е напълно достатъчно самостоятелно да замърсите Тихия океан за хиляда години напред. Относно качествата на играта – нямат никакво значение, щом има фигурки ! Вторият способ е диагонално противоположен и включва създаването на толкова малка, миниатюрна, лилипутска, микроскопична игра, която не просто може да носите навсякъде с вас, а преди всяка игрова сесия трябва да организирате детективско разследване за точната й локация по джобовете на дънките ви. Относно качествата  й – обичайно много по-внушителни от размерите й.

    Надявам се, това да е достатъчно за този увод. Разбрахте, че давам ненужни съвети и че ще ви говоря за финансирана през „Кикстартър“ игра. От кой ли вид ще бъде тя ? Естествено, че от микрогеймикус  ( нова дума, пфу ).

Легендата за Пазителите – Skulk Hollow

    Изминалата 2019г. беше една отлична година за настолните игри за двама...Ала това не е нищо ново за вас. Вероятно дори ви е омръзнало да го слушате от мен през изминалите месеци. Но пък аз няма да изморя да го повтарям. Нещо повече – смятам да продължа да ви представям частички от богата палитра на „игрите за двама през 2019г.“. В следващите редове ще си говорим за една от тях, която вероятно имаше най-достъпната тема, ала достигането й до родния пазар отне доста дълго време. Без повече да се бавя и да ви разтягам празнословни уводи – Добре дошли в магическият свят на "Skulk Hollow", където една древна легенда се събужда за нов живот.

Първенството на личността - Hadara

    Късна петъчна вечер. Прибирам се от работа и в главата ми се гони въпроса : "Какви ревюта да подготвя за следващата седмица ?". Оглеждам се на рафта с „настолните игри, за който не успях да ви говоря през 2019г.“ и погледът ми се спира на „Hadara”. Веднага в съзнанието ми изниква друго име – "Emara". На пръв поглед е безсмислена рима. На второ четене обаче между двете думи има нещо общо – един дизайнер.

    „Hadara” e новото заглавие на дизайнерът на „Crown of Emara”. И докато неговият дебют ни разказваше за измислено фентъзи кралство, то този път се връщаме обратно в нашата си мила, земна действителност. „Хадара“ означава цивилизация и култура на арабски. Досещате се накъде отиват нещата нали ? Поредната „цивилизационна игра“ може би...или не съвсем.

Нацията на мигрантите - Villagers

    За настолните игри през отминалата 2019г. вероятно могат да се сложат много епитети Скучна. Вълнуваща. Пълна със стотици разточителни заглавия, които приковаха вниманието ни, но и поставиха на истинско изпитание портфейлите ни. Годината, която видя тоталната хегемония на леките семейни игри, ала и завръщането на „тежките", „евро“ заглавия. За мен обаче 2019г. заслужава и още едно определение – годината на „цивилизационно-подобните игри“.

    Ще си кажете : "Ицо, и тая година ли я почваш с някакви измислени думички ?". Ами нямаше как инак да ви опиша цялата плеяда от заглавия, които дойдоха с обещанието да бъдат „игра, в която създавате своя цивилизация“. Безспорно това гръмко определение звучеше много апетитно и изигра своята отлична роля като добре преценен рекламен трик.

    В следващите редове ще ви представя още една такава игра. Идваща в отвратителна, непрактична и неудобна опаковка и носеща име близко до това на популярна музикална банда от 80-те година на миналия век, това заглавия някак успя да привлечение не малко внимание върху себе си. Може би пък все пак играта е добра ? Четете, за да разберете !

Блокбъстър в кутия - Marvel Champions

    “Marvel Champions” е третата кооперативна игра на Fantasy Flight Games, която следва Living Card Game (LCG) модела, след „Lord of the Rings LCG“ (2011) и „Arkham Horror“ (2016). Marvel Champions излезе ноември 2019, но дори и за това кратко време успя да заеме челните места в Top 10 класациите за 2019 на много ревюъри на настолни игри. Темата разбира се помага, особено от другата страна на океана, където „Marvel“ вселената има култов статус, като от всяка карта струи тема и история. Но освен тематична, играта е изключително добре направена. Това всъщност не трябва да е кой знае каква изненада, защото „Marvel Champions“ е дело на екип, който има сериозен опит в този сегмент на настолните игри. Основната цел на дизайнерите изглежда е била да направят изчистена, сравнително бърза и лесна откъм правила игра, която лесно да се вади на масата. Това е остър завой спрямо Arkham Horror LCG, в която всеки сценарий е част от една голяма кампания, която често е подплатена със солидна история, но и бавен и тромав „setup“. Въпреки, че е сравнително лека откъм правила, „Marvel Champions“ поставя 1-4 играчи пред труден избор всеки ход. Комбинирано с LCG модела, това е рецепта за добра кооперативна игра с огромна преиграваемост.

    В това ревю нямам за цел да обясня подробно правилата на „Marvel Champions“, но ще отбележа нещата, които ми направиха най-силно впечатление. Най-общо, това са механиките и съдържанието на базовата игра, както и възможностите за модификация на дековете и моделът на разпространение. Накрая ще дам и моето мнение и защо мисля, че играта си заслужава хвалбите и топ местата по класациите за игри на 2019. И понеже това е първото ми ревю – с жена ми обожаваме да играем кооперативни игри, ,имам огромен опит в „LOTR“ and „AH“ LCG-тата и затова очаквах с голям интерес Marvel Champions.

Плодородна земя - Ishtar : Gardens of Babylon

    Едно от най-хубавите неща, които могат да ти се случат като ревюър на настолни игри е да пишеш ревю за игра на популярен дизайнер. Защото не е нужно да навлизаш в разни невъзможни комбинации от исторически данни, географски понятия, статистически препратки, подредбата на съзвездията по нощното небе и да демонстриращ никак не лошата ти обща култура само и само, за да привлечеш вниманието на читателя към писменото ти отроче. Нужно е само да споменеш едно име.

    В днешното ревю и аз съм благословен с тази най-блаженна от блаженните награди, можещи да споходят един ревюър. Без повече да увъртам – ще ви говоря за новата игра на мосю Бруно Катала. И вие ще четете, защо няма как да не сте заинтересовани от новото заглавие на един от най-великите дизайнери на нашето време. Както казват мойте англоговорящи братя по перо – "уин-уин сичуейшън" ( без „самтайм люн“ ).

Дванадесетте защитници - Paladins of the West Kingdom

    Понякога наблюдавайки работата на даден дизайнер на настолни игри си мисля, че направата на последните спокойно може да бъде приемана и за "научна дейност". Внимателните и настойчиви стъпки в една посока, продължителното развитие на дадена механика, в търсене на нейното „перфектно“ проявление, десетките часове в тестване и усъвършенстване. Кажете ми, че това не може да се сравни в работата на един учен, който се стреми да достигне до решението на даден проблем ?

И ако трябва да си послуша с пример, за да опиша тази моя теза, веднага ми хрумват две имена. Първото е на „добрия доктор“ Райнер Книция, който за повече от тридесет години на сцената на настолния дизайн, изгради, усъвършенства и полира до блясък модерните абстрактни игри. Другото име за което се сещам е това на Шем Филипс.

    В последните пет години този дизайнер ни предложи множество разнообразни вариации и подобрения на един от популярните жанрове в настолните игри, а именно  “worker placement”/”поставяне на работници“. Заглавията негово дело се разделят в две големи поредици от по три тематично свързани игри. Първата от тези поредици бе завършена, а другата получи своето второ заглавие, за което ще си говорим в следващите редове на това ревю. Ако трябва да кажа още нещичко в този увод, то ще бъде искреното си удивление, че това е първата игра на Шем Филипс, на която правя ревю. Което не говори добре за мен...ама вие си ме обичате така и така.

Живи легенди – Unmatched: Battle of Legends, Volume One

    Признавам си без бой, още в началото на тoва ревю – абсолютен почитател съм!  На какво, ще попитате ви ? Ами на „биткаджийските“  игри, от които притежавам притеснително количество в колекцията си. Което обаче не пречи сърцето ми да подскача при вида на всяко ново заглавие в жанра. Освен това съм асболютен почитател и на „Restoration Games”, студиото на Роб Давю и сие, което се е заело с амбициозната задача да изтупва праха и да връща пред широката настолна публика  култови, забравени заглавия ( "Downforce", "Fireball Island", "Indulgence" ). Нали се досещате накъде отиват неща ? Пак ще си говорим за заглавие, което очаквах доста дълго време. Дали останах доволен от него ще ви кажа в следващите редове.

Дивата Америка - PARKS

    С бурното развитие на настолните игри в последните години и превръщането им в световен феномен, беше някак логично и тематичните устои, на които всяка от тях почива, да претърпят драстично обогатяване с цел разкриване на нови хоризонти в достигането на все повече нова и нова аудитория. И тази година повече от всякога това си личи по няколко от най-нашумелите заглавия.

    Как ви се струва следната тема : вие сте туристи, които се надпреварват да посетят първи различните национални паркове на Съдинените американски щати…естествено за точки. Вероятно съм заинтригувал едва малцина от вас. Ала не бързайте с лека ръка да затваряте това ревю. Защото има какво да откриете в него и е много вероятно да останете доста изненадани.

Векът на разточителството - Era: Medieval Age

    Няма начин да сте ги пропуснали. Невъзможно е да се интересувате от настолни игри и да не сте чували за тях. А и най-вероятно сте играли солидно количество от тези заглавия, дори ви е втръснало да се ви се навират постоянно в лицето. Вярвам, че сте се досетили, но все пак ще го кажа – говоря ви за заглавията в жанра „roll&write“ и тяхната тотална доминация в хобито. 

Без никакво съмнение това е най-популярният и масов тип настолни игри през последните две години.

    Ако обаче си мислите, че "roll&write" игрите са продукт на новата, свръхпродуктивна вълна в нашето любимо хоби, жестоко се лъжете. Именно тук се намесвам аз, вашия персонален историк и изследовател в света на настолни игри, за да ви върна назад до далечната вече 2008г. Тогава на пазара се появи „Roll through the Ages“, едно изненадващо заглавие на небеизвестния дизайнер Мат Лийкок ( Pandemic ). Колкото и невероятно да ви звучи, играта зае своето име и бе вдъхновена от легендарната "Through the Ages" на Влаада Хватил ( Бог Влаада, да се свети името му ! ), макар двете игри да не споделяха нищо общо като механики. В “Roll through the Ages” бе едно от първите места където се появи следната концепцията :  хвърляш зарове, получаваш ресурси, обръщаш ги в точки и всичко това записваш пред себе си на лист, в случая върху доста луксозен дървен борд, посредством „дървени габърки“.

    През 2019г., единадесет години по-късно, Мат Лийкок се завръща към своето отроче. То вече изглежда доста по-шарено, пристига в огроомна кутия и носи апетитното име „Era: Medieval Age”. В следващите редове ще ви разкрия, дали тази нова версия успява да надгради над оригинала, а защо не и да го замести напълно.

Краят на песента – Century : A New World

    Заглавията от поредицата „Century” нямат нужда от представяне. В последните години те заеха своето заслужено място сред популярните настолни игри. Зад този успех стоят няколко разнообразни фактора – опростен геймплей, включващ добре познати и любими механики ; красива и вълнуваща визия ; иновативен подход предразполагащ комбинация между отделните заглавия, което гарантира преиграваемост.

    С появата на “Century: A New World” се поставя края на цялата серия. Още в началото всички геймъри знаеха, че поредицата ще включва три заглавия, тематично концентрирани около развитието на търговията през вековете и нейната роля в просперитета на човешката цивилизация. Най-вълнуващото е, че с тази последната, трета игра, играчите имат възможност да получат пълното „Century” преживяване – една обща събирателна игра, включваща компоненти от трите й съставни части.

Гостуване на север – Imperial Settlers : Empires of the North

    Когато видите това ревю, вероятно първата ви реакция ще бъде : „Пак ли“. Ами да...пак. Защото 2019г. се очертава като годината на „Imperial Settlers”. Супер – сладурската – успешна игра с карти на Игнаси Тчевичек и "Portal Games" преживява своеобразен ренесанс в последните няколко месеца и смело оглавява разнообразни геймърски класации. Естествено, това нямаше как да бъде възможно без появата на няколко нови версии на играта. С вариацията попадаща в особено популярния напоследък „roll&write” жанр ви запознах само преди няколко месеца ( ревю ), а в следващите редове ще ви представя и новото, напълно самостоятелно заглавие във вселената на „Imperial Settlers“.

    За моя голяма, голяма радост ( и изненада ) цялата поредица се радва на доста добра популярност и по нашите географски ширини. Затова и това ревю ще е малко по-специално. Всъщност, това ще бъде първото, уникално, невиждано и нечувано до този момент „двойно ревю“, което ще може да откриете на страниците на BoarD Delights ! 
Добре де. Намалявам малко патоса. След като вече не е на МАХ ( „Х“ да се чете като „Х“ в хляб ) трябва да ви кажа и какво да очаквате. В общи линии поканих Иван ( известен и като Arteglam )  да напишем заедно ревю на “Imperial Settlers : Empires of the North“, като всеки изложи мненито си за играта под формата на нещата направили му най-голямо впечатление. Ванката също като мен е огромен фен на базовата игра. И на двамата ни допадна и „roll&write“ версията ( на мен повече заради соловия вариант). Да видим сега какви присъди ще дадем за новото отроче в серията.

Дефиниция за скандал - Watergate

    Денят е осемнадесети юни. Годината – 1972. Америка се буди с новината за влизане с взлом в централата на Демократическата партия в столицата Вашингтон. Обирът е извършен от петима мъже, които са заловени от охраната на комплекса „Уотъргейт“ – модерна бизнес сграда с хотелска част намираща се на брега на река Потомак. По първоначални сведения от полицията, става дума за „треторазреден обир“ извършен от банда аматьори-обирджии. В идните месеци обаче обирът в комплекса „Уотъргейт“ ще отприщи буря, която ще разтърси американската политика и общество и ще се превърне в нарицателно име за копупция и мръсна политика.

    Когато комплекса „Уотъргейт“ отваря врати, той е символ на нови надежи за гражданите на американската столица. САЩ от началото на 70-те години е държава разкъсвана от кризи, скандали и протести. През бунтовете от 68-ма година, които заливат Балтимор след убийството на д-р Мартин Лутър Кинг, до продължаването на изключително непопулярната и кървава война във Виетнам. През петролната криза от 73-та, която води до поскъпване на цените на горивата с 400%, до рухването на „Американската мечта“. Америка има отчаяна нужда от промена. Ала получава най-знаменитият политически скандал на всички времена, превърнал думата „гейт“ в синоним на измама и мръсни трикове.

    Какъв по-добър фон за една настолни игра, не мислите ли ?