Парижко танго – Paris: La Cite de la Lumiere

    Вероятно ви е втръснало...ама пак ще ви говоря за „игра за двама“. Но какво съм виновен аз, че последните няколко месеца бяха изключително благодатни в тази област от нашето хоби ? Отдавна вече съм ви казвал, че изминалата 2019г. за мен беше „годината на "игрите за двама“ и поредно доказателство затова е, че вече пет месеца в 2020г, а продължавам да ви представям "заглавия за двама" от миналата година. И *спойл алърт* ще има още. От друга страна пък в последно време именно игрите за двама, заедно със соловите заглавия, са най-предпочитаните...и играни настолни игри. Причините са това мисля са известни на всички.

    Днес ще си говорим за една игра, която включва „пъзелова“ нотка и пространствени елементи. Да ви кажа правичката, определено това не са ми е любимите механики. Но в комбинацията с изумителна визия и СПЕЦИАЛНИ УМЕНИЯ ( не се сдържах, съжалявам ), тази игра определено се настани трайно на игралната ми маса и на рафта. Бързам да ви кажа повечко.

Трик или код – Hack Trick: It’s Hacking Time

    От три дни си мисля как ми трябва нещо наистина оригинално за началото на това ревю. Увод, който да ви грабне за краката, да ви завлече в темата на играта и да ви удави в механиките й.

    И точно когато разбрах, че няма да успея да го открия, ме осени следната идея – да ви разкажа малко за това как успях да се сдобия с „Hack Trick: It’s Hacking Time”, за да стане възможно това ревю. Беше ми подарена като ревю копие от представител на "Mind Fitness Games"...което всъщност е нещо съвсем в реда на нещата в нормалните "бели, ревюърски държави". Човекът на "Mind Fitness Games" бе дошъл на фестивалa Настолен град във Велико Търново, за да търси разпространител на заглавията на компанията за българския пазар. Е, такъв не намери там. Но няма да се спирам и да се опитвам да правя анализ защо се случи това. По-важното бе, че се „намерихме един друг“ ( всъщност Дидо от BigBoxGamers  ни запозна ) и до мен успяха да стигнат няколко заглавия от каталогът им, за които до този момент само бях чувал, но никога не бях играл. Ако следите регулярно блогът вероятно сте прочели, че Verona Twist  ми хареса ( пак на "Mind Fitness" ). Затова се впуснах и ентусиазиран към още едно от заглавията на компанията.

"Стъпка по стъпка", еп.19 - "Barenpark"

La Grippe – Pandemic : Iberia

от Христо Симеонов

    Отне ми три опита да сглобя някакъв приличен увод и да започна това ревю. Налегнат и вдъхновен от играта, за която ще ви говоря, ми се искаше да потопя дълбоко и вас в историята, зад най-смъртоносните световни пандемии. Всеки опит обаче да ви разкажа малко повече около събития като „черната смърт“, холерата или испанският грип, се израждаше в доста зловещо писание, от което да те побият тръпки. Съгласете се, че с увод издържан в споменатия стил, е по-вероятно да ви убедя да изпиете шепа витамини, да се завиете с дебело одеяло вкъщи и въобще да не помислите за социални контакти, камо ли за играене на настолни игри.

    Да си го кажем правичката – най-зловещите болести в световната история са си...зловеща темичка ( бел.ред. че хубаво ми се получи този "лапсус" ). Това обаче явно не отблъска хората, дори напротив. Ако съдим по уважания интернет портал boardgamegeek.com, "Pandemic", в най-вълнуващата си реинкарнация, "Legacy", продължава безоблачното си властване над стотици хиляди настолни игри. Геймърите обичат "Pandemic" и смятам, че не са им нужни излишни уводни думи, за да събудя интереса им към едно от най-новите разклонение на поредицата.

Светулковци - Glüx

Светулковци - Glüx

От Христо Симеонов

    Не мога да им го отрека – дяволски са упорити. Докато поредното,  препълнено с ненужно детайлни миниатюри заглавие от "Cool Mini or not", счупи нова порция рекорди в платформата за финансиране "Kickstarter", а "Fantasy Flight Games" ни изкушават с още едно заглавие пренасящо ни в култовата вселена на "Star Wars", те се подават от някой ъгъл в любимия ви магазин или клуб за настолни игри и ви въвличат в поредната главоблъсканица. Докато дизайнери ви свалят звезди, пренасяйки ви през бойните полета на Средновековието, в  разгара на спиращи дъха космически опери или сред прашни библиотеки, скътали тайно познание за древно зло, те дори не си правят труда да ви залъгват, а просто ви дават шепа чипове, токени или зарове, без никаква тематична връзка помежду им и ви казват „ Аз съм игра“.

    Ако още не сте се досетили, говоря ви за абстрактните игри. Вечнозелените праотци на игрите от всякакъв род и калибър упорито отказват да отстъпят сцената и да се предадат пред модерните достижения на жанра, изобилстващи с пъстри теми, пищни илюстрации и бляскави компоненти. Абстрактните игри, макар и отдавна не най-популярния жанр в хобито, продължават да устояват на времето и прогреса, упорито отказвайки да се изплашат от Ктулу, от абсурдно детайлните миниатюри, от "Legacy" манията, от нашествията на викинги и морето от зомбита.

    И след тази въздълга увертюра...да, ще ви говоря за абстрактна игра. Запознах се с нея преди два месеца и си беше любов от пръв поглед. Тя е толкова елементарна, че буквално се обяснява за под минута, което чувствително ще застраши големината на това ревю. Същевременно е безумно елегантна и ще мога да „слепя“ материал от 3-4 страници в празни, високопарни хвалебствия. Абе далавера отвсякъде. Нека все пак да си поговорим и за играта...