Трик или код – Hack Trick: It’s Hacking Time

    От три дни си мисля как ми трябва нещо наистина оригинално за началото на това ревю. Увод, който да ви грабне за краката, да ви завлече в темата на играта и да ви удави в механиките й.

    И точно когато разбрах, че няма да успея да го открия, ме осени следната идея – да ви разкажа малко за това как успях да се сдобия с „Hack Trick: It’s Hacking Time”, за да стане възможно това ревю. Беше ми подарена като ревю копие от представител на "Mind Fitness Games"...което всъщност е нещо съвсем в реда на нещата в нормалните "бели, ревюърски държави". Човекът на "Mind Fitness Games" бе дошъл на фестивалa Настолен град във Велико Търново, за да търси разпространител на заглавията на компанията за българския пазар. Е, такъв не намери там. Но няма да се спирам и да се опитвам да правя анализ защо се случи това. По-важното бе, че се „намерихме един друг“ ( всъщност Дидо от BigBoxGamers  ни запозна ) и до мен успяха да стигнат няколко заглавия от каталогът им, за които до този момент само бях чувал, но никога не бях играл. Ако следите регулярно блогът вероятно сте прочели, че Verona Twist  ми хареса ( пак на "Mind Fitness" ). Затова се впуснах и ентусиазиран към още едно от заглавията на компанията.

Фентъзи математика – Fantasy Realms

от Христо Симеонов

    През последните почти две години ежеседмично представям пред вас разнообразни настолни игри, опитвайки се не само да ви насоча към добрите заглавия на пазара, но и да намеря рецептата за това, кое прави една игра добра. Дали ясно изразената и силна тема, която се прокрадва и обсебва едно заглавие от илюстрацията на кутията, та до най-маловажната механика. Или пък именно стегнатите, елегантни, заразителни и иновативни геймплей решения са това, което привлича хората към добрите настолни игри.

    С днешното ревю забравете всичко, което някога съм ви казвал. То ще ви се стори абсолютно несъстоятелно при срещата ви с играта, за която ще ви говоря в следващите редове. Тя е от категорията : „Чуек, Туй Ше е Тъпо" ( десетина минути по-късно ) "...Ае да направим още една ?". Заинтригувах ви, нали ?

Светулковци - Glüx

Светулковци - Glüx

От Христо Симеонов

    Не мога да им го отрека – дяволски са упорити. Докато поредното,  препълнено с ненужно детайлни миниатюри заглавие от "Cool Mini or not", счупи нова порция рекорди в платформата за финансиране "Kickstarter", а "Fantasy Flight Games" ни изкушават с още едно заглавие пренасящо ни в култовата вселена на "Star Wars", те се подават от някой ъгъл в любимия ви магазин или клуб за настолни игри и ви въвличат в поредната главоблъсканица. Докато дизайнери ви свалят звезди, пренасяйки ви през бойните полета на Средновековието, в  разгара на спиращи дъха космически опери или сред прашни библиотеки, скътали тайно познание за древно зло, те дори не си правят труда да ви залъгват, а просто ви дават шепа чипове, токени или зарове, без никаква тематична връзка помежду им и ви казват „ Аз съм игра“.

    Ако още не сте се досетили, говоря ви за абстрактните игри. Вечнозелените праотци на игрите от всякакъв род и калибър упорито отказват да отстъпят сцената и да се предадат пред модерните достижения на жанра, изобилстващи с пъстри теми, пищни илюстрации и бляскави компоненти. Абстрактните игри, макар и отдавна не най-популярния жанр в хобито, продължават да устояват на времето и прогреса, упорито отказвайки да се изплашат от Ктулу, от абсурдно детайлните миниатюри, от "Legacy" манията, от нашествията на викинги и морето от зомбита.

    И след тази въздълга увертюра...да, ще ви говоря за абстрактна игра. Запознах се с нея преди два месеца и си беше любов от пръв поглед. Тя е толкова елементарна, че буквално се обяснява за под минута, което чувствително ще застраши големината на това ревю. Същевременно е безумно елегантна и ще мога да „слепя“ материал от 3-4 страници в празни, високопарни хвалебствия. Абе далавера отвсякъде. Нека все пак да си поговорим и за играта...