Господството на видовете - Raptor

от Христо  Симеонов

    Настолните игри за двама са специфична категория заглавия, до която не всеки успява да се докосне. И това не се дължи на факта, че такива игри се появяват рядко на пазара. Точно обратното. В последната една година, игрите насочени точно за двама души преживяха своеобразен ренесанс, който ни направи свидетели на няколко изумително сполучливи заглавия. 

    Основния проблем на игрите за двама е...ами, че са игри за двама. Ако игровата ви група е голяма, ако рядко играете настолни игри, ако никой от най-близките ви не се интересува от хобито, то има голяма вероятност никога да не опитате някое измежду десетките хиляди заглавия предназначени за двама души. Ако обаче имате редовен спаринг партньор ( най-често това е любимия/любимата...колкото и грубо да звучи спаринг партньор ), то тези игри са точно за вас.

      В днешното ревю ще ви представя една чудесна игра за двама, която се появи в краят на миналата година и за нещастие като че остана в сянката на абсолютния хегемон в жанра в последните месеци -  „7 wonders: Duel“. Самият аз също я оставих да отлежи прекалено дълго време на рафта, преди да пристъпя към нея. На както не веднъж съм ви казвал – в настолните игри никога не е късно да откриеш едно бижу, без значение колко дълго си го пренебрегвал.

Шогунат от плочки – Samurai

От Христо Симеонов

      Не се съмнявам, че сте чували поговорката - „ По дрехите посрещат, по ума изпращат“. Тя важи с пълна сила и за настолните игри. Красиво визуално оформление, вдъхновяващи илюстрации, качествени компоненти, завладяващо заглавие – всичко това привлича геймърите като магнит. Крайната оценка за всяка игра обаче поставяме, когато се запознаем с игровите механики, които предлага, с геймплея й, с това, което откриваме когато надникнем в красиво илюстрованата кутия.

    В днешното ревю, ще ви представя една игра, която винаги привлича вниманието благодарение на атрактивното си заглавие и феноменално изглеждащо визуално оформление. Тя е второто предложение на "Fantasy Flight Games" в тяхната „Euro classics” серия.

    “Samurai” не е нова игра. Оригиналът се появява на пазара през далечната вече 1998г. Миналата година "FFG" преиздаде играта, включвайки я в „евро“ серията си. Заслужава ли “Samurai” да носи гръмкото определение „класика“ ? Ще ви разкажа в следващите редове.

Галактиката и амбицията – Roll for the Galaxy : Ambition

От Христо Симеонов

    “Roll for the Galaxy” е една от най-любимите ми игри за изминалата 2015г.  От днешна гледна точка, след като попремина еуфорията от „Pandemic: Legacy“ и вълната от добри заглавия за двама, която успя да избута на заден план “7 wonders: Duel” ( поне до Коледа, когато ще се появи първото допълнение ), то “Roll for the Galaxy” може би е игра номер едно в личната ми класация за изминалата година. Казвам може би, защото не вярвам в толкова късни класации, когато гледната точка е размита.

    Най-силното оръжие, с което “Roll for the Galaxy” ме спечели е възможността да се върна във вселената на легендарната вече класика „Race for the Galaxy” ( която толкова много обичам ) и най-накрая да имам възможност да я споделя с нови хора. Достъпност. Това е думата. Най-доброто, което “Roll for the Galaxy” ни предложи беше достъпност. „Race for the Galaxy” е игра, която е почти невъзможна за игра с нови играчи. “Roll for the Galaxy” елиминира този минус. Ще попитате как ? Елегантно. Като заменя картите със зарчета, пипва две-три от правила на оригинала и създава доста по-приятелска среда за нови играчи, с елиминирането на тежката иконография на “Race”.

    След всичко казано дотук разбирате, че нямаше как да не се развълнувам, когато получих първото допълнение за “Roll for the Galaxy”, носещо амбициозното име...”Ambition” ( минутка за тъп химор ). Какво ново ни предлага то и струва ли си ? Ще се опитам да ви отговоря в следващите редове.

Претцел - уестърн – Flick’em Up!

От Христо Симеонов

    Претцелите (или бретцели, ако сте от област Елзас) са тестени изделия във формата на възел. Приготвят се с мая, а най-отличителната им черта (след формата) е, че са поръсени обилно със сол. Смята се, че се появяват през ранното Средновековие, като според най-популярната версия техни създатели са европейските монаси.

    Уестърн е жанр в литературата, киното и въобще в изкуството, характерен с това, че ни пренася в Северна Америка, обичайно през втората половина на XIX век, когато „неопитомените“ просторни хоризонти на континента, получават прозвището “Дивия Запад“. Това име се дължи не само на дивата, сурова природа, но и на „дивите“, „варварски“ дори маниери на първи заселници. Уестърните са един от най-популярните продукти на модерната американска култура.

    Какво е общото между вкусните претцели и брадясалите каубой? Ще кажете, на пръв поглед нищо, но няма да сте прави. Днес ще ви представя една игра, която ще промени представите ви за забавление в хобито (поне при мен се случи така). Една игра, която с гръм и трясък (или по-точно с чаткане на копита и пуцане на револвери) се настани сред любимите ми заглавия. Скъпи приятели, добре дошли в добрия стар Див Запад.

Цивилизация по домашному – Imperial Settlers

от Христо Симеонов

    Едва ли ще ви изненадам, казвайки ви, че съм огромен фен на настолните игри в жанра “civilization building” /създаване на цивилизация/. Запленен съм по този тип игри още от ранна юношеска възраст, когато запълвах огромна част от времето си с компютърните им първообрази. Чувството да изградиш в поредица от ходове бляскава цивилизация, започвайки от зората на човечеството, е феноменално. С широко отворени, жадни очи поглъщаш напредъка на повереното ти племе, народ, нация. Пътят им от каменната ера до епохата на информационните системи и експанзията в космоса е изключително събитие, което се постига с много труд и с цената на доста игрово време, но крайният резултат ще ви ощастливи напълно.

    В настолните игри има няколко високо оценени еталона в жанра “civilization building”. Започвайки от широко разпространената настолната версия на легендарната компютърна симулация на Сид Майър – “Civilization”, през гигантския като мащаб и размах шедьовър на Влаада Шватъл – “Through the Ages”, та до джобните размишления по темата, дело на Скот Алмс - „civ” игрите предлагат разнообразни вариации, механики и подходи, за да ви предложат най-пълноценно емоцията от това да създадете, развиете и доведете до величие поверената ви цивилизация.

    Днес ще ви представя една игра, която според някои попада в “civilization building“ жанра. Моето мнение по въпроса е малко по-различно. Дали тя има нужните качества да плени вашето внимание? Заслужава ли да се представя като “civ” игра? Има ли място на рафта? Ще ви кажа в следващите редове.

Островът на приключенията – Karuba

От Христо Симеонов

  Настолните игри специфично насочени към деца или семейства все повече започват да се обособяват като самостоятелен жанр. Сред представителите му може да откриете няколко заглавия с безупречна репутация, многомилионна фенска маса и съдържание-образец на основните постулати на жанра – лек и заразителен геймплей, облечен в достъпни, дори елементарни правила. Най-силното оръжие на този тип игри е именно възможността те да бъдат играни както от подрастващи деца, така и от възрастни, като удивително ненатоварващият им геймплей е способен да заличи всяка възрастова разлика.

    Когато през втората половина на 2015г. световно известното германско издателство „HABA“ обяви, че започва нова серия от настолни игри, с малко по-предизвикателен геймплей, насочени именно към семейства с подрастващи деца, новина привлече вниманието на всички в хобито.

     От дълги години „HABA“ са еталон в сферата на настолни игри за най-малките. Каталогът им изобилства от привлекателни, ненатоварващи игри с образователен елемент, които лесно ще разпознаете по сигнално жълтата опаковка – запазена марка на компанията. Тези чудесни игри са отличен избор за запознаване на малки дечица с нашето чудесно хоби, а образователният елемент в тях позволява придобиването на елементарни, но важни, знания у малчуганите относно геометричните форми, цветове, числа и прочие все жизненоважни устои на които стъпва формирането на всеки един човек.

    В днешното ревю ще ви представя второто заглавие от серията „усложнени игри“ на „HABA“. В последните месеци то получи доста положителни оценки, като успя да спечели както начинаещи, така и закоравели геймъри. Дали “Karuba” е новият диамант в жанра на семейните игри? Ще се опитам да ви отговоря в следващите редове.

Играят ли андроидите на настолни игри? - Android: Mainframe

от Христо Симеонов

    „Android“ е име добре познато на всички любители на настолни игри. В последните няколко години посредством серия от заглавия "Fantasy Flight Games" успяха да го превърнат  в световен феномен. Основна част от популярността на заглавията от така наречената „Android Universe” се дължи на разкошната и предизвикателна колекционерска игра с карти – „Android Netrunner”, дело на големия дизайнер Ричард Гарфилд ("Magic the Gathering", "King of Tokyo").

    Светът на “Android” ни пренася в едно дистопично киберпънк бъдеще, издържано в най-добрите традиции на жанра. Човешкото общество е еволюирало, посредством безпрецедентен пик на технологиите, позволяващ стремглаво развитие на роботиката, биоинжинерството и информационните технологии. Земята е пренаселена, пределно замърсена отломка от миналото, управлявана от могъщи и ненаситни корпорации. Срещу тях ежедневно се изправят десетки хакери (или runner-и) в опит да си осигурят слава и по-добър живот.

    "FFG" към момента са реализирали на пазара три заглавия, развиващи се в „Android Universe”.  Всяко от тях попада в собствен жанр и пристига с интересни и разнообразни механики. В края на миналата година от компанията обявиха нова „Android” игра, с което привлякоха вниманието на геймърите. “Android: Mainframe” e поредното завръщане на "FFG" в необятната вселена, която те създадоха и продължават неуморно да развиват пред нас. Дали "Mainframe" има нужните качества, за да отговори на огромните очаквания на геймърите? В следващите редове ще се опитам да ви предоставя отговор на този въпрос.

Африканска симфония - Mombasa

От Христо Симеонов

   Противно на обичайния формат на ревютата ми, в днешното ще пропусна увода. Позволявам си го, защото не мисля да ви въвеждам посредством дълги, философски разсъждения за същността на настолните игри, геймърството или да ви посочвам причините любимото ни хоби да заема толкова физическо пространство (кутии ли бяха да ги опишеш?). И всичко това, защото днешното ревю бях ви обещал преди доста време.

    Преди месец (айде месец и половина) започнах едно свое пътешествие сред творчеството на най-проспериращия, според мен, европейски дизайнер на настолни игри – австриецът Александър Пфиста. След като ви казах какво мисля за хитрата “Isle of Skye”, предизвикателната “Port Роyal” и високо оценената “Broom Service”, дойде време да приключа тази своя своеобразна мини-рубрика с едно заглавие, което хем привлича интереса на мнозина от вас, хем ги плаши със своята комплексност. “Mombasa” е игра, която дълго време събира прах на рафта, преди с групата да съберем смелост да посегнем към нея. А дали притесненията ни са били основателни? Към днешна дата казвам - твърдо не!

    Преди сблъсъка ми с “Mombasa” и това ревю Александър Пфиста притежава отлична репутация в моите очи, а игрите му заемат напълно заслужено място в личната ми колекция. Дали това ще се промени? Останете с мен и ще разберете.

Новото шоу на краля – "Histrio"

От Христо Симеонов

                      Б Р У Н О   К А Т А Л А !

Светът е сцена...

     След може би най-краткия увод в историята – ето какво ще ви представя днес. „Histrio” e игра с карти за двама до петима играчи, дело на дизайнерско дуо включващо Кристиан Мартинез и големия Бруно Катала. Играта пристига при нас от издателството “Bombyx”, популярно сред широката публика със заглавия като „Abyss”, “Takenoko” и серията игри “Cardline”. В „Histrio” играчите влизат в ролите на ръководители, директори на пътуващи театрални трупи, които са се отправили към столицата на кралството. По пътя всеки се надпреварва да наеме най-подходящите артисти и изпълнители, с чиято помощ да постави най-впечатляващата пиеса пред краля.

    Играта продължава неназован брой ходове, които са обединени под формата на два театрални сезона (разбирайте рундове). В края на всеки сезон, играчите сравняват представленията си, дали те задоволяват изискванията на краля и си раздават точки под формата на монетки (екю). В края на втория сезон, играчът с най-много точки печели „Histrio”.

    Къде е уловката? Кралят е доста капризен. Той иска да гледа или комедии или трагедии, но има навика да сменя изключително рязко настроението си. За тези от вас, които са чели нещичко от сагата на Джордж Р.Р. Мартин - „Песен за огън и лед“ или следят телевизионното шоу по романите – „Игра на тронове", ще кажа – представете си краля като копие на омразния Джофри Ланистър. Сега ме разбирате напълно, нали? Проблемното настроение на краля и неговото задоволяване ще е основната ви грижа в „Histrio”. Играчът, който се справи най-адекватно с тази задача, ще бъде крайният победител.

"Starcraft: The Board Game" - Carrier has arrived

от Симеон Генков

    Здравейте, ще ви представя ревю на игра, която се изстреля на призовите места в личната ми класация за настолни игри. В следващите редове ще ви говоря именно за "Starcraft: The Board Game". Ще си кажете ”И за това ли имало бордова игра??”. О, да! Не само има бордова игра, тя е страхотна, особено, ако сте фенове на компютърната игра. "Starcraft: The Board Game" издадена през 2007 от FFG на Corey Konieczka е игра за 2-6 играча.

          Набързо - какво представлява играта:

     Ако сте запознати с компютърната игра, би трябвало да имате представа за какво иде реч, понеже бордовата имплементация много добре пресъздава атмосферата и усещането, което се чувства от оригинала. За сметка на това обаче, непрестанното, бързо цъкане на мишката е премахнато и заместено от много стратегическа и тактическа мисъл. Естествено, трите емблематични раси са налични и тук, но всяка от тях е разделена на две фракции. Зергите например са разделени на "The Overmind" и "Kerrigan", тераните на "Jim Raynor" и "Mingsk", протосите на "Tassadar" и "Aldari". Всяка единица от "Starcraft" и експанжъна "Brood war" е налична в настолната версия на играта, ако разполагате и с продължението на играта, което силно Ви препоръчвам. Играта е разделена на рундове, а всеки рунд е разделен на 4 фази. Ще имате възможност внимателно да планирате стратегията си. Ще можете дори да си правите "build order" както и в компютърната стратегия. Не знаете за какво говоря? "Build order" означава, например да си построите първо определена сграда след това да направите друга, за да може да правите определени бойни единици и да кажем да направите определени ъпгрейди за тях. Всичко това е възможно и в бордовата игра, което за мен е велико. Всяка игра ще бъде коренно различна от предишната, като ще се опитвате да си контрирате армиите и стратегиите на противниците си постоянно. Огромното разнообразие на последните позволява голяма креативност и хитрина.

                                  Компоненти:

    Компонентите на играта са много високо качество, каквото се очаква от заглавие на "FFG". Предоставени са ви над 200 детайлни фигурки за всички единици в играта. Всеки играч разполага със собствен борд, специфичен за всяка раса, токени за заповедите, карти с технологии и стартови бойни карти, един куп токени, които представляват работници, транспортни средства, сгради, add-ons и какво ли още не... Артът по картите и борда не е нещо особено, но е издържан в стила на Starcraft. Интересното е, че играта се играе върху карта, която вие създавате - повече за това по-надолу. Самите планети и станции са красиво изобразени и след като започнете да играете, особено ако сте в някой клуб за настолни игри, винаги ще има хора, които да минават и да заглеждат масата - защото всичко изглежда страхотно!

Семейни войни – Legacy: The Testament of Duke de Crecy

от Христо Симеонов

    Винаги съм определял себе си като „тематичен геймър“. Обичам настолни игри ( без значение от продължителността им ) , в които темата буквално струи от всеки ред  в правилата, от най-непритенциозната механика или дори от илюстрацията на кутията.

    И преди да сте питали – да, не обичам абстрактни игри. Темата освен, че създава фон, на който се развива действието, аз използвам, за да обясня по-лесно и разбираемо правилата на дадена игра на нови играчи. Както се казва - „да ги вкарам във филма“. Това се дъжли на геймърското ми ежедневие, наситено с редовни сесии с начинаещи в хобито ( които бързо се превръщат във верни негови последователи). Тук е мястото да отворя една скоба – използвам тази трибуна, за да се извиня на техните родители, съпрузи и деца, че „зарибявайки“ близките им, съм "допринесъл" за отклоняването на не малка сума пари от семейния бюджет.

    Тази любов към силно тематични игри обаче си има цена. Много често, подведен от темата, попадам на заглавия със скучни, предвидими или морално остарели механики. Особено трудно ми е например, да не „лапна въдицата“ когато има замесена историческа тема. „Залепете“ върху една игра малко илюстрации на галеони вплетени в морска битка, дуелиращи се тежковъоръжени рицари или полк препускащи в атака френски имперски хусари и може да ми продадете и шепа зарчета, скрепени от „яци“ механика. И все пак въпреки тази опасност, аз няма да спра да рискувам да прибавям в колекцията си  настолни игри, които ме заинтригуват с темата си. Защото този риск понякога ми донася и скрити съкровища.

    Днес ще ви представя една игра, за която не се говори често. Тя се появи на пазара преди няколко години, предизвика интереса на геймърите благодарение на причудливата си механика и тема, но след това потъна в забвение. Краят на миналата година излезе допълнение, което за жалост не успя да поднови интереса към нея ( за него очаквайте специална статия скоро). Мнозина определят “Legacy: The Testament of Duke de Crecy” на „Portal Games” като лека „евро“ игра. За мен обаче тя е нещо повече. “Legacy: The Testament of Duke de Crecy” е една от най-тематичните игри, който красят колекцията ми. Макар и по своята същност и жанр това да е обикновена “worker placement” игра, темата извира и буквално ви залива, още докато отворите кутията. Искате доказателства ? Четете надолу.

С гайда в ръка, по мъгливите брегове на Шотландия – Isle of Skye

от Христо Симеонов

    Скай е най-големият остров от архипелага Вътрешни Хебридски острови. В древни времена, островът е бил населен с местни племена – пикти и келти. Тяхно дело са няколко монумента, които днес са сред най-популярните туристически забележителности на острова. В периода 9-13 век остров Скай е под скандинавска власт. Викингите обаче не оставят нищо след себе си, освен няколко запазили се и до днес наименования на географски местности. Последвалите години са известни като епохата на клановете и времената на шотладската власт. Няколко могъщи клана се надпреварват в претенциите си за управление над острова. Краят на клановете е белязан от началото на модерната история на острова и утвърждаването на централната власт. Голяма част от населението имигрира в търсене на по-добър живот, а Скай става известен с големите си овцеферми. Днес на остров Скай живеят десет хиляди души. Основният им поминък е туризъм, рибарство и работа в дестилериите за уиски. Скай остава популярна дестинация за любителите на ранната Британска история, а също така пленява туристите и с дивата си природа.

    Питате се защо ви говоря всичко това. Не веднъж съм казвал, че настолните игри са бързоразвиваща се и могъща индустрия. Преди шестнадесет години един немски дизайнер, Клаус-Юрген Вреде, създаде игра, с която ни пренесе в средните векове, в малкия френски град Каркасон и промени историята на хобито завинаги. Каркасон не бе напълно неизвестна дестинация (особено за маниаците на тема история, като мен), но след едноименната настолна игра градчето се превърна в неразделна част от модерната поп-култура. Един германец, хер Вреде, превърна едно френско градче в световна сензация.

    Миналата година един австриец , хер Пфиста, ни пренесе в разгара на клановата шотландска феодална система и ни запозна с остров Скай. Настолната игра “Isle of Skye“  може би ще бъде единствената причина да се сблъскате с едноименния шотландски остров. Дали срещата си струва? Ще ви кажа в следващите редове.

"HASPELKNECHT" - Не толкова страшна, колкото звучи"

от Симеон Генков

    Здравейте, днес ще направя ревю на една много тематична евро игра, която за мен е ”Hidden gem", понеже се съмнявам много хора да са я чували, а именно "Haspelnecht" от "Thoman Spitzer" издадена през 2015-та от "Quined Games" за 2-4 човека.

 Набързо какво представлява играта:

    В "Haspelknecht" вие сте фермер и ще извличате въглища, ще научавате нови технологии, и дори ще плащате данъци. На ваше разположение ще имате работници и ще можете да им възлагате различни задачи. Всичко това ще се развива в продължение на три години. Пролет, лято и есен, когато ще бъдете активни. През зимата ще продавате, складирате и плащате данъци. Всичко това ще правите чрез много интересен механизъм за избор на действия. Играта нетипично за жанра си, има много тематика, ще минавате през всички фази на извличането на въглища в средата на 18 век. Тя е много затегната, ресурсите и възможностите на действие са малко. Като цяло всичко в играта е много напрегнато.

 Компоненти:

   Компонентите са с доста добро качество. Всеки играч получава собствен борд, върху който е разположена фермата му и залежи от въпросните въглища, готови да бъдат изкопани. Играчите получават дискове, с които да отбелязват научените от тях технологии, както и такива, с които да отбелязвате предприетите през играта действия. Всичко това пристига под формата на дърво и плътен картон. Ресурсите са пари, дърва, злато и пшеница. Артът на играта според мен е невероятен, един от най-добрите, които съм виждал. Някои казват, че не им харесва, но аз се влюбих в него и дори той бе една от основните причини да си я закупя.

Класика на месеца за Април: Как се строи средновековен град? – Citadels

от Траян Димитров

С днешната си статия даваме начало на най-новата ни рубрика, наречена лаконично “Класика на месеца” – всеки месец ще избираме по една класическа игра, за която ще подготвяме материали през целия месец – ревюта, упътвания за игра, стратегически гидове и много други. Класиката, която сме избрали да Ви представим за месец Април е Citadels или Цитадели на Fantasy Flight Games.

Българското издание на играта Citadels

Играта от днешното ни ревю доказва, че и престижните награди Spiel des Jahres, присъждани ежегодно от жури от немски критици, за игри с фамилна насоченост и леки правила, също могат да грешат. През далечната вече 2000-на година абстрактната игра Torres печели наградата, когато една сред номинираните игри е именно Citadels на дизайнера Bruno Faidutti. Погледнато 16 години по-късно, няма спор коя е по-утвърдилата се и превърнала се в класика игра, поддържаща своята популярност и до ден днешен.

Citadels е игра с карти, в която всеки от играчите, които могат да бъдат от двама до седем (или осем с експанжъна Dark City) избират роли измежду класически такива за Средновековието (убиец, крадец, крал, архитект и др.) и се стремят да построят своя град от осем обекта (или казано иначе сгради) преди противниците си. Всъщност играта е по-сложна от това, но не с много. Именно в своята простота играта постига най-голямата си победа, но не се подвеждайте – играта е с безупречни механики, полирани до съвършенство. Именно това позволява тя да може да се играе както от начинаещи играчи, така и да продължава да бъде интересна на сериозни геймъри, които иначе не биха били дотолкова привлечени от “gateway” тип игри.

Компоненти

Компонентите на играта (в последното си издание с включения експанжън Dark City) се състоят почти изключително от карти – 18 карти за роли - герои, като във всяка от игрите се избират само 9 от тях, които ще се използват за съответната игра; 80 карти за обекти – 66 от базовата игра и още 14 от Dark City, както и 8 референтни карти за фазите на ходовете. Освен картите играта съдържа и 30 “златни” монети, приличащи на бонбони за смучене, както и една дървена жълта корона, обозначаваща първия играч, който за целите на играта се нарича “крал”.

Компонентите на играта

Ролите в основната играта са: Убиец, Крадец, Магьосник, Крал, Епископ, Търговец, Архитект и Военноначалник, а експанжъна Dark City добавя и още 10 роли: Вещица, Бирник, Мъдрец, Император, Абат, Алхимик, Навигатор, Дипломат, Артист и Кралица. Освен основните действия на взимане на пари или сгради от общия резерв и строене на една сграда, всяка от тези роли позволява изпълнението на характерно за нея действие, например: Убиецът може да назове друга роля, за да я “убие” и играчът, който я е взел да пропусне хода си; Магьосникът пък може да замени произволен брой от картите-сгради в ръката си със същия брой от тестето или от ръката на друг играч, “омагьосвайки” го; Военноначалникът получава по една монета в началото на хода си за всяка военна сграда в своя град и може да унищожи построена сграда в чужд град, плащайки с една монета по-малко от цената й за строене, повеждайки военни действия; Търговецът получава една монета в началото на хода си от проведената търговия плюс още една монета за всеки търговски обект в града си и т.н.

Както можете да усетите по изписаното дотук, уменията на всеки от героите са силно тематични и такова е и усещането от играта като цяло. Артът на картите, макар и вече в по-стар стил, е остарял добре и допринася за общото усещане от играта.

Властелинът на забавлението - „Smash up”. Част II - A kind of Magic

    Какво би било едно ревю на "Smash up" без да споменем фракциите. Именно затова в част втора на материала ни за "Властелинът на забавлението" ще си поговорим за фракциите. Както вече споменах, всяка една от тях има собствен стил на игра и особеностти. Това е най-големият плюс на "Smash up". Но стига толкова излишни приказки - нека ви кажа няколко думи за осемте фракции в базовата игра

Проверка на личния състав

Динозаври.

Едва ли ще е изненада за някой, но динозаврите са най-кръвожадната фракция в „Smash up”. В тяхното тесте ще откриете минионите с най-голяма „сила“ в базовата игра. Всяка фракция си има лидер, минионът с най-голяма „сила“ и/или най-впечатляващо умение. За динозаврите това е “King Rex”, който макар да няма специално умение ( просто не му е нужно) е най-силния минион в играта със сила седем.

    Екшъните на динозаврите от своя страна не са нищо особено. Сред тях ще намерите такива, който увеличават силата на 

минионите ви и унищожават противниковите такива ( все пак сте динозаври). Най-запомнящ може би е “Survival of the Fittest”, който ви позволява да унищожите противников минион на всяка чужда база, на която има по-силен минион. Казах ви, че динозаврите са много агресивни.

    Динозаврите ще се понравят на тези от вас, които обичат грубата сила. Заредени с тонове оръжейна мощ ( буквално, ако съдим по арта на картите), те предполагат изключително агресивен геймплей, който обаче е лишен от маневреност и хитрост. Сами по себе си , динозаврите трудно могат да спечелят играта. Удачно е да се комбинират с фракция разполагаща с атрактивни и изненадващи екшъни ( препоръчвам : леприкони, пирати или магьосници)

Властелинът на забавлението - „Smash up”. Част I - It's alive !

От Христо Симеонов

    Нека ви разкрия една тайна. Каквото и да ви говорят хората, знайте – настолните игри съществуват, за да ни забавляват. Тяхното основно, дори единствено, предназначение е да ви осигурят весели и щастливи моменти със семейство и приятели. Не размахвайте пред очите ми мантрата за спортната злоба, стръвта към победата, организираните турнири и състезателните формати.  Всички те са продукт на глобализирането и разрастването на хобито. В своята сърцевина обаче, настолните игри винаги ще бъдат средство за забавление - един генератор на веселие, щастие и усмивки.

    Говорейки ви всичко това, по една случайност (не мислА) сме в месеца на хумора и шегата - април. Тази му слава може би се дължи на факта, че като първия истински пролетен месец, пробуждащата се природа около нас подтиква всички ни да се усмихнем, да погледнем на света по-лековато и да повярваме в безсмъртната силата на живота. Именно затова днес реших да представя пред вас една игра, която за мен е символа на хумора в настолните игри.

    „Smash up” е заглавие, което като с магическа пръчка може винаги да оправи настроението ви. Играта излезе през 2013-та година под шапката на “AEG“. От тогава до днес играта се радва на огромна популярност и внушителна бройка допълнения. Да се говори за „Smash up” не е трудна задача, дори напротив, това си е истинско щастие.  С днешното ревю ще се опитам да ви убедя, защо това е играта, която ви е нужна, за да познаете истинската магия на  забавлението наречено настолни игри.

Хартиените градове на чудесата – Quadropolis

от Христо Симеонов

В света на настолните игри има няколко непоклатими институции. Те се извисяват като катедрали – величествени, могъщи и непоклатими. Това са дизайнери и издателства, дали на хобито едни от най-успешните заглавия, превърнали се в класики, в крайъгълни камъни на златната ера на бордовите игри, от която с гордост сме част и ние, геймърите.

Да се пише за издателство от ранга на “Days of Wonder” винаги е предизвикателство. Това е така, защото за тях вече е казано всичко. Техните заглавия са не просто обичани, а обожествявани от милиони геймъри. Днес игри като “Ticket to ride”, “Small world” и “Five Tribes” са еталон за това, как трябва да изглеждат модерните настолни игри и какво ги прави толкова популярни – спиращи дъха визуални шедьоври, с пристрастяващо гениален геймплей, достъпни за малки и големи.

Въпреки непоклатимите си позиции на пазара обаче, “Days of Wonder“ бяха закупени от пробуждащия се гигант в индустрията “Asmodee” преди броени месеци. Новината за тази финансова операция предизвика лавинообразна реакция от страх и паника сред хората в хобито. Геймърите в световен мащаб нададоха вой срещу политиката на окрупняване подета от “Asmodee”, с която те съвсем целенасочено, чрез повсеместна експанзия, се опитват да овладеят максимум от пазара. Милиони в интернет и социалните мрежи пророниха ( преждевременно ) сълзи, за краят на едно от най-обичаните и популярни издателства за настолни игри.

Нож в гърба или пък НЕ? - Game of Thrones: The Board Game (Second Edition)

от Симеон Генков

    Здравейте, ще представя ревю на още една от най-любимите ми игри, като се опитам да се огранича максимално.  “Game of Thrones: The Board Game (Second Edition)” от Christian T. Petersen, издадена през 2011 от “Fantasy Flight Games”, е игра за от 3 до 6 човека.

Набързо, какво представлява играта:

    В „Game of Thrones: Second Edition” вие влизате в ролята на един от домовете във великия сериал “Game of Thrones” , който ако не сте гледали, ви препоръчвам, а книгите - още повече. Та, както и в сериала, вашата основна цел е да станете кралят в „Westeros”. Това няма да е никак лесно обаче, защото целта на другите играчи няма да бъде по-различна от вашата. Вие ще се опитате да постигнете това, комбинирайки дипломация с добра стратегия и тактика при воденето на вашите войски. Разбира се, може да бъдете и диви варвари и да покосявате всичко по пътя си. Играта е разделена на рундове, като всеки рунд има 3 фази. От там ще се разбира, какво ще се случва преди всяко планиране - било то, събиране на армия или продоволствие, или дори наддаване за сферите на влияние, които са от огромно значение. Чрез самото планиране, вие заповядвате скришно от хорските уши, кой-какво да прави на своите верни поданици. А след това всички започват да активират заповедите си. Това всичко събрано на една карта, която не е достатъчно голяма за всички, води до много интересни избори, съюзи, измами и пълно унищожение.

Компоненти:

    Компонентите на играта са страхотни, което се подразбира от факта, че издател е FFG. Бордът на играта е голям и е наслада за очите. Артът по картите за моя радост е чудесен и не е от сериала. Всички токени са от плътен картон. Фигурките са страхотни, пластмасови и боядисани по много елегантен начин. Получавате фигурки за пехотата, кавалерията, обсадни машини и кораби, които макар и да не са много детайлни, вършат чудесна работа. Всичко това е гарнирано с приличен брой карти и много токени.

    Ще спомена нещо набързо и за правилата на “Game of Thrones: The Board Game (Second Edition)”. Правилата на играта не са сложни, но книжката, дело на FFG, е надута с много примери и обемът й създава впечатление за много сложна игра, а това не кореспондира с реалността. Има някои специални и важни правила, но като цяло трудността на самата игра идва от геймплея.

Геймплей:

   Тук не смятам да обяснявам правилата на играта, само ще се плъзна по тях. Основно ще обърна внимание на начина, по който се развива и върви играта. “Game of Thrones: The Board Game (Second Edition) ” се играе максимум в 10 рунда. Във всеки рунд има 3 фази.

    Първа Фаза - Теглене на картите Вестерос:

    Обръщат се карти, които разкриват събития, които се случват. Някои от тези карти предоставят избор на играчите, които са на челно място в някоя от сферите на влияние. Тези карти са много удобни за водене на преговори и съвещания между съюзници, за да се реши кой ще бъде най-удобният за тях избор. Друг вид карти са такива, при които нещо се случва искаш или не - набиране на армия, нападение на диваци, сблъсък на крале или просто нищо. Нападението на диваци е много интересна част  от играта. С течение на времето силата на диваците ще се увеличава, докато карта не бъде изтеглена или просто тяхната сила стане над 9000 (12 всъщност).

    При тяхното нападение всички играчи могат да се организират, за да предотвратят щетите, които предстоят от набезите на диваците. Това обаче води до преговори, които биват последвани от сляпо наддаване, което е едно от моите най-любими неща в тази игра. Целта на играчите е да съберат достатъчно сила (Power), основният ресурс в играта, за да се преборят с диваците. При провал всички губят, а този който е наддал най-малко, губи още повече. При победа обаче този, който е наддал най-много печели еднократен бонус, който се изпълнява веднага.

   Когато има сблъсък на крале е друга основна част от играта, тогава всички играчи започват да наддават за трите сфери на влияние, отново тайно. 

Сферите на влияние са следните:

Да предизвикаш Фортуна - Port Royal

от Христо Симеонов

    Отскоро съм в този "бизнес" с писането на ревюта на настолни игри, но едно нещо несъмнено вече ви е направи впечатление в тях, ако им хвърляте по един, дори и диагонален, поглед (дано да ги четете,де ) - винаги ще откриете по някоя дума за дизайнера на конкретната игра. Дали ще е дума, изречение или цял абзац, обичам да отдавам заслуженото на хората стоящи зад всяко заглавие, което ви представям. Може би тези лирични отклонения в материалите ми не ви допадат, може би ги прескачате с лека ръка. Аз ги определям като резултат от юридическото ми образование, което не ми позволява да не почета подобаващо интелектуалния труд на дизайнера.

    Изхождайки от тази, да я наречем, слабост  на ревютата, които ви представям, реших този път да стигна още по-далеч ( как беше : приемам предизвикателството ).  Реших, воден от най-чисти чувства, в поредица от няколко материала, които ще публикувам през идните седмици, да ви представя игри, дело на един млад и многообещаваш австрийски дизайнер. Казвам млад, но това се отнася само за възрастта му. Без никакво съмнение, той е вече утвърдено име в индустрията. Моята първа среща с негова игра бе през миналия декември и бих я определил като абсолютно случайна. От тогава минаха четири месеца, а аз успях да изиграя почти всичко създадено от него. Името на този дизайнер е Александър Пфистa ( Alexander Pfister ). 

Предполагам, че на повечето от вас това име говори нещо. Разпознавате хер Пфистaa като едната половинка от дизайнерското дуо стоящо зад „Broom Service“ ( нов поглед върху класическата игра “Witch’s Brew”) - миналогодишния победител в категорията „Игри за напреднали“ на  „Spiel des Jahres“ ( може би най-престижните европейски награди в хобито ). Освен с „Broom Service“ обаче, още няколко заглавия на Пфистa, които бяха приети много добре и от геймърите и от критиците, белязаха миналата година.

    Играта, която избрах за начало на моя преглед върху творчеството на може би най-прогресивно развиващия се европейски дизайнер,  е “Port Royal”. Не, тово не беше първата игра на Пфиста, която играх. Но от неговите определено е най-леката до която съм се докосвал към момента. “Port Royal” е игра, която може да се изиграе за 15 минути. Бих определил геймплея като елементарен, но заразител. Това се дължи на основната механика в играта, която авторитетния портал "Boardgamegeek" отбелязва като “press your luck”. Аз ще наричам механиката „да ти стиска“ ( или „да имаш топки“...ако не ви е много вулгарно). Ако ви стиска и на вас, четете надолу.

В света на настолните игри с..."Лигата".

     Дами и господа, скъпи приятели, представям Ви "Лигата". Така решихме да наречем първият ни общ проект, реализиран с няколко колеги от други онлайн медии представящи настолни игри. В тази рубрика ще се опитваме да обобщим заглавията, които са ни направили най-голямо впечатление през изминалия месец. Надявам се ( макар, че това няма да се ревюта ), да ви бъдем поне мъничко полезни.

    Компания всеки месец ще ми правят двама души, за които няма тайни в настолните игри.   Деян Георгиев от "Bigboxgamers" е име, което всеки изкушен от хобито в България познава. Собственик и основна движеща сила на най-големият портал у нас, предлагащ информация за всичко свързано с настолните игри. Човек с ясно изразено мнение, което не се притеснява да споделя.
    Ники Жеков е човекът отговорен за настолните игри в онлайн информационната платформа "Smart News". Ники е личност с пленително слово, а статийте му са изпипани до последния детайл и са истинско удоволствие, която ви препоръчвам да прочетете .
    Аз се присъединявам към тези "стари кучета" в областта на ревютата на настолни игри в България и...това е "Лигата", приятели. Малко помпозно, малко гръмко, но ще извините, надявам се. Правим всичко това за вас и за развитието на хобито...да си надуем малко егото ни е простено :) А сега към това, което ни впечатли в последните седмици.

Христо Симеонов - BoarDDelights

Измина месец на относително затишие откъм нови заглавия. Беше си малко нужен след вихрушката от настолни игри, която ни заля в края на миналата година. Този факт автоматично превърна месеца в идеалното време да изтупаме праха на залежаващи по рафта заглавия или да преговорим на добре забравени стари игри. Ето и моят избор, сред иначе изпъстрения с игри месец ( макар и не особено новички ).