Живи легенди – Unmatched: Battle of Legends, Volume One

    Признавам си без бой, още в началото на тoва ревю – абсолютен почитател съм!  На какво, ще попитате ви ? Ами на „биткаджийските“  игри, от които притежавам притеснително количество в колекцията си. Което обаче не пречи сърцето ми да подскача при вида на всяко ново заглавие в жанра. Освен това съм асболютен почитател и на „Restoration Games”, студиото на Роб Давю и сие, което се е заело с амбициозната задача да изтупва праха и да връща пред широката настолна публика  култови, забравени заглавия ( "Downforce", "Fireball Island", "Indulgence" ). Нали се досещате накъде отиват неща ? Пак ще си говорим за заглавие, което очаквах доста дълго време. Дали останах доволен от него ще ви кажа в следващите редове.

Векът на разточителството - Era: Medieval Age

    Няма начин да сте ги пропуснали. Невъзможно е да се интересувате от настолни игри и да не сте чували за тях. А и най-вероятно сте играли солидно количество от тези заглавия, дори ви е втръснало да се ви се навират постоянно в лицето. Вярвам, че сте се досетили, но все пак ще го кажа – говоря ви за заглавията в жанра „roll&write“ и тяхната тотална доминация в хобито. 

Без никакво съмнение това е най-популярният и масов тип настолни игри през последните две години.

    Ако обаче си мислите, че "roll&write" игрите са продукт на новата, свръхпродуктивна вълна в нашето любимо хоби, жестоко се лъжете. Именно тук се намесвам аз, вашия персонален историк и изследовател в света на настолни игри, за да ви върна назад до далечната вече 2008г. Тогава на пазара се появи „Roll through the Ages“, едно изненадващо заглавие на небеизвестния дизайнер Мат Лийкок ( Pandemic ). Колкото и невероятно да ви звучи, играта зае своето име и бе вдъхновена от легендарната "Through the Ages" на Влаада Хватил ( Бог Влаада, да се свети името му ! ), макар двете игри да не споделяха нищо общо като механики. В “Roll through the Ages” бе едно от първите места където се появи следната концепцията :  хвърляш зарове, получаваш ресурси, обръщаш ги в точки и всичко това записваш пред себе си на лист, в случая върху доста луксозен дървен борд, посредством „дървени габърки“.

    През 2019г., единадесет години по-късно, Мат Лийкок се завръща към своето отроче. То вече изглежда доста по-шарено, пристига в огроомна кутия и носи апетитното име „Era: Medieval Age”. В следващите редове ще ви разкрия, дали тази нова версия успява да надгради над оригинала, а защо не и да го замести напълно.

Какво общо има гобленът с цивилизациите? - Tapestry

Кучето се продава отделно от играта

    Четири месеца и един домашен любимец по-късно реших, че мога да Ви отделя малко време, за да Ви напиша впечатленията си от новата игра на Jamey и "Stonemaier Games", която няма нужда от представяне. Boardgame community-то откачи след обявяването й и аз имах щастието да се сдобия с едно копие сравнително рано. Докато чакате "Тapestry" да се появи по магазините, може да добавите това ревю към множеството други, които вече сте изгледали или прочели. Още една гледна точка никога не е излишна. Към настоящия момент играта е на първо място в BGG - "The Hotness list" и геймърите се редят на опашки да я възхваляват или да я плюят. От време на време се намира и по някой, който да каже нещо вярно за нея.

Подземия и кооперации – Dungeon Alliance

Да ви кажа – никак не е лесно да пишеш ревюта на настолни игри. Цялото това непрестанно тестване на нови заглавия, което е предшествано от ровене за предстоящи премиери и безсънни нощи изпълнение с трепетното очакване от пристигането им и накрая най-много да ви се схване кръста от седене край игралната маси и пред компютъра. Какво да ви обяснявам, неблагодарна работа си е...ама пустата слава...

Има и още един аспект в цялото занимение, който няма как да пропусна. Тогава когато трябва да играеш заглавие, което абсолютно не попада в предпочитаните от теб жанрове. Липсва ентусизъм, мотивация да навлезеш дълбоко в игровите механики, а опасността да „претупаш“ нещата е много сериозна. Пишейки за играта, за която ще ви говоря в следващите редове и при мен се появи тази опасност за  не особено ентусиазирано ревю. За щастие обаче се намеси друг фактор – името на дизайнера. Точно то ме привлече и на първо време към заглавие, което съвсем очеизвадно е „dungeon crawler”…а с тях знаете нямам много добри отношения.

Scythe Expansions - Стъпка към перфекционизма (Spoilers!)

    Трудно ми е да реша от къде да започна. Просто знам, че отдавна искам надълго и нашироко да изкажа впечатленията си за Scythe. Целта на това ревю е да Ви дам повече информация за разширенията към играта и в процеса да разберете мнението ми като цяло. Тъй като разширението "The Rise of Fenris" съдържа скрити компоненти, считайте се предупредени, че ще има снимки от тях. Ако не искате да си разваляте удоволствието от това да ги разкриете сами, спрете да четете последната част от ревюто. Ще сложа предупредителна думичка и по-надолу. Това ревю се очертава да бъде доста дълго, защото ще обсъждам всички излезли разширения за играта - "Invaders from Afar", "The Wind Gambit", "The Rise of Fenris" и "Scythe Encounters". Допълнително ще кажа и няколко думи за органайзерите на Folded Space, които събират всички тях в две кутии. 

Scythe e бижуто на Stonemaier Games, което блести още от успешната си кампания в Кикстартър в края на 2015 г. Повече за основната игра можете да прочетете в ревюто на Ицо. През изминалите три години играта придоби огромна популярност и към днешна дата е на 8-мо място в класацията на boardgamegeek. Излезлите през това време разширения допринесоха допълнително към успеха на Scythe. Без да губя повече време, активирам аналитичната част от себе си.

Оцветяването на фигурки - едно прекрасно хоби

Предупрежавам, че тази публикация ще съдържа нещо като лична история и самореклама. Днес няма да Ви разказвам за някоя настолна игра, а по-скоро за едно хоби.

Харесвам да играя настолни игри и съм споделял, че моята фенщина се роди преди около четири години. Още тогава се запалих много по фигурките в игрите и до ден днешен продължавам да се кефя на хубаво направени миниатюри. За мен те допринасят една настолна игра да изглежда наистина жива.

Из тунелите на Новия Йерусалим – Claustrophobia 1643

 

Някои от Вас може и да са чували за Claustrophobia, излязла през далечната 2009 г. Това е игра за двама, в която единият играч контролира банда нещастници, които са решили да се изправят срещу армия от демони, контролирана от другия играч. Целта на човеците да оцелят, а на демоните да ги изкормят. Издатели са "Asmodee", които отново пресъздават вселената на друга тяхна игра – Hell Dorado.

В това ревю няма да Ви разказвам за оригиналната игра Claustrophobia, а за нейния „наследник“ - Claustrophobia 1643, която се появява на пазара десет години по-късно под шапката на френското издателство Monolith (Conan, Batman: Gotham City Chronicles). Дизайнери са Croc (дизайнерът и на оригналната игра) и Laurent Pouchain.

Nemesis – Facehuggers! Wait, what?

                         

Днес ще си поговорим за една настолна игра, която миналата година се нареди измежду най-финансираните проекти в историята на платформатa Kickstarter, след като успя да събере над 3 милиона паунда. Първото ми официално ревю се очертава да е леко дългичко, така че се отпуснете спокойно и затегнете коланите, защото филмът на ужасите започва.

Nemesis е survival sci-fi игра за един до пет играча, които влизат в ролята на събуждащ се след хибернационен сън член на екипажа на космическия кораб Nemesis (Възмездие, Отмъщение?!), който открива, че корабът му е влязал в авариен режим, един от приятелчетата му е убит брутално и около него се чуват някакви странни и зловещи звуци.

Издатели на играта са Awaken Realms, известни с мащабните си Kickstarter проекти – This War of Mine, The Edge: Dawnfall, Lords of Hellas, Tainted Grail, а дизайнер е полякът Adam Kwapiński (Lords of Hellas). Запознатите с горепосочените игри веднага могат да очакват топ качество на компонентите и множество детайлни миниатюри, но за това след малко.

Темата на играта ни въвлича директно в любимата ни (или не чак толкова) поредица от филми Alien, Predator, Alien vs Predator и т.н., като дори по едно време имаше съмнения, че Awaken Realms ще бъдат съдени за плагиатство на интелектуална собственост, но доколкото ми е известно за момента няма отправени такива претенции. Едно от големите предимства на играта е именно тематичността и́, която се засилва с всяка изминала минута, поради особените игрови механики и уникалните фигурки на извънземни, които обикалят из кораба. Дали си заслужава обаче сравнително високата цена?

Приказка за непослушковци – The Grimm Forest

От Христо Симеонов

Само поспрете за миг и се пренесете назад към детството. Назад към класическите приказки, с които и аз и вие сме пораснали. С техните магически сюжети, причудливи герои, зловещи злодеи и мъдри поуки. Замислете се само за миг, какъв богат извор на вдъхновение биха били те за настолните игри. В класическите приказки има толкова много богати, пъстри и интригуващи теми, че спокойно могат да ни вдъхновят за цяла плеяда от бордови забавления.

    Представихте си го, нали ? Е, имам една добра и една лоша новина за вас. Добрата е, че настолна игра вдъхновена от най-популярните приказки, които свързваме с творци като Братя Грим, Шарл Перо, Ханс Кристиан Андерсен, Шехерезада и много други, вече има. Лошата новина е, че не сте вие създатели на това заглавие. 

    Колко гениално простичко звучи само. Взимаме най-популярните и обичани от малки и големи герои, принцеси, магьосници и злодеи, пренасяме ги върху „стандартните“ настолни компоненти – зарчета, карти и бордове и ВОАЛА. Получаваме краен продукт, който без никакво съмнение ще грабне вниманието на огромна част от геймърите. Играта, за която ще ви говоря в следващите редове без никакво съмнение няма никакъв проблем да привлече вниманието върху себе си. От темата, та до безумно-изумителните-фантастични компоненти. За какво ви говоря ли ? четете смело !

Механес Теос : Богове и машини – Lords of Hellas

От Христо Симеонов

    "Богът от машината" – "Deus ex machina". Мнозина свързват този израз с разбиранията на модерната научно-фантастична литература и по-специално с кибер-пънкa. Последният е едно от най-младите течение в жанрa, залагащо изключително много на идеите за загубената човечестност и греховното и изродено свръхтехнологично бъдеще на човешката раса.

    Терминът всъщност е латински превод на причудливото устройство „механе“ използвано в древногръцкият театър. Причудливо, причудливо – колко да е причудливо ? Всъщност става дума за кран, с чиято помощ в края на някои представления са спускани актьори в образа на даден бог. Тяхната роля е да дадат на постановката един финален щрих, поука, запазвайки по този начин връзката между тайнственият и всемогъщ божествен пантеон на Олимп и простосмъртните в нозате му.

    На мисли за „бог от машината“ ме наведе първата ми среща с “Lords of Hellas” – игра, която успешно бе финансиране чрез платформата "Kickstarter" и се радва на изключително горещ прием сред геймърите. Тук е редно да ви успокоя – няма да си говорим за древногръцки театър. Причината да си мисля за „изкуствени“ богове е част от тематиката на “Lords of Hellas”, която определено ме изненада. Като цяло – срещата ми с играта премина през няколко фази. Пълното отрицание към нея, което ме бе налегнало по време на кампанията  за финансирането й, сменило се след това с любопитство, а любопитството с изненада, защото “Lords of Hellas” се оказа настолна игра точно „в моята градинка“. Защо смятам така – четете в следващите редове.

Стоманени крошета – Gekido:Bot Battles

От Христо Симеонов

    Любовта на човечеството към бойните спортове си е пословична. От кървавия пясък на Колизеума, та до мултимилионните галавечери в Лас Вегас, тези спиращи дъха зрелища са предпочитано забавление за милиони. През вековете нашите прадеди са развивали стремглаво бойните забавления, като дейно участие в тях за взимали както хора, така и животни. На последното в наши дни не се гледа с особено добро око...

    Затова е нужно нещо ново. И защо то да не бъде шеметна битка между бибиткащи и святкащи роботи. Та нали „тенекиите“ не изпитват никакви чувства и най-важното – нито грам болка. Пък и доста по-лесно е да изправиш две,три огънати ламарини, отколкото да възстановиш няколко строшени зъба.

    Тази толкова гореща тема съвсем логичко намери своето място и в настолните игри. В последните месеца на пазара се появиха цели две заглавия третиращи потенциални битки между роботи в близкото бъдеще. В това ревю ще ви представя една от тях. Дали си струва и има ли какво да ни предложи поредната биткаджийска игра ? Бързам да ви кажа в следващите редове.

Война и мир...и мекове – Scythe

от Христо Симеонов

    Ако имам някакъв грях към хобито до момента, то той е, че се забавих прекалено дълго с това ревю. Имах си обаче причина - исках да бъда безкрайно обективен. Нещо повече – след първата ми среща със „Scythe“, играта далеч не ми хареса. Стори ми се откровено небалансирана, събрала куп странни геймплей решения. Не можех обаче да заложа репутацията си ( излишна минутка за надуване ) и да критикувам играта без да съм и отделил повечко игрово време. И така се минаха близо осем месеца и прилична бройка сесии на “Scythe” зад гърба ми, преди да седна и да се опитам да ви споделя какво мисля за играта.

    Има и нещо хубаво в цялата история. “Scythe” без никакво съмнение бе най-популярното заглавие за изминалата година, така че определено не ми е нужен увод, с който да се опитвам да ви въвеждам в това ревю. Ще говоря за “Scythe”. Ще ви споделя какво мисля за “Scythe”. Ако искате да го чуете, то ще го намерите в следващите редове. Без повече да протаквам, сипвам дизел в мека и поемаме през необятната източноевропейска шир.

Господството на видовете - Raptor

от Христо  Симеонов

    Настолните игри за двама са специфична категория заглавия, до която не всеки успява да се докосне. И това не се дължи на факта, че такива игри се появяват рядко на пазара. Точно обратното. В последната една година, игрите насочени точно за двама души преживяха своеобразен ренесанс, който ни направи свидетели на няколко изумително сполучливи заглавия. 

    Основния проблем на игрите за двама е...ами, че са игри за двама. Ако игровата ви група е голяма, ако рядко играете настолни игри, ако никой от най-близките ви не се интересува от хобито, то има голяма вероятност никога да не опитате някое измежду десетките хиляди заглавия предназначени за двама души. Ако обаче имате редовен спаринг партньор ( най-често това е любимия/любимата...колкото и грубо да звучи спаринг партньор ), то тези игри са точно за вас.

      В днешното ревю ще ви представя една чудесна игра за двама, която се появи в краят на миналата година и за нещастие като че остана в сянката на абсолютния хегемон в жанра в последните месеци -  „7 wonders: Duel“. Самият аз също я оставих да отлежи прекалено дълго време на рафта, преди да пристъпя към нея. На както не веднъж съм ви казвал – в настолните игри никога не е късно да откриеш едно бижу, без значение колко дълго си го пренебрегвал.