Стоманени крошета – Gekido:Bot Battles

От Христо Симеонов

    Любовта на човечеството към бойните спортове си е пословична. От кървавия пясък на Колизеума, та до мултимилионните галавечери в Лас Вегас, тези спиращи дъха зрелища са предпочитано забавление за милиони. През вековете нашите прадеди са развивали стремглаво бойните забавления, като дейно участие в тях за взимали както хора, така и животни. На последното в наши дни не се гледа с особено добро око...

    Затова е нужно нещо ново. И защо то да не бъде шеметна битка между бибиткащи и святкащи роботи. Та нали „тенекиите“ не изпитват никакви чувства и най-важното – нито грам болка. Пък и доста по-лесно е да изправиш две,три огънати ламарини, отколкото да възстановиш няколко строшени зъба.

    Тази толкова гореща тема съвсем логичко намери своето място и в настолните игри. В последните месеца на пазара се появиха цели две заглавия третиращи потенциални битки между роботи в близкото бъдеще. В това ревю ще ви представя една от тях. Дали си струва и има ли какво да ни предложи поредната биткаджийска игра ? Бързам да ви кажа в следващите редове.

Едно политически коректно фентъзи - Ethnos

от Христо Симеонов

    „....Имало едно време едно кралство. То не било нито най-голямото, нито пък най-красивото кралство. Било си едно съвсем стандартно, симпатично фентъзи кралство, някъде из неназовани земи. Обитавали го дванадесет племена и всички живеели в мир и разбирателство. Естествено, това не можело да продължи дълго. Алчните дракони решили да се намесят и развалили спокойствието на всички.  Кралството рухнало, а племената се пръснали като шарени мъниста из поля и гори...“

    Вероятно тук някъде губя вниманието ви. Ако има нещо по-досадно от поредната зомби игра, то това е поредната игра, ситуирана в един особенo „тематичен“ жанр, кръстен звучно „generic fantasy”...или както му викаме на изток от Калотина – фентъзи клише.

    Именно затова пристъпих с откровена досада към “Ethnos”. Темата на играта, в съпровод с няколкото илюстрации, които ми попаднаха, откровено си лъхаше на стандартни фентъзи щуротии, Толкинови похвати и клишета. Чакай те, бе ! Изгасете тия факли и приберете яйцата в хладилника – Толкин е велик и ако не сте го чели, затваряйте това писание, дело на вашия верен, но жалък драскач и сядайте на някоя прохладна тераса с чаша студен чай и томче на “бащата на модерното фентъзи.“

    Ала да се върнем към “Ethnos”... Годината е 2017, приятели, някак си са написани едни стотици хиляди страници фентъзи литература и когато лепнете една толкова клиширана тема и...абе, иде ми да крещя. Но какво да се прави – занаят. Трябваше да играя “Ethnos”, трябваше да я оплюя и да ви кажа да бягате надалеч от нея. Трябваше...ама взе, че ми хареса...много. И сега ще ви кажа защо.