Парижко танго – Paris: La Cite de la Lumiere

    Вероятно ви е втръснало...ама пак ще ви говоря за „игра за двама“. Но какво съм виновен аз, че последните няколко месеца бяха изключително благодатни в тази област от нашето хоби ? Отдавна вече съм ви казвал, че изминалата 2019г. за мен беше „годината на "игрите за двама“ и поредно доказателство затова е, че вече пет месеца в 2020г, а продължавам да ви представям "заглавия за двама" от миналата година. И *спойл алърт* ще има още. От друга страна пък в последно време именно игрите за двама, заедно със соловите заглавия, са най-предпочитаните...и играни настолни игри. Причините са това мисля са известни на всички.

    Днес ще си говорим за една игра, която включва „пъзелова“ нотка и пространствени елементи. Да ви кажа правичката, определено това не са ми е любимите механики. Но в комбинацията с изумителна визия и СПЕЦИАЛНИ УМЕНИЯ ( не се сдържах, съжалявам ), тази игра определено се настани трайно на игралната ми маса и на рафта. Бързам да ви кажа повечко.

Силата на водата - Barrage

    В началото на това ревю трябва да ви споделя, че съм доста притеснен. И смятам в следващите редове да подходя изключително сериозно. Защото темата на играта, която ще ви представя днес, се радва на особено експертно мнение от редица важни и „високообразовани“ родни специалисти. Не искам да се излагам в техните очи, нито пък да изглеждам като лековат български дизайнер, който не разбира нищо от хидроинженерство – тема, с която във България се става и се ляга ( бел.ред. и особено се владее от разни философи )

    Шегата настрана ( дано не ми затворят блога ), днес ще си говорим за сериозна и тежка „евро“ игра. Както знаете, тяхна отличителна черта е липсата на тематичност, за сметка на вълнуващи геймплей механики. Тема в обекта на днешното ми ревю обаче е доста добре реализирана, чак да се учуди човек. А геймплея – той е просто вълшебен. Няма какво да крия – ще ви говоря за едно от игрите, намирили място в моят личен топ десет за изминалата година. Запретвайте ръкави и нека бъде...ток.

Джобно човечество – Age of Civilization

    Добре дошли в любимата ми рубрика ! Мястото където ви давам ненужни съвети ! Магическата локация, където въображението ми работи най-силно и...основно за мене си. Щях да добавя, че това със съветите е ново поприще за мен, но после се сетих, че всъщност списвам блог за ревюта на настолни игри от четири години и някак не върви да ви лъжа. А ненужният ми съвет за днес е по повод на това „Как да успеете в платформата за финансиране „Кикстартър“ ?“. Слушайте внимателно. Има два начина. Не е нужно да гледате видео влогове или пък да четете статии на доказани дизайнери и хора от хобита. Много е простичко.

    Първият способ включва създаването на настолна игра включваща толкова много ненужна пластмаса под формата на фигурки, токени, кутии и маркери, че да е напълно достатъчно самостоятелно да замърсите Тихия океан за хиляда години напред. Относно качествата на играта – нямат никакво значение, щом има фигурки ! Вторият способ е диагонално противоположен и включва създаването на толкова малка, миниатюрна, лилипутска, микроскопична игра, която не просто може да носите навсякъде с вас, а преди всяка игрова сесия трябва да организирате детективско разследване за точната й локация по джобовете на дънките ви. Относно качествата  й – обичайно много по-внушителни от размерите й.

    Надявам се, това да е достатъчно за този увод. Разбрахте, че давам ненужни съвети и че ще ви говоря за финансирана през „Кикстартър“ игра. От кой ли вид ще бъде тя ? Естествено, че от микрогеймикус  ( нова дума, пфу ).

Нацията на мигрантите - Villagers

    За настолните игри през отминалата 2019г. вероятно могат да се сложат много епитети Скучна. Вълнуваща. Пълна със стотици разточителни заглавия, които приковаха вниманието ни, но и поставиха на истинско изпитание портфейлите ни. Годината, която видя тоталната хегемония на леките семейни игри, ала и завръщането на „тежките", „евро“ заглавия. За мен обаче 2019г. заслужава и още едно определение – годината на „цивилизационно-подобните игри“.

    Ще си кажете : "Ицо, и тая година ли я почваш с някакви измислени думички ?". Ами нямаше как инак да ви опиша цялата плеяда от заглавия, които дойдоха с обещанието да бъдат „игра, в която създавате своя цивилизация“. Безспорно това гръмко определение звучеше много апетитно и изигра своята отлична роля като добре преценен рекламен трик.

    В следващите редове ще ви представя още една такава игра. Идваща в отвратителна, непрактична и неудобна опаковка и носеща име близко до това на популярна музикална банда от 80-те година на миналия век, това заглавия някак успя да привлечение не малко внимание върху себе си. Може би пък все пак играта е добра ? Четете, за да разберете !

Подземия и кооперации – Dungeon Alliance

Да ви кажа – никак не е лесно да пишеш ревюта на настолни игри. Цялото това непрестанно тестване на нови заглавия, което е предшествано от ровене за предстоящи премиери и безсънни нощи изпълнение с трепетното очакване от пристигането им и накрая най-много да ви се схване кръста от седене край игралната маси и пред компютъра. Какво да ви обяснявам, неблагодарна работа си е...ама пустата слава...

Има и още един аспект в цялото занимение, който няма как да пропусна. Тогава когато трябва да играеш заглавие, което абсолютно не попада в предпочитаните от теб жанрове. Липсва ентусизъм, мотивация да навлезеш дълбоко в игровите механики, а опасността да „претупаш“ нещата е много сериозна. Пишейки за играта, за която ще ви говоря в следващите редове и при мен се появи тази опасност за  не особено ентусиазирано ревю. За щастие обаче се намеси друг фактор – името на дизайнера. Точно то ме привлече и на първо време към заглавие, което съвсем очеизвадно е „dungeon crawler”…а с тях знаете нямам много добри отношения.

Вампири, каубои и "Властта на заровете" - Dice Throne : Season 2

    Днешното ревю ще бъде малко по-различно от обикновено. Ицо вече Ви е разкрил впечатленията си от Dice Throne S1 /ревю/. От към правила и геймплей сезон две не се различава съществено от първи сезон. Разликите са главно в компонентите и изцяло новите герои, разбира се. Ще се съсредоточа над това да Ви разкажа за продукцията и по малко за всеки герой, като накрая ще споделя мнението си за играта. Ще се опитам да разгранича отделните части, за да можете да четете по-лесно каквото Ви интересува.

Лунната соната - Tsukuyumi : Full Moon Down

    Кога минаха коледните празници, кога си вързахме мартеници ? Кога си пожелавахме „За много години“, кога изкупихме цветарските магазини за Международният ден на жената ? Кога ви споделих персоналният си топ десет за 2018г., кога започнахме да си говорим за новите, горещи настолни игри на 2019г.?

     Схванахте ми мисълта, нали – времето си лети и няма спиране ! И за цялото това време, от декември до март, някак странно и откровено аматьорски  пропуснах да ви споделя какво мисля, за една от настолните игри от споменатата персонална десятка. Всъщност, „какво мисля“ едва ли е толкова вълнуващо, защото след като играта е намерила място в списъка с "Дъ бест за годината", значи я харесвам...и то много. Какво обаче ме грабна в  Tsukuyumi ? Именно това искам да споделя с вас в следващите редове.

Roma Invicta - Pandemic : Fall of Rome

    Pandemic. Миналата година поредицата празнува десетия си юбилей. Десет години, като една от най-популярните настолни игри, превърнала се в почти задължително заглавие за всички тепърва навлизащи в хобито. Десет години като един от образците в кооперативния жанр, вдъхновила десетки други, къде успешни къде не, настолни игри. Pandemic. Игра, която няма нужда от представяне, която няма нужда от мойте недодялани уводи.

     Когато видиш поредната самостоятелна игра във вселената на Pandemic ( стана си вселена...), първата ти мисъл е : „тия пак се опитват да ми грабнат портфейла“. Очакванията са обичайно за „същото, ама в друга опаковка, по –лъскавко“. Относно излезлите вече самостоятелни игри, ситуацията е горе-долу такава. "Pandemic : Reign of Cthulhu" не беше нищо особено, "Pandemic: Iberia" беше отлична, дори по-добра от оригиналната игра, ала "Pandemic: Rising Tide" беше просто катастрофа. Така резултата, както виждате, е горе-долу равен. И за да обобщя - определено пристъпих леко резервиван към новият Pandemic.

Донеси ми короната,зарче – Dice Throne

От Христо Симеонов

    Темата и концепцията, залегнали в основата на днешната игра, определено не са най-оригиналните. Игрите изправящи двама играчи един срещу друг, в смъртоносна битка за надмощие, докато единия погине...с лопата да ги ринеш. То не е ли "Summoner Wars", "Mage Wars", добрият стар "Magic" и още стотици други, които ако тръгна да изброявам рискувам да пиша това ревю около месец.

    С какво играта, която ще ви представя в следващите редове привлече вниманието ми ? На първо място с визията си. Тук е момента да ви приканя да си направите една вметка – споменавам визията й още в увода...бройте до края на това ревю колко пъти ще се върна на този плюс ! След това дойде „хайпа“ или казано на мил, роден език – целия свят изпадна в делириум по тази игра, нямаше как да не я пробвам и аз. Нещо повече. Съвсем нахално и амбициозно авторите й отбелязаха първото й издание като "Season 1", след което последва и "Season 2" ( съвсем логично някак ) и двата финансирани през "Kickstarter"...и двете пропуснати от мен. Е, време беше да поправя този пропуск.

    Така в днешното ревю ще ви говоря за една „биткаджийска“ игра. Без никакво съмнение жанр претъпкан със заглавия. Изключително смело е да решиш да се впуснеш в него и да се изправиш срещу редица утвърдени заглавия в битка за вниманието на геймърите. Да видим как ще се развие тази битка.

Източният въпрос - Century: Eastern Wonders

От Христо Симеонов

    Най-обичам да пиша ревюта за такива игри. И по-специално уводи. Ще попитате защо, нали ? Ами защото ще ви говоря за игра, която няма нужда от представяне. През изминалата една година ми изтръпна езика да говоря и ми се протриха пръстите да пиша, колкото страхотна игра е "Century : Spice Road". И макар мнозина от вас да не бяха съгласни с мен, аз все още намирам играта за превъзходен и изпитан в почти всякакъв ситуации "gateway", който наистина работи. Именно затова и "Spice Road" без никакво колебание попадна в миналогодишния ми топ десет.

    Естествено нямаше как да не очаквам с трепет нейното продължение. Нещо повече – това бе и най-очакваната от мен игра в първата половина на 2018г. Казвайки продължение, не съм напълно коректен, защото "Eastern Wonders" си е 100% самостоятелна игра. Не е нужно да си купувате "Spice road", за да и се насладите ( бел.ред. на пръв поглед ). Все пак има и частица истина в момента с „продължението“, защото ако притежавате и двете игри, може да ги комбинирате в едно впечатляващо настолно чудовище. Така купувайки си "Eastern Wonders", вие всъщност си купувате две игри, ако притежавате "Spice Road".

    Именно от тази преспектива ще разгледам играта в следващите редове – като самостоятелно заглавие и като второто звено от по-голяма игра. Но стига празни приказки. Време е да отплаваме за островите на подправките.

Войната на хартиените крале – Paper Tales

от Христо Симеонов

Нали знаете какво казват за добрите идеи...всъщност казват доста неща. Като например : "когато едно нещо работи, по-добре не го пипай". Или „добрите идеи са вечни“. А когато някой сгафи и „крадне“ идва успокоението „то всичко оригинално е вече измислено“. Много мъдростти, за много разлини ситуации - богата работа е народната мисъл !

    Разказвам ви всичко това, защото в следващите редове ще ви представя игра, която без никакъв свян взима една добра и изключително популярна идея в настолните игри и я развива по свой собствен начин. Не, не ви говоря за плагиатство, а само за доброто, старо вдъхновение. Което между другото може да осени и вас докато четете тези редове и да ви направи горди автори на някоя нова идея...дори и рециклирана такава.

Механес Теос : Богове и машини – Lords of Hellas

От Христо Симеонов

    "Богът от машината" – "Deus ex machina". Мнозина свързват този израз с разбиранията на модерната научно-фантастична литература и по-специално с кибер-пънкa. Последният е едно от най-младите течение в жанрa, залагащо изключително много на идеите за загубената човечестност и греховното и изродено свръхтехнологично бъдеще на човешката раса.

    Терминът всъщност е латински превод на причудливото устройство „механе“ използвано в древногръцкият театър. Причудливо, причудливо – колко да е причудливо ? Всъщност става дума за кран, с чиято помощ в края на някои представления са спускани актьори в образа на даден бог. Тяхната роля е да дадат на постановката един финален щрих, поука, запазвайки по този начин връзката между тайнственият и всемогъщ божествен пантеон на Олимп и простосмъртните в нозате му.

    На мисли за „бог от машината“ ме наведе първата ми среща с “Lords of Hellas” – игра, която успешно бе финансиране чрез платформата "Kickstarter" и се радва на изключително горещ прием сред геймърите. Тук е редно да ви успокоя – няма да си говорим за древногръцки театър. Причината да си мисля за „изкуствени“ богове е част от тематиката на “Lords of Hellas”, която определено ме изненада. Като цяло – срещата ми с играта премина през няколко фази. Пълното отрицание към нея, което ме бе налегнало по време на кампанията  за финансирането й, сменило се след това с любопитство, а любопитството с изненада, защото “Lords of Hellas” се оказа настолна игра точно „в моята градинка“. Защо смятам така – четете в следващите редове.

Плантация за усмивки - Santa Maria

от Христо Симеонов

    Настолна игра с тема „колонизиране“ ! Какво ? Не сте никак въодушевени  ?Предпочитате нещо друго. Добре де, а какво ще кажете ако ви споделя, че в играта се мъчите да направите вашите „колонизатори“ най-щастливите завоеватели на света. Окей, спирам да опитвам...

    По непонятни за мен причини, игрите с тема „колонизирането на Новият свят“ винаги предизвикват отегчени прозявки, сънени погледи, мърморене и пуфтене. Лично за мен темата е особено вълнуваща, а и сред игрите, които я споделят, има няколко наистина „класически“ вече заглавия. Уви, явно обаче съм малцинство по въпроса.

И тъкмо като по поръчка - горните ми две констатации сумарно са идеалната причина да ви запозная с днешната игра. Всъщност си стана причина „2в1“ –  любимата ми колонизаторска тема и факта, че вероятно сте пренебрегнали това заглавие. 

Вестоносецът е винаги виновен – Wasteland Express Delivery Service

От Христо Симеонов

    Скъпи приятели, пиша тези редове с размътено и лутащо се съзнание. Умът ми, който смея да твърдя, някога бе блестящ и находчив, ми изневерява в последните седмици, устройвайки ми страховити паради от светлини, сънища и блянове. Не съм спал спокойно от месеци. Забравих какво е уюта на топлото легло и меката, примамлива омая на спокойния сън, даряваща човека със заслужена почивка след дневните вълнения. Ужасът започна преди малко повече от четири месеца и не иска да пусне съзнанието ми. В основата му бе един мой грях.

    В края на декември споделих с вас личният си топ десет от настолни игри излезли през 2017г. С много любов и страст ви обрисувах заглавията, които ми направиха най-голямо впечатление за отиващата си година, споделяйки и ревюта на последните. Освен на едно...моят фатален номер 6, моето дяволско число. От тогава тази игра не ми дава мира и навестява сънищата ми искайки своето – ревю !

    Добре де, колкото и да се мъча да подражавам на любимия Х.Ф.Лъвкрафт вероятно не ми се получава особено. Но се надявам, че схванахте основната идея. "Wasteland Express Delivery Service" е игра на която мога да поствя много определения – най-дълго заглавие за 2017г, най-голяма изненада за мен, най-пренебрегвана игра. Пренебрегвана защото сме вече май 2018г. и се изминаха повече от девет месеца от първата ми среща с нея, а все още не съм й посветил ревю. И това, както се опитах да ви обясня, не ми дава мира. Та в крайна сметка реших да се взема в ръце и най-накрая да го напиша. Напълно заслуженото представяне на една от любимите ми игри за 2017г. ! Може да спрете да четете дотук, защото вероятно се досещате, че съм оценил играта високо и без да се свеня, ще ви я препоръчвам. Ако обаче ви интересува какво се крие в нейната гигантска кутия – четете смело надолу ( бел.ред. обещавам повече да не се опитвам да имитирам велики писатели )

Строежът на века – Sagrada

от Христо Симеонов

    С риск да се повторя, но 2017 определено ще остане за мен като годината на "филърите" и "gateway"/ за начинаещи / игрите. Ако през пролетта и лятото отдавахме това на традиционно по-слабата откъм сериозни заглавия половина на годината и тайничко се убеждавахме, че преди и особено след Essen Spiel ще получим само „геймърски“ заглавия, то към днешна дата нещата изглеждат като един безкраен поток от леки игри.

"Favor" токени

    Преди да реагирате остро...не  казвам всичко това като критика. Даже точно напротив. Наводняването на пазара с "филъри" и "gateway" игри е ясен знак, че хобито се развива, ставайки все по-достъпно. Настолните игри излизат от мухлясалите мазета на нърдовете ( прощавайте, колеги "военни" геймъри...“лошите“ ми платиха да ги пиша тия работи иначе и аз съм един от вас ), отърсват се няколко килограма дълбоко стратегически и тактически правила и се превръщат в усмихнати, шарени и приветливи другари за всички прохождащи кандидат-геймъри.

    Както вече се досещате и днес ще ви представя поредната новичка лека игра, широкодостъпна за начинаещи геймъри, семейства и малки деца. Всъщност "Sagrada" беше една от най-чаканите игри тази година. Кикстартър кампанията на играта събра внушителна сума и очакванията към нея определено бяха високи. Дали играта ги оправда, бързам да ви кажа в следващите редове.

Любовната песен на смелия приключенец – Near and Far

от Христо Симеонов

Напълно в мой стил, гръмко и дръзко, ще се нарека "най-големият почитател на игрите на "Red Raven Games" у нас". Kолко вече пъти съм ви говорил за тях и за невероятния Райън Лоукат, създател на компанията, дизайнер и художник на почти всичко в каталога им. Игрите на "Red Raven Games" винаги успяват да ме изненадат, да ми поднесат нещо свежо, красиво и предизвикателно. Именно затова и голяма част от тях са сред избраните в личната ми колекция.

Най-важния елемент в играта

    Преди две години Райън започна един изключително амбициозен проект ( поне в мойте очи ), целящ да създаде настолна игра, която като иновативност хвърли ръкавицата към няколко от най-популярните жанрове в хобито. Той се опита да събере две изглеждащи напълно несъвместими геймплей механики. Класическа „евро“ "worker placement"/"поставяне на работници" игра и богата на тема и преживяване “storytelling”/ "разказване на истории" сага. Крайния резултат бе играта „Above and Below”. Уви, нещо обаче не достигна на Райън. Основния проблем за мен бе, че частта с разкаването на истории остана някак на заден план и бе изместена от всепоглъщащото могъщество на „евро“ игрите, в лицето на събирането на ресурси и обръщането им в точки.

    Тази година обаче идеята за този изключителен интригуващ микс се завърна под формата на своеобразно продължение на “Above and Below”, ситуирано в същия симпатичен фентъзи свят и залагащо отново на смес между две толкова популярни механики. „Near and Far” е едно от най-обсъжданите заглавия тази година, така че вероятно не ви говоря за нещо нечувано. Основния въпрос обаче е – получило ли се е този път.

Японското чудо – Yokohama

от Христо Симеонов

    Искате ли да ви издам една тайна ? Нека ви разкрия една теорема в хобито, естествено формулиран от мен, как да разпознавате дали дадена настолна игра спада към „евро“ школата или заема достойно място сред „америтраш“ линията. Вгледайте се в заглавието й. Ако то включва под каквата и да е форма популярно, реално съществуващо наименования на град, държава, остров, географски обект или историческа личност, то в 99.9% от случайте се сблъсквате с „евро“ игра. Вярвам, че ви помогнах като ви споделих тази рецепта.

    За мнозина от вас това може да е живото спасяващо. Не са малко събратята геймъри, които бягат като дявол от тамян щом чуят местене на шарени кубчета – една толкова позната механика в „евро“ жанра. Липсата на силна и интригуваща тема винаги е била най-слабата точка на този вид игри и основна причина те да бъдат критикувани, като „сухи“ и „скучни“

Дали обаче тези критики са основателни ? Далеч съм от мисълта да ви убеждавам, да заобичате „евро“ игрите. Нищо не ми пречи обаче да ви споделя какво мисля, за една от най-добрите игри в жанра през последната година.

Сезонът на чудовищата – Gloomhaven

Част I – Първи импресии ( без спойлери )

От Христо Симеонов

    „О, Музо, възпей онова творение гибелно  на Исака Чайлдресов...“

    От вътре ми дойде да почна с нещо епично. Все пак в следващите редове ще ви говоря за една от най-епичните настолни игри на пазара. Епична като създаване, епична като разпространение, епична като съдържание – цели десет килограма ! Е как да не почна по...Омирски.

Света Майко на кутиите

    „Gloomhaven“ безспорно е най-голямото събитие в настолните игри за последната една година. Съпроводено с титанични проблеми при печат и разпространение. Възхвалявано до небесата от знайни и незнайни „специалисти“ по настолни игри. Изстреляло се, до номер три в класацията на "BGG" ( въпреки, че все още ужасно много хора чакат своето копие ). „Gloomhaven“ изглежда като настолна игра, която е орисана да остави диря в нашето хоби, а защо не и да го пренесе на следващото ниво. Затова и това ревю определено няма нужда от увод.

    В следващите редове ще ви споделя първите си впечатления от играта. Събрах ги след няколко сесии в нейната компания. Озаглавих ги „част първа“, защото вярвам, че това няма да е единствения текст, който посвещавам на „Gloomhaven“. Ще се опитам да бъде максимално безпристрастен, като само ще ви акцентирам върху нещата, които ми харесаха и тези, които явно ме подразниха в „Gloomhaven“. Разбира се, професионалната ми геймърска етика няма да ми позволи да ви разкрия и трохичка от случващото се в играта. Четете смело – спойлерите ги затворих във влажно мазе, пълно с дракони !

Мистерията на изгубената колония - Spirit Island

От Христо Симеонов

    "…Играчите влизат в ролята на командири на експедиционни войски, изпратени от някоя от могъщите монархии в епохата на Великите географски открития. В серия от ходове вашата задача е да колонизирате колкото се може по-голяма част от новооткритите земи, в името на вашия славен монарх. Колонизирането става посредством изграждате на система от поселища, установяване на търговски връзки с родната земя и утвърждаване на културни и религиозни..." Искате нещо политически коректно ли ? Добре.

"...Попадате на непознат и необитаем остров, предлагащ отлични условия за живот и богати източници на природни богатства. Трупайки средства под формата на разнообразни ресурси – овце, дърво, камък и злато, вие се стремите да създадете мрежа от селища за вашия народ, които да се установи на острова и да го завладее..." И това ли не става ? Тогава нека да преместим стрелките на часовника няколко столетия напред ?

"...Играчите влизат в ролята на капитани на звездни заселнически космически кораби, които са достигнали до заветната цел на мисията си – нова,неизследвана планета, представляваща решение на всички земни проблеми. Всеки от вас представлява някоя държава или могъща земна корпорация, която се стреми да колонизира планетата, осигурявайки си достъп до подземни й богатства. На планетата откривате и следи от отдавна изчезнала извънземна цивилизация, които се изразяват в причудливи и мистични артефакти..."

Загадъчният остров

   Няма смисъл. Отказвам се. Прости ми, скъпи Ктулу и вие свирепи викинги, но ако в настолните игри има наистина една основна, доминираща тема, то тя без никакво съмнение е „колонизирането“. Дали пренасяйки ни столетия назад, в епохата на Великите географски открития или запращайки ни в загадъчния мрак на звездите, дизайнерите на настолни игри си умират да ни карат да строим селища, да покоряваме местни народи, да търгуваме...абе да колонизираме, в целия съмнителен блясък на тази дума. 

    Замисляли ли сте, какво щеше да бъде да преминем от другата страна на бариерата ? Да слезем от конете, да оставим барута в кесиите, да приберем бластерите и да паркираме междузвездните колонизаторски кораби в хангарите ? Да се вмъкнем в обувките на „колонизираните“, на местните, на тези, на които им се изсипват на главата една тумба нахални пришълци. Ако и вие като мен се чудите, дойде време да разберем, с една игра, която се появи в разгара на лятото. Игра за която не се говори много, но повярвайте ми, тя идва да предложи ужасно много.

Служител на месеца – Jamaica : The Crew

от Христо Симеонов

Всеки ден около нас се случват толкова прекрасни, неочаквани неща. Неочаквана ваканция, неочаквана печалба, неочаквана среща, неочаквана новина...а защо не и неочаквано допълнение ?

    Бях напълно изненадан преди повече от година и половина, когато разбрах за предстоящото излизане на допълнение за "Jamaica". Не веднъж съм говорил и съм ви препоръчвал тази игра. И до днес тя е една от любимите ми „gateway” игри. Игра, с чиято помощ съм запознал ужасно много хора с любимото ни хобито. Но "Jamaica" е заглавие на десет години и именно това бе причината да съм изнендан от факта, че играта щеше да получи свежа доза новостти.

    Новината за допълнението ме развулнува силно и то се превърна в най-чаканият от мен експанжън за 2017г. И след като вече успях да направя няколко игрички с новите нещица, бързам да ви кажа струвало ли си е чакането.