Да ви кажа – никак не е лесно да
пишеш ревюта на настолни игри. Цялото това непрестанно тестване на нови заглавия,
което е предшествано от ровене за предстоящи премиери и безсънни нощи
изпълнение с трепетното очакване от пристигането им и накрая най-много да ви се
схване кръста от седене край игралната маси и пред компютъра. Какво да ви
обяснявам, неблагодарна работа си е...ама пустата слава...
Има и още един аспект в цялото
занимение, който няма как да пропусна. Тогава когато трябва да играеш заглавие, което абсолютно не попада в предпочитаните от теб жанрове. Липсва ентусизъм, мотивация да навлезеш дълбоко в игровите механики, а опасността да „претупаш“ нещата е много сериозна. Пишейки за играта, за която ще ви говоря
в следващите редове и при мен се появи тази опасност за не особено ентусиазирано ревю. За щастие обаче се намеси друг фактор – името на дизайнера. Точно то ме
привлече и на първо време към заглавие, което съвсем очеизвадно е „dungeon
crawler”…а с тях знаете нямам много добри
отношения.
Другари приключенци от всички страни съюзявайте се !
 |
| Токени, токени и пак токени |
„Dungeon Alliance“ е фентъзи,
приключенска игра, която умело оплита в геймплея си механики от „deck building“ и „dungeon
crawler“ жанра. Последният води своето начало от
ролевите игра ( поджанр ) и общо взето се свежда до следното – влезни в
подземието, избие всички чудовища и грабни съкровищата. Както вече споменах,
далеч не съм фен на подобен род заглавие. Дизайнер на "Dungeon
Alliаnce" е Андрю Паркс ( Core Worlds
; Star Trek : Frontiers ), име което няма нужда от
представяне. Издатели са Quixotic Games.
 |
| Никак не съм фен на тази рамка... |
„Dungeon Alliance“ ни пренася в
„златната“ приключенска епоха на една неназована фентъзи вселена. Време на
дръзки и смели герои, търсещи богатства и слава. За целта те формират съюзи,
нещо като „приключенски кооператив“, за да могат заедно да се изправят срещу
силите на злото. Именно един такъв „кооператив“ управлява и всеки един от
играчите в „Dungeon Alliance“.
Макар да залага на играта с карти
и постепенното изграждане на тесте, подготовката за игра е доста досадна. На
първо място трябва да посоча малоумната картонена рамка, която формира
игралното поле, в което подреждате вашето „подземие“. Да ви кажа така и не
разбрах нейната функция, освен да ви помага да следите да не излезете от
размерите и броя на плочките, които се поставят при игра с различен брой
играчи. Професионален съвет – изхвърлете я.
След което идва ред на
подреждането на плочките в купчини ; сортирането на няколко дузини токени и
разделянето на картите. „Dungeon Alliance“ няма
да постави рекорд за най-дълъг „set up”, но е досаден.
 |
| Всеки герои пристига със собствени карти с умения |
Стигаме обаче и до най-хубавата
част – подготовката на „кооперативите“. Тук е редно да спомена, че „Dungeon
Alliance“ не е кооперативна игра. Всеки играч се
бори да спечели, трупайки най-много точки под формата на "experience". Както вече
стана дума, за целта контролирате предварително генерирани „сдружения“ от
четирима приключенци. В играта ще откриете няколко опции как да създадете тези
„кооперативи“, като без никакво съмнение най-удачния вариант е посредством "draft". В играта ще
откриете цели седемнадесет героя, което е гаранция за добра преиграваемост. Още
повече, че всеки един от тях спада към определена раса и клас, която ще
откриете върху специална карта със статистиките му.
Тук някъде е момента да похваля
авторите на играта за читаво написаните правила. Особено добро впечатление ми
направи, че е отделено време да бъде направена цялостна „дисекция“ на всеки вид
карти и токени в играта, като
изчерпателно се посочат и обяснят всички видове символи по тях. Единствения
минус е, че в прекалено детайлното
обяснение на правилата, на места може да се загубите. Всъщност, макар и
книжката да е доста дебела, „Dungeon Alliance“ не е
толкова сложна колкото изглежда. А, да – щеше да е хубаво и да има малко повече
примери.
След като приключите с избора на
герои за „кооперативите“ си и всеки формира стартовото си тесте с карти ( то
съдържа по три карти за всеки герой ), играта може да започне. Поставяте
четиримата си герои на най-близката стартова плочка от подземието ( да, има миниатюри ) и смело се
впускате в тактическа борба за злато и...точки.
Тактика, а не тема
 |
| Миниатюрите са с много добро качество |
„Dungeon Alliance“ продължава точно четири хода, като всеки един от тях
включва четири индивидуални цикъла на активация и една финална фаза. Звучи ви
много подредено, нали ? Добре дошли в „Dungeon Alliance“, където добре замисления геймплей е господар !
В следващите редове далеч няма да
се спра на всяко едно дребно правило в „Dungeon Alliance“...а такива има доста ( хубаво е, че са добре обяснени
). Ще се опитам да ви обясня основната идея на играта и блестящия откъм
механики начин, по които тя е реализирана.
В основата на „Dungeon
Alliance“ стоят картите, с които си служат
вашите герои. Те биват няколко на вид ( "стартови", "уникални", "подобрения" и т.н.
), но споделят една основна характеристика. Освен някакво уникално умение, в
горния им ляв ъгъл има една или повече иконки, символизиращи принадлежността им
към раса и/или клас. За да ги
използвате, трябва да ги отнесете към съотвения герой !
Както ви казах,
всеки герои спада към някоя раса ( човек, джудже, елф, гном, полу-орк ) и
владее определени умения, клас. В хода на играта, трябва така да изградите
вашето тесте с карти, че то да бъде най-подходящо за комбиниране с вашия
„кооператив“ от герой и да позволява максимално успешни ходове.
Защото „Dungeon
Alliance“ си е и малко състезание. Повечето неща
в играта ви носят токени "experience", които използвате в хода на играта, за да
си купувате нови карти, а в края на играта се броят и като точки ( без значение
дали сте ги използвали или не ). Токените "experience" идват от убиването на
чудовеща и справянето с предизвикателства. Както вече се досещате, ще ви се
иска максимално бързо да се справяте с тези задачи, за да натрупате колкото се
може повече точки.
 |
| Тестето с "encounters" е малко постничко |
Но нека да види как протича един
ход в „Dungeon Alliance“. Стана дума
вече, че той е разделен на четири индивидуални цикъла, като всеки един от тях
включва две фази – активиране на герой и активиране на чудовища. Започвайки от
стартовия играч, по ред, всеки играч избира и активира един от героите
в „кооператива“ си. Да го активира, означава да извършва действия с него. Всеки
герой може да се движи, да атакува чудовища и да се справя с различни
предизвикателства по игралното поле, като за целта може да играете карти от
ръката си, но те трябва да отговарят на
раса и/или класа на герои. Освен това, може да играете само по една карта от
вид.
 |
| Чудовищата са токени |
Тук някъде идват няколко страници
правила свързани с движение ; отваряне на врати ; поставяне на нови плочки ; атака
срещу чудовища ; атака от дистанция ; интеракция с "предизвикателства" ; избор на
нови карти и т.н. Ще се спра само на някой от тях, като най-важното е,
правилното използване и комбиниране на картите в ръката ви.
Дълбоко в себе си „Dungeon
Alliance“ е изключително тактическа игра. Казвам
ви го, защото мен лично доста ме изненада. Правилното позициониране на героите
ви е ключово за крайната победа. Част от това позициониране е и поставянето на
нови плочки в игралното поле. То представлява подземието, в което приключенците
се спускат. Когато отворите нова врата в подземието, имате право да изберете
една от двете възможни плочки. Изключително
странно и някак нетематично е, че предварително знаете какво има върху
плочката. Върху нея са изобразени чудовищата и предизвикателствата и вие
знаете още преди началото на вашия ход, какво ви чака, ако поставите тази
плочка в съседство с вашия „кооператив“. С този геймплей похват в „Dungeon
Alliance“, темата в играта изтънява до минимум,
като прогнил воал върху лицето на банши ( по-тематично сравнение не ми дойде ).
Знам, че на мнозина от вас това няма да се понрави. Но пък за почитателите на
тактическите заглавия това звучи страхотно вълнуващо.
 |
| Играта включва опция и за правила "играч срещу играч" |
Още по-интригуващо става и когато
ви кажа, че след като всеки играч активира един от героите си, започвайки от
последния играч всеки получава правото и
да активира едно чудовище разположено на игралното поле. В „Dungeon
Alliance“ няма водещ, няма "dungeon master", нито
някаква форма на „изкуствен интелект“, която да ръководи играта и контрола
върху „лошковците“ е предоставен на играчите...отново поради тактически
съображения. От вас зависи дали ще отдалечите дадено чудовище от вас, дали ще
го придвижите по-близо, за да го убиете по-лесно или пък ще се опитате
максимално да навредите на някой от опонентите си, атакувайки героите му.
Тактическите опции не са никак малко, а с прогреса на играта, отварянето на
нови стаи от подземието и придобиването на "experience", те стават още повече. Именно този
елемент е най-уникалната черта на „Dungeon Alliance“. Ала вероятно ще донесе също доста смесени оценки за
играта, заради поредната порция отдалечаване от тематичността.
 |
| "Experience" и "злато" |
След като всеки играч активира
чудовище, игровия цикъл завърша и започва нов с активиране на нов герои. След
като всеки герои от „кооператива“ ви бъде активиран веднъж, рунда свършва.
Между рундовете се случва една „административна“ фаза, в която теглите нови
карти, приготвяте чудовища и герои и ако бъде достигнато определено ниво,
включвате в играта нови, по-добри карти, които да закупувате с токени
"experience" и да добавяте в тестето си. Всъщност, в „Dungeon
Alliance“ всеки един от вашите герои ще действа
точно четири пъти в хода на цялата игра...още едно правило, което срещна
смесени емоции. На първо четене, откъм геймплей, то е много на мястото си. От
друга страна обаче, това някак противоречи с принципите и идеите на
приключенска игра, каквата „Dungeon Alliance“
претендира да бъде.
„Подземиология“
Изпитвам сериозни затруднения в
написванието на заключението към това ревю на „Dungeon Alliance“, защото се страхувам, че ще остана неправилно разбран и крайната ми оценка ще породи редица въпроси. Казвайки всичко това...ще почна с
лесното.
Чисто механично, откъм геймплей, „Dungeon
Alliance“ ми
хареса страшно много. Личи си, че всяка една дребна механика в играта е
дело на доказано и признато име в средите на настолния дизайн. „Dungeon
Alliance“ е богата на стратегически и тактически
опции, което се обуславя от наличието на отлични условия за преиграваемост –
седемнадесет героя, близо стотина карти с умения и огромния брой комбинации
между тях. Личи си и опита на дизайнера от предходни негови приключенски
заглавия ( бел.ред. Паркс е дизайнер на „Star Trek“ версията на приключенската класика „Mage Knight“ ). „Dungeon Alliance“ може да бъде един наръчник за това "Как да направим работеща "dungeon crawler" игра. И именно тук стигам и до големия ми проблем с „Dungeon
Alliance“.
Въпреки цялото разнообразие откъм геймплей възможностти и опции, играта е
малко еднообразна. И дам това се дължи на факта, че
дълбоко в себе си „Dungeon Alliance“ е
един “dungeon crawler”...и в него правите обичайните
неща – отваряте стаи и трепете чудовища. Да, в играта ще намерите и опция за
някакъв „storytelling“ под формата на куестове и напълно кооперативен режим, но и той потъва сред
това тематично еднообразие.
За да обобщя. „Dungeon
Alliance“ е една повече от отлична откъм
геймплей игра, която може да служи като образец на добрия дизайн и вълнуващото
използване на механиките в настолните игри. Откъм цялостно усещане и тема
обаче, аз се загубих в поредния “dungeon crawler”...
Препоръчвам задължително ЗА :
1. Любители на "dungeon crawler" заглавия
2. Когато си търсите блестяща механика
3. Когато нямате проблем с темата като мен
Оценка :
Визуално оформление и компоненти : 4.5 / 6
Геймплей : 6 / 6
Преиграваемост : 6 / 6
Крайна оценка : 5 / 6
Няма коментари:
Публикуване на коментар