В служба на доброто... – Sanctum

    Въпросът с настолни игри и техните видео/компютърни събратя прилича малко на въпроса за „яйцето и кокошката“. Макар и в този случай  да не става дума за произход, защото смятам, и малките деца знаят, че настолните игри съществуват от най-дълбока древност, тъй де, доста преди дигиталните си събратя.

    Ала именно на масовата гейминг култура, която дойде с присъствието на персонален компютър/игрова конзола във всеки дом ( или поне в непосредствена близост – да живеят клубчетата ) , дължим ренесанса на настолните игри. Като този ренесанс има две проявления – създаването на по-добри заглавия и нужда от социална комуникация. В последните десетина година нещата толкова се смесиха, че настолните игри, преди това смятани за занимание за „скучни чичковци“ сега станаха неразделна част от гейминг културата и дори започнаха смело да се намесват в полето на свойте видео събратя.

    И макар вече да няма съмнение, че една настолна игра може да предложи същото ( ако не и повече ) количество забавление колкото и една видео игра, то все още приемаме, че поради спецификата на определени жанрове, имаме фронтове, където видео игрите са абсолютен доминант. Такива например са жанровете на бързите, динамични екшън игри например.

    Надявам се няма да ви изненадам обаче, като ви кажа, че и в тази насока работят неуморните умове на настолната игрова индустрия. И по специално един от тях. Преди няколко години той ни зарадва изпълнявайки на пръв поглед непосилната задача да пренесе любимите ни "first-person shooter"-и в настолна форма. Играта се казваше „Adrenaline” ( ревю ) и заслужено обра множество похвали. Сега нейният автор се завръща с второ свое заглавие, отново инспирирано от популярен жанр видео игри, който изглежда невъзможно да бъде пресъздадем в настолна форма. Говоря ви за „hack’n’slash” ролевите игри – бързи и изключително динамични заглавия, който изискват светкавични реакции. Е, явно дойде и тяхното време да бъдат играни не с джойстик, ами с шепа зарчета и карти.

Подземия и кооперации – Dungeon Alliance

Да ви кажа – никак не е лесно да пишеш ревюта на настолни игри. Цялото това непрестанно тестване на нови заглавия, което е предшествано от ровене за предстоящи премиери и безсънни нощи изпълнение с трепетното очакване от пристигането им и накрая най-много да ви се схване кръста от седене край игралната маси и пред компютъра. Какво да ви обяснявам, неблагодарна работа си е...ама пустата слава...

Има и още един аспект в цялото занимение, който няма как да пропусна. Тогава когато трябва да играеш заглавие, което абсолютно не попада в предпочитаните от теб жанрове. Липсва ентусизъм, мотивация да навлезеш дълбоко в игровите механики, а опасността да „претупаш“ нещата е много сериозна. Пишейки за играта, за която ще ви говоря в следващите редове и при мен се появи тази опасност за  не особено ентусиазирано ревю. За щастие обаче се намеси друг фактор – името на дизайнера. Точно то ме привлече и на първо време към заглавие, което съвсем очеизвадно е „dungeon crawler”…а с тях знаете нямам много добри отношения.

Каубои в пясъчника - Western Legends

Не обичам да ви държа в неведение. Затова дайте да си кажем няколко думи за този „пясъчник“ в заглавието и каквом по-дяволитем ще търсят вътре пастири на едър рогат добитък ? В света на модерните игри, по-специално дигиталните такива, термина “sandbox”/”пясъчник“ се използва за цяла една категория от заглавия. Характерно при тях са минималните ограничения за играчите. На последните е предоставена възможност да „се скитат“ из един напълно отворен или поне минимално скриптиран свят, в които сами да решават действията си. Пред играчите е поставена почти безграничната свобода да изследват, разкриват и обогатяват света по удобен за тях начин. От там и „пясъчник“ – асоциация с толкова любимия кът от детските площадки, където родителите буквално се „отървават“ от децата си, а последните се ровят на свобода в пясъка, правейки каквото си искат.

    Всичко е много хубаво на хартия. Обаче “sandbox” модела работи ужасно трудно за настолни игри поради простата причина, че го няма изкуственият интелект зад играта, които да „напасва“ света по безумните решения на играчите. Въпреки този сериозен недостатък, малцина смелчаци се опитват да създават продукти в жанра. В следващите редове ще ви представя един от тях, които предизвика сериозно вълнение сред хобито в последните няколко месеца. Добре дошли в пясъчника на Дивият Запад !

Из тунелите на Новия Йерусалим – Claustrophobia 1643

 

Някои от Вас може и да са чували за Claustrophobia, излязла през далечната 2009 г. Това е игра за двама, в която единият играч контролира банда нещастници, които са решили да се изправят срещу армия от демони, контролирана от другия играч. Целта на човеците да оцелят, а на демоните да ги изкормят. Издатели са "Asmodee", които отново пресъздават вселената на друга тяхна игра – Hell Dorado.

В това ревю няма да Ви разказвам за оригиналната игра Claustrophobia, а за нейния „наследник“ - Claustrophobia 1643, която се появява на пазара десет години по-късно под шапката на френското издателство Monolith (Conan, Batman: Gotham City Chronicles). Дизайнери са Croc (дизайнерът и на оригналната игра) и Laurent Pouchain.

Nemesis – Facehuggers! Wait, what?

                         

Днес ще си поговорим за една настолна игра, която миналата година се нареди измежду най-финансираните проекти в историята на платформатa Kickstarter, след като успя да събере над 3 милиона паунда. Първото ми официално ревю се очертава да е леко дългичко, така че се отпуснете спокойно и затегнете коланите, защото филмът на ужасите започва.

Nemesis е survival sci-fi игра за един до пет играча, които влизат в ролята на събуждащ се след хибернационен сън член на екипажа на космическия кораб Nemesis (Възмездие, Отмъщение?!), който открива, че корабът му е влязал в авариен режим, един от приятелчетата му е убит брутално и около него се чуват някакви странни и зловещи звуци.

Издатели на играта са Awaken Realms, известни с мащабните си Kickstarter проекти – This War of Mine, The Edge: Dawnfall, Lords of Hellas, Tainted Grail, а дизайнер е полякът Adam Kwapiński (Lords of Hellas). Запознатите с горепосочените игри веднага могат да очакват топ качество на компонентите и множество детайлни миниатюри, но за това след малко.

Темата на играта ни въвлича директно в любимата ни (или не чак толкова) поредица от филми Alien, Predator, Alien vs Predator и т.н., като дори по едно време имаше съмнения, че Awaken Realms ще бъдат съдени за плагиатство на интелектуална собственост, но доколкото ми е известно за момента няма отправени такива претенции. Едно от големите предимства на играта е именно тематичността и́, която се засилва с всяка изминала минута, поради особените игрови механики и уникалните фигурки на извънземни, които обикалят из кораба. Дали си заслужава обаче сравнително високата цена?

Хеви метал фентъзи - Thunderstone Quest

    Има настолни игри, които дават облика на цял един жанр. Заглавия толкова интригуващи, пленителни, революционни и популярни, че името им се е превърнало в еталон.

    Всъщност, пишейки тези пламенни редове  призвани да станат част от помпозен увод, се замислям, че се готвя да ви представя една "deck building" игра. Последните са жанр в настолните игри свързан най-общо с „изграждането на тесте от карти“. Всички играчи започват със сродни или дори еднакви тестета от карти, даващи им ресурси или специални умения и в хода на играта се опитват да ги обогатят, по свой вкус и според избраната стратегическа посока.

    Тук някъде е редно да кажа : Не, драги, няма да ви говоря за "Доминион", the so called „бащицата на „deck building” жанра.  Ще оставя тази задачка на други, по-квалифицирани от мен кадри ( те се знаят кой са ). Макар че подобен увод много щеше да му отива на "Доминион"...

     Играта, за която ще ви надувам главата в следващите редове...на мен ми е надувала главата от години. Доста дълго време се оглеждах, облизвах лакомо,ала така и не стигах до "Thunderstone Quest". Е, след покъртително успешенa "Kickstarter" кампания през миналата година (разбирайте – много кинти), играта се върна в наличност в търговската и аз с трепетни ръце посегнах към нея. А в следващите редове ще ви споделя какво открих.

Приключения по Амазонка - The Lost Expedition : The Fountain of Youth & Other Adventures

    Казвал съм много пъти, че подхождам с известна доза съмнение към допълненията за настолни игри. Това се дължи на факта, че последните обичайно идват на доста висока цена и изправен пред дилемата „нова игра или експанжън за стара“ избирам "лъскавкото". „Култът към новото“, какво да се прави – позната болест за съвременният настолен геймър. Естествено, има и изключения от това мое правило и те най-вече се отнасят за допълнения към игри, който са оставили специална следа у мен.

    Именно такъв е случаят с "The Lost Expedition".  Драматичната история на Пърси Фосет, пресъздадена в тази вълнуваща игра е едно от любимите ми заглавия в последните няколко години. Най-вълнуващото в "The Lost Expedition" е интересният и предизвикателен геймплей, на който може да насладите в няколко различни варианта – като кооперативна игра, солова или „един срещу“ друг.

Малко от новите карти в допълнението

В следващите редове обаче няма да ви говоря за "The Lost Expedition". Детайлно ревю на играта може да намерите ей на туй линкче.  Миналата година на пазара логично се появи допълнение към играта носещо въздългичкото името „The Fountain of Youth & Other Adventures“. Най-общо, в него ще откриете четири модула, които може да включите във всякакъв ред или комбинация към игровата си сесия. Редно е обаче още тук да ви кажа следното – като модулен експанжън в „The Fountain of Youth & Other Adventures“ няма да откриете нищо революционно ново. Играта запазва на 99% оригиналният си геймплей. Което ще рече, че ако не сте харесали "The Lost Expedition", експанжъна няма с нищо до промени това ваше мнение. Ако обаче оригиналната игра ви допада, то „The Fountain of Youth & Other Adventures“ е абсолютно задължително допълнение за вас, защото ще ви предостави нова доза преиграваемост , а и защото сериозно вдига летвата като трудност.

    Може да спрете с ревюто дотук. „The Fountain of Youth & Other Adventures“ е едно отлично допълнение, на което аз, като фен на оригиналната игра, поставям отлична оценка. В зависимост от това, в коя от посочените в горния абзац категории попадате, вие вече имате своята оценка към играта. Ако обаче искате да научите малко повечко за модулите в допълнението – четете смело надолу.

Завръщане в миналото – Discover : Lands Unknown

    Вероятно ви е омръзнало да слушате за „хубавите страни на настолните игри“. За това колко са социални, достъпни, развиващи стратегическото и логическото мислене. Омръзнало ви е, защото ви го повтаря от всички страни, всеки един занимаващ се с нашето хоби – през геймъри, ревюлъри, та чак до търговците.

    Аз обаче смятам да ви посоча още едно от уникалните качества на настолните игри. Именно то е причината, която ги превърна в любимото им хоби. А именно факта, че тази индустрия не спира да се развива. Дизайнерите не спират да създават нови и нови геймплей механики, които понякога водят до сътворяването на цял един нов жанр. В настолните игри винаги се търси новото, уникалното, различното. Търси се едно надграждане и развитие и по-рядко се лежи на добре изпитани рецепти – нещо толкова характерно за други развлекателни индустрии в последните години.

   Изминалата 2018г. мина под знака на новата, шумно рекламирана игрова система, дело на гигантите от "FFG". В основата си "Unique Game System" залага на...уникалността. Всяко закупено копие на подобна игра е по своему различно, уникално, неповторимо  и т.н. На пазара вече се появиха две такива игри. И докато “Keyforge” изглеждаше като поредния претендент в категорията "искам да седна на трона на "Magic The Gathering" ( за нея съвсем скоро, в друго ревю ), то “Discover :  Lands Unknown” даваше надежди да бъде голямото заглавие на "Fantasy Flight Games" за годината...а и в последно време като цяло. "FFG" някак се ориентира към непрестанни допълнения за свойте "дойни крави", игри във вселената на "Star Wars" и "Arkham Horror" и позабравихме, че те имат в портфолиото си отлични, напълно самостоятелни заглавия.

    С тази нагласа, която звучи отлично на хартия, посегнах към “Discover :  Lands Unknown”. Крайният резултат обаче се оказа противоречив. Защо ли – четете надолу.

Инспектори и изпити- Deadline

От Христо Симеонов

    Роматиката на класическите криминални истории, тези разказващи за проницателни детективи, корави ченгета и фатални красавици, винаги е срещала внушителна маса почитатели. Как ви звучи, ако успеем да я пренесем в съвременните настолни игри ? Лично за мен, това звучи като една отлична комбинация, нали ? Още повече в епохата на „storytelling” игрите, които буквално заляха пазара през послените няколко години.

    Затова и “Deadline” бе едно от шумно рекламираните заглавия през миналата година. Най-силният коз на играта без съмнение бе интригуващата тема, като оставаше отворен въпроса,  доколко добре тя ще бъде интегрирана посредсвом визия и геймплей механики. Какъв беше крайния резултат - бързам да ви кажа в следващите редове.

Завръщане в Портата – Betrayal at Baldur’s Gate

от Христо Симеонов

    Най-накрая някой в офисите на "Avalon Hill" се събуди. Толкова години продължи тази дълбока дрямка, че всички ние, геймърите, сме напълно шокирани от нейния край. Защото вярвахме, че той никога няма да настъпи.

    Да държиш в ръцете си правата за заглавие като "Betrayal at the House on the Hill" и да не го изполваш по никакъв начин си е направо престъпление. Не веднъж съм ви споменавал тази игра и абсолютно култовия статут, който тя има в хобито. "Betrayal" далеч не е най-добрата игра на пазара. Дори напротив, тя страда от изключително сериозни проблеми свързани със зле написани правила и липса на какъвто и да е баланс в някои от приключенията.

    Но пък цялостното усещане, този ретро хорър полъх, които те кара да заключиш вратите, да залостиш прозорците и да се надяваш да не си попаднал в кофти роля във филм на Ромеро или  Сам Рейми е изключителна. В "Betrayal "ще откриете всичко, на което някога сте попадали в хорър жанра – серийни убиици, сатанински култове, демони, вампири, вещици и т.н. и т.н. А всичко това е поднесено под формата на приключение, събрано в петдесет различни сценария, достатъчно за дълги часове около игралната маса.

    Въпреки мърморенето от страна на разни „експерти“ в хобито, "Betrayal" се превърна в култово, класическо заглавие в настолните игри и най-неочаквано миналата есен от "Avalon Hill" ни зарадваха с допълнение, включващо петдесет нови приключения, нови предмети и локации. И когато си мислехме, че сме видели всичко за играта, отново бяхме опровергани със следващия анонс на компанията. Следващото издание в серията обещаваше да пренесе култовата приключенска игра във фентъзи вселената на D&D и по-специално на територията на легендарния град Baldur’s Gate – място обожавано от милиони фенове по света. Е, след като играта вече е факт, нека надникнем из шумните таверни и потъналите в мрак улички, за да ви споделя какво мисля за нея.

Последната загадка – The Lost Expedition

От Христо Симеонов

    Вероятно съвсем доскоро името Пърси Фосет не ви е говорело нищо. Е – да живее масовата култура ! Дали посредством разкошния роман на Девид Гран „Изгубения град Z” или благодарение на чудесния филм споделящ същото заглавие, то мнозина от вас са се запознали с трагичната съдба на полковник Пърси Фосет.

    Офицер от британската кралска артилерия, картограф, археолог и изследовател Фосет шокира света през 1925г., когато изчезва безследно заедно със сина си, Джак Фосет, в  дебрите на амазонските джунгли. Всичко това се случва в момент, в който Пърси е убеден, че е открил своето Ел Дорадо...смисъл буквално. От 1906г. той предприема седем експедиции в региона на река Амазонка. В първите от тях е натоварен с картографирането и определяне на граничната бразда между Бразилия и Боливия. След 1914г. Пърси Фосет развива идеята, че дълбоко в дебрите на бразилската джунгла, региона Мато Гросо, се намира древен, забравен град, сърцето на отдавна изчезна цивилизация, която той смята за изгубената брънка в развитието на човечеството. Фосет го нарича просто „град Z”.  За всички нас, простосмъртните, последния е по-известен като Ел Дорадо – легендарния Град от Злато.

    Усещате накъде отиват нещата нали  ? Каква по-добра тема за настолна игра от изчезнала преди близо столетие експедиция, която и до ден днешен предизвиква вълнение ? Какво ли се е случило с Пърси Фосет и дали той и членовете на печалната експедиция са успели да достигнат загубения град или са загинали в смъртоносните капани на джунглата ? Отговори на всичко това може да откриете в играта, която ще ви представя в това ревю.

Клубът на Приключенците-неудачници – Magic Maze

от Христо Симеонов

Дълго време мислих, как да започна този увод. Искаше ми се да ви говоря за приключенските игри. Да ви върна още в зората на „Dungeons&Dragons”, ролеват игра, която промени света. Планувах, да ви поговоря за нейното развитие, нейните падения и възходи и небивалия интерес, на който се радва последната, пета версия на правилата.

    След това щях да премина през огромното влияние на “Dungeons&Dragons” върху фентъзи жанра като цяло – литература, кино, игри. Щях да ви поговоря и за „израждането“ или „осакатяването“ ( според мен ) на "rpg" игрите в това, което всички в сферата на настолните игри познаваме под името “dungeon crawler”. И към края да ви разкрия развитието на въпросния фентъзи-приключенски жанр и хитрите иновации, на които той е подложен, намиращи изражение и в играта, за която бях приготвил да ви говоря в последвалото ревю.

    Бях си нахвърлил предварително целия този „екшън“ план или опорни точки ако искате – и двете названия са модерни в съвременната политико-икономическа ситуация у нас. Натъкнах се обаче на един сериозен проблем – планирания увод вероятно щеше да излезе около десетина страници . Щеше да погълне цялото ревю,а заедно с него и вашето така драгоценно внимание. Затова се отказах и реших, че играта за която ще ви говоря няма нужда от увод. Дори самото и обяснение няма да бъде леко. Това е настолна игра, която трябва да се пробва, за да се разбере. И все пак, професионалната ми етика ме задължава ( пак врели-некипели... ) да ви споделя какво може да очаквате от търговския център за приключенци.

Възходът на Червения гарван. Част II : “Islebound”

От Христо Симеонов

    Хайде да започнем с кратко резюме. Преди да се потопим в магията на "Near and Far", едно от най-очакваните заглавия тази годината, реших да ви поговоря за последните две заглавия на "Red Raven Games", които се появиха на пазара. Причина за това е, че голяма част от механиките и геймплея на тези игри са своеобразен постамент върху които стъпва предстоящата "Near and Far".

    В първата част на това ревю ви споменах, че „Above and Below” ме разочарова. Разочароваме това, че Райън Лоукът, дизайнер и илюстратор на играта, не успя да изпълни заложените предварително цели. А именно да създаде един добър микс между стратегия и „choose your adventure" (книга-игра). “Above and Below” е едно добро, леко „евро“ заглавия, което ще се понрави на тези от вас, които обичат да „въртят“ ресурси и да трупат точки посредством разнообразни способи.

    Какво може да очакваме от „Islebound“ ? А дали ми хареса ? Ще се опитам да ви кажа в следващите редове.

Възходът на Червения гарван. Част I : “Above and Below”

От Христо Симеонов

    Във все по-скоростно развиващия се свят на настолните игри, дейността на "Red Raven Games" продължа да удивлява и вдъхновява. Заглавията на компанията, игри радващи се на толкова възторжен прием от геймърите по света, се открояват  с факта, че са дело на един човек. Райън Лоукът, освен основател на компанията е и дизайнер и илюстратор ( едновременно ) на почти всички заглавия в портфолиото им. Игрите на Райън се отличават с богати, приказни вселени и качествен геймплей, смело служещ си с добре познати механики, над които се надгражда с хитри нововъведения.

    В последните години заглавията на "Red Raven Games" се превърнаха в еталон за качество и неминуем попадат в редица престижни класации. Тази година обаче отбелязва едно специално събитие за компанията, един своеобразен възход. За първи път игра на "Red Raven Games" е едно от най-чаканите и обсъждани заглавия за годината. Още първата информация за „Near and Far” хвърли геймърите в делириум. Райън се връща към спечелилият му толкова симпатии микс между стратегическа игра и “choose your adventure” приключение, като този път ни обещава нещо още по-грандиозно.

    И преди да се качим на гребена на очакванията около “Near and Far”,  реших да хвърля поглед към последните две големи заглавия на компанията. Озаглавих това ревю „Възходът на Червения гарван“, изхождайки от идеята за мащабните стъпки на  "Red Raven Games" към върховете на индустрията и го разделих на две. Основната ми идея е да ви разкажа, какво може да очаквате от „ игрите-основи“ на “Near and Far”, върху какво стъпва последната и ще успее ли да оправдае високите очаквания.

Бягство от тестето или как се кове една пленяваща концепция - Unlock!

oт Христо Симеонов

    Време беше и аз да хвана влака. Не, не този за морето. Уви, лятото е още далеч. Говоря ви за „ескейп“ стаите и цялата врява покрай тях. В последните години те се превърнаха в изискано забавление за млади и стари нърдове, което пък доведе до същински „стаен бейби бум“. Из китната ни родина се нароиха безчет „ескейп“ местенца, с разнообразно качество вариращо от „невероятно изживяване“ до „ върнете ми парите“.

    С риск да ви разочаровам, в това ревю няма да ви представям „ескейп“ стая, а настолна игра вдъхновена от последните. Тя не е първата и вероятно няма да е последната с подобна идея. Две неща ме заинтригуваха около играта. Първото бе чудесният й прием – престижната награда „Златно асо“ от Международният фестивал за игри във Кан през февруари. Второто е, че тя е дело на французите от „Space Cowboys“, едни от най-продуктивните хитмейкъри (любима дума ) в хобито в последните години, стоящи зад игри като "Splendor", "Elysium" и "T.I.M.E. Stories". Да прекрачим обаче сред влудяващите лабиринти и да видим доближава ли се играта до преживяването наречено „ескейп стая“.

Няма нищо по-лошо от лошото време – Robinson Crusoe : Adventures on the Cursed Island ( Second Edition )

от Христо Симеонов 

    Да говориш за игра, която няма нужда от представяне си има както положителни, така и отрицателни моменти. Едва ли има геймър, попаднал дълбоко в нашето чудесно хоби, който да не е чувал за „най-трудната кооперативна игра на пазара“. Така най-често описват „Robinson Crusoe : Adventures on the Cursed Island”. Играта е изумително тематично приключение, което ви запраща на самотен остров, където вместо да се наслаждавате на усмихнатото слънце с коктейл в ръка, разнообразни изпитания се опитват да ви вгорчат живота. През диви животни, пирати и канибали, та чак до нестабилните климатични особеностти на тропиците ( за времето ще си говорим много ) – вие и вашите приятели сте на ръба на оцеляването във всеки един момент от престоя ви на острова.

    „Robinson Crusoe : Adventures on the Cursed Island” е изключително добре позната и отлично приета сред геймърите игра ( номер двадесет в класацията на "BGG" ). Защо тогава ви занимавам с това ревю ? Ами защото в края на миналата година на пазара се появи така дълго очакваната нова версия на играта. Какви са промените и какво ново да очаквате, ще ви споделя в средващите редове.

Крадец на годината – Clank!

от Христо Симеонов

    Преди да започна да пиша това ревю, най-старателно потърсих значението на думата „clank”, макар и тя да не беше непозната за мен. Хубаво е всичко да е официално, нали. Попаднах на най-различни тълкувания. Най-общото заключение е, че с “clank” се означават дрънкащи и тракащи, накъсани звуци. Като например капеща чешма. Когато преглъщате шумно. Или пък стържене по метална решетка. А защо не и непредпазливи, крадливи крачета в близост до зъл и много гладен дракон ?

    Ревюто, което ви представям днес малко го разказах предварително. Поне в частта му включваща крайната ми оценка. Абе както е модерно да се казва - „спойлнах го". Тези от вас гледали мойте „Топ 10 игри на 2016 г.“ вече знаят какво да очакват. Между другото, време за малко реклама : ако не сте гледали пиковата класация за миналата година, сега е идеален момент да го направите...такова.

    “Clank!” е игра за която си струва да си говорим. Струва си да ви споделя ( ако ви интересува, нали ) какво ми хареса в нея, за да спечели тя място в моят топ 10 за 2016 г. Няма как да пропусна и малките, но все пак налични минуси на играта. Стига толкова празни приказки - откровено за “Clank!”

Сватбен сезон – Touria

от Христо Симеонов

    Добрите стари класически приказки. Какъв по-добър фон за настолна игра от това ? Принцеси в беда, смели приключенци, магически артефакти и зловещи чудовища. В приказките откриваме толкова подходящи истории, локации и герои за цяла една купчина настолни игри.

    За една успешна една игра обаче, освен темата са ни нужни и добри механики. Не е нужно да бъдат нито сложни, нито чак толкова оригинални. Важно е да работят и да ви карат да се връщате обратно към играта. През 2016г. немското студио “HUCH! & friends”, заедно с „R&R Games” представиха на широката публика две заглавия.  Едното от тях се очакваше с известна доза вълнение от геймърите, заради именитите дизайнери, които стояха зад него. Дали обаче беше основателно ? Добре дошли в „Touria”, Кралството на танцуващите кули ! Приказката е гарантирана...за играта, не съм толкова сигурен.

Дигитална еволюция – “Mansions of Madness: Second Edition”

От Христо Симеонов

    За или против използването на дигитални помощници ( разбирайте, разнообразни  апликации за мобилни телефони и прочие ) в настолните игри е една от най-горещите теми в хобито в последните няколко години. Стигна се дори до едно своеобразно деление на два големи лагера. Защитниците на класическата структура на настолните игри, картонена дъска, карти и зарове, съвсем очаквано са доста по-шумни в опитите си да прокарат теорията, че всякаква намеса на компютърни устройства в хобито, води до намаляване на социалния елемент в него и го приближа към видео игрите. Точно на противоположната позиция пък са геймърите, които горещо прегръщат все по-бързо набиращата скорост вълна на игри, представляващи симбиоза между добре познати настолни похвати и елементи от компютърните игри. Последните смятат, че това ще вдъхне нов живот в хобито и ще развърже ръцете на дизайнерите да творят още по-добри игри.

    Моето мнение по темата и към кой от двата лагер се причислявам сам – ще ви кажа в краят на това ревю. Най-вероятно ви стана ясно, че ще си говорим за игра, в която ползвате...нещо повече – ЗАДЪЛЖИТЕЛНО Е,  да използвате „app companion”. Новината за преиздаването на “Mansions of Madness” в краят на лятото хвана неподготвени абсолютно всички във хобито. Tази игра е едно от най-емблематичните заглавия на “Fantasy Flight Games” и се радва на многобройна фенска маса. Нужно ли беше преиздаване на “Mansions of Madness” ? Струва ли си новата версия и как се справя „app companion”-a ? Това са само част от въпросите, на които ще ви отговоря в това ревю.