В служба на доброто... – Sanctum

    Въпросът с настолни игри и техните видео/компютърни събратя прилича малко на въпроса за „яйцето и кокошката“. Макар и в този случай  да не става дума за произход, защото смятам, и малките деца знаят, че настолните игри съществуват от най-дълбока древност, тъй де, доста преди дигиталните си събратя.

    Ала именно на масовата гейминг култура, която дойде с присъствието на персонален компютър/игрова конзола във всеки дом ( или поне в непосредствена близост – да живеят клубчетата ) , дължим ренесанса на настолните игри. Като този ренесанс има две проявления – създаването на по-добри заглавия и нужда от социална комуникация. В последните десетина година нещата толкова се смесиха, че настолните игри, преди това смятани за занимание за „скучни чичковци“ сега станаха неразделна част от гейминг културата и дори започнаха смело да се намесват в полето на свойте видео събратя.

    И макар вече да няма съмнение, че една настолна игра може да предложи същото ( ако не и повече ) количество забавление колкото и една видео игра, то все още приемаме, че поради спецификата на определени жанрове, имаме фронтове, където видео игрите са абсолютен доминант. Такива например са жанровете на бързите, динамични екшън игри например.

    Надявам се няма да ви изненадам обаче, като ви кажа, че и в тази насока работят неуморните умове на настолната игрова индустрия. И по специално един от тях. Преди няколко години той ни зарадва изпълнявайки на пръв поглед непосилната задача да пренесе любимите ни "first-person shooter"-и в настолна форма. Играта се казваше „Adrenaline” ( ревю ) и заслужено обра множество похвали. Сега нейният автор се завръща с второ свое заглавие, отново инспирирано от популярен жанр видео игри, който изглежда невъзможно да бъде пресъздадем в настолна форма. Говоря ви за „hack’n’slash” ролевите игри – бързи и изключително динамични заглавия, който изискват светкавични реакции. Е, явно дойде и тяхното време да бъдат играни не с джойстик, ами с шепа зарчета и карти.

...се изправят четирима герои...

    “Sanctum” е приключенска, стратегическа игра със зарове за двама до четирима играчи, вдъхновена от популярния жанр на „hack’n’slash” ролевите игри. Ако последния термин не ви говори нищо, то това са заглавия, в които вашия герой се впуска в едно подземие ( обичайно ) и се опитва да го разчисти от всякакви зли твари, трупайки злато, предмети и умения по пътя си, в края на който винаги го очаква голям-рунтав-гнусен-облъскващ-могъщ Бос ( не винаги точно в този ред и с всичките му епитети ), виновен за всичко ! В “Sanctum”ще откриете зарове, “push your luck” механика, герои с различни специални умения и менажиране на ресурси, под формата на табло със специални умения ( и кристали ). Дизайнер е Филип Недук ( Adrenaline ), за когото това е второ заглавие и втори опит да пресъздаде любима своя компютърна игра под формата на настолна. Издатели са мойте любимци от CGE ( Czech Games Editions ).

    В “Sanctum” играчите попадат в дебрите на фентъзи жанра. Санктум е легендарен град основан преди столетия от доблесни приключенци, победили древно зло и затворили го в подземията на града. Векове след тяхното дело, на трона в Санктум управлява слабоволев крал, бленуващ за величие. Вдъхновен и изкушен от легендата за могъщия демон-лорд Малгхазар, той решава да открие и отключи неговата гробница, за да се придобие могъщи сили. Нещата обаче се объркват и след като демона е освободен, той убива алчния крал и срива бляскавия град Санктум, а сред руините му си прави леговище, откъде да командва свойте армии, с чиято помощ да завладее света. Тук някъде се появявате и вие, играчите. Всеки от вас поема контрола над смел и могъщ войн, който се изправя срещу злото. За вас има само две опции – да победите демон-лорд Малгхазар веднъж и завинаги или да погинете славно !

    Вероятно нямате никакви съмнения...ала ако все пак имате – хвърлете едно око на илюстрацията на кутията на “Sanctum”. Това, драги мой, е настолен вариант на легендарната компютърна класика "Diablo" ! Оказва се, че Филип Недук е огромен фен на играта и негова сбъдната мечта е било да я пресъздаде под формата на настолно заглавие. Без никакво съмнение обаче това е доста сериозно начинание, защото игрите от поредицата "Diablo" са изключително динамични и не подхождат на по-спокойната и по-стратегическа природа на настолните игри.

    Подготовката за игра в “Sanctum” е сравнително бърза, ала има и няколко момента, които я забавят, но не фатално. В играта ще откриете прелестно илюстровани бордове, които играят ролята на терен, през които се придвижват вашите герои. Всеки такъв борд се нарича „акт“ в терминологията на “Sanctum”, а самата игра продължава максимум от шест „акта“ ( зависи от броя на играчите ) преди финалната битка с демон-лорд Малгхазар. В началото поставяте на масата бордовете за „акт“ едно и „акт“ две. На достъпно разстояние поставяте и специалното табло за „Постижения“. На него тайно разпределяте токени „Благословия“, които ще придобивате в хода на играта и ще използвате във финалната битка.

    Ключово значение за геймплея на “Sanctum” се пада на изборът ви на герой. В играта ще откриете избор между четирима, като всеки от тях пристига с масивно персонално табло, фигурка и богат набор от специални умения. Личният ви борд е разделен на няколко секции – екипировката на вашия герой ; персонално "технологично дърво“ ; "раница" за предмети ; точките „Стамина“ и „Фокус“ ; място за поставяне на демоните, с които се биете. 

„Технологичното дърво“ идва под формата на токени и карти, които трябва да подредите, спазвайки цветове и номерация. Това е малко досадната част от подготовката за игра, защото включва освен това да поставите и специално обозначени „кристали“ ( за тях после ) върху съответните умения. Преживява се обаче и след няколко сесии на “Sanctum” ще се научите да подреждате максимално бързо „технологичното дърво“ на вашия герой. След което всеки играч получава няколко зарчета, малко токенчета за „стамина“ и „фокус“ и играта може да започне.

...четирима войни срещу мрака...

    Нека да внеса малко уточнение, защото усещам, че може би ви подвеждам. Въпреки готината, приключенска тема, “Sanctum” не е кооперативна игра ! Всеки играе за себе си. Героите имат по десет точки живот, който играят ролята и на крайни точки победа. Защото накрая, из между тези от приключенците, които победят демон-лорд Малгхазар, този имащ най-много точки живот е крайния победител в играта. Да ви кажа честно...странно решение тази игра да не е кооперативна. Защото тя на практика малко или много така си протича. Има много малко противопоставяне между играчите и то е свързано с грабването на предмети и спечелването на „благословии“, но не се усеща по никакъв начин.

    Бързам да ви кажа, че “Sanctum” предлага изключително изчистен геймплей, който се обляга на няколко основни формулировки, които ще заучите за броени минути. Ииии....това важи за основната част от играта. Битката с големият-лош включва няколко допълнителни правила, които доста променят играта. Абе  няма какво да ви лъжа - направо си я правят нова игра ! Но за това след малко.

    По време на вашия ход в “Sanctum” може да изберете едно от три действия – „движение“, „битка“ или „почивка“. Всяко едно от тях включва строга поредица от дребни стъпки, които извършвате в определен ред. „Движение“ е основното действие в играта. То се извършва по специално обозначени позиции на всеки игрови борд, като в една позиция може да застане само един герой. В “Sanctum” искате да се движите, за да може да напредвате в играта, която ще води и отваряне до нови бордове – „актове“. Когато даден играч достигне до края на игралното поле върху което се намира неговата фигурка, то той активира „Съкровище“ и получава право да си избере предмет. Но давайте да карам по ред...

    След като се придвижите до следваща позиция, вие извършвате две действия. Първо разкривате нови демони, а след това си избирате кой да се "закачат" за вас - за да се биете с тях по-късно. Позицията върху която сте стъпили ви казва какви и колко демони да поставите. Демоните в “Sanctum” идват под формата на двустранни карти, разделени в три категории по сила и в три категории по цвят. На лицевата им страна има изображение на обичайно доста гнусно създание, нивото му на трудност, точките му живот и нужната комбинация от зарове, за да го победите. В “Sanctum” се биете посредством зарове, за което обаче ще стане дума след малко. Освен това в горния ъгъл на всяка карта има обозначено тип предмет, който демон ще ви донесе след като го победите. Всъщност на гърба на всяка карта „Демон“ има някакъв предмет, който придобивате в раницата на своя герой, след като утрепете лошковеца.

    Няма как в настолна игра, която е инспирирана от култовата поредица „Diablo” предметите да не играят важна роля ! Затова ще им обърна малко повече внимание, а и на цялата система в играта.

    Споменах ви за разделението на три цвят – син, червен и зелен. Ще го откриете навсякъде в “Sanctum”. Но да се върнем на чудовищата. Когато убиете демон от даден цвят, получавате възможност да „вдигнете“ нивото на героя си, което се равнява на нивото на убият демон ( от едно до три ). Вдигането на ниво се изразява в това да преместите кристали от съответния цвят ( бел.ред. или универсалните бели кристали ) от избрани от вас умения, върху игралното си поле. Кристалите, който са симпатични пластмасови токенчета, се движат нагоре, докато стигнат до раницата на вашия герой, където се смятат, че са „отключени“. А относно всяко едно от уменията –придобивате когато преместите и последното кристалче от него.

    Така дълбо, дълбоко в себе си “Sanctum” е игра по менажиране на кристалчета, така де – по менажиране на ресурси. Именно това са цветните кристали - вашите ресурси в борбата срещу „лошковците“. Как ще ги менажирате, кои умения ще отключите, в какъв ред ще ги отключите зависи изцяло от вас ! И дава различно усещане на героя ви всеки път. Нужно ли е да го казвам ? Преиграваемост !

    За какво обаче служат кристалчетата, освен че са естетически издържани ? Бях ви споменал, че картите с демони са двустранни и на обратната им страна има предмети. Секунда за тематичност : убивате „лошковец“ и като с магическа пръчка той се превръща в предмет – ами, определено е уловен духа на hack’n’slash ролевите игри ! Предметите първо трупате в "раничката" на героя си – специална секция от персоналния ви борд. За да ги „екипирате“ извършвате действието „Почивка“. С него общо взето разпределяте предмети по места им върху борда изобразяващ вашия герой, а каквото не ви трябва го продавате – директно срещу отвари ( в играта няма злато ). За да екипирате обаче даден предмет трябва да имате съответния брой налични кристалчета, от съответния цвят ( или бели, които са универсални) ! И именно тук лъсва заветната ползва от кристалчетата. Отново  - искате да „екипирате“ героя си с гъзарска броня даваща ви бонус точки живот и ви трябват три червени кристала – от вас зависи как ще ги получите развивайки уменията си !

    Стигаме и до „солта и пипера“ на “Sanctum”, а именно битките. За последните използвате зарчета. На лицевата страна на всяка една карта „Демон“ е показа стойността на зара/заровете, за да го победите. Стойността трябва да бъде равна ! Няма повече, няма по-малко. Звучи малко сложно, но всъщност не е, защото на ваше разположение влиза „екипировката“ ви. Тя ви позволява да модифицирате стойностите на заровете, а също така и да блокирате атаките на демоните. За целта си служите с токени „Стамина“ и „Фокус“, за които споменах в началото на играт. Гледайте на тях като на още един изключително важен и ценен ресурс в “Sanctum”.

    Стига ме и до финалната битка. Както ви споменах, тя доста се различава от всички друго в играта. И то не като механика – отново хвърляте зарове и този път се опитвате да преминете успешно през десет карти „Ярост“ и „Демон-лорд“. Само дето цялостното усещане е различно. Финалната битка ви удря като мокър парцал. Или като маче у дирек. Или като...абе схванахте идеята. Нивото на трудност се вдига го небесата ! А преди да стигнете до нея има и един сложен „сет-ъп“, който да ви призная честно, препрочитам във всяка игрова сесия. Ама един герой стига до лошия, ама го провокира, ама кани другите ( "Канят ме,мамооо" ), ама лошия отвъща. Какво да ви кажа...освен че темпото на игра се забавя и започвате да ровите в книжката с правила. Досадно. И малко разочароващо.

...за слава и богатства

    Откъде да започна. Имах огромни, огромни очаквания към “Sanctum” ! Смятах, че играта ще бъде едно вълнуващо заглавие, което ще намери място в моят топ за годината и много ме беше яд, че не успях да я играя навреме, за да я включа в листата. Сега вече мога да кажа, че явно очакванията ми са били прекалено високи.

    Не ме разбирайте грешно - “Sanctum” е прекрасна игра. На първо място е изключително красива. Артът е страхотен, издържан в класически "Diablo" - фентъзи стил. Същото може да се каже и за останалите компоненти, макар че "CGE" си спазват тяхната си традиция, да ползват едни и същи токенчета за всяка своя игра. Явно са поръчали един кораб от Китай много отдавна и дошлото с него отказва да свърши. Относно темата и цялостното усеща - окей е. Определено не е точно като "hack'n'slash" видео игрите, но то няма и как може би да се постигне в настолна форма ( бел.ред. може би някаква "real time" версия, ама от това ще пострада стратегическата част на играта ).Като геймплей, най-силното оръжие на “Sanctum” е, че е безупречно изчистена.  Три действия - движение, бой, почивка. Хвърляш зарове, манипулираш ги и това е. Ясничко и просто, като същевременно предлага достатъчно опции и дълбочина. 

    Има обаче и няколко неща, които не ми харесаха и това би извадило играта от топа ми за 2019г. На първо място това е тромавата битка с финалният бос. Мудни правила, доста различни от всичко останало в играта. Както ви казах - направо си е самостоятелна игра. Най-неприятното е, че цялото темпо във финалната битка е различно...и не сте готови за него. Освен това определено има нужда от още злодеи и може би по-интересни като възможности умения за геройте. Също така - защо въобще тази игра не е кооперативна ?

    В крайна сметка обаче ще задържа “Sanctum” в колекцията си. Засега. Играта ми е достатъчно забавна и има още опции за развитие на героите, които не съм пробвал.Освен това, според мен “Sanctum” е игра, която е адски ( схванахте ли ? ) предразположена към допълнения - нови чудовища, предмети, мини босове...ала спирам да давам идеи на CGE ! Ще ги оставя да ме изненадат. А сега се връщам към “Sanctum”, която между другото още не съм спечелил...

Препоръчвам задължително ЗА :

1. Любители на приключенски игри
2. Любители на "Diablo"
3. Когато ви се трепят демони посредством зарове 

Оценка :

Визуално оформление и компоненти : 5 / 6

Геймплей : 6 / 6

Преиграваемост : 4.5 / 6

Крайна оценка : 4.5 / 6