В служба на доброто... – Sanctum

    Въпросът с настолни игри и техните видео/компютърни събратя прилича малко на въпроса за „яйцето и кокошката“. Макар и в този случай  да не става дума за произход, защото смятам, и малките деца знаят, че настолните игри съществуват от най-дълбока древност, тъй де, доста преди дигиталните си събратя.

    Ала именно на масовата гейминг култура, която дойде с присъствието на персонален компютър/игрова конзола във всеки дом ( или поне в непосредствена близост – да живеят клубчетата ) , дължим ренесанса на настолните игри. Като този ренесанс има две проявления – създаването на по-добри заглавия и нужда от социална комуникация. В последните десетина година нещата толкова се смесиха, че настолните игри, преди това смятани за занимание за „скучни чичковци“ сега станаха неразделна част от гейминг културата и дори започнаха смело да се намесват в полето на свойте видео събратя.

    И макар вече да няма съмнение, че една настолна игра може да предложи същото ( ако не и повече ) количество забавление колкото и една видео игра, то все още приемаме, че поради спецификата на определени жанрове, имаме фронтове, където видео игрите са абсолютен доминант. Такива например са жанровете на бързите, динамични екшън игри например.

    Надявам се няма да ви изненадам обаче, като ви кажа, че и в тази насока работят неуморните умове на настолната игрова индустрия. И по специално един от тях. Преди няколко години той ни зарадва изпълнявайки на пръв поглед непосилната задача да пренесе любимите ни "first-person shooter"-и в настолна форма. Играта се казваше „Adrenaline” ( ревю ) и заслужено обра множество похвали. Сега нейният автор се завръща с второ свое заглавие, отново инспирирано от популярен жанр видео игри, който изглежда невъзможно да бъде пресъздадем в настолна форма. Говоря ви за „hack’n’slash” ролевите игри – бързи и изключително динамични заглавия, който изискват светкавични реакции. Е, явно дойде и тяхното време да бъдат играни не с джойстик, ами с шепа зарчета и карти.

Звезди в очите,точки в ръце – Pulsar 2849

От Христо Симеонов

    Ако на пазара на настолни игри има няколко стабилни компании, то чехите от "Czech Games Editions" ( CGE ) са без съмнение една от най-впечатляващите, като маниер на работа и каталог от игри. Без да блестят с рекордни кикстатър кампании, от които не става ясно дали си купуваш игра или купчина пластмасови фигурки, те всяка година пускат на пазара по едно сериозно, „евро“ заглавие. Традиционно заглавията им са изключително дълбоки стратегии, с богата тема и отлични механики, които съдържат в себе си както добре познати похвати така и отлична доза иновативност.

    Основното заглавие в каталога на "CGE" за 2017г. на пръв поглед беше изненадващо за мнозина, защото някак навяваше на игра, която няма нищо общо с компанията. Съгласете се, но заглавие като "Pulsar 2849" и борд представляващ звездно небе, навява мисли за едно 4X заглавие. Нещата бързо обаче си дойдоха по местата, когато стана ясно кой е дизайнер зад това заглавие. В крайна сметка ни очакваше поредното „евро“ забавление ( за тези от нас, които се забавляват на тези игри ) включващо вероятно много „кубчеместене“ и „ точкогенериране“ ( Нова година, нови думи ). Дали обаче е успешно бързам да ви кажа в следващите редове.

На два гласа – Codenames Duet

От Христо Симеонов

    Напълно излишно е да пиша увод в статия посветена на "Codenames" . Едва ли има човек, поне малко интересуващ се от настолни игри, който да не е чувал за този „party” феномен. Вероятно и повечето от вас са играли поне веднъж играта. И въпреки, че има и няколко критични коментари по нейн адрес, при това идващи от авторитетни дейци в хобито, няма никакво съмнение, че това е най-популярната и предпочитана „парти“ игра към днешна дата. Вече втора година след излизането си, "Codenames" продължава да чупи рекорди по продажби и както изглежда, на хората определено не им омръзва да я играят.

    Щеше да бъде престъпно, ако издателите от "Czech Games Edition" не бяха капитализирали този успех. Още миналата година на пазара се появи нова игра от серията, "Codenames : Pictures", която замени думите с карти в стил "ала „Диксит“. Нямаше как нещата да спрат просто до тук и тази година очакваме цели две нови заглавия от поредицата. Първото от тях носи името „Codenames Duet” и се заема с амбициозната задача да превърне една „парти“ игра в заглавие, което се играе основно от двама играчи. В следващите редове ще ви споделя дали това начинание е  успешно.

Видео - Топ 5, епизод 5: Top 5 "Worker Placement" Games

Приятно гледане, приятели!

Codenames – наистина ли е толкова добра?

от Траян Димитров

Съдържание на кутията

Дизайнерът на игри Влаада Хватил е отговорен за създаването на редица изключително силни заглавия през годините от 2002-ра до сега. Игрите, с които е популярен са изключително разнообразни - тежки евро-игри с поставянето на работници (Dungeon Lords, Dungeon Petz) или на основата на развитието на цивилизации (Through the Ages: A Story of Civilization), изключително тематични и тежки стратегически игри (Mage Knight), абстрактни игри (Tash-Kalar: Arena of Legends) или просто необуздана лудост и непринуден хумор в кутия (Galaxy Trucker). Дали обаче е успял да постигне същия сензационен резултат и с игра, спадаща към един от по-леките жанрове – парти игрите?

Краткият отговор – да! Но нека първо да научим малко повече за Codenames...

Codenames е парти игра, издадена през септември 2015-та, за двама до осем играчи с около 15 минути игрово време, или поне така пише на кутията. В действителност играта може да се играе от неограничен брой хора, били те и повече от осем, и е дотолкова пристрастяваща, че може да отнеме цялата ви бордова вечер с безброй преигравания, както неведнъж е правила с нашата група.

Видео - "Стъпка по стъпка" еп. 1 - Alchemists

Приятно гледане, приятели!