Окей, наричам
този тип уводни думи към ревюта
„безаварийно-универсални“. В тях няма какво да се обърка. И съдържанието
им може да бъде използвано към неограничено количество игри – без никакво
значение от жанрове и механики. „Безаварийно-универсални“ уводи най-добре вървят с ревюта, посветени на някоя игра окупирала топ класациа. В следващите редове инсталирам един такъв увод към днешното ревю, в което ще ви говоря за едно от топ заглавията ми за
последните дванадесет месеца ( в топ десет за 2019г. )
Издишайте шумно и
поемете нова, богатa глътка въздух. Затворете очи и освободете съзнанието си.
Може дори леко да си тананиката тибетски мантри, ако знаете такива. „Няма какво да се обърка. Тази игра е топ“.
Като се замисля – това би могло да е цялото ревю !
Е, добре де. Ще
подходя „професионално“, доколкото мога и ще ви кажа, че в следващите редове ще
ви говоря за игра с дедукция и мистерия, в която вие влизате в обувките на
частни детективи. В механиките на играта има изключително интересни елементи на
„наддаване“ и "блъфиране", които да стоплят вашите хазартни душички. И всичко това пристига в кутия с една от най-уникалните системи за
преиграваемост, която съм виждал в настолните игри. Знам, че ви стана
интересно. А сега пуснете “нетрадиционните“
гости у дома си...и внимавайте някой да не похити геймърското ви сърце.
Гостите са като рибата...
“Awkward Guests” е настолна игра с карти, включваща дедукция и мистерия за
двама до осем играчи. В в безплатната апликация може да откриете и солови правила към играта,
но лично аз не съм ги пробвал и няма да се спирам на тях. Сред основните
механики на играта се откроява „наддаване”и „менажиране на карти”/”card
management”. Играта реално се появи за първи
път през 2016г., на испанския пазар. След поредица от перипетии, Кикстартър кампания
и прочие разпространителски неволи, едва през изминалата 2019г., „Awkward Guests“
достигна до широко разпространение. Дизайнер на играта е Рон Гонзало Гарсия, а издатели
са "Megacorpin Games".
В “Awkward Guests” се пренасяме във викторианското
имение на Уудруф Уолтън, няколко часа след неговата смърт. Мистър Уолтън ,
известен бизнес могул, пресметлив и ужасно стиснат богаташ е пословичен със
своята сприхавост, мнителност и лошо отношение към всички и всичко. Притеснен,
че може би някой готви неговата ненавременна и трагична кончина, убийство, което
да маскира като нещастен случай, Уолтън решава да изиграе най-големите си
врагове, като ги покани на прием в дома си, където разчитайки на своят
прозорлив ум и дедукция, да успее да разкрие заговорниците и да ги разбличи. В
крайна сметка обаче, г-н Уолтън подценява свойте недоброжелатели и вечерта завършва с трагичната му смърт.
Играчите влизат в ролята на
детективи, пристигащи на местопрестъплението. Тук идва първата особеност в “Awkward Guests” – вие
не работите заедно т.е. играта не е кооперативна. Всеки от вас се опитва първи
да разкрие кой е убиеца винаги между шест заподозрени гости на приема даден от мистър Уолтън. Какви мотиви е имал извършителят ? С какво е
причинил смъртта на жертвата ?
Връщам ви два реда нагоре –
заподозрените са винаги едни и същи шестима изключително колоритни персони във
всяка игрова сесия на “Awkward
Guests”. ШОК!БОНБА! Как е възможно това, ще
кажете вие. Къде отиде преиграваемостта ? Ицо сигурно си загуби ума да ни хвали
подобна игра. Бързам да ви успокоя и да ви представя, разкошната система на
геймплея на “Awkward Guests”. Система
позволяваща повече от три хиляди различни сценария, за случващото се в играта.
Всичко това е получено
посредством карти, която лично за мен е плюс...макар че си има и едно неудобство. В комплекта на “Awkward Guests” ще
откриете двеста четиритедесет и три карти. Последните са номерирани и е хубаво
да ги държите в специално предвидените местенца за това в кутията към играта. В
началото на всяка ваша игрова сесия, избирате сценарии ( и те са номерирани ) и
формирате тесте с игрови карти, следвайки ясно посочена диаграма.
Тук е и може би единствения минус
в “Awkward Guests”. Изисква се ръчно сортиране на въпросните карти. В един случай вземат
участие седемдесет карти, като в книжката с правилата ще намерите точно
определените за всеки случай. Ръчното сортиране и формирането им на кубчина
включва няколко досадни елемента – търсене на точните карти ровене сред 243 карти ; старание да не
погледнете какво има на лицевата страна, за да не си развалите игровата сесия ;
възможност да изпуснете някоя карта, с което да направите изиграването на
дадения сценарий невъзможно.
Общо взето с това се изчерпва
дългата и досадна част от подготовката в “Awkward Guests”. Всеки играч получава игрови
параван, лист на който да отбелязва разкритата информация ( той се държи тайно
зад параване ), токен представляващ вашия следовател, токени „оферта“ и
„изиграни карти“. И играта може да започне.
...след третият ден започват да миришат
“Awkward Guests” е игра с дедукция, в която най-съобразителният печели.
Целта ви е първи да достигнете до нужната информация касаеща убийството – кой е извършителят ; какъв е неговият мотив
за да извърши престъплението ; как е извършил убийството. В хода на вашите сесии в “Awkward Guests” е възможно да попаднете и на
по-заплетени вариации на „Убийството на г-н Уолтън“, в които е налице и
съучастник. В тези случай от вас се иска и да
назовете съучастника.
Припомняйки и акцентирайки върху
всичко това, стигаме и до основния въпрос – геймплей механиката на “Awkward Guests”. И
тук, драги, ще бъдете доста изненадани, защото тя е доста любопитна. Но всичко
с времето си.
Първо да си поговорим за листа с
информация. Всеки играч получава по един такъв...и е много вероятно при първата
ви среща с него да искате да смените играта. Не се плашете обаче – това е един
от най-добре подредените и организирани информационни листи, на които съм
попадал. В играта е наречен „лист за проследяване“, защото именно това е
неговата функция – да „проследява“ за вас всеки важен детайл от разследването.
Всъщност, вие сами си записвате информацията на него и от вас зависи до колко
ще се справите и листа ще ви от помощ. Както се казва – това е част от
играта/разследването !
В горната секция на листа са
посочени шестимата заподозрени. Обърнете
внимание, че имаме две сестри-близначки, които обаче се броят за един
човек...има значение в играта. Всеки един от заподозрените има три възможни
мотива за извършване на престъплението. Всеки мотив може да бъде подкрепен от „улики“ и „твърдения“. Когато отхвърлите
даден мотив, за целта драскате в специално поставено за целта квадратче. Хитро
и лесно.
Долната част от „листа за
проследяване“ е заета с план на къщата – разположение на стаите, връзките между
тях, място за проследяване броят на лицата във всяка стая по време на
убийството и възможните места да се вземат „оръжия на престъплението“. Самите
способи за извършване на престъплението са посочени най-долу, като са разделени
на видове, посочено е къде може да ги откриете и посредством знак е отбелязано
какти видове рани причиняват. Трябва да ви кажа, че всичко е отлично
организирано, хитроумно поставено и интуитивно. Да, стряскащо е...но само на
пръв поглед. Точно след минута-две и ще сте наясно с всичко по листа пред вас.
Всяка игрова сесия на “Awkward Guests”
преминава през неопределен брой рундова, които следват простичка, ала
интригуваща структура. Един рунд приключва, когато всеки играч около масата
бъде в ролята на „активният“ играч. Последният има една ключова роля – да иска
информация.
Както ви казах, “Awkward Guests”
включва брилятна картова система,
която залага на разнообразните комбинации между двеста четиридесет и три карти.
Всяка игрова сесия използвате само седемдесет от тях. Винаги вашия случай се върти около едни и същи шестима заподозрени (
всеки от тях има причудлива връзка с жертвата, описана в началото на книжката с
правила ) и едни и същи единадесет стаи в имението, в една от които е извършено
убийството.
В първата фаза на всеки ход, "активен" играч отправя запитване
към останалите играчи – да му предоставят информация свързана с две избрани от
него референции. Тези две референция могат да бъдат двама заподозрени, две стаи
или една стая и един заподозрян. Започвайки от играча стоящ от дясно на "активния"( обратно на часовниковата стрелка ), всеки може да откликне на повика
за информация, предоставяйки карти от ръката си на определена
стойност...Чакайте малко - ами не сме казали нищо за картите.
Основата на “Awkward Guests”, както
неведнъж вече изтъкнах, са именно картите. Те са „виновниците“ са
разнообразието в играта и те са основното около което се върти всичко. По
лицевата им страна картите имат няколко важни елемента. В горният ляв ъгъл е
стойността им ,от едно до три, като колко по-важна информация дава дадена картата, толкова
по-висока е стойността й. В десния ъгъл е посочена референцията или за какво се
отнася текста на картата, който намирате в центъра й. А в средата освен
илюстрация ( доста симпатична ) се мъдри и съвет как да отбележите получената
информация върху листа пред вас.
Когато "активният" играч в “Awkward Guests” ви
поиска информация, вие му приготвяте оферта.
Така се казва и тази фаза от рунда. В офертата поставяте колко искате на брой
карти, като условието е те да отговарят
на искание референции. След което посочвате стойността на офертата си
посредством токен – това е сборът от стойностите на картите, които предлагате.
След като всеки играч постави
оферта или каже пас, активният има право да избере една или повече оферти. Всяка избрана оферта обаче трябва да заплати с
карти от ръката си, които дава на съответния оферент и стойността на тези карти
трябва да е равна или по-висока от офертата.
И тук, скъпи мой, идва
най-вълнуващият момент в “Awkward
Guests”. „Купуването“ на оферти, предлагането
на информация...цялата тази възможност за блъфиране, предоставяне на фалшива
информация, криене на информация и прочие. Те превръщат “Awkward Guests” в нещо
повече от обикновенна дедуктивна игра. Буквално вкарват живец в играта, правят
геймплея й вълнуващ и предизвикателен дори за сериозни геймъри !
След като всеки около масата бъде в ролята на "активният" играч, рунда свършва и се преминава към „Разкриващата" фаза. В нея
всеки играч може да опита да реши случаят или да се откаже. Ако избере
последното, изхвърля определен брой карти от ръката си и ги попълва с нови от общото
тесте. Ако общото тесте свърши, всички
изхвърлени карти се бъркат наново, три се поставят с лицето нагоре и стават
публична информация за всички и се тегли от новополученото тесте.
Какво се случва ако се опитате да
решите случаят ? Записвате свойте предположения на листа пред вас и се
консултирате с последните страници от книжката с правила, където има посочени
решения. Ако сте отгатнали и трите условия – печелите играта. Ако ли не, без да
казвате нищо на останалите сте елиминиран, а за тях играта продължава. Тук
отварям скоба. Малко по-различно се играе с безплатната апликация. С нейна
помощ ако сбъркате при решаването на случая не „изгаряте“, а просто пропускате
правото си да участвате в следващата фаза за решаване. Просто защото
апликацията не ви показва верния отговор когато сгрешите. Определено тази опция
за отгатване на случая в “Awkward
Guests” е доста по-щадяща. Можем да я
определелим като „детски“ режим на играта, докато без апликацията, определено
сме в режим „hell”.
Брилянтните тестета, брилянтна игра
На няколко пъти си позволих да
поставя определението „брилянтна“ за различни аспекти на “Awkward Guests”... и това въобще
не е случайно. Всъщност под това име се подвизава геймплей механиката на играта
– "Brilliant Deck System". Естествено, това касае възможните повече от три
хиляди различни решения на случаят с убийството на г-н Уолтън, които получавате
в кутия пълна с двеста тридесет и четири карти. Искрено се надявам, че от “Megacorpin Games” няма да спрат дотук и ще ни зарадват с още случаи
използващи същата игрова система.
А относно “Awkward Guests” – тази игра е едно бижу ! Хитра,
иновативна и интригуваща. Предлагаща разкошен геймплей, който е лек и
същевременно даващ много. Освен това е запазен и състезателният дух, защото
както казах, играта не е кооперативна. Визуално и откъм компоненти всичко също е
на повече от прилично ниво, макар че не блести с нищо невиждано и не това е
силната страна на играта.
“Awkward Guests” е едно от големите събития в настолните игри за мен през
изминалата вече малко повече от година откакто се докоснах до играта. Няма да крия, че имах сериозни очаквания към
нея...и те бяха брутално отвяти по един непредвидим начин от крайния резултат. “Awkward Guests” с
лекота се превърна в една от любимите ми игри ! Горещо, горещо ви я препоръчвам
!
Препоръчвам задължително за :
1. Частни детективи
2. Любители на дедуктивни игри
3. Семейни играчи
4. Почитатели на игрите с истории
Оценка :
Визуално оформление и компоненти : 4.5 / 6
Геймплей : 5 / 6
Преиграваемост : 6 / 6
Крайна оценка : 5 / 6
Няма коментари:
Публикуване на коментар