Бездната става още по-дълбока - Abyss Expansions

      Може би вече сте разбрали, че много обичам да пиша ревюта за любимите си игри. Предполагам, че това не е нещо невиждано досега и не сте особено очаровани от този факт. 

        

      През не много далечната 2014 г. на пазара се появи една игра, която първоначално изненада с разнообразния набор изображения на кутията, които можете да си изберете. Всяка от тези картинки изобразяваше лицето на гущероподобно или рибоподобно същество, което Ви гледа страшно. Ако не знаете за какво говоря можете да разгледате картинките на този линк. Към момента, в който аз научих за Abyss, на пазара вече бяха останали копия само с един вид картинка и май бъдещите преиздавания си останаха с нея. Вече не си спомням, но съм почти сигурен, че играта предизвика интерес у мен след като прочетох ревюто на чичко Ви Деян, което ако сте пропуснали, Ви препоръчвам да прегледате. 

Възходът на Червения гарван. Част I : “Above and Below”

От Христо Симеонов

    Във все по-скоростно развиващия се свят на настолните игри, дейността на "Red Raven Games" продължа да удивлява и вдъхновява. Заглавията на компанията, игри радващи се на толкова възторжен прием от геймърите по света, се открояват  с факта, че са дело на един човек. Райън Лоукът, освен основател на компанията е и дизайнер и илюстратор ( едновременно ) на почти всички заглавия в портфолиото им. Игрите на Райън се отличават с богати, приказни вселени и качествен геймплей, смело служещ си с добре познати механики, над които се надгражда с хитри нововъведения.

    В последните години заглавията на "Red Raven Games" се превърнаха в еталон за качество и неминуем попадат в редица престижни класации. Тази година обаче отбелязва едно специално събитие за компанията, един своеобразен възход. За първи път игра на "Red Raven Games" е едно от най-чаканите и обсъждани заглавия за годината. Още първата информация за „Near and Far” хвърли геймърите в делириум. Райън се връща към спечелилият му толкова симпатии микс между стратегическа игра и “choose your adventure” приключение, като този път ни обещава нещо още по-грандиозно.

    И преди да се качим на гребена на очакванията около “Near and Far”,  реших да хвърля поглед към последните две големи заглавия на компанията. Озаглавих това ревю „Възходът на Червения гарван“, изхождайки от идеята за мащабните стъпки на  "Red Raven Games" към върховете на индустрията и го разделих на две. Основната ми идея е да ви разкажа, какво може да очаквате от „ игрите-основи“ на “Near and Far”, върху какво стъпва последната и ще успее ли да оправдае високите очаквания.

Едно необичайно разследване - Unusual Suspects

от Христо Симеонов

    Не играйте тази игра, ако не понасяте расистки шеги. Не играйте тази игра, ако сте крайно чувствителни към осмиването на една или друга световна религия. Не играйте тази игра, ако сте феминист. Не играйте тази игра, ако категоризирането на дадена етническа група ви разгневява. Не играйте тази игра, ако не сте широко скроени.

    „Unusual Suspects“ е игра на стериотипи. Чували сте за игри на асоциации, но не и за игри на стериотипи ? Нормално, рядко ще откриете подобни заглавия на пазара. Това се дължи на самата основна идея зад хобито, което се стреми да бъде колкото се може по-достъпно, по-приятелски и семейно ориентирано.

    „Unusual Suspects“ обаче е безумно забавна парти игра. Затова реших и да ви разкажа малко за нея. Предварително се извинявам, ако ви засегна.

Наръчник за божественост – Elysium

от Христо Симеонов

    Когато преди точно две години „Elysium“ се появи на пазара, я подминах без да се замисля. Ако към днешна дата ме питате "защо"...ще ми бъде трудно да ви отговоря. Дали ме отблъсна прекалената, гъста като митично овче руно символика по картите или пък абстрактната система за придобиването им, не съм напълно сигурен. Тогава си позволих да оставя на заден план „Elysium“ с идеята, че все някога ще й дойде времето. И понеже сме на божествена тема, тъкмо тук е мястото за един цитат : „човек предполага, Бог разполага“.

    „Elysium“ изчезна от магазините за настолни игри като парична помощ в джобовете на гръцкото правителство. По мое скромно наблюдение, играта бе налична няколко седмици, след което излезе в траен „out of print”. Нямаше я буквално никъде, а всяко копие, което се появяваше в магазините „втора ръка“ беше разграбвано светкавично бързо, като качествен гръцки зехтин на промоция в хипермаркет. Ако знаете колко само съжалявах, че бях решил да отложа срещата си с „Elysium“. Но ако тряба да перифразирам една популярна личност в хобито : добрите игри са обречени да получат ново издаване.

    И така, точно две години след официалната си премиера и аз най-накрая се докопах до свое копие на „Elysium“, подобно на Одисей до неговата  Итака. Знам, че почнах да ви досаждам с тези гръцки сравнения. Не ви обещавам, че ще спра с тях в следващите редове. Обещавам ви обаче да ви кажа струваше ли си да копнея толкова по „Elysium“.

Чудесата на света – The Voyages of Marco Polo

от Христо Симеонов

    Търговец, пътешественик и приключенец. Човек дал огромен тласък на картографията. Вдъхновил с пътешествията си десетки бъдещи изследователи, сред които и самия Христофор Колумб. Запознал за първи път европейците с богатсвото и мощта на Китай, с чудесата на Пекин, с Цейлон и Япония.

    Животът и делото на венецианецът Марко Поло е един от ключовите моменти в историята на Европа, на ръба на Тъмните векове и вдъхновяващия Ренесанс. Марко, заедно с чичо си Матео и баща си Николо предприема вълнуващо пътешествие, продължило двадесет и четири години, в което изследва непознати земи, търгува с неизвестни народи и достига дори до двора на могъщия Кублай хан,внук на Чингиз хан и последния от великите хагани на Монголската империя. След завръщането си, големият пътешествик описва свойте пътешествия и те попадат в книга озаглавена „Милионът“ или „Пътешествията на Марко Поло“, чийто автор е известния средновековен писател Рустичело да Пиза, с който Марко дели килия в генуезки затвор.

    Много от разказаното от Марко Поло и записано от Да Пиза и до днес поражда спорове относно достоверността си. Една от големите загадки свързана с пътешественика е и рождената му дата и място, като за последното спорят цели три града – Венеция, Константинопол и малкия далматински остров Корчула. Ако фактите около рождението на Марко Поло не са напълно установени, то смъртта му категорично отнасяме към датата 08.01.1324г. И след като успокоих историкът в себе си, нека си поговорим за една вълнуваща игра появила се на пазара преди няколко години. С нея смятам да почета паметта на великият пътешествник.

Убийства и омраза в Хонг Конг – Deception : Murder in Hong Kong

от Христо Симеонов

     Настолните игрите спадащи към жанра „социална дедукция“ се радват на небивал интерес. Възможността да се играят от голяма група играчи, елементарните правила и предизвикателството да „прочетеш“ противника си не спира да привлича геймъри от всякаква възраст, интереси и предпочитания. Всяка година пазара буквално бива заливан от тонове подобни заглавия, като за жалост повечето от тях не могат да застрашат позициите на изпитаните лидери,на заглавията превърнали се в модерни класики в жанра.

    На особена почит в хобито са игрите с дедукция, които аз отнасям към така наречената „върколашка школа“. Естествено, това е напълно измислен термин. „Върколашката школа“ се върти около безумно популярната и ненуждаеща се от представяне игра “Werewolf” и всички нейни варианти и клонинги. Най-основната особеност на игрите от „върколашката школа“ е, че играчите привидно са от един отбор, но сред тях има внедрен предател. В началото на играта, разчитайки на честността на играчите, последните затварят очи, а „лошите“ установяват зрителен контакт помежду си, който разбира се остава в тайна.

    Днес ще ви представя една игра с дедукция, която без никакво съмнение причислявам към „върколашката школа“. Тя всъщност не е напълно оригинално заглавие, а е нова версия на една на игра носеща името "CS-Files". Дали днешното ми предложение има нужните качества да се нареди до утвърдените имена в този жанр...или дори да ги надмине ? На този въпрос ще се опитам да ви отговоря в следващите редове.

Господството на видовете - Raptor

от Христо  Симеонов

    Настолните игри за двама са специфична категория заглавия, до която не всеки успява да се докосне. И това не се дължи на факта, че такива игри се появяват рядко на пазара. Точно обратното. В последната една година, игрите насочени точно за двама души преживяха своеобразен ренесанс, който ни направи свидетели на няколко изумително сполучливи заглавия. 

    Основния проблем на игрите за двама е...ами, че са игри за двама. Ако игровата ви група е голяма, ако рядко играете настолни игри, ако никой от най-близките ви не се интересува от хобито, то има голяма вероятност никога да не опитате някое измежду десетките хиляди заглавия предназначени за двама души. Ако обаче имате редовен спаринг партньор ( най-често това е любимия/любимата...колкото и грубо да звучи спаринг партньор ), то тези игри са точно за вас.

      В днешното ревю ще ви представя една чудесна игра за двама, която се появи в краят на миналата година и за нещастие като че остана в сянката на абсолютния хегемон в жанра в последните месеци -  „7 wonders: Duel“. Самият аз също я оставих да отлежи прекалено дълго време на рафта, преди да пристъпя към нея. На както не веднъж съм ви казвал – в настолните игри никога не е късно да откриеш едно бижу, без значение колко дълго си го пренебрегвал.

Шогунат от плочки – Samurai

От Христо Симеонов

      Не се съмнявам, че сте чували поговорката - „ По дрехите посрещат, по ума изпращат“. Тя важи с пълна сила и за настолните игри. Красиво визуално оформление, вдъхновяващи илюстрации, качествени компоненти, завладяващо заглавие – всичко това привлича геймърите като магнит. Крайната оценка за всяка игра обаче поставяме, когато се запознаем с игровите механики, които предлага, с геймплея й, с това, което откриваме когато надникнем в красиво илюстрованата кутия.

    В днешното ревю, ще ви представя една игра, която винаги привлича вниманието благодарение на атрактивното си заглавие и феноменално изглеждащо визуално оформление. Тя е второто предложение на "Fantasy Flight Games" в тяхната „Euro classics” серия.

    “Samurai” не е нова игра. Оригиналът се появява на пазара през далечната вече 1998г. Миналата година "FFG" преиздаде играта, включвайки я в „евро“ серията си. Заслужава ли “Samurai” да носи гръмкото определение „класика“ ? Ще ви разкажа в следващите редове.

Край реките на Вавилон - Tigris&Euphrates

от Христо Симеонов

-Заглавие на популярна песен ? 

-Да.

- Музикална игра ?  

-Не.

-Античен град, станал свидетел на възхода и упадъка на не една и две древни държави? 

 -Да.

 - Цивилизационна игра ?  

 -Близко, но не. 

    С днешното ревю отваряме широко вратата към една нова поредица и се завръщаме точно деветнадесет години назад във времето към една от най-големите класики в хобито. Да ви говоря за великият дизайнер Райнер Книция едва ли има нужда. По образование доктор по математика, занимавал се с банково дело преди да се посвети изцяло на професията „дизайнер на настолни игри“ (a.k.a. „dream job“ ). На него дължим някои от най-добрите „евро“ заглавия, спомогнали неимоверно за небивалия възхода на хобито, на който се наслаждава в момента и ние с вас.  Да, „Tigris&Euphrates“ е „евро“ игра...при това абстрактна.

    В това ревю ще ви представя новата версия на „Tigris&Euphrates“, която се появи на пазара през лятото на изминалата година, поставяйки началото на нова серия на “Fantasy Flight Games”, носеща многозначителното име – “Euro Classics”. Време е за класика, дами и господа. Пуснете си Моцарт и смело четете надолу.

Знанието е сила – Imperial Settlers : Atlanteans

От Христо Симеонов

    „Imperial Settlers“ без никакво съмнение е високо, високо в личната ми класация ( повече за нея очаквайте съвсем скоро ). Хитрия геймплей, приятната тема и симпатичния арт напълно ме спечелиха още в първия ми сблъсък с играта и всяка следваща среща с нея е личен празник за мен.

    В предишното си ревю po темата ви запознах с двете малки допълнения за “Imperial Settlers”, които включват няколко десетки карти и внасят леки, почти козметични, промени върху геймплея на играта. Днес е време да ви представя и първото пълноценно допълнение. „Atlanteans” се появи през есента на миналата година и бе горещо посрещнато от почитателите на играта. Защо ли ? Ами защото добавя нова, пета раса към оригиналните четири. Запознайте се със загадъчните Атланти и техните вдъхновяващи технологични достижения.

Видео - TOP 5 - Най-добрите игри за последната една година - 2015/2016

Приятно гледане, приятели!

Претцел - уестърн – Flick’em Up!

От Христо Симеонов

    Претцелите (или бретцели, ако сте от област Елзас) са тестени изделия във формата на възел. Приготвят се с мая, а най-отличителната им черта (след формата) е, че са поръсени обилно със сол. Смята се, че се появяват през ранното Средновековие, като според най-популярната версия техни създатели са европейските монаси.

    Уестърн е жанр в литературата, киното и въобще в изкуството, характерен с това, че ни пренася в Северна Америка, обичайно през втората половина на XIX век, когато „неопитомените“ просторни хоризонти на континента, получават прозвището “Дивия Запад“. Това име се дължи не само на дивата, сурова природа, но и на „дивите“, „варварски“ дори маниери на първи заселници. Уестърните са един от най-популярните продукти на модерната американска култура.

    Какво е общото между вкусните претцели и брадясалите каубой? Ще кажете, на пръв поглед нищо, но няма да сте прави. Днес ще ви представя една игра, която ще промени представите ви за забавление в хобито (поне при мен се случи така). Една игра, която с гръм и трясък (или по-точно с чаткане на копита и пуцане на револвери) се настани сред любимите ми заглавия. Скъпи приятели, добре дошли в добрия стар Див Запад.

Островът на приключенията – Karuba

От Христо Симеонов

  Настолните игри специфично насочени към деца или семейства все повече започват да се обособяват като самостоятелен жанр. Сред представителите му може да откриете няколко заглавия с безупречна репутация, многомилионна фенска маса и съдържание-образец на основните постулати на жанра – лек и заразителен геймплей, облечен в достъпни, дори елементарни правила. Най-силното оръжие на този тип игри е именно възможността те да бъдат играни както от подрастващи деца, така и от възрастни, като удивително ненатоварващият им геймплей е способен да заличи всяка възрастова разлика.

    Когато през втората половина на 2015г. световно известното германско издателство „HABA“ обяви, че започва нова серия от настолни игри, с малко по-предизвикателен геймплей, насочени именно към семейства с подрастващи деца, новина привлече вниманието на всички в хобито.

     От дълги години „HABA“ са еталон в сферата на настолни игри за най-малките. Каталогът им изобилства от привлекателни, ненатоварващи игри с образователен елемент, които лесно ще разпознаете по сигнално жълтата опаковка – запазена марка на компанията. Тези чудесни игри са отличен избор за запознаване на малки дечица с нашето чудесно хоби, а образователният елемент в тях позволява придобиването на елементарни, но важни, знания у малчуганите относно геометричните форми, цветове, числа и прочие все жизненоважни устои на които стъпва формирането на всеки един човек.

    В днешното ревю ще ви представя второто заглавие от серията „усложнени игри“ на „HABA“. В последните месеци то получи доста положителни оценки, като успя да спечели както начинаещи, така и закоравели геймъри. Дали “Karuba” е новият диамант в жанра на семейните игри? Ще се опитам да ви отговоря в следващите редове.

Галактиката и заровете – Roll for the Galaxy

от Христо Симеонов

    Неусетно се търкулнаха месеците и вече сме юни, а 2016-та година е преполовена. Този факт ме накара да се замисля и да се върна към обзора на изминалата 2015-та година. В края й, буквално часове преди новогодишните празненства, записах видео с моя личен топ пет за изминалите дванадесет месеца. И макар че изборът ми има нужда от ревизия (за това по-нататък), със задоволство заявявам, че сме успели да ви представим всички игри от него, в подробни ревюта. Е... почти всички. За “Pandemic: Legacy”, моя номер едно за 2015 година, не очаквайте ревю. Просто рискът да ви разваля играта е много голям. Затова бих ви казал само и единствено следното – купете си “Pandemic: Legacy” и я изиграйте, заслужава си всяка стотинка от цената и всяка минута от времето ви!

    Парадоксално е обаче, че заглавието, което играх най-много от моя топ пет, не е намерило (поне до този момент) място в нашия блог. Нещо напълно незаслужено, което смятам да променя с това ревю. Още от увода ще ви направя признание – влюбен съм в тази игра! Нейната елегантност, гениалност и богата преиграваемост дотолкова ме заплениха, че всеки път, когато успея да я поднеса на масата, сърцето ми трепва. „Roll for the Galaxy” е специална игра за мен. Дълго отлагах това ревю, по непонятни за мен причини. Играта ме спечели още с първата сесия, дори още когато изсипах пред себе си десетките шарени зарове, с които тя пристига. Мога да ви говоря за нея с часове (ако не вярвате, питайте хората от редовата ми група за игри). Затова и след толкова дълго чакане, ето го и ревюто на една от най-любимите ми игри в последната една година:

Африканска симфония - Mombasa

От Христо Симеонов

   Противно на обичайния формат на ревютата ми, в днешното ще пропусна увода. Позволявам си го, защото не мисля да ви въвеждам посредством дълги, философски разсъждения за същността на настолните игри, геймърството или да ви посочвам причините любимото ни хоби да заема толкова физическо пространство (кутии ли бяха да ги опишеш?). И всичко това, защото днешното ревю бях ви обещал преди доста време.

    Преди месец (айде месец и половина) започнах едно свое пътешествие сред творчеството на най-проспериращия, според мен, европейски дизайнер на настолни игри – австриецът Александър Пфиста. След като ви казах какво мисля за хитрата “Isle of Skye”, предизвикателната “Port Роyal” и високо оценената “Broom Service”, дойде време да приключа тази своя своеобразна мини-рубрика с едно заглавие, което хем привлича интереса на мнозина от вас, хем ги плаши със своята комплексност. “Mombasa” е игра, която дълго време събира прах на рафта, преди с групата да съберем смелост да посегнем към нея. А дали притесненията ни са били основателни? Към днешна дата казвам - твърдо не!

    Преди сблъсъка ми с “Mombasa” и това ревю Александър Пфиста притежава отлична репутация в моите очи, а игрите му заемат напълно заслужено място в личната ми колекция. Дали това ще се промени? Останете с мен и ще разберете.

Диаманти, крадци и агенти – "Mafia De Cuba"

От Христо Симеонов

    В последните години жанрът на „парти“ игрите преживява истински ренесанс. За тези от вас, които не са на „ти“ с терминологията в хобито, ще обясня. „Парти“ игрите са заглавия с лек, бърз и динамичен геймплей, непретенциозни теми, разтоварващ хумор, а най-голямото им оръжие е възможността да се играят от големи групи хора – от там и „парти“ игри.

    „Парти“ игрите не са по вкуса на всеки. Голяма част от геймърите ги определят като загуба на време, поради елементарния им геймплей. За други, тяхната характерна нетематичност е огромна пречка да им се насладят. Трети пък открито ги ненавиждат, заради засиления социален елемент, в голяма част от тези заглавия.

    Себе си бих определил като умерен почитател на „парти“ игрите. Не всички са по вкуса ми, някои определено избягвам, ала трети играя с огромно удоволствие. В колекцията ми гордо се открояват няколко заглавия и редовно прибавям към нея по нещо новичко от жанра, което е грабнало окото ми. Основното им качество - възможността да се играят от по-голяма, нестандартна дори, бройка хора, работи чудесно за моята група, която понякога се събира в доста големи размери.

    Днес ще ви представя една игра, за която говорих на няколко пъти в последните месеци. Тя попада абсолютно в постулатите на жанра, но внася и свеж привкус. Първоначално бях скептичен към нея, но след няколко сесии спокойно мога да я определя като чудничко попадение в жанра. Време е да се върнем в предреволюционна Куба и да видим кой има най-ловки пръсти и най-подкупна усмивка.

Изгубени сред звездите - Warhammer 40k Forbidden Stars

От Христо Симеонов

    Настолните игри са най-бързо развиващата се развлекателна индустрия в последните години. Не вярвате? Звучи ви пресилено? Просто се огледайте около вас. Колко от вашите приятели играят настолни игри? С какви бързи темпове хобито си пробива път до домовете дори и на най-скептичните и отричащи игрите като нещо детско? Само един поглед към организираните събития в хобито, които се проведоха в нашата страна през последните няколко години ще ви убеди в моите думи. Настолните игри преживяват своята „златна ера“ и за нас, всички в хобито, е истинско щастие да бъдем съвременници на тези събития.

    В сърцевината на този бум съвсем естествено е все по-богатият избор от игри, които може да откриете на пазара. От година на година игрите стават все по-интересни, увлекателни, предизвикателни, красиви, абе с две думи: все по-добри! Подобно на редица други развлекателни индустрии, големите издатели на настолни игри започнаха да планират годината си около едно или две ключови заглавия, за които подготвят публиката в продължение на месеци, очаквайки въпросните да се превърнат в тотални хитове, носещи им сериозни финансови постъпления и популярност. Тези игри са събития, изпипани почти до съвършенство заглавия, по които всички ние да губим ума и дума (и няколко десетки банкноти в разнообразни деноминации).

    Днес ще ви говоря за една такава игра, за едно заглавие, което бе може би най-голямото събитие в каталога на маститото студио за настолни игри  „Fantasy Flight Games“ през изминалата 2015 г. Когато новината за предстоящото излизане на “Forbidden Stars” достигна до широката публика, тя  предизвика истинска буря. Цялата общност, посветена в магията на настолните игри, затаи дъх и започна да брои с нетърпение седмиците до излизането на играта. Самият аз бях изключително развълнуван и едвам дочаках пристигането й. От години се говори, че „FFG“ работят по нова "4X" космическа опера. Слуховете упорито твърдяха, че тази игра ще разбие на пух и прах „Twilight Imperium 3“ – грандиозната звездна епопея на студиото, която и до днес остава еталон за епична и величествена настолна игра. Какво се случи, когато най-сетне с треперещи ръце отворих възтежичката кутия на “Forbidden Stars”? “Forbidden Stars” ли е новият крал на епичните настолни епопеи? Четете надолу, за да разберете...

Далеко, далеко отвъд Салем - Broom Service

oт Христо Симеонов

    В началото на това ревю ще ви върна точно една година назад във времето. Месец май, по традиция, е времето когато уважавано жури обявява номинациите за “Spiel des Jahres” – най-престижните европейски награди в света на настолните игри. Престижната церемония се провежда от 1978г., като обичайно се дава предимство на семейно ориентирани, леки игри. До 2011-та година журито имаше практиката да награждава със специална награда игри, насочени към по-геймърската аудитория. В последните години тази специална награда се трансформира в отделна категория, озаглавена като “Kennerspiel des Jahres”. В нея съдиите отличават една настолна игра измежду няколко заглавия, определени като „игри за ентусиасти“ – игра за хора, които искат нещо по-предизвикателно.Тези игри далеч не могат да се определят като сложни, тежки или недостъпни заглавия. Лично за мен, те попадат в една собствена категория, която е точно една идея над заглавията за начинаещи.

    Миналогодишните номинации и последващ победител в категорията предизвикаха изненада у мнозина от хората в хобито. Казвайки това въобще нямам предвид факта, че там намери място изумителната “Elysium”, игра на имащите отличен актив към момента “Space Cowboys” ( “Splendor”,  “T.I.M.E. Stories”) и впечатляващата “Orleans”, изключително лека, хитра и пленяваща „евро“ игра, която имах шанса да играя за първи път преди месец (очаквайте подробно ревю в близките седмици). Номинацията на „Broom Service” обаче със сигурно изненада не малко хора. Първо, играта бе излязла буквално преди броени седмици и не бе достъпна извън германския пазар (съответно и бе налична само с немски правила). Освен това „Broom Service” не беше напълно нова игра, а ново издание на „Witch’s brew”, игра появила се на пазара през 2008г. и обрала доста номинации и награди. Съвсем изненадващо за мнозина именно „Broom Service” се оказа големия победител в категорията „Kennerspiel des Jahres”. Не знам дали това бе основната причина, но играта скоропостижно се превърна в един от големите хитове за изминалата година. 

    В днешното ревю, продължавайки поредицата си посветена на австрийския дизайнер Александър Пфиста, ще ви представя може би най-титулуваната му игра към момента. Дали „Broom Service” заслужава високите оценки на критиката и геймърите и има ли достатъчно основания играта да надскочи първоизточника си ? Ако искате да узнаете отговорът – четете надолу.

Видео - "For your eyes only" ревю: Smash up - Pretty Pretty Smash Up

Приятно гледане, приятели!

С гайда в ръка, по мъгливите брегове на Шотландия – Isle of Skye

от Христо Симеонов

    Скай е най-големият остров от архипелага Вътрешни Хебридски острови. В древни времена, островът е бил населен с местни племена – пикти и келти. Тяхно дело са няколко монумента, които днес са сред най-популярните туристически забележителности на острова. В периода 9-13 век остров Скай е под скандинавска власт. Викингите обаче не оставят нищо след себе си, освен няколко запазили се и до днес наименования на географски местности. Последвалите години са известни като епохата на клановете и времената на шотладската власт. Няколко могъщи клана се надпреварват в претенциите си за управление над острова. Краят на клановете е белязан от началото на модерната история на острова и утвърждаването на централната власт. Голяма част от населението имигрира в търсене на по-добър живот, а Скай става известен с големите си овцеферми. Днес на остров Скай живеят десет хиляди души. Основният им поминък е туризъм, рибарство и работа в дестилериите за уиски. Скай остава популярна дестинация за любителите на ранната Британска история, а също така пленява туристите и с дивата си природа.

    Питате се защо ви говоря всичко това. Не веднъж съм казвал, че настолните игри са бързоразвиваща се и могъща индустрия. Преди шестнадесет години един немски дизайнер, Клаус-Юрген Вреде, създаде игра, с която ни пренесе в средните векове, в малкия френски град Каркасон и промени историята на хобито завинаги. Каркасон не бе напълно неизвестна дестинация (особено за маниаците на тема история, като мен), но след едноименната настолна игра градчето се превърна в неразделна част от модерната поп-култура. Един германец, хер Вреде, превърна едно френско градче в световна сензация.

    Миналата година един австриец , хер Пфиста, ни пренесе в разгара на клановата шотландска феодална система и ни запозна с остров Скай. Настолната игра “Isle of Skye“  може би ще бъде единствената причина да се сблъскате с едноименния шотландски остров. Дали срещата си струва? Ще ви кажа в следващите редове.