Галактиката и амбицията – Roll for the Galaxy : Ambition

От Христо Симеонов

    “Roll for the Galaxy” е една от най-любимите ми игри за изминалата 2015г.  От днешна гледна точка, след като попремина еуфорията от „Pandemic: Legacy“ и вълната от добри заглавия за двама, която успя да избута на заден план “7 wonders: Duel” ( поне до Коледа, когато ще се появи първото допълнение ), то “Roll for the Galaxy” може би е игра номер едно в личната ми класация за изминалата година. Казвам може би, защото не вярвам в толкова късни класации, когато гледната точка е размита.

    Най-силното оръжие, с което “Roll for the Galaxy” ме спечели е възможността да се върна във вселената на легендарната вече класика „Race for the Galaxy” ( която толкова много обичам ) и най-накрая да имам възможност да я споделя с нови хора. Достъпност. Това е думата. Най-доброто, което “Roll for the Galaxy” ни предложи беше достъпност. „Race for the Galaxy” е игра, която е почти невъзможна за игра с нови играчи. “Roll for the Galaxy” елиминира този минус. Ще попитате как ? Елегантно. Като заменя картите със зарчета, пипва две-три от правила на оригинала и създава доста по-приятелска среда за нови играчи, с елиминирането на тежката иконография на “Race”.

    След всичко казано дотук разбирате, че нямаше как да не се развълнувам, когато получих първото допълнение за “Roll for the Galaxy”, носещо амбициозното име...”Ambition” ( минутка за тъп химор ). Какво ново ни предлага то и струва ли си ? Ще се опитам да ви отговоря в следващите редове.

Галактиката и заровете – Roll for the Galaxy

от Христо Симеонов

    Неусетно се търкулнаха месеците и вече сме юни, а 2016-та година е преполовена. Този факт ме накара да се замисля и да се върна към обзора на изминалата 2015-та година. В края й, буквално часове преди новогодишните празненства, записах видео с моя личен топ пет за изминалите дванадесет месеца. И макар че изборът ми има нужда от ревизия (за това по-нататък), със задоволство заявявам, че сме успели да ви представим всички игри от него, в подробни ревюта. Е... почти всички. За “Pandemic: Legacy”, моя номер едно за 2015 година, не очаквайте ревю. Просто рискът да ви разваля играта е много голям. Затова бих ви казал само и единствено следното – купете си “Pandemic: Legacy” и я изиграйте, заслужава си всяка стотинка от цената и всяка минута от времето ви!

    Парадоксално е обаче, че заглавието, което играх най-много от моя топ пет, не е намерило (поне до този момент) място в нашия блог. Нещо напълно незаслужено, което смятам да променя с това ревю. Още от увода ще ви направя признание – влюбен съм в тази игра! Нейната елегантност, гениалност и богата преиграваемост дотолкова ме заплениха, че всеки път, когато успея да я поднеса на масата, сърцето ми трепва. „Roll for the Galaxy” е специална игра за мен. Дълго отлагах това ревю, по непонятни за мен причини. Играта ме спечели още с първата сесия, дори още когато изсипах пред себе си десетките шарени зарове, с които тя пристига. Мога да ви говоря за нея с часове (ако не вярвате, питайте хората от редовата ми група за игри). Затова и след толкова дълго чакане, ето го и ревюто на една от най-любимите ми игри в последната една година: