Гробници от карти – “Valley of the Kings”

от Христо Симеонов

    Когато преди повече от осем години, никому неизвествестния тогава гейм дизайнер Доналд Вакарино е изпипвал последните детайли по своето дебютно заглавие, едва ли е подозирал, каква революция ще предизвика то. “Dominion” на пръв поглед е непретенциозна игра с карти, със скучна фентъзи тематика, която обаче съумя не просто да представи нова, уникална за времето си игрова механика, но и да постави началото на собствен жанр.

    В „deck-building” игрите (макар че Вакарино отрича да се е вдъхновил от "Magic: The Gathering") играчите в хода на играта създават собствено тесте карти, посредством което се опитват да достигнат до крайната победа. Днес „deck-building” игрите са едни от най-достъпните и предпочитани заглавия. За това спомага сравнително елементарната им базова механика, която се комбинира чудесно с всякаква тема и сетинг.

    Поради „наводняването“ на пазара с подобни заглавия, особено в годините след успеха на „Dominion” да откриеш търсената, уникална игра, а не поредния клонинг в жанра, не е никак лесна задача. Играта, която ви представям днес категорично попада в “deck-building” жанра. Тя без никакво съмнение е едно от любимите ми заглавия в тази категория, защото комбинира добре познатите вече основи на жанра, прибавяйки към тях няколко нови и доста интригуващи игрови механики, които се вписва чудесно както игрово, така и тематично.

Зимата на нашите мъртви – Dead of Winter

от Христо Симеонов

    Ах, зомбита – тази вечна любов на поп-културата. Тонове хартия, стотици линейни метри филмова лента и няколко склада пълни с кутии няма да са ви достатъчни, за да поберат всички реинкарнации на „любимите“ ни живи мъртъвци в художествената литература, киното и настолните игри.

    Зомбитата са тема, която винаги е обсебвала човешкото въображение и го е стимулирала да работи трескаво. През темите за живота след смъртта, за възмездието и завръщането или като безупречна метафора на модерното общество, възкръсналите мъртъвци са послужили на безброй на брой знайни и незнайни творци да се обърнат към широката публика.

    Четейки тези редове сигурно вече сте се отегчили, защо подозирате, че предстои да ви представя игра със зомбита. В нашето чудесно хоби, заглавията посветени на възкръсналите мъртви буквално ви дебнат от всеки рафт. Пазарът е залят от тях, като те изпълват цялата палитра на познатите ви жанрове и включват всякакви механики за които може да се сетите. Да си го кажем откровено – игрите със зомбита са си собствен жанр в настолните игри !

    И преди да затворите набързо това ревю, бързам да ви кажа, защо трябва да го прочетете. То е посветено на игра, за която вероятно всеки в хобито е чувал, но едва ли всеки се е престрашил да я опита, изхождайки от нейната накъртващо втръснала зомби тема. Аз обаче ще се опитам да ви насоча вниманието към нея, с твърдението, че това е „Най-добрата настолна игра със зомбита, която може да откриете към този момент на пазара“. Успях ли ? Не ви ли стига ?  Искате доводи ? В следващите редове.

Цивилизация по домашному – Imperial Settlers

от Христо Симеонов

    Едва ли ще ви изненадам, казвайки ви, че съм огромен фен на настолните игри в жанра “civilization building” /създаване на цивилизация/. Запленен съм по този тип игри още от ранна юношеска възраст, когато запълвах огромна част от времето си с компютърните им първообрази. Чувството да изградиш в поредица от ходове бляскава цивилизация, започвайки от зората на човечеството, е феноменално. С широко отворени, жадни очи поглъщаш напредъка на повереното ти племе, народ, нация. Пътят им от каменната ера до епохата на информационните системи и експанзията в космоса е изключително събитие, което се постига с много труд и с цената на доста игрово време, но крайният резултат ще ви ощастливи напълно.

    В настолните игри има няколко високо оценени еталона в жанра “civilization building”. Започвайки от широко разпространената настолната версия на легендарната компютърна симулация на Сид Майър – “Civilization”, през гигантския като мащаб и размах шедьовър на Влаада Шватъл – “Through the Ages”, та до джобните размишления по темата, дело на Скот Алмс - „civ” игрите предлагат разнообразни вариации, механики и подходи, за да ви предложат най-пълноценно емоцията от това да създадете, развиете и доведете до величие поверената ви цивилизация.

    Днес ще ви представя една игра, която според някои попада в “civilization building“ жанра. Моето мнение по въпроса е малко по-различно. Дали тя има нужните качества да плени вашето внимание? Заслужава ли да се представя като “civ” игра? Има ли място на рафта? Ще ви кажа в следващите редове.

Видео - "Стъпка по стъпка" еп. 5 - Viceroy

Приятно гледане, приятели!

Видео - "For your eyes only" ревю: Smash Up - The Big Geeky Box

Приятно гледане, приятели!

Видео - "For your eyes only" ревю: Smash up - Monster Smash

Приятно гледане, приятели!

Видео - "For your eyes only" ревю: Smash up - Science Fiction Double Feature

Приятно гледане, приятели!

Да предизвикаш Фортуна - Port Royal

от Христо Симеонов

    Отскоро съм в този "бизнес" с писането на ревюта на настолни игри, но едно нещо несъмнено вече ви е направи впечатление в тях, ако им хвърляте по един, дори и диагонален, поглед (дано да ги четете,де ) - винаги ще откриете по някоя дума за дизайнера на конкретната игра. Дали ще е дума, изречение или цял абзац, обичам да отдавам заслуженото на хората стоящи зад всяко заглавие, което ви представям. Може би тези лирични отклонения в материалите ми не ви допадат, може би ги прескачате с лека ръка. Аз ги определям като резултат от юридическото ми образование, което не ми позволява да не почета подобаващо интелектуалния труд на дизайнера.

    Изхождайки от тази, да я наречем, слабост  на ревютата, които ви представям, реших този път да стигна още по-далеч ( как беше : приемам предизвикателството ).  Реших, воден от най-чисти чувства, в поредица от няколко материала, които ще публикувам през идните седмици, да ви представя игри, дело на един млад и многообещаваш австрийски дизайнер. Казвам млад, но това се отнася само за възрастта му. Без никакво съмнение, той е вече утвърдено име в индустрията. Моята първа среща с негова игра бе през миналия декември и бих я определил като абсолютно случайна. От тогава минаха четири месеца, а аз успях да изиграя почти всичко създадено от него. Името на този дизайнер е Александър Пфистa ( Alexander Pfister ). 

Предполагам, че на повечето от вас това име говори нещо. Разпознавате хер Пфистaa като едната половинка от дизайнерското дуо стоящо зад „Broom Service“ ( нов поглед върху класическата игра “Witch’s Brew”) - миналогодишния победител в категорията „Игри за напреднали“ на  „Spiel des Jahres“ ( може би най-престижните европейски награди в хобито ). Освен с „Broom Service“ обаче, още няколко заглавия на Пфистa, които бяха приети много добре и от геймърите и от критиците, белязаха миналата година.

    Играта, която избрах за начало на моя преглед върху творчеството на може би най-прогресивно развиващия се европейски дизайнер,  е “Port Royal”. Не, тово не беше първата игра на Пфиста, която играх. Но от неговите определено е най-леката до която съм се докосвал към момента. “Port Royal” е игра, която може да се изиграе за 15 минути. Бих определил геймплея като елементарен, но заразител. Това се дължи на основната механика в играта, която авторитетния портал "Boardgamegeek" отбелязва като “press your luck”. Аз ще наричам механиката „да ти стиска“ ( или „да имаш топки“...ако не ви е много вулгарно). Ако ви стиска и на вас, четете надолу.

Римска ваканция - Deus

от Христо Симеонов

    Средата на месец март  бележи началото на сезона на най-дългоочаваните събития в света на настолните игри – големите панаири и изложения. За по-новите хора в хобито ще кажа, че това е времето когато започват масово да излизат новите заглавия. Първите месеци на годината са по-слабички от към нови заглавия, но след месец март-април ( който също са по скоро презентационни относно това което предстои до края на годината ) индустрията плавно включва на пълна пара и големите компания започват да бълват обещаните и очаквани от милиони продукти. Кулминация на всяка една година в настолните игри е големия панаир в Есен, Германия (Internationale Spieltage SPIEL).

    Голяма част от хитовете заглавия, които излизат всяка година, са известни месеци преди това и се чакат със затаен дъх ( затова основна вина имат колегите занимаващи се с ревюта и презентации на настолни игри ). И все пак, всяко голямо изложение е съпроводено от няколко скрити диаманта, които се появяват от никъде и грабват вниманието на публиката и критиците. Днес ще говоря за едно от тези неочаквани съкровища, а именно за играта “Deus” издадена от Pearl Games, която предизвика истински фурор на Essen Spiel 2014.

Pax Romana 

„Deus” , дело на известния дизайнер Себастиан Дюжарден, е игра за два до четирима души, която най-общо бих определил като игра с карти, съдържаща разнообразни механики. В играта всеки един от играчите поема ролята на римски пълководец, който се опитва да колонизира новооткрита територия, спечелвайки слава и злато за себе си и семейството си. Новите земи са изпъстрени с разнообразен ландшафт ( включително варварски селища ) и заселването им, съпроводено с изграждане на градове е основната задача в играта. Всеки ход в "Deus" ви предлага избор между едно от две действия – да построят нова сграда към един от нововъзникващите градове или да потърсят помощта на боговете.

Видео - "Стъпка по стъпка" еп. 3 - Imperial Settlers

Приятно гледане, приятели!

Бушидо и Яци – Age of War

От Христо Симеонов

    Бушидо, което в буквален превод означава „пътят на война“, е неписан кодекс за поведение на самураите, съдържащ ценни съвети и поучения как да бъдеш идеалния войн. Идеята и практиките на бушидо се развиват през 12 и 13 век в Япония и изиграват основополагаща роля за оформянето на самураиското съсловие и неговата важна роля в японското общество в последващите векове.

    Яци, макар и да звучи на японски, е игра със зарове създадена от „Milton Bradley”        ( сега част от гиганта в производството на играчки „Hasbro” ), създадена в началото на 40-те години на двадесети век. В нейната направа ясно личи влиянието на по-стари игри със зарове като “Yacht”, “Poker Dice” и „Генерал“. Целта на играта е , хвърляйки до три пъти, пет обикновени, шестстранни зарове, да отбележиш най-голям брой точки постигайки различни комбинации.

    Коя е допирната точка между бушидо и яци – настолната игра „Age of war“.

Видео - "Стъпка по стъпка" eп. 2 - Deus

Приятно гледане, приятели!

Видео - "Стъпка по стъпка" еп. 1 - Alchemists

Приятно гледане, приятели!

Видео - Ънбоксинг на Dice Masters: Uncanny X-men Collector's Box

Приятно гледане, приятели!