Патриоти срещу нацисти - Hail Hydra

    Не мога да си представя - цяла календарна година без „социални игри с дедукция“. И като се замисля, че за малко да ми се случи, направо потрепервам. Знаете за какво ви говоря, нали ? Всички тези игри от необятното семейство със заглавия, което наричам „върколашки“ игри, кооперативни игри с предател и всиките им прозводни. Тази година почти не играх такива игри Да се чуди човек как успях. Всъщност последното си беше абсолютно умишлено, защото честно да ви кажа – беше ми дошло до гуша ! Едни и същи механики, повторени до припапък и  единствената разлика е, че са накичени с разнообразни теми.

    Е, нямаше как да ми се размине обаче. За да съм честен с вас, към "Hail Hydra" ме привлякоха две неща. На първо място беше темата. Героите на Marvel без никакво съмнение са супер популярни, аз лично винаги съм ги намирал за забавни и интересни (с малки изключения), а и цялата история на „тайната организация "Hydra", която си е нацистко отрече в света на комиксите, винаги ми е била от любимите. Тази причина обаче не бе водеща при мен в желанието ми да тествам играта. Едно сравнение бе това, което предизвика небивалия ми интерес към "Hail Hydra". Ще се опитам да го цитирам : „след "Hail Hydra" никога повече няма да играя "Battlestar Galactica”. УОУ !!! Нямаше как да остана безразличен към тези думи ! Затова се гмурнах надълбоко в средите на "Hydra" и в следващите редове ще ви споделя какво открих.

Зимата на нашите мъртви – Dead of Winter

от Христо Симеонов

    Ах, зомбита – тази вечна любов на поп-културата. Тонове хартия, стотици линейни метри филмова лента и няколко склада пълни с кутии няма да са ви достатъчни, за да поберат всички реинкарнации на „любимите“ ни живи мъртъвци в художествената литература, киното и настолните игри.

    Зомбитата са тема, която винаги е обсебвала човешкото въображение и го е стимулирала да работи трескаво. През темите за живота след смъртта, за възмездието и завръщането или като безупречна метафора на модерното общество, възкръсналите мъртъвци са послужили на безброй на брой знайни и незнайни творци да се обърнат към широката публика.

    Четейки тези редове сигурно вече сте се отегчили, защо подозирате, че предстои да ви представя игра със зомбита. В нашето чудесно хоби, заглавията посветени на възкръсналите мъртви буквално ви дебнат от всеки рафт. Пазарът е залят от тях, като те изпълват цялата палитра на познатите ви жанрове и включват всякакви механики за които може да се сетите. Да си го кажем откровено – игрите със зомбита са си собствен жанр в настолните игри !

    И преди да затворите набързо това ревю, бързам да ви кажа, защо трябва да го прочетете. То е посветено на игра, за която вероятно всеки в хобито е чувал, но едва ли всеки се е престрашил да я опита, изхождайки от нейната накъртващо втръснала зомби тема. Аз обаче ще се опитам да ви насоча вниманието към нея, с твърдението, че това е „Най-добрата настолна игра със зомбита, която може да откриете към този момент на пазара“. Успях ли ? Не ви ли стига ?  Искате доводи ? В следващите редове.