Спри или „тостерът“ ще стреля ! – Human Punishment

   Игрите със „социална дедукция“ имат особено място в моята колекция. Основно заради това, че традиционно това са игри за доста играчи ( парти игри ), а също така и пристигат с простички, да не кажа никакви правила. Залага се основно на комуникацията между играещите, обичайно под формата на експеримент, въртящ се основно върху идеята „ на кого мога да се доверя“. Да, в тези игри темата за доверието е обичайно на първо място.

   „Human Punishment” е игра, която предизвика доста сериозни брожения сред геймърските среди. Темата звучеше много интригуващо, играта изглеждаше отлично и даваше заявка да бъде „следващото ниво в игрите със социална дедукция“. Нямаше как да не бъда привлечен към това заглавие. Първоначално подкрепих Кикстартър кампанията, която финансира играта, после се отказах ( вече не помня защо ), но в крайна сметка се оказах с пълното копие на играта. След няколко тестови игри и доста време на изчакване в „рафта за ревюта“, ето че и нейното време дойде...макар и във времена на изолация, когато „парти“ игрите определено не са на мода.

Патриоти срещу нацисти - Hail Hydra

    Не мога да си представя - цяла календарна година без „социални игри с дедукция“. И като се замисля, че за малко да ми се случи, направо потрепервам. Знаете за какво ви говоря, нали ? Всички тези игри от необятното семейство със заглавия, което наричам „върколашки“ игри, кооперативни игри с предател и всиките им прозводни. Тази година почти не играх такива игри Да се чуди човек как успях. Всъщност последното си беше абсолютно умишлено, защото честно да ви кажа – беше ми дошло до гуша ! Едни и същи механики, повторени до припапък и  единствената разлика е, че са накичени с разнообразни теми.

    Е, нямаше как да ми се размине обаче. За да съм честен с вас, към "Hail Hydra" ме привлякоха две неща. На първо място беше темата. Героите на Marvel без никакво съмнение са супер популярни, аз лично винаги съм ги намирал за забавни и интересни (с малки изключения), а и цялата история на „тайната организация "Hydra", която си е нацистко отрече в света на комиксите, винаги ми е била от любимите. Тази причина обаче не бе водеща при мен в желанието ми да тествам играта. Едно сравнение бе това, което предизвика небивалия ми интерес към "Hail Hydra". Ще се опитам да го цитирам : „след "Hail Hydra" никога повече няма да играя "Battlestar Galactica”. УОУ !!! Нямаше как да остана безразличен към тези думи ! Затова се гмурнах надълбоко в средите на "Hydra" и в следващите редове ще ви споделя какво открих.